Бушоните срещу икономическия шок
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бушоните срещу икономическия шок

Стопанският живот в страната не трябва да замре, твърдят министрите от икономическия екип на Борисов

Бушоните срещу икономическия шок

Страната влиза в кризата с прилични финансови буфери, но те бързо могат да се стопят. На какво може да разчита бизнесът

Вера Денизова
8708 прочитания

Стопанският живот в страната не трябва да замре, твърдят министрите от икономическия екип на Борисов

© Велко Ангелов


Темата накратко
  • Българските граждани и бизнеси ще изпитат остър икономически трус заради мерките срещу коронавируса.
  • Страната влиза в кризата с прилични финансови буфери, но при продължително блокиране на стопанската активност те може бързо да се стопят.
  • Затова и първите мерки на правителството за подкрепа на засегнатите са по-скоро скромни, с опция за още, когато има повече яснота.

2.1%

от ръста на икономиката на ЕС ще изчезват за всеки месец на блокада, по изчисления на ЕЦБ.

В сърцето на Европа и на успехите й стои единният пазар - свобода на движението на хора, стоки, услуги и капитали. В момента всички те са блокирани с изключение може би на последните, които обаче летят панически. Всичко това неминуемо ще произведе икономически шок, вероятно най-силният от Втората световна война насам.

България няма как да се изолира от това. Рестрикциите ще стресират много бизнеси пряко, а почти всички косвено, което обаче не значи слабо. Все повече фирми ще са принудени да освобождават хора, много вече изпитват ликвидна криза, ще последва и вълна от фалити.

Да се предвиди колко голяма ще е, е невъзможно - неизвестните как и колко дълго ще се разгръща епидемията са твърде много. Рецесията в еврозоната (и не само) вече е в почти всяка прогноза, като единствено надеждата е, ако бъде залята с милиарди евро, тя да е по-кратка и плитка. Такива вече се подготвят от почти всяко правителство, от ЕК, МВФ и още редица международни институции.

Логично, подобни очаквания има и към българското правителство - то вече поиска от всички бизнеси, които предполагат струпване на много хора, да затворят. Пряката щета за тях е видима, но това е само айсбергът, под който всичко постепенно започва да замира - поръчки, работни места, инвестиции, доходи, потребление. Затова и погледите сега са насочени към фискалните мерки на правителството. Още повече че в режим на паричен съвет на практика само то може да осигури финансови стимули.

На този фон мерките, които лансира икономическият екип на кабинета "Борисов", са по-скоро скромни, някои от тях и спорни. Все пак заявката е, че това е само първа реакция и че се пазят резерви, ако положението се влоши още повече.

Ако има добра новина, то тя е, че финансите на държавата влизат в кризата в добра кондиция, лошата е, че в момента никой не знае колко дълго ще продължи тя и след това в какво състояние ще са икономиките в Европа. А и следващата година предстоят парламентарни избори и политическото заиграване както от страна на опозицията, така и от страна на управляващите не е изключено.

Потъването: Не дали, а колко дълго

В цяла Европа малките кафенета, кръчми и ресторанти първи понесоха голямата тежест на карантината. Но пряко засегнати са и туризмът, транспортът, всички съпътстващи ги бизнеси и доставчици. "Сега не сме в активен туристически сезон, но ако това продължи през летния сезон, загубите ще са значителни - чуждите туристи носят почти 4 млрд. евро годишни приходи за българската икономика. Отделно, българските туристи също ще си стоят по домовете, така че ще има допълнителни загуби", казва Георги Ангелов от институт "Отворено общество". Според него един от основните вътрешни шокове ще дойде от промяната в потребителското доверие - заради несигурността хората ще бъдат свръхпредпазливи, ще се въздържат да правят големи покупки, да вземат кредити, да инвестират. "Ще се повиши рязко склонността към спестяване, съответно рязко ще падне потреблението на всичко, което не е от първа необходимост. В Китай продажбите на дребно спаднаха с над 20%, а инвестициите - с близо 25%. Говорим за много по-тежък спад, отколкото при предишната финансова криза, но да се надяваме, че ще е по-кратък", допълва той.

"При въвеждане на подобна карантина бизнесът има запаси за около два месеца. След това следват масови фалити на население и на фирми", казва Любомир Дацов, бивш зам. финансов министър. Според него до 60% от бизнеса може да фалира. И това е проблем не само за България, а за целия свят.

Косвен негативен ефект ще има и през свиването на търсенето в търговските партньори, от които зависим, а те са основно от еврозоната. "Един пример - всички автомобилни заводи в Европа затварят, а в България има много производители на части и компоненти за автомобили, така че и те в някакъв момент ще намалят производството или ще затворят", прогнозира Ангелов. Накратко, почти всеки бизнес ще е засегнат, а това няма как да не се отрази и на финансовата система по веригата.

Заради мерките, предприети за ограничаване на разпространението на COVID-19, Raiffeisen International обяви, че очаква "сериозна рецесия в еврозоната" (допуска се спад от 4% на БВП през 2020 г.). Изчисленията на ЕЦБ пък са, че всеки месец на блокада може да намали растежа на икономиката на ЕС с 2.1%. Така общата прогноза е за свиване на БВП на съюза с 5% при "реалистичното" предположение, че блокадите ще продължат три месеца, посочва Frankfurter Allgemeine Zeitung, цитирайки президента на ЕЦБ Кристин Лагард.

От Института за пазарна икономика са направили преглед на икономическата литература по темата и стигат до извод, че при пандемия и тежки временни мерки за ограничаване на социалния и икономическия живот може да се очаква много тежък краткосрочен удар върху икономиката. "При по-мек сценарий на заболеваемост ефектът би бил в рамките на 1% от БВП на страната, докато при по-тежък (критичен) сценарий той би достигнал 4-5% от БВП. Имайки предвид твърдите мерки у нас, както и в Европа, очакванията са по-скоро за дълбок удар - едномесечно извънредно положение дори надхвърля някои от допусканията на критичния сценарий", посочват икономистите.

И това не е всичко - дори и Китай да се върне бързо към нормалния си ритъм, Европа и САЩ тепърва се готвят да посрещнат най-лошото. Така според банков анализатор този процес ще се влачи поне още година, което ще направи възстановяването на глобалната икономика слабо, бавно, разпокъсано и асиметрично. "Няма да има рязко и бързо възстановяване през втората половина на годината", казва икономистът.

Пояси: Немалко и прилично надути

От говоренето на премиера Бойко Борисов и на министрите с икономически профил става ясно, че правителството е по-скоро в изчаквателна позиция и не бърза да вади базуката и да изсипва пари. Една от причините е липсата на достатъчно информация какво да очакват като развитие на пандемията и колко дълго ще продължи. От това зависи и състоянието на бюджета и какви фискални стимули ще може да си позволи правителството. Към момента очакванията са за 3 млрд. лв. по-малко приходи (6.5% по-малко от заложените) тази година. Което е напълно възможен сценарий - бюджет 2020 е смятан при ръст на икономиката от 3.3%, но и при средна цена на петрола около 58 долара за барел.

Тази сума не е драматична. Тя би произвела дефицит, но той може да се смекчи с рязане на разходи, а може и да се покрие или с дълг, или от фискалния резерв. И тук е тънкият баланс - дали да се похарчи всичко сега с цел да се спасяват на всяка цена доходи и бизнеси, или да се оставят някакви бели пари за черни дни предвид очакванията за бавно възстановяване на икономиките през следващите години. А и в условията на валутен борд държавата не може да си позволи да залага големи дефицити години наред. Затова и ако се правят фискални стимули, след това ще трябва бързо да се компенсират. "Това означава рязане на разходи и ограничения и сбогом на следващите избори. Затова ще тупат топката, за да видят реално от данните в кои сектори се влошават нещата и тогава евентуално да действат. БСП умно се активизираха на тази струна да посвирят", смята банков анализатор.

Добрата новина е, че България влиза в кризата в добра кондиция на публичните финанси. Последните години завършваха на излишък, макар и в голяма степен опоскван в направление със съмнителна полза. Публичният дълг е нисък (под 20% от БВП), фискалният резерв към момента е почти 10 млрд. лв., от които при нужда могат да се използват около 5-6 млрд. лв.

"Страната може да си позволи да остави автоматичните стабилизатори да работят изцяло - повишени разходи за помощи за безработица, социални помощи и т.н., понижени приходи от данъци и осигуровки заради спада в потреблението и заетостта. Могат да се предприемат и допълнителни мерки през разходната страна на бюджета или през държавни гаранции. Отделно, бюджетът може да се преструктурира - да се отложат определени разходи и средствата да се насочат за по-спешни нужди", казва Ангелов. Заявка за ревизия на бюджета даде и властта - финансовият министър Владислав Горанов обяви, че ще се преразгледат някои инвестиции.

По-големи суми са във военни и инфраструктурни проекти, но обещаваните милиони от премиера в различни направления също сумарно могат да достигнат значимо число. През последната година и половина правителството насочи общо около 5.4 млрд. лв. от бюджета към различни инфраструктурни проекти. Една част от тях са обещания за бъдещи трансфери, като например 1 млрд. лв. за ВиК холдинга. Три милиарда и триста милиона са предвидени за магистрала "Хемус", но физически по сметките на Министерството на регионалното развитие и благоустройството има малко под милиард, и то по данни към декември 2019 г. От отпуснатите 570 млн. лв. за свлачища пък по информация по ЗДОИ, поискана от "Капитал", са платени авансово 172 млн. лв. Част от предоставените на Държавната консолидационна компания 500 млн. лв. за реконструкция на язовири също вече са похарчени - те бяха прехвърлени към дъщерното на холдинга дружество "Монтажи", което през последните месеци ударно купуваше техника и наемаше хора. Също към ДКК бяха насочени 100 млн. лв. за рекултивация на стари мини, като за тях няма данни да са използвани. Една част от всички тези разхвърляни пари вероятно могат да се спестят, но по други вече има сключени договори с изпълнители и трябва да се платят. А и част от тях са осчетоводени като разход с предходни бюджети.

До края на март България ще получи и около 200 млн. лв. от "Газпром", които при бързо връщане към крайните потребители все пак ще дадат глътка въздух на бизнеса и домакинствата.

Международният валутен фонд, ЕБВР и Европейската инвестиционна банка също обявиха немалки суми за борба с коронавируса. Все още не е ясно обаче какви средства и по кои техни програми ще може да получи България.

"Банките са свръхликвидни и ликвидността ще се увеличи при нарастване на склонността към спестяване и спад на кредитирането, отделно мерките на ЕЦБ също вливат ликвидност. Съответно има възможности при нужда да се емитира и дълг", допълва Ангелов. В началото на годината финансовото министерство успя да набере 800 млн. лв. от българските банки и пенсионни фондове, като вероятно без проблеми ще може да привлече и още ресурс. Изкупуването на евентуални ДЦК би било от изгода за финансовия сектор, ако примерно минимализира риска от задълбочаване на кризата. А при липса на търсене правителството има и елегантни лостове за финансова репресия към местните банки и фондове.

Мерки: Сега малко, с резерв за още

Дотук правителството обяви две мерки в помощ на засегнатите компании, които са близки до това, което правят останалите държави.

Първата е за тримесечна субсидия от държавата за заплати на фирми, които са непосредствено засегнати от извънредното положение. Тя ще е в размер на 60% от осигурителния доход на работниците и ще е от бюджета на Държавното обществено осигуряване - нещо, което така или иначе бюрото по труда би платило на уволнените. Вместо това офертата към работодателите е да ги запазят и само да доплатят останалата сума. До редакционното приключване на броя нямаше повече подробности за мярката, нито разчети колко фирми и за колко свои служители биха я използвали. Експертите виждат недостатъци, но като цяло мярката се подкрепя от повечето икономисти по две причини - запазва работни места и ценни хора, с които бизнесът да рестартира работата си след кризата и да гарантира доход на хората, а оттам да запазва поне отчасти и потребителското доверие.

Другата мярка е свързана с осигуряване на ликвидна подкрепа през Българската банка за развитие. За целта тя ще бъде капитализирана с още 500 млн. лв. С тях тя ще отпускат портфейлни гаранции към търговските банки и ще правят временни дялови инвестиции в компании. Притеснения буди основно вторият инструмент. "Важно е мярката да се структурира правилно, за да не се използва за рефинансиране на лоши кредити или да финансира неспасяеми бизнеси. Добре е да се таргетира към малки и средни предприятия, за да не отиде всичко към големи фирми", казва Георги Ангелов.

Концепцията е по предложение на търговските банки ББР или нейното дружество за рисков капитал да участва временно с опция за обратно изкупуване в капитала на дружества. Така реалният ефект от дяловата инвестиция би бил равносилен на безлихвен кредит със залог акции. Тук правителството дължи отговор на много въпроси - как ще се гарантира, че парите няма да се насочат към близки до властта фирми, каквато е практиката на ББР през последните години, ще има ли таван на финансирането, за да не се окаже, че средствата стигат за няколко едри компании, които банките предлагат, за да се освободят от най-големите си и рискови експозиции, как ще се гарантира и че средствата, които ще получи акционерът от продажбата на акциите си, ще бъдат вложени в бизнеса. Моралният хазарт е още по-голям предвид факта, че ББР от години се използва като инструмент за подпомагане на компании, пряко или косвено свързани с политици, и на близки до властта закъсали бизнесмени, особено усилено при настоящото й ръководство начело със Стоян Мавродиев.

Извън тези мерки има и няколко свързани с удължаване на срокове за деклариране или плащане на данъци с отстъпка, както и за годишно счетоводно приключване на фирмите, но те са много малко от това, което може да се направи, за да се облекчи бизнесът. Подобна мярка например е намаляването на лихвата за забава. Тя би била доста полезна в момента на почти всички компании, защото много от тях започват да страдат от липса на ликвидност, тъй като масово фирмите задържат кеша и отлагат плащанията към контрагенти, за да има с какво да платят заплати и дължимото към бюджета. По информация на "Капитал" подобна мярка е обсъждана и от управляващите, но е преценено, че този инструмент може да се остави за малко по-късен етап.

Идеи: Няма панацея, само болкоуспокояващи

"Настоящата криза не е традиционна икономическа криза. Знам какво не трябва да се прави - да не се постъпва като през 2010 г., когато се позволи рязък скок на сивия сектор при акцизните стоки, не трябва да се забавят плащания към бизнеса, както и възстановяване на ДДС", казва Дацов. Подобен ангажимент вече пое и Горанов. Според Дацов през оперативните програми държавата трябва да подкрепи малките и средните бизнеси, а не големите. "Към момента има сметки за 3 млрд. лв. спад на приходите, но при тази ситуация ще са още повече. Но не е задължително след това да има дълга рецесия. След подобно голямо свиване обикновено хората се нахвърлят на живота", допълва финансистът.

"Мерки, предприети от бизнеса или правителствата, могат да облекчат само част от щетите, при това не в еднакъв мащаб за всички. Засегнатите бизнеси не могат да очакват запазване на дейността и печалбите все едно не е имало пандемия", допълват анализаторите от ИПИ. Според тях на макрониво е безсмислено да се правят опити с публични средства да се замести ефектът от свиването както в търсенето, така и в предлагането. "Опит за подобни мерки може да има огромна фискална цена и нулев реален ефект", посочват икономистите. Според тях с мерките си правителството не трябва да пречи или да намалява стимулите на частния сектор да търси пазарни решения чрез предоговаряне на срокове и плащания, намаляване на цени/наеми, или накратко - не трябва да се залита към мерки на всяка цена, а тези, които се предложат, да са добре таргетирани към засегнатите бизнеси.

Европарите като бъдещ буфер

Засега директна финансова помощ от ЕС към страните членки за справяне с коронавируса и щетите от него не се предвижда. Подходът на Брюксел е да се ползват разпределените вече средства (около 37 млрд. евро) по оперативните програми, като се променят правилата за харченето им. Това означава, че страната трябва да направи разходи със собствени средства и след това да поиска от Брюксел те да бъдат възстановени.

Според направените разчети България ще разполага с общата сума 1.358 млрд. евро. По-голямата част от тези пари - 690 млн. евро, са пари по вече одобрени проекти, които държавата ще трябва да пренасочи за справяне с коронавируса. Други 122 млн. евро от общата сума са вече отпуснати от Брюксел средства през 2019 г. за осигуряване на ликвидност и съфинансиране на проекти, които по принцип трябва да се върнат в европейския бюджет до юни 2020 г., но сега се оставят в страната и ще могат да се ползват. А останалите 546 млн. евро са недоговорените към момента средства по оперативните програми за периода 2014 - 2020 г.

Предвид извънредното положение европари ще може да се отпускат при опростени правила - без публикуване на покана за набиране на предложения, без готови проекти и без конкурси. Най-ключовото обаче е това, че с мотивирано предложение на ръководителя на съответния управляващ орган на дадена програма безвъзмездни средства ще се предоставят директно на дадени кандидати. В случая се очаква това да са болници, които да ползват парите за закупуване на медицинска апаратура и предпазни средства.

"В последните дни тече процес на препрограмиране на съществуващи оперативни програми и финансови инструменти в България. В състояние сме дори да прекратяваме съществуващи договори. По йерархия на приоритетите, преди да мислим за мерки за икономическо стабилизиране и възстановяване, все пак на нас на първо място са ни мерките за защита на живота и здравето на населението", обяви вицепремиерът Томислав Дончев.

По темата работи и Ивайло Станчев

Темата накратко
  • Българските граждани и бизнеси ще изпитат остър икономически трус заради мерките срещу коронавируса.
  • Страната влиза в кризата с прилични финансови буфери, но при продължително блокиране на стопанската активност те може бързо да се стопят.
  • Затова и първите мерки на правителството за подкрепа на засегнатите са по-скоро скромни, с опция за още, когато има повече яснота.

2.1%

от ръста на икономиката на ЕС ще изчезват за всеки месец на блокада, по изчисления на ЕЦБ.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK