Бюджет 2020: Всички да са доволни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бюджет 2020: Всички да са доволни

Възнагражденията на учители и педагогически специалисти ще нараснат с още 17% (или около 360 млн. лв.), следвайки политическото обещание за удвояване на заплатите в сектора в края на мандата на кабинета "Борисов 3"

Бюджет 2020: Всички да са доволни

Място за маневри при евентуален икономически обрат има, но за поредна година липсват реформи

Вера Денизова, Лилия Игнатова
8920 прочитания

Възнагражденията на учители и педагогически специалисти ще нараснат с още 17% (или около 360 млн. лв.), следвайки политическото обещание за удвояване на заплатите в сектора в края на мандата на кабинета "Борисов 3"

© Надежда Чипева


Темата накратко
  • Държавата планира да похарчи рекордните 46.8 млрд. лв., или 36.9% от БВП, догодина.
  • Повече пари се насочват за заплати на работещите в публичния сектор, а средствата ще дойдат основно от данъците на частния.
  • Място за маневри при евентуален икономически обрат има, но за поредна година липсват реформи и активни мерки за ускорено сближаване с другите държави от ЕС.

Автор: Капитал
Автор: Капитал
Автор: Капитал

Не виждам причина нито една група да негодува от този бюджет, което е лош сигнал.

Петър Ганев, Институт за пазарна икономика

Всичко изглежда като хванато от миналата година и пренесено в бюджета за тази. Няма отговор защо го правят по този начин.

Любомир Дацов, финансов анализатор и бивш зам. финансов министър

Бюджет, който да не създава съпротива и да се хареса на почти всички. Така накратко може да се опише финансовата рамка на държавата за 2020, която по основни политики и приоритети до голяма степен прилича на миналогодишната: заплатите на работещите в бюджетния сектор отново ще се увеличат, ще се налеят допълнителни пари в здравеопазването, ще има и за малко по-високи пенсии и с изключение на вечно недоволната съдебна система почти всички би трябвало да са щастливи.

Макар и с по-малък темп, разходите продължават да пълзят нагоре и догодина. И по вече познат маниер вероятно част от тях няма да се похарчат до есента, когато със замах ще се разпределят стотици милиони левове за всевъзможни "приоритетни" проекти.

За разлика от предходни години обаче, когато финансите на държавата се планираха на минус, бюджет 2020 е балансиран - държавата ще похарчи толкова, колкото събере. Така догодина ще бъдат преразпределени 46.8 млрд. лв., или 36.9% от прогнозния БВП. Без нужните реформи в публичната сфера обаче голяма част от тези милиарди ще потъне като в пясък. А такива поне в мотивите към проектобюджета за 2020 г. не се забелязват.

Големият въпрос пък е дали това не е последната спокойна година за държавните финанси, преди очакваното забавяне на глобалната икономика да се усети и тук. Ръководеното от Владислав Горанов министерство (вижте интервю с него тук) работи при хипотеза леко забавяне на растежа догодина до 3.3% от БВП, каквито са и повечето прогнози, макар изненади да не са изключени, и то почти само в посока надолу.

Още малко гориво за доходите...

Подобно на 2019 г. основният акцент на правителството е ръстът на доходите. За целта отново се планира 10% увеличение на бюджетите за заплати в публичната сфера, ново нарастване на минималната заплата (до 610 лв.) и на възнагражденията на учителите. За всичко това ще са нужни допълнително над 1.2 млрд. лв. Ето и малко по-подробни числа - разходите за персонал за около 400 хил. души, заети в бюджетната сфера, ще надвишат 10.7 млрд. лв., което е малко над планираните пари за пенсии догодина (10.6 млрд. лв.). Възнагражденията на учители и педагогически специалисти пък ще нараснат с още 17% (или около 360 млн. лв.), следвайки политическото обещание за удвояване на заплатите в сектора в края на мандата на кабинета "Борисов 3".

На фона на всички тези ръстове само по линия на заплатите е изненада, че разходите на правителството се увеличават само с половин милиард спрямо 2019 г. Уравнението обаче излиза, ако се вземат предвид извънредните 2 млрд. лв. тази година за закупуването на военни изтребители - ако те се махнат от сметката, разходната част се увеличава номинално с 2.4 млрд. лв.

Всяка по-значима мярка на правителството обикновено рефлектира върху цялата икономика. Такъв е случаят с увеличението на доходите в публичната сфера - то се случва за трета поредна година, и то в условията на изострена конкуренция на пазара на труда с ясната цел да вдигне нивата на заплащане в цялата икономика.

...пък ако ще пазарът да прегрява

В свое становище по проектобюджета от Фискалния съвет посочват, че макар че се очаква растежът на номиналните разходи за труд на единица продукция постепенно да се забави, производителността на труда все още изостава значително от повишението в компенсацията на наетите. "Запазването на тази тенденция в дългосрочен план намалява конкурентоспособността на българската икономика. Условията на пазара на труда сигнализират за риск от прегряване, който следва да се разгледа в по-задълбочен и обширен анализ."

Растящите доходи обаче водят и до повече потребление, което през последните години е и основен двигател на икономиката и на ръста в приходната част на бюджета. Конкретно за догодина данъчно-осигурителните постъпления се очаква да пораснат с 8.1%, или с близо 3 млрд. лв. В своето становище по проектобюджета от Фискалния съвет обаче посочват, че е необходима подробна аргументация и анализ на очакваните приходи, доколкото през последните години се наблюдава трайна тенденция за тяхното подценяване.

"Ако догодина не настъпи рязък икономически обрат, който да повиши безработицата, всички аргументи за нарастващо потребление са валидни", казва Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ). И допълва, че проблемът е, че политиките, които подкрепят доходите, се правят без насрещни мерки. "Не виждам причина нито една група да негодува от този бюджет, което е лош сигнал. Това означава, че няма опити да се отстрани нито една неефективност. Ако всички са доволни, значи най-вероятно положените усилия за промяна на структурните взаимоотношения не са достатъчни", допълва той.

Подобно е мнението на Муравей Радев, финансов министър в правителството на Иван Костов. "Липсват мащабни структурни реформи в бюджетната система. Основният порок си остава - финансирането на системите се извършва на исторически постигнати параметри. Т.е. тази година си похарчил толкова, догодина - ето ти повече", казва той пред БНР.

А когато сняг забръска?

В същото време 2020 г. е последната, която осигурява охолство на правителството, което традиционно не се ползва - вместо провеждане на реформи различни конфигурации министри скачат от една в друга предизборна обиколка с джипа. А предупрежденията за забавяне на глобалната икономика догодина растат лавинообразно. Логичният въпрос е дали има достатъчно буфери в бюджета. Още повече че макропрогнозата на Министерството на финансите се оценява като по-скоро оптимистична и залага до 2022 г. икономиката да продължава да расте над потенциала си. Финансовият министър Владислав Горанов посочва, че такъв буфер е планирането на балансиран бюджет догодина. Както и увеличението на доходите плюс очакванията за сериозни инвестиции през бюджета в следващите 1-2 години.

Според финансовия анализатор Любомир Дацов обаче този ръст на текущите разходи създава и риск: при низходящ цикъл на икономиката и намаляващи приходи заплати се режат трудно. "Тази политика на помпане на текущите разходи ще доведе в един момент до натиск за увеличаване на данъците или за промяна на данъчната структура. А аз мисля, че данъците в България са едно от малкото сравнителни предимства", аргументира се Дацов.

От Фискалния съвет дори препоръчват вместо нулеви бюджетни салда да се планират излишъци - като буфер срещу евентуални икономически шокове през следващите три години.

Как ще ги стигнем

Преди около година Министерството на финансите поиска преглед на бюджетния процес в страната, който да се извърши от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) - обзор на прозрачността, програмното бюджетиране, гражданското участие, ролята на парламента и други институции и т.н. Анализът все още не е готов, но е достатъчно да се види практиката от последните години за преразпределяне на стотици милиони от бюджета по средата на годината, за да стане ясно, че голяма част от парите на данъкоплатците все още се харчи не напълно прозрачно и предвидимо. В същото време освен за поддръжка на публичните системи бюджетът може да е и инструмент за прокарване на политики. И една от тях е за догонващо развитие.

Според оценки на самото Министерство на финансите България може да достигне средното европейско ниво на жизнен стандарт след 20 години със сегашния темп на растеж (от около 3.3%) и при допускане, че европейската икономика нараства дългосрочно (като БВП на глава от населението) с темп от 1.2%. Преди време Георги Ангелов от Институт "Отворено общество" беше изчислил, че това може да стане и до 2035 г. - но с помощта на реформи, структурни фондове и интеграция с останалата част на Европа (под формата на членство в Шенген и еврозоната). Първото няма да стане скоро, справка - "уж" падналият механизъм за наблюдение на съдебната система. Все пак поне чакалнята на еврозоната изглежда изкусително близо - новият срок, който Горанов си даде, е април догодина, което може да даде импулс на икономиката.

Но най-важната съставка да настигнем богатите държави е политическата воля за промяна, докато неизменната мантра на премиера Бойко Борисов е точно обратното - стабилност. И действително бюджет 2020 може да я осигури текущо, макар и с цената на дългосрочни рискове. Без реформи страната няма как да не запази "стабилното" си класиране на дъното по конкурентност, бизнес среда, върховенство на закона, свобода на медиите и жизнен стандарт.

Какво се променя

- Служителите в бюджетната сфера ще получат увеличение на заплатите със средно 10%.

- Средствата за заплати в сектор образование се увеличават със 17%.

- Минималната работна заплата става 610 лв., което е ръст от почти 9%.

- Минималният месечен осигурителен доход на самоосигуряващите се се увеличава до 610 лв.

- Максималният осигурителен праг се запазва на 3 хил. лв.

- За поредна година управляващите ще се опитат да вдигнат осигурителния праг за тютюнопроизводители и земеделски стопани от 400 на 610 лв.

- Бюджетът на здравната каса се увеличава с около 400 млн. лв.

- Минималната пенсия нараства от 220 лв. до 234 лв., а средната пенсия ще се повиши с 8% до 413 лв. от 1 юли 2020 г.

- Увеличава се с два месеца необходимата възраст и осигурителен стаж за придобиване на право за пенсия.

- Променя се механизмът за разпределение на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища.

- Увеличава се целевата субсидия за подпомагане на общините от 4-а и 5-а категория за подобряване състоянието на социалната и техническата инфраструктура до 50 хил. лв. на кметство.

- Размерът на държавната субсидия за един получен действителен глас от политическа формация се предлага да остане 1 лв.
Темата накратко
  • Държавата планира да похарчи рекордните 46.8 млрд. лв., или 36.9% от БВП, догодина.
  • Повече пари се насочват за заплати на работещите в публичния сектор, а средствата ще дойдат основно от данъците на частния.
  • Място за маневри при евентуален икономически обрат има, но за поредна година липсват реформи и активни мерки за ускорено сближаване с другите държави от ЕС.

Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    vzoran avatar :-|
    vzoran

    Минималната пенсия е много ниска. Би трябвало там да се насочи увеличението - вярвам че пенсионерите харчат мъдро, т.е. дадените им пари ще се изхарчат по най правилния начин.

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#1] от "vzoran":

    Не е въпроса кой колко харчи, а кой колко внася. Масово българите се осигуряват под реалната си заплата. Така прецакват собствените си родители. Грубо пенсията е около 30-40% от доходите. Аз не мога да си представя, че човек може да падне под минимална пенсия ако се е осигурявал като хората.

  • 3
    glm1573705136628444 avatar :-|
    plamen nikolov

    Много лошо прогнозиран бюджет.Всяка година се отчита огромен излишък от събираемостта на данъци,които потъват в раздутите щатове в министерствата.Въпросът е:Дали излишъка е приятна изненада за министъра на финансите или поредната проява на некомпетентност по отношение на "Как аджеба работи туй нещо пазара?"?
    Очевидно за всеки е,че ръста на цените при ХРАНИТЕ далеч надхвърля отчетените нива на инфлация ,а при тези ниски нива на доходи над 60% се реализират в този сектор.А Н18!?!?Голям смях ще падне?Според мен този бюджет е:"Силно занижена приходна част и неграмотно разпределение в разходната"Извод:Тези хора не знаят какво се случва в държавата?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK