Три примера за кръгова икономика от бизнеса
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Три примера за кръгова икономика от бизнеса

Три примера за кръгова икономика от бизнеса

Кръговата икономика се случва у нас и в чужбина

Мила Чернева, Йоанна Иванова
13850 прочитания

Възможно ли е преминаването към кръгова икономика и как точно? Решихме да ви покажем три примера от бизнеса - два от България и един от чужбина, които показват, че кръговият цикъл може да стане реалност, независимо от дейността и размера на предприятието.

Бизнес от утайки

Когато доставяш питейна вода на 100 млн. души, произвеждаш 53 млн. мегаватчаса енергия и превръщаш 42.9 млн. тона отпадъци в нови материали и енергия (през 2015 г.), имаш добра идея за цената на ресурсите. Ето защо не е чудно, че френската компания Veolia е един от пионерите в концепцията за кръгова икономика. Тя оперира в десетки държави и с годините въвежда различни иновации в сферата на кръговата икономика, немалка част от които са хрумвания на собствените й служители (както твърди един от работещите в британския клон на Veolia).

Едно от основните решения, което групата въвежда, е вече стандартното производство на енергия от отпадъци и утайки. Това е и практиката, която се използва в пречиствателната станция за отпадни води "Кубратово", която се намира край София и се оперира от групата. В България Veolia е известна с това, че е концесионер на "Софийска вода", тоест е ВиК операторът на столицата. Това, което не е известно, е, че според данни на компанията станцията е най-енергийно ефективната сред всички 10 хил. станции на групата по света. Ценното при нея е, че използва повторно редица суровини. Например утайките, събрани от отпадъчните води, се третират анаеробно, като от това се произвежда биогаз, който захранва станцията. Отделно утайки се използват за обогатяване на почвите, а пясъкът – за използване в строителството.

Технологията Struvia, разработена от Veolia Water Technologies, пък използва повторно фосфора от отпадъчните води - вещество, което става все по-оскъдно в Европа. Фосфорната утайка се отделя в пречиствателните водни съоръжения, като може да се пакетира и продаде после, за да се използва отново в земеделието като тор.

В партньорство с френския търговец на стоки "направи си сам" Castorama пък Veolia създава напълно рециклиран кухненски плот. Той е създаден от остатъчна дървесина и пластмаса, а стоката е годна за повторно рециклиране и след като спре да се ползва.

Всичко това не пречи на приходите на компанията - те са над 24 млрд. евро за 2016 г.

Двойният живот за тениските

Понякога не са нужни тежки машини и химични съединения, за да може кръговата икономика да се случва. Дрехите втора употреба са един семпъл, но лесно достъпен метод да се спести ресурс, а и да се ограничи текстилният отпадък.

"Целият бизнес на Remixshop.com е базиран на рециклиране и повторно използване на добрите дрехи и аксесоари", казва Геновева Петрова, изпълнителен директор на Remixshop.com. Дрехите втора ръка са един базов, но добър начин този проблем да се реши. "В Западна Европа например има изградена култура на събиране/изхвърляне на ненужните вещи на определени за това места. След това вещите, в нашия случай - дрехите, се събират от рециклиращи компании, които ги разделят по вид и качество. Най-доброто качество - дрехи с малки или без следи от носене, от марки от целия ценови спектър на брандовете: бюджетни, средно ниво и луксозни, се препродават обратно в Европа, САЩ и Русия. Другите качествени се продават в други части на света или се рециклират за направа на материали: платове, нишки или алтернативни производни материали, като например уплътнения за вътрешността на автомобили и други подобни", обяснява Геновева Петрова.

Според някои изследвания модната индустрия е втората най-замърсяваща в света с дългата верига на добиване на материали, производство и транспорт. С навлизането на бързата мода и нейните ниски цени се увеличава и купуването на дрехи: според изследване на World Resource Institute средностатистическият потребител купува 60% повече артикули в сравнение с 2000 г., но използва всеки от тях двойно по-малко. Така се създават редица проблеми, като един от тях е текстилният отпадък в природата, увеличаващите се емисии и консумация на петрол.

Наскоро освен продажбата на дрехи втора ръка от чужбина Remix предлагат и на клиентите си да разчистят гардеробите си и да продават свои запазени модни придобивки в тяхната платформа. "На такива инициативи е добре всеки човек да гледа като на възможност за разчистване на гардероба и рециклиране, а не като на опция за забогатяване", обяснява Петрова. Така потребителят може да стане част от кръговата икономика бързо и лесно.

Според Петрова точно това е пътят напред. "До едно десетилетие се очаква голяма част от бизнесите, свързани с притежаване, да се преобразят и превърнат в бизнеси, свързани с услуга и временно ползване (автомобили, други предмети за временно ползване, дрехи и др.) - все пак ресурсите са крайна величина, а нашият брой не е."

Разликата между старото и новото? Дизайнът

Какво е общото между опаковка от прах за пране, стари вестници, нотни партитури или спукана гума за колело? За дизайнера Юлиян Кирилов всички тези на пръв поглед непотребни вещи могат да се преродят в чанти и портмонета, а понякога дори играчки. Всичко започва през 2004 г., когато Юлиян започва експеримент и решава да създаде чанти от рециклирани части. За джобовете използва платна от стари билбордове, а ремъкът за рамо взима от блокирали предпазни колани на коли. Обикалянето по битаци и автоморги се отплаща и дава начало на редица други проекти, които се обединяват под бранда Zona Urbana. Близо 14 години след първоначалната идея Юлиян тъкмо е отворил третия си магазин в центъра на София (на бул. "Витоша" и бул. "Патриарх Евтимий"), а продуктите под името Zona Urbana са се превърнали в често срещани не само в столицата.

"Имам много приятели, които са замесени", коментира той процеса на събиране на материалите. Така например различни кафенета заделят опаковките от кафе (заради здравината им се използват за джобове за стотинки на портмонетата), от ателиета за химическо чистене получава празни кутии от прах за пране (които се превръщат в разделители за визитни и кредитни карти), дори за чували за съхранение на брашно и царевица може да се намери ново приложение. Самите чанти и портмонета най-често се правят от стари български вестници и списания, което прави и продуктите толкова разпознаваеми. Понякога обаче клиентите искат още една доза индивидуалност и носят материалите сами - вестник от деня на раждане или стари любовни писма. "Дизайна измислям аз, а след това го разработваме с шивачите", разказва Юлиян. Така например, за да запазят здравината и автентичността си, повечето от използваните материали минават специална обработка и се покриват с тънък слой пластмасово фолио.

Относно това дали един подобен бизнес може да бъде успешен в България дизайнерът и собственик е категоричен, че това е възможно. "Сега е много по-различно", споделя той. Според него с времето хората у нас са започнали все повече да се интересуват от околната среда и ефекта от човешката дейност върху нея. Фактът, че продуктите му са уникални, е допълнително предимство за бизнеса.

Въпреки това по-голямата част от клиентите на Zona Urbana са чужденци, а броят им продължава да расте. Причина за това е навлизането на нискотарифните авиокомпании Ryanair и Wizz Air на българския пазар, коментира Юлиян. Така в естествената следваща стъпка за Zona Urbana се превръща разрастването в чужбина, където продуктите биха получили по-голяма публика. Проблем остава единствено правилната локация - може би Берлин.

Кръговата икономика цели да задържи материалите в употреба възможно най-дълго време.
Автор: Капитал
Преглед на оригинала

Възможно ли е преминаването към кръгова икономика и как точно? Решихме да ви покажем три примера от бизнеса - два от България и един от чужбина, които показват, че кръговият цикъл може да стане реалност, независимо от дейността и размера на предприятието.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    todornikolov avatar :-P
    Тодор Николов

    Поздравления за автора!
    Три от десетината направления са добре описани.
    Време е в малка България да говорим за тези напредничеви и разумни решения, за които политиците ни нито мислят, нито чуват.
    Работя във Веолия, от 2 години извън страната, но познавайки възможностите и проектите на компанията, последните 4-5 години ми е трудно да намеря рационален отговор на въпроса: "Защо в България не се случват нови проекти" в т.н. "кръгова икономика" " ?
    Явно отговорът е в "ирационалното " :):)
    Моля ви, пишете често - може да помогне!
    Тодор


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK