Бюджет 2020: С три милиарда отгоре, от данъците на работещите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бюджет 2020: С три милиарда отгоре, от данъците на работещите

В доклада към проектобюджет 2020, ведомството на Владислав Горанов посочва, че догодина най-бедните общини ще получат допълнителна субсидия от по 50 хил. лв. Тя беше въведена през тази година с пилотни 25 хил. лв. на кметство.

Бюджет 2020: С три милиарда отгоре, от данъците на работещите

Държавата планира да преразпредели почти 47 млрд. лв. или 36.9% от БВП, повече пари отиват за заплати, здраве и пенсии

8556 прочитания

В доклада към проектобюджет 2020, ведомството на Владислав Горанов посочва, че догодина най-бедните общини ще получат допълнителна субсидия от по 50 хил. лв. Тя беше въведена през тази година с пилотни 25 хил. лв. на кметство.

© Надежда Чипева


Още 10% увеличение на фонд заплати в бюджетния сектор, ръст на парите за образование и здраве. По основните си политики бюджет 2020 прилича много на тазгодишния. Разликата е, че за следващата година правителството залага малко по-амбициозен ръст на приходите от данъци и осигуровки (8.1% при очакван номинален ръст на БВП около 7%), както и че салдото ще е балансирано - т.е. държавата ще трябва да изхарчи толкова, колкото събере. Това става ясно от публикувания на сайта на Министерството на финансите Законопроект за държавния бюджет за 2020 г. и мотивите към него.

Догодина правителството планира да преразпредели над 46.8 млрд. лв. или 36.9% от прогнозния БВП. Това е с 3 млрд. лв. повече спрямо тазгодишните разчети за приходите.

Министерството на финансите ще е по-активно и на пазара на дълг като залага максимален размер на новите задължения, които може да бъдат поети през годината, на 2.2 млрд. лв. Това е двойно по-висока сума спрямо предходните две години.

Разходите пък се увеличават символично на пръв поглед - с едва половин милиард. Това обаче е нетен ефект - само разходите за заплати нарастват с над един милиард, докато тези за инвестиции намаляват с близо 2 млрд. лв. спрямо ревизираните оценки на бюджет 2019. Всички тези сметки са при очакване за ръст на БВП догодина над потенциала или 3.3% и без (на пръв поглед) план Б при внезапно влошаване на глобалната икономическа ситуация.

Кой плаща сметката

Увеличението на приходите спрямо очакваното изпълнение на бюджета за 2019 г. е близо 3.3 млрд. лв. (2.97 млрд. спрямо ревизирания през юли план). Номиналният ръст идва от постъпленията от данъци и осигуровки, които са нагоре с 2.8 млрд. лв.

Повишението идва от ръста на икономиката, планираното увеличение с 10% на заплатите в бюджетния сектор и на минималните възнаграждения от 560 до 610 лв., инфлацията и мерки за подобряване на събираемостта. От Министерството на финансите пресмятат ефекта от увеличението на минималните осигурителни прагове и на минималната заплата (с 8.9% до 610 лв.) на 110 млн. лв. От по-високите заплати на учителите пък се очаква да постъпят допълнителни приходи от осигуровки за 211 млн. лв. догодина и 86.1 млн. лв. през 2021 г.

Извън данъчните приходи се очаква значителен ръст на постъпленията от тол-такси - 450 млн. лв. през 2020 г. и още 150 млн. лв. през 2021 г., на които обаче отговарят еквивалентни по размер плащания в разходната част и нямат ефект върху финалната сума на приходите.

Концесията на летище София също не е подмината, като тук очакванията са догодина в българския бюджет да постъпят 660 млн. лв. от първоначалното концесионно възнаграждение. През следващите две години пък постъпленията по това перо се очаква да са по около 200 млн. лв.

В средносрочен план неданъчните приходи намаляват - от 6.8 млрд. през 2020 г. до под 6.4 млрд. към 2022 г. заради очакван спад на постъпленията във Фонд "Сигурност на електроенергийната система".

Къде отиват парите

С около милиард нарастват сумарно разходите за заплати в бюджетната сфера догодина - 360 млн. лв. са допълнителните плащания за възнагражденията на педагогическия персонал, а 625 млн. лв. са заложени за по-високите заплати в бюджетния сектор. Като към тези пари се добавят и разходите за осигуровки, сметката набъбва до 1.2 млрд. лв. Ръстът на доходите е изведен като един от приоритетите в Бюджет 2020, останалите са здравеопазване (където парите се увеличават с почти 500 млн. лв.), образование (разходи за близо милиард повече заедно с поредното увеличение на учителските заплати) и отбрана. Правителството планира да похарчи за отбрана общо 674 млн. лв. през следващите три години. От тях 334 млн. лв. ще бъдат разпределени за техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада, а други 240 млн. лв. са предвидени за покупката на нов боен самолет през 2022 г. Самолетът върви и със 100 млн. лв. разходи за система за управлението му.

По-висок лимит за поемане на нов дълг

Подобно на предходни години Министерството на финансите определя праг от 4.5 млрд. лв., под който не може да падне размера на фискалния резерв в края на годината. Размерът на държавния дълг е с таван от 23.1 млрд. лв., а новият дълг, който може да бъде поет, е до 2.2 млрд. лв. Лимитът е двойно по-висок спрямо предходната година. През 2019 г. държавата излезе на вътрешния пазар и успя да набере почти 1 млрд. лв. на относително добра цена. Сега Министерство на финансите се е застраховало и в проектозакона за Бюджет 2020 е посочило, че в рамките на този таван от 2.2 млрд. лв. Министерския съвет може да поема външен държавен дълг по "средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари, създадена с Договора за дилърство между България" и четири международни банки. Този договор беше подписан през 2015 г. като лимитът за издаване на облигации по него е 8 млрд. евро.

Автор: МФ
Автор: МФ
Автор: МФ
Автор: МФ

Още 10% увеличение на фонд заплати в бюджетния сектор, ръст на парите за образование и здраве. По основните си политики бюджет 2020 прилича много на тазгодишния. Разликата е, че за следващата година правителството залага малко по-амбициозен ръст на приходите от данъци и осигуровки (8.1% при очакван номинален ръст на БВП около 7%), както и че салдото ще е балансирано - т.е. държавата ще трябва да изхарчи толкова, колкото събере. Това става ясно от публикувания на сайта на Министерството на финансите Законопроект за държавния бюджет за 2020 г. и мотивите към него.

Догодина правителството планира да преразпредели над 46.8 млрд. лв. или 36.9% от прогнозния БВП. Това е с 3 млрд. лв. повече спрямо тазгодишните разчети за приходите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Българската централна банка неправилно емитира лева е съществената причина за възникване на актуалните български щети.
    Запазването на неправилното емитиране на лева увеличава българските щети.
    С фаталната банкова грешка, колкото по-добре се изпълнява българският държавен бюджет – толкова повече са щетите и по-голям политическия провал на премиера Бойко Борисов.
    Устойчивият просперитет на Република България е възможен, когато българската централна банка правилно емитира лева.

  • 2
    domakinq avatar :-|
    Bramasole

    Очаквам Алтернативния бюджет 2020 на ИПИ.
    Ако се прецизират и редуцират разходите в пректобюджета за сл. г., би могло със сигурност да се намали заложеният нов дълг от 2,2 млрд. лв.

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    За какво са ни инвестиции? Нека да има пари за хляб и дискотеки на хората...

  • 4
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#2] от "Bramasole":

    Без заложен дълг няма как да се случва втори стълб от пенсионната система. Тези дългове са предимно вътрешни и не се отразяват на паричния баланс. Проблема е в какво се харчат - там вече ИПИ могат много да подобрят нещата.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK