Държавата очаква 3.3% ръст на икономиката догодина, движен от потреблението

Министерството на финансите ревизира надолу числата за инвестициите до 2022 г.

Министерството на финансите очаква през следващите няколко години нарастването на световния БВП "да остане стабилно" © Георги Кожухаров

Лилия Игнатова

Ако преди половин година Министерството на финансите залагаше на ръст на инвестициите от 9.9% през 2019 г., сега очакванията се снижават значително - до 1.9%. По-ниски са и нагласите за следващите три години. Това показва есенната макроикономическа прогноза, публикувана на страницата на ведомството. Износът се свива, а вносът се забавя. За сметка на това вътрешното потребление продължава да расте с бърз темп, в резултат на което цялостните нагласи се запазват без промяна спрямо пролетната прогноза за икономически ръст от 3.4% през 2019 г., следван от три години с по 3.3% увеличение.

Прогнозата за 2020 г. е над очакванията на други институции като МВФ (3.2%), Световната банка (3%) и Уникредит Булбанк (2.9% ръст на БВП). Освен за ориентир на бизнеса документът е важен и в контекста на държавния бюджет за следващата година - Министерството на финансите стъпва на показателите в него при изготвянето на приходната и (донякъде) разходната част за догодина.

Чака ни забавяне

През първото полугодие на тази година външната търговия на България се забави, като това беше по-видимо при вноса. В резултат нетният експорт имаше положителен принос за икономическия растеж, но това надали ще се повтори през втората половина на тази година, както и през останалите няколко години до 2022.

Според сметките на Министерството на финансите, през 2019 г. импортът ще нараства заради нуждата от внос на суровини, потребителски и инвестиционни стоки. От друга страна, потреблението също се увеличава, където първоначалните нагласи за ръст от 4.6% през 2019 г. сега са повишени до 5.7% в резултат на растящите заплати, заетост и кредитиране на домакинствата.

"Несигурната външна среда ще се отрази в по-ниски частни инвестиции", пишат от финансовото ведомство. Вероятно това е една от причините очакванията за растежа на бруто капиталообразуване в основен капитал да са занижени от 9.9% през пролетта до едва 1.9% сега. Притокът на чужди инвестиции също е надолу - докато през пролетта се очакваше да възлязат на 3.5% от прогнозния БВП за годината, сега делът пада на 2.4% и остава относително непроменен през следващите три години.

Три години по 3.3%

Средносрочната прогноза на Министерството на финансите не показва нагласа за ускорение на темпа на икономически растеж. Напротив - увеличението на БВП остава такова, каквото беше и в пролетната макропрогноза - 3.3% всяка година от 2020 до 2022 г.

Очакванията за следващата година са основен двигател на растежа да продължи да е вътрешното търсене, макар и темпът му леко да се забавя - до 5.2%, "поради по-ограничено нарастване на заетостта", като в същото време положително влияние ще има и от увеличените разходи за заплати в публичния сектор. Премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Владислав Горанов вече анонсираха, че в бюджет 2020 г. ще бъде заложен нов 10% ръст на средствата за възнаграждения в секторите, в които парите идват от държавата.

Инвестициите също ще се ускорят до 3.9%, но темпът е по-нисък спрямо очакванията от пролетта. Прогнозата за средногодишната инфлация догодина е да се забави до 2.1% (при очаквани 2.5% за тази година).

Без рецесия, но с повишен риск

Според финансовото ведомство глобалната икономика ще се забави повече от очакваното през тази и следващата година. Оттам посочват, че в своите макроикономически прогнози международни институции като МВФ, ЕК, ЕЦБ поддържат очакванията си за по-висок растеж на европейската икономика през 2020 г. спрямо предходната година.

Подобно на всички останали макропрогнози тук също се подчертава негативната роля на нестабилната геополитическа среда и нарастващия протекционизъм, както и забавянето на икономиката на Китай. Всички тези фактори, както и продължаващата несигурност около Брекзит, могат да повлияят негативно на българския износ.