С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 5 яну 2018, 17:10, 9233 прочитания

Три примера за кръгова икономика от бизнеса

Кръговата икономика се случва у нас и в чужбина

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Част от темата

Икономика на кръговете

Д-р Ник Вулвулис: Кръговата икономика отделя ръста от потреблението на ресурси

Професорът по технологии на околната среда в Imperial College London д-р Ник Вулвулис пред "Капитал"

Икономика на кръговете

Кръговата икономика е нов тренд, който обединява икономически растеж и опазване на околната среда, но за да се наложи, е нужно съдействието на потребителите и бизнеса

Възможно ли е преминаването към кръгова икономика и как точно? Решихме да ви покажем три примера от бизнеса - два от България и един от чужбина, които показват, че кръговият цикъл може да стане реалност, независимо от дейността и размера на предприятието.

Бизнес от утайки


Когато доставяш питейна вода на 100 млн. души, произвеждаш 53 млн. мегаватчаса енергия и превръщаш 42.9 млн. тона отпадъци в нови материали и енергия (през 2015 г.), имаш добра идея за цената на ресурсите. Ето защо не е чудно, че френската компания Veolia е един от пионерите в концепцията за кръгова икономика. Тя оперира в десетки държави и с годините въвежда различни иновации в сферата на кръговата икономика, немалка част от които са хрумвания на собствените й служители (както твърди един от работещите в британския клон на Veolia).

Едно от основните решения, което групата въвежда, е вече стандартното производство на енергия от отпадъци и утайки. Това е и практиката, която се използва в пречиствателната станция за отпадни води "Кубратово", която се намира край София и се оперира от групата. В България Veolia е известна с това, че е концесионер на "Софийска вода", тоест е ВиК операторът на столицата. Това, което не е известно, е, че според данни на компанията станцията е най-енергийно ефективната сред всички 10 хил. станции на групата по света. Ценното при нея е, че използва повторно редица суровини. Например утайките, събрани от отпадъчните води, се третират анаеробно, като от това се произвежда биогаз, който захранва станцията. Отделно утайки се използват за обогатяване на почвите, а пясъкът – за използване в строителството.

Технологията Struvia, разработена от Veolia Water Technologies, пък използва повторно фосфора от отпадъчните води - вещество, което става все по-оскъдно в Европа. Фосфорната утайка се отделя в пречиствателните водни съоръжения, като може да се пакетира и продаде после, за да се използва отново в земеделието като тор.



В партньорство с френския търговец на стоки "направи си сам" Castorama пък Veolia създава напълно рециклиран кухненски плот. Той е създаден от остатъчна дървесина и пластмаса, а стоката е годна за повторно рециклиране и след като спре да се ползва.

Всичко това не пречи на приходите на компанията - те са над 24 млрд. евро за 2016 г.

Двойният живот за тениските

Понякога не са нужни тежки машини и химични съединения, за да може кръговата икономика да се случва. Дрехите втора употреба са един семпъл, но лесно достъпен метод да се спести ресурс, а и да се ограничи текстилният отпадък.

"Целият бизнес на Remixshop.com е базиран на рециклиране и повторно използване на добрите дрехи и аксесоари", казва Геновева Петрова, изпълнителен директор на Remixshop.com. Дрехите втора ръка са един базов, но добър начин този проблем да се реши. "В Западна Европа например има изградена култура на събиране/изхвърляне на ненужните вещи на определени за това места. След това вещите, в нашия случай - дрехите, се събират от рециклиращи компании, които ги разделят по вид и качество. Най-доброто качество - дрехи с малки или без следи от носене, от марки от целия ценови спектър на брандовете: бюджетни, средно ниво и луксозни, се препродават обратно в Европа, САЩ и Русия. Другите качествени се продават в други части на света или се рециклират за направа на материали: платове, нишки или алтернативни производни материали, като например уплътнения за вътрешността на автомобили и други подобни", обяснява Геновева Петрова.

Според някои изследвания модната индустрия е втората най-замърсяваща в света с дългата верига на добиване на материали, производство и транспорт. С навлизането на бързата мода и нейните ниски цени се увеличава и купуването на дрехи: според изследване на World Resource Institute средностатистическият потребител купува 60% повече артикули в сравнение с 2000 г., но използва всеки от тях двойно по-малко. Така се създават редица проблеми, като един от тях е текстилният отпадък в природата, увеличаващите се емисии и консумация на петрол.

Наскоро освен продажбата на дрехи втора ръка от чужбина Remix предлагат и на клиентите си да разчистят гардеробите си и да продават свои запазени модни придобивки в тяхната платформа. "На такива инициативи е добре всеки човек да гледа като на възможност за разчистване на гардероба и рециклиране, а не като на опция за забогатяване", обяснява Петрова. Така потребителят може да стане част от кръговата икономика бързо и лесно.

Според Петрова точно това е пътят напред. "До едно десетилетие се очаква голяма част от бизнесите, свързани с притежаване, да се преобразят и превърнат в бизнеси, свързани с услуга и временно ползване (автомобили, други предмети за временно ползване, дрехи и др.) - все пак ресурсите са крайна величина, а нашият брой не е."

Разликата между старото и новото? Дизайнът

Какво е общото между опаковка от прах за пране, стари вестници, нотни партитури или спукана гума за колело? За дизайнера Юлиян Кирилов всички тези на пръв поглед непотребни вещи могат да се преродят в чанти и портмонета, а понякога дори играчки. Всичко започва през 2004 г., когато Юлиян започва експеримент и решава да създаде чанти от рециклирани части. За джобовете използва платна от стари билбордове, а ремъкът за рамо взима от блокирали предпазни колани на коли. Обикалянето по битаци и автоморги се отплаща и дава начало на редица други проекти, които се обединяват под бранда Zona Urbana. Близо 14 години след първоначалната идея Юлиян тъкмо е отворил третия си магазин в центъра на София (на бул. "Витоша" и бул. "Патриарх Евтимий"), а продуктите под името Zona Urbana са се превърнали в често срещани не само в столицата.

"Имам много приятели, които са замесени", коментира той процеса на събиране на материалите. Така например различни кафенета заделят опаковките от кафе (заради здравината им се използват за джобове за стотинки на портмонетата), от ателиета за химическо чистене получава празни кутии от прах за пране (които се превръщат в разделители за визитни и кредитни карти), дори за чували за съхранение на брашно и царевица може да се намери ново приложение. Самите чанти и портмонета най-често се правят от стари български вестници и списания, което прави и продуктите толкова разпознаваеми. Понякога обаче клиентите искат още една доза индивидуалност и носят материалите сами - вестник от деня на раждане или стари любовни писма. "Дизайна измислям аз, а след това го разработваме с шивачите", разказва Юлиян. Така например, за да запазят здравината и автентичността си, повечето от използваните материали минават специална обработка и се покриват с тънък слой пластмасово фолио.

Относно това дали един подобен бизнес може да бъде успешен в България дизайнерът и собственик е категоричен, че това е възможно. "Сега е много по-различно", споделя той. Според него с времето хората у нас са започнали все повече да се интересуват от околната среда и ефекта от човешката дейност върху нея. Фактът, че продуктите му са уникални, е допълнително предимство за бизнеса.

Въпреки това по-голямата част от клиентите на Zona Urbana са чужденци, а броят им продължава да расте. Причина за това е навлизането на нискотарифните авиокомпании Ryanair и Wizz Air на българския пазар, коментира Юлиян. Така в естествената следваща стъпка за Zona Urbana се превръща разрастването в чужбина, където продуктите биха получили по-голяма публика. Проблем остава единствено правилната локация - може би Берлин.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Икономическият растеж все още не е достигнал пика си за годината Икономическият растеж все още не е достигнал пика си за годината

В тримесечния макроанализ на Уникредит Булбанк прогнозата за 2018 г. е ревизирана на 4% при 2.7% инфлация

4 юли 2018, 2578 прочитания

ЕБВР повиши прогнозата си за растежа на България ЕБВР повиши прогнозата си за растежа на България

За тази година предвижда 3.6%, а за следващата 3.4% ръст на БВП

13 май 2018, 2687 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Икономика" Затваряне
Икономика на кръговете

Кръговата икономика е нов тренд, който обединява икономически растеж и опазване на околната среда, но за да се наложи, е нужно съдействието на потребителите и бизнеса

Да летиш в облака

Стефан Бумов, съосновател и главен оперативен директор на HeleCloud

В режим на готовност

Очакването за следваща криза внася доза предпазливост в инвестиционните стратегии

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Селото се оказа тъкмо в града

Няколко стопанства с доставка, които предлагат чиста, разнообразна и вкусна храна

Хладнокръвни истории

Нови стари срещи с прозата и документалистиката на Труман Капоти