Енергийният вампир на Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Енергийният вампир на Европа

Въпреки подобрението през последните години, все още се представяме най-зле от всички страни членки на ЕС.

Енергийният вампир на Европа

България е най-енергийно интензивна и най-замърсяваща в ЕС

Ивайло Станчев
13094 прочитания

Въпреки подобрението през последните години, все още се представяме най-зле от всички страни членки на ЕС.

© Николай Дойчинов


Темата накратко

- Икономиката на България остава най-замърсяващата в общността.

- България има потенциал да е лидер на пазара на електроенергия в Югоизточна Европа, но има спънки.

- Създаване на енергиен съюз напредва, но все още има големи разлики между страните членки.
Автор: Капитал
Автор: Капитал

Ето факт: за създаването на всеки 1000 евро от брутния вътрешен продукт на България се консумира рекордно за ЕС количество енергия и се отделят повече въглеродни емисии, отколкото във всяка друга страна членка. Мерките за енергийна ефективност и навлизането на чисти източници през последните 15 години са подобрили значително нещата, но страната продължава да има енергийно най-интензивната и най-замърсяващата икономика в съюза.

Това са само част от множеството изводи в третия доклад за състоянието на енергийния съюз, който Европейската комисия публикува в края на ноември 2017 г.

Първичната енергийна интензивност на България (тонове нефтен еквивалент за единица БВП) според документа е намалена с повече от 25% в периода 2005 - 2015 г. и с почти 40 на сто за последните 15 години. В същото време БВП е нараснал с 28% (по цени от 2010 г.), докато първичното енергийно потребление (общо потребление в абсолютна стойност) е спаднало само с 5 процента. "Като се има предвид това, България остава енергийно най-интензивната икономика в ЕС, при това с голяма разлика", пише още в доклада.

Надолу, но недостатъчно

Преди 20 години, когато започват статистическите отчети, България е най-енергоемката икономика в Европа. Тогава за създаването на 1000 евро от БВП са се изразходвали 951 кг нефтен еквивалент (н.е.). Най-близо по този показател е била Сърбия с 892 кг н.е. Трета по интензивност на икономиката през 1996 г. е Литва със своите 606 кг н.е. за 1000 евро от БВП.

ЧИСЛА

18.5 млн. т нефтен еквивалент

Брутното вътрешно потребление на енергия в България през 2015 г. - с 4% повече спрямо предходната година.

12.1 млн. т нефтен еквивалент

Производството на енергия в страната - най-високо от 1990 г. насам.

49.2 тВч

Генерираната електроенергия през 2015 - най-голямата стойност за последните 27 години.

С въвеждането на мерките за енергийна ефективност и промяната в индустрията през следващите години до 2009 г. потреблението на енергия у нас непрестанно намалява, като интензивността стига до 464 кг нефтен еквивалент. Оттам насетне обаче няма ясно изразена тенденция. За 2010 и 2011 г. има ръст на енергийната интензивност, следващите две години е отчетен спад и после, за 2014 и 2015 г., отново се тръгва в негативна посока.

Последните актуални данни на Евростат за 2015 г. сочат, че България се нуждае от 448.5 кг н.е., за да произведе 1000 евро от БВП. Това е значителен спад, но все още изоставаме значително от средното ниво - 120 кг н.е.

През 2016 г. България е генерирала 58.9 млн. т еквивалент на въглеродния диоксид (CO2eq). Тук освен CO2 се включват още метан, азотни оксиди и перфлуоровъглерод. Въпреки че страната ще постигне целите за 2020 г. (най-вече заради базовата година - 1990 г.), страната остава най-замърсяващата, когато вредните газове се съпоставят с произведения БВП. През 2016-а показателят е бил 4.3 пъти по-висок от средния за ЕС.

Разпределени на глава от населението обаче, вредните емисии са под средното за ЕС ниво от 8.7 кг CO2eq.

Тайното оръжие: санирането

До 2020 г. първичното енергийно потребление в България следва да бъде намалено от 18.46 млн. на 16.87 млн. тона нефтен еквивалент. Това е предвидено в актуализирания Национален план за действие по енергийна ефективност 2014 - 2020 г., който Министерският съвет прие на 20 декември миналата година. Ако това се случи, след три години първичната енергийна интензивност на страната ще е с 41% по-малко спрямо тази през 2005-а.

За да стане това обаче, България трябва да спестява годишно енергия в размер на 716 хил. тона. Това е над два пъти повече от сегашния темп. Отчетът за 2016 г. сочи, че за периода 2014 - 2016 г. са направени икономии от по 303.8 хил. тона нефтен еквивалент.

Ключът според правителството е в санирането. Като част от плана за действие беше одобрен и план за подобряване на енергийните характеристики на отопляваните и охлаждани държавни сгради. Предвижда се всяка година да се реновира 5% от разгънатата застроена площ на сградите, като се очаква това да осигури спестяване на енергия в размер на 10.26 хил. тона нефтен еквивалент и над 12 хил. тона въглероден диоксид. В същото време обновяването на само 1% от разгънатата застроена площ на жилищните сгради ще доведе до годишни икономии на 284 хил. тона нефтен еквивалент енергия и 384 хил. тона въглероден диоксид. Предвидено е още, че търговците с електрическа и топлинна енергия, както и тези с природен газ, течни и твърди горива, трябва да спестяват по 51.69 хил. тона нефтен еквивалент енергия годишно.

Потенциален лидер в региона само ако...

Анализирайки електроенергийната система на България, ЕК прави и някои доста любопитни констатации, пряко свързани с последните събития при търговията с електричество. В доклада се казва, че свободният пазар на ток има проблеми с прозрачността и ликвидността. Посочва се, че те могат да бъдат разрешени чрез изграждането на "наистина силна и независима борса за електроенергия", включваща целия спектър от продукти - от търговия в рамките на деня, през такава за ден напред, до сделки за година напред, както и договори за други деривативни продукти.

Но това не е единственият проблем. "Комбинацията от голям брой продавачи и добре осигурен пазар представлява силен стратегически ресурс, който би могъл да позволи на България да играе водеща роля в югоизточния електроенергиен пазар. Тези предимства обаче се възпрепятстват от сегментацията на пазара на едро. Освен това в регулирания сегмент действа модел с един купувач, чиято квотна система предоставя приоритетен достъп до неконкурентни електроцентрали", се казва още в доклада на еврокомисията.

Енергийният съюз - засега само на хартия

България е само пример за проблемите на енергийния съюз. Почти три години след като еврокомисията обяви целта си за създаване на такъв съюз, все още е налице истинска пропаст между страните членки. Реалността продължава да е далеч от очакванията. Отчитат се значителни постижения, но наред с това се казва, че остават и много пречки, особено в областта на електроенергетиката. Точно затова в края на ноември Европейската комисията прие нова цел - за междусистемна електроенергийна свързаност от 15% през 2030 г. За 2017 г. например България е постигнала едва 7.1% в това отношение, докато целта за 2020 г. е 10 на сто. Надеждите са, че таргетът ще бъде постигнат с реализацията на т.нар. проекти от общ интерес в регионалната група TEN-E за Централна, Източна и Югоизточна Европа за електрическите връзки между Севера и Юга.

Другите европейски цели за същия период са намаляване на емисиите с 40%, повишаване на енергийната ефективност с минимум 30 на сто, поне 27% дял на възобновяемата енергия и повишаване на обвързаността с 15 процента.

Повече от три четвърти от всички нови мощности в енергетиката са на базата на възобновяема енергия, при която има силно изразена тенденция на спад на цените, особено за фотоволтаичните панели и вятърните турбини. По този повод в доклада е записано, че към 2015 г. общността е спестила 16 млрд. евро от внос на изкопаеми енергийни източници благодарение на ВЕИ инсталациите.

Атомна, въглищна и малко по-независима

Енергийният микс на България включва много повече твърди горива (34.1% срещу 16.2%) и атомна енергия (20.5% срещу 13.6%) спрямо средните стойности за съюза. При петролните продукти и природният газ е обратното - 21.6% срещу 34.5% за първите и 13.4% срещу 22% за синьото гориво. При възобновяемите енергийни източници с дял от 10.3% в енергийния микс България е най-близо до другите европейски страни (средно 12.9%).

За периода 2005 - 2015 г. зависимостта от вноса се е понижила с повече от 10 процентни пункта до 35.4%, докато средната стойност на ЕС през това време се е повишила до 51.4 на сто. "Природният газ се осигурява от един-единствен партньор - Русия. От него се доставят и 81.2% от нефта и производните му продукти. В резултат на това в индекса за концентрация на доставките страната е на челните места в ЕС", пише в доклада. На практика Българя внася почти всичките си петролни продукти (100%), природен газ (97%) и черни въглища (94.9%), макар че употребата на последните е доста ограничена.

Тук обаче е важно да се отбележи, че Евростат не отчита вноса на уран и ядрено гориво в енергийните баланси. Като се има предвид фактът, че страната внася 100% от нужните за работата на АЕЦ "Козлодуй" суровини от Русия, а централата осигурява близо една трета от цялото електричество, процентът на зависимост е доста по-висок.

Темата накратко

- Икономиката на България остава най-замърсяващата в общността.

- България има потенциал да е лидер на пазара на електроенергия в Югоизточна Европа, но има спънки.

- Създаване на енергиен съюз напредва, но все още има големи разлики между страните членки.
Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    За да имаш енергия трябва да харчиш енергия.. За да произвеждаш трябва да харчиш енергия. Западните държави не са за пример.. щото там произвеждат пари от нищото. Ако и ние имахме достъп до такова финансиране като тяхното, то и при нас БВП би се вдигнал даже в пъти.. при същата почти консумация на енергия. Просто растежът ще е номинален ;) Но какво от това.

    Икономията.. как беше е майка на мизерията. А що се отнася до санирането - в Германия го обявиха за неефективно харчене на пари на данъкоплатците...

  • 2
    khmerrouge avatar :-|
    khmerrouge

    Едно бързо решение - строим няколко АЕЦ-а, всичкия ток от тях отива да захранва ферми за криптовалути - всичките които имат потенциал за силен растеж, копае се яко, тия правят по над 1000% ръст за година, всичко се превърта и генерира няколко бързи милиарди, които се влагат в интернет и нови ферми и се затваря цикъла.
    Всички университети обуàват само по специалности за за поддържане на мрежи и техника и сме в 23 век без да минаваме даже през 22-ри.

  • 3
    uql26355225 avatar :-|
    Noal


    До коментар [#1] от "
    mickmick
    ":

    Не знам колко е неефективно, след като сметката за ток падна 4 пъти ( от 400 на 100) и е по топло и комфортно.
    Тук май се обърка нещо :)

  • 4
    kdo52372883 avatar :-P
    kdo52372883

    Глупости, соросоидите пак ни клеветят пред чужденците! Нищо от това няма значение - важното е, че имаме стабилност, че ще оправиме роуминга с Македония, Албания и н'ам кой още - и че Вождът на Партията (и Държавата) ежедневно и ежечасно се млящи с Жан-Клод Ван Дам, ъъъ, Юнкер, исках да кажа.

    Стига сте клатили държавата, значи, сега ни трябва единство, кохезия (разбирай - рахат) и каквото беше там още измислила Лилито... И най-вече, мълчание - Падишахът наскоро заръча, не сте ли чули?

  • 5
    kokoto2 avatar :-?
    kokoto2

    Как го изчислявате все пак този БВП?
    Ето един пример: Баничаря Ханс прави банички в Германия, които продава по 1 евро, а баничаря бай Иван прави банички в България, които продава по 1 лев.
    Баничаря Ханс е два пъти по-енергийно ефективен, защото прави продукция за 1000 евро с два пъти по-малко енергия.

    А държавата... тя ще спести повече ако намали администрацията, от колкото от съмнителните икономиии от лепене на пожароопасен стиропор.

  • 6
    kokoto2 avatar :-|
    kokoto2

    До коментар [#3] от "Noal":

    4 пъти не може да ви падне сметката само от изолация. От изолация може да я намалите около 2-2.5 пъти(с около 2000 лева на стая). Останалото може би сте го постигнали с монтаж на климатик.

  • 7
    pascaleto avatar :-|
    pascaleto


    До коментар [#1] от "
    mickmick
    ":

    Super tap


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK