НЗОК дължи 257 млн. лв. на европейските здравни каси

Здравната каса дължи 257 млн. лв. на европейските здравни каси за лечение на български граждани при спешни и неотложни състояния, стана ясно след заседанието на надзорния съвет на институцията. От тях 97.1 млн. лв. са просрочени.

Председателят на надзорния съвет на здравната каса и заместник-министър на здравеопазването Жени Начева обяви, цитирана от zdrave.net, че с изпълнението на бюджета за тази година НЗОК ще се опита да погаси всички стари задължения към европейските здравни каси.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Видно от данните, предоставени на "Капитал", НЗОК няма как да си приспадне средствата за лекувани в България европейски граждани, защото те са в пъти по-малко. От началото на годината до края на септември институцията е получила 3.093 млн. лв. за спешна помощ и лечение на чужденци, очаква се до края на годината да получи още 7.017 млн. лв., или общо 10.1 млн. лв.

Ситуацията с неразплатените задължения на НЗОК към европейски здравни каси стана ясна в началото на миналата година и заради това, че запозна с нея всички политически сили в парламента, предишният управител на здравната каса проф. Камен Плочев беше принуден да подаде оставка.

За какво плаща НЗОК



По линия на европейската здравна карта всеки гражданин, който пътува или живее в друга европейска държава, има право да ползва спешна и неотложна помощ безплатно. Разходите за услугата се покриват от здравната каса, в която той се осигурява.

В различните държави за спешно и неотложно състояние се смятат най-различни заболявания. Страните членки имат право на отложено плащане на оказаната медицинска помощ от 18 месеца, но след този период от време плащането изпада в просрочие. България е от нередовните платци на оказана медицинска помощ, включително и операции. Тя няколко пъти през последните години поемаше задължения към най-големите кредитори, например Германия, да погаси задълженията си. През тази година е заложена рекордната сума от 160 млн. лв. в бюджета за това. През следващата средствата се свиват наполовина – 71 млн. лв.

Притесненията на лекарите

Основните притеснения на лекарите в казуса с плащанията на просрочията е, че тези средства биха могли да бъдат спестени от заплащане на медицинска помощ, при положение че клиниките и докторите в извънболничната помощ работят в условия на тежко лимитиране на оказваните услуги.

Другата възможност да се набавят средства поне за просрочията от близо 100 млн. лв. е да бъдат събрани повече от предвидените здравни вноски, което обикновено се случва в края на годината.