Държавата очаква 3.3% ръст на икономиката догодина, движен от потреблението

Ако преди половин година Министерството на финансите залагаше на ръст на инвестициите от 9.9% през 2019 г., сега очакванията се снижават значително - до 1.9%. По-ниски са и нагласите за следващите три години. Това показва есенната макроикономическа прогноза, публикувана на страницата на ведомството. Износът се свива, а вносът се забавя. За сметка на това вътрешното потребление продължава да расте с бърз темп, в резултат на което цялостните нагласи се запазват без промяна спрямо пролетната прогноза за икономически ръст от 3.4% през 2019 г., следван от три години с по 3.3% увеличение.

Прогнозата за 2020 г. е над очакванията на други институции като МВФ (3.2%), Световната банка (3%) и Уникредит Булбанк (2.9% ръст на БВП). Освен за ориентир на бизнеса документът е важен и в контекста на държавния бюджет за следващата година - Министерството на финансите стъпва на показателите в него при изготвянето на приходната и (донякъде) разходната част за догодина.

Чака ни забавяне

През първото полугодие на тази година външната търговия на България се забави, като това беше по-видимо при вноса. В резултат нетният експорт имаше положителен принос за икономическия растеж, но това надали ще се повтори през втората половина на тази година, както и през останалите няколко години до 2022.

Според сметките на Министерството на финансите, през 2019 г. импортът ще нараства заради нуждата от внос на суровини, потребителски и инвестиционни стоки. От друга страна, потреблението също се увеличава, където първоначалните нагласи за ръст от 4.6% през 2019 г. сега са повишени до 5.7% в резултат на растящите заплати, заетост и кредитиране на домакинствата.

"Несигурната външна среда ще се отрази в по-ниски частни инвестиции", пишат от финансовото ведомство. Вероятно това е една от причините очакванията за растежа на бруто капиталообразуване в основен капитал да са занижени от 9.9% през пролетта до едва 1.9% сега. Притокът на чужди инвестиции също е надолу - докато през пролетта се очакваше да възлязат на 3.5% от прогнозния БВП за годината, сега делът пада на 2.4% и остава относително непроменен през следващите три години.

Три години по 3.3%

Средносрочната прогноза на Министерството на финансите не показва нагласа за ускорение на темпа на икономически растеж. Напротив - увеличението на БВП остава такова, каквото беше и в пролетната макропрогноза - 3.3% всяка година от 2020 до 2022 г.

Очакванията за следващата година са основен двигател на растежа да продължи да е вътрешното търсене, макар и темпът му леко да се забавя - до 5.2%, "поради по-ограничено нарастване на заетостта", като в същото време положително влияние ще има и от увеличените разходи за заплати в публичния сектор. Премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Владислав Горанов вече анонсираха, че в бюджет 2020 г. ще бъде заложен нов 10% ръст на средствата за възнаграждения в секторите, в които парите идват от държавата.

Инвестициите също ще се ускорят до 3.9%, но темпът е по-нисък спрямо очакванията от пролетта. Прогнозата за средногодишната инфлация догодина е да се забави до 2.1% (при очаквани 2.5% за тази година).

Без рецесия, но с повишен риск

Според финансовото ведомство глобалната икономика ще се забави повече от очакваното през тази и следващата година. Оттам посочват, че в своите макроикономически прогнози международни институции като МВФ, ЕК, ЕЦБ поддържат очакванията си за по-висок растеж на европейската икономика през 2020 г. спрямо предходната година.

Подобно на всички останали макропрогнози тук също се подчертава негативната роля на нестабилната геополитическа среда и нарастващия протекционизъм, както и забавянето на икономиката на Китай. Всички тези фактори, както и продължаващата несигурност около Брекзит, могат да повлияят негативно на българския износ.