С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 1 ное 2019, 11:15, 5189 прочитания

Владислав Горанов: Има шанс да отпуснем още пари за "Хемус" тази година

Министърът на финансите за бюджет 2020, нужна ли е смяна на данъчната политика, Наредба Н-18 и еврото

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
- Увеличението на доходите плюс очакванията за сериозни инвестиции през следващите една -две години през бюджета са буфер срещу евентуално забавяне на икономиката.

- По предварителни оценки на АПИ за довършването на "Хемус" трябват още 800-850 млн. лв. Магистралата ще доведе до увеличаване на интереса на инвеститори към този регион и ще подобри икономическото състояние на Севера.


- Двете банки с капиталов недостиг са представили шестмесечните си планове пред ЕЦБ. В момента, в който ЕЦБ оцени като удовлетворяващ напредъка по плановете, би трябвало да даде зелена светлина за банковия съюз, оттам и България да влезе в ЕRМ II.

- Няма пряка корелация и сигурност, че въвеждането на прогресивно облагане ще реши проблема с неравенството.
Визитка

Владислав Горанов е финансов министър във втория и в третия кабинет на Бойко Борисов, след като в първия бе заместник на Симеон Дянков. Бюджет 2020 е шестият поред, който се изготвя под негово ръководство, и може би последният оптимистичен, преди очакваното забавяне на глобалната икономика да започне да се усеща и в България.

Дотук коментарите са, че бюджет 2020 прилича на миналогодишния, с изключение на това, че е балансиран. Защо няма никакви промени?

Много често чувам критики към бюджета, че в него не се съдържат реформи. Много пъти съм казвал – бюджетът не прави реформи. Те се правят от съответните министри и сектори.



Какви едри инвестиционни проекти са предвидени с капиталовите разходи догодина?

Извън модернизацията на армията и проектите по еврофондовете могат да се очакват проекти в областта на пътната инфраструктура. Голяма част от тях бяха авансово одобрени – от правителството беше разрешено на АПИ да стартира подготовката на обекти, които ще се изпълняват през следващите няколко години и които по наша оценка са жизненоважни. Такива са Южната дъга на софийския околовръстен път - връзката на квартал "Младост" с магистрала "Тракия", връзката на Дунав мост 2 при Видин с "Хемус", довършването на "Хемус", като тепърва ще се проектира и търси финансиране за отсечката между Велико Търново и Търговище, както и връзката с Русе и Дунав мост 1. Всичко това залагаме да бъде финансирано от една работеща тол-система, която би трябвало да стартира началото на пролетта.

Има ли проекти, като например "Струма", за които може да се наложи финансиране от бюджета в повече от предвиденото?

Не е невъзможно да се появи нужда от допълнително финансиране най-малкото заради потенциални финансови корекции, които често съпътстват такива големи и сложни проекти. В много добра комуникация сме с управляващите органи. Но финансовите корекции не са загубен за държавата ресурс, а по-скоро увеличават нуждата от национално съфинансиране, доколкото тези европейски средства могат да се насочат към друг обект на територията на страната.

Откъде ще дойдат парите за продължаване на "Хемус" след Велико Търново?

Изпълнението на бюджета за 2019 г. все още не ни дава насока дали подобно нещо ще е възможно. Но ако има такава възможност, лично аз ще настоявам за такова решение, тъй като това за мен са най-смислено изхарчените средства. Аз наистина вярвам, че изграждането на подобна магистрала ще доведе до увеличаване на интереса на инвеститори към този регион и ще подобри икономическото състояние на Севера.

Имате ли предварителни изчисления колко са нужни за тази следваща отсечка на "Хемус"?

По съвсем предварителни оценки на АПИ би следвало да се вмести в около 800-850 млн. лв.

Защо парите за "Хемус" трябваше да се отпуснат по този начин, а не се планират в бюджета, за да е прозрачно харченето им?

Подобна отчетност съществува и не е трудно да бъде придобита с изискването на справка от АПИ и от "Автомагистрали". А дали и защо се получава така, че в края на годината се формира такъв ресурс, това за съжаление е факт най-вече заради забавяне в изпълнението на други инвестиционни проекти в държавата и за съжаление заради натрупването на изоставане в касовото разплащане на еврофондовете, което вероятно ще бъде компенсирано в края на програмния период.

Това е и основната критика към бюджетите през последните години – че голяма част от парите се преразпределят и потъват в проекти като 500-те милиони за язовири към ДКК, защото отчетността на тези пари се губи.

Със сигурност отчетността на нито един лев не е загубена. Системите за отчетност са така изградени, че който се поинтересува, включително и медиите, да имат достъп и да се знае кое звено отговаря за този разход.

Дали правителството преразпределя разхода в рамките на общия гласуван разход в бюджета, или се прави актуализация на бюджета, е въпрос на целесъобразност. Независимо че сега съм министър на финансите, винаги съм защитавал тезата, че правителството трябва да има определена гъвкавост. Ако се върнем назад, именно правителството на ГЕРБ ограничи правомощията на правителството, а не ги увеличи. До влизането в сила на Закона за публичните финанси нямаше нужда дори от решение на правителството, за да се извършват подобни компенсирани промени в рамките на бюджета. Всеки служител на Министерството на финансите си спомня универсалния чл. 34 на Закона за устройство на държавния бюджет и ал. 3, която предвиждаше министърът на финансите да може да прави всякакви вътрешнокомпенсирани промени между отделните показатели на бюджета само с подпис. И тогава, когато в предишни правителства в края на годината се заделяха пари за финансиране на пътни отсечки, това ставаше само с подписа на министъра.

За мен е постигнат максимален баланс на гъвкавост на бюджета в ръцете на изпълнителната власт, дотолкова, доколкото и сега внушенията за харчене на преизпълнението на приходите са фактически неверни. Нито един лев от преизпълнението на приходите не може да бъде изхарчен и не се харчи. Преизпълнението на приходите отива в увеличение на баланса на бюджета, най-малкото поради обстоятелството, че разходната част не може да бъде надхвърлена без актуализация на бюджета.

Друг е въпросът – и тук винаги можем да търпим критики, че можем да бъдем по-добри в ефективността на разходите.

Към септември данните за изпълнението на бюджета за 2019 г. показват, че е на плюс от над един милиард лева, от друга страна, залагате годината да завърши на дефицит от почти 2.5 млрд. лв. Къде ще отидат тези пари?

Вероятно няма да се стигне до такова ниво на дефицит. Разчетите, които виждате, са статични към момента на изготвяне на актуализацията на бюджета, когато трябваше да обезпечим финансово придобиването на новите самолети за армията. Новата прогноза е, че дефицитът ще е значително по-нисък от 2% от БВП, но ще е прибързано да правим точни оценки.

В бюджет 2020 залагате 2.2 млрд. лв. лимит за поемане на нов дълг догодина, защо?

Ако погледнете календара на предстоящите погашения по ДЦК и включите най-лошия сценарий за приключване на тази година, оценката за до 2.2 млрд. лв. ново финансиране е свързана именно с идеята за поддържане на буфери. Какво имам предвид – напоследък често, особено след като пуснахме рамката на проектобюджет 2020, чувам критики, че в него липсват буфери. Бързам да отговоря – имаме фискално пространство между балансирания бюджет и максимално допустимите по европейските правила 3% дефицит, което може да се използва при неблагоприятно развитие на икономиката, т.е. да гарантираме разходната част на бюджета, дори да има някакви циклични неблагополучия в приходната част. Поддържането на добро ниво на фискалния резерв, т.е. на ликвидността, с която правителството разполага, гарантира безпроблемно активиране на тези буфери, ако по някаква причина има неблагоприятни развития в следващите няколко години.

Очаквате ли такива? Макрорамката не подсказва.

Макрорамката е изготвена при съобразяване на оценките на ЕЦБ и на ЕК, и на МВФ, и на Световната банка. Естествено пред всяка една макропрогноза има определени рискове, но при това ниво на заетост и исторически най-ниската безработица е съвсем естествено ние да разчитаме на частното търсене както по линия на крайното потребление, така и на инвестициите. Именно увеличението на доходите плюс очакванията за сериозни инвестиции през бюджета в следващите една-две години са този допълнителен буфер, който би трябвало, ако се върви към забавяне на икономиката, да ни прекара по-плавно през тези сътресения. Увеличението на доходите също се очаква да отиде в крайно потребление и да омекоти евентуални сътресения. Безспорно, ако проблемите в Европа се задълбочат рязко, това неминуемо ще окаже влияние върху нашата икономика.

И тогава какво правим?

Когато започне да страда износът, можеш да се опиташ да компенсираш с другите компоненти на БВП – или да правиш повече инвестиции с вътрешни ресурси, или да насърчиш повече крайно потребление. Тогава обикновено бюджетите минават на дефицит, за да действат антициклично. Но ние за разлика от други държави сме си оставили достатъчно фискално пространство. В последните няколко години, когато имахме добро развитие на икономиката и добри фискални показатели, заложихме и успяхме да генерираме излишъци в бюджета, които намалиха допълнително дълговото бреме. Ние сме в една много добра позиция от гледна точка на фискално пространство за интервенция, ако се налага. Знаем, че паричната политика не е на въоръжение, но фискалната е на стартова позиция, ако се налага – както по отношение на дефицит, така и по отношение на ликвидните буфери. Но това са хипотези, които коментирам само в контекста на критиката "Какво правим, ако".

Ако една държава с трицифрен дълг спрямо БВП се наложи рязко да се финансира, е много вероятно да бъде наказана от пазара, докато ние имаме относителен комфорт в това отношение, ако се наложи да използваме аварийни планове.

В Закона за бюджета има един текст, който дава възможност догодина да се търси външно финансиране през четири банки. Този договор не беше ли тригодишен?

В проекта на бюджет 2020 е предвидена възможност в рамките на ограничението от 2.2 млрд. лв. за поемане на нов държавен дълг както на вътрешен, така и на международните капиталови пазари. Съобразяваме поемането на пазарно ориентиран дълг с конкретните условия и при възможно най-добрата цена за финансиране на държавата. Възможността за външно финансиране посредством GMTN програмата не предполага задължително използването на четирите банки организатори по нея. Например по транзакцията през 2016 г. само две от банките организатори бяха използвани за водещи мениджъри. Практиката ни е при емитиране на облигации на външните пазари да се прилага конкурсно начало за избор на водещи мениджъри, като се избират банки, които предлагат най-добри условия за конкретната транзакция. GMTN програмата няма времеви срок на действие, но е ограничена до максималния съвкупен номинален размер на облигациите, които могат да бъдат издадени в изпълнението й.

Очаквате ли при дебатите за бюджета да има изненади от малките партии в коалицията?

Няма индикации за такива. Но в споразумението за управление е записано, че няма да се променят данъци. Оттам нататък вероятно ще имаме разговори за определени политики.

В някои критични моменти разчитате на подкрепата на ДПС.

На тяхната подкрепа сме разчитали по теми, които за нас са червени линии и за съжаление не представляват такива за колегите от другите партии, подкрепящи правителството. На колегите от ДПС сме разчитали за данъчната политика, защото за тях запазването на плоския данък и структурата на данъчното облагане е тема, по която винаги ще ни подкрепят, дори да не я искаме тази подкрепа.

Иска ли се нещо в замяна на тази подкрепа понякога?

От мен - не. В политическия дебат винаги стои подозрение за неформални споразумения и уговорки, които не се случват пред публиката, но те ако не са пред публика, за тях винаги може само да се спекулира. Няма нито един обективен критерий, по който можем да потвърдим, или отречем подобни договорки.

Все още ли е реалистично до края на годината България да влезе в ЕRM II?

От гледна точка на процеса заявих многократно, че се движим в графика, който предварително си бяхме начертали. Това, което донякъде може да ни забави, е свързано с две направления – първо, ЕЦБ препоръча на две от банките да изградят допълнителни капиталови буфери. И наскоро, доколкото съм информиран, банките са представили тези планове пред ЕЦБ. Необходимо е от страна на ЕЦБ да се даде оценка за плановете, въпреки че те до голяма степен бяха неформално експертно съгласувани в хода на изготвянето им. Оттам нататък трябва да се покаже напредък по отношение на изпълнението на тези планове от съответните банки. Максималният срок за изпълнението им е шест месеца. В момента, в който ЕЦБ оцени като удовлетворяващ напредъка по плановете, които двете финансови институции са представили, би трябвало да даде зелена светлина за установяване на тясно сътрудничество.

Другата част от задачите, които сами си поставихме, свързани с присъединяването към ЕRM II, ние отчитаме като изпълнени.

Имате ли оценка от еврокомисията за тях?

Не. Посъветваха ни да изчакаме да встъпи новата комисия.

Но има шанс всичко да е приключило и България да получи покана за установяване на тясно сътрудничество и за ЕRM II до края на април.

Според вас има ли нужда от нов вид данъчна система в България?

Ние сме се зарекли, че до края на мандата на това правителство подобна промяна няма да се прави. Ако се върнем концептуално на въпроса - въвеждането на прогресивна скала изисква въвеждането на голям политически консенсус и ще е на доста висока политическа цена. Въвеждането на прогресивно облагане при равни други условия, първо, означава загуба за бюджета, което допълнително ще намали възможността на държавата да се намесва и да провежда определени политики. 30 г. след прехода все още всеки е свикнал да оправдава всички несгоди с държавата като някакво абстрактно колективно тяло, от което той не е част. Промяната би довела и до увеличение, и то в пъти, поне два пъти, на облагането на средната класа. Всички опити на левицата да показва различни модели за възстановяване на прогресивното облагане не дават отговор на тези въпроси.

И отиваме на друг аспект за данъчна реформа – няма пряка корелация и сигурност, че въвеждането на прогресивно облагане ще реши проблема с неравенството. По-скоро ще създаде негативни стимули да се крият доходи. Не казвам, че плоският данък е безалтернативен, но е много по-лесно да бъде въведен, отколкото да бъде отменен. Този дебат няма да се проведе скоро и успешно в България според мен. За съжаление в политическата среда, в която се намираме, смислени дебати се водят трудно – и в медиите, и между политиците, почти отсъстват в парламента, което със сигурност влошава качеството на управление.

Как гледате на идеята да се даде малко по-голяма финансова самостоятелност на общините, като им се преотстъпи част от данък общ доход?

Дебатът има смисъл в контекста на цялостната данъчна система и ролята на държавата и общините. В момента задачите, които общините са поели, са свързани основно с поддържането на местната инфраструктура, за което източник трябва да бъде облагането на имуществото в общината. Общините са изключително плахи в провеждането на такава политика. Да не кажем, че всеки кмет, за да се хареса и да вземе глас-два повече, поддържа нива на местните данъци, които са неадекватни спрямо стойността на имотите. Преотстъпването на данъци от централното правителство на местното е възможно, но то задължително трябва да върви с преотстъпване на част от ангажиментите, които има централното правителство. Защото на практика в областта на здравеопазването, образованието, социалната политика общините нямат никакви ангажименти. В този смисъл, ако говорим за преотстъпване и го направим като директна връзка между платения данък в съответната община, ще задълбочим неравенствата. Причината е, че София ще става по-богата, а Трекляно по-бедно. София ще стане безсмислено пренаселена, а Видин – напълно обезлюден. Затова за децентрализация може да говорим, но не само за пари.

Опитахме се преди няколко години да направим дебат, ако дадем право на общините - в зависимост от икономическото развитие и икономическите възгледи на кмета на дадена община, да може с решение на общинския съвет да се установява допълнителен данък върху доходите на физическите лица над 10-те процента в размер между 0 и 2 пункта. В една София подобно нещо според мен е възможно.

Това обаче е увеличение на данъчната тежест.

Да, но по решение на местната общност. И тогава общините може да решат да се борят за хора. В момента обаче, в който го анонсирахме, кметовете скочиха до тавана – не искат да имат това право.

При понижаваща се демография и нереформирани публични системи няма ли да се наложи на който и да е финансов министър в бъдеще да говори за увеличение на данъци, или има и друг изход?

В следващите няколко години според мен тази тема няма да е на дневен ред. Ако говорим за увеличаващ се натиск в социалната система, той може да дойде най-вече по линия на пенсионната система. И то след няколко години, когато структурата на заети и пенсионери ще бъде такава, че фондът ще формира допълнителен дефицит. Тогава или трябва да се ограничат други разходи, или да се ограничат плащанията от пенсионната система чрез адаптиране на формулата – намаляване на входящия поток чрез увеличаване на пенсионната възраст. Към тази стъпка ще се върви неминуемо – в цяла Европа се случва.

Естествено винаги има и хипотеза за увеличение на данъци, но аз бих съветвал всеки един колега финансов министър да използва това като ядреното копче. В държави, в които политически партии идват на власт с ангажимент да отменят плоския данък и да въведат прогресивно облагане – например Северна Македония – в момента, в който го направиха, премиерът си изми ръцете с финансовия министър и го уволни.

Какво е свършено в НАП след пробива и достатъчно ли е според вас?

Оказа се, че доста неща не са били структурирани в информационното обезпечаване на НАП. За съжаление го разбрахме по грешния начин. Оттогава сме предприели краткосрочни и дългосрочни мерки. Краткосрочните са свързани със стабилизирането на системата в структурата, в която тя функционира, а дългосрочните са цялостно преформатиране и изграждане на нова система, която да е доста по-интегрирана, а не да работят отделни системки на парче, всяка от които да си говори с другите и да създава рискове от гледна точка на технологична сигурност и от гледна точка на допускане на нерегламентиран достъп до системата. Мога да ви уверя, че това, което е необходимо да се направи, като бързи мерки за недопускане на такива срамни пробиви като този от лятото на тази година, уверяват ни и колегите от "Информационно обслужване", и от НАП, че е доста по-трудно да се случат.

Иначе за съжаление констатирахме изключително много слабости в цялостната организация на информационните системи на НАП и за следващите 1-2 години там ще трябва да се свърши доста работа. Милиони ще отидат за тази цел.

НАП се оказа неподготвена и при въвеждането на една друга своя идея – промените в Наредба Н-18.

Агенцията се оказа твърде амбициозна при структурирането на този проект за обхващане на стопанския оборот във всичките му измерения. Факт е, че благодарение на бизнеса успяхме да оптимизираме доста голяма част от предварителните изисквания, които агенцията беше поставила – да обхваща абсолютно всички процеси независимо от тяхната комплексност и сложност, нещо, което се оказа невъзможно и безсмислено за някои от най-големите производствени и технологични процеси.

Всичко това е станало с моето разрешение, защото наредбата се издава от министъра на финансите. Убедих колегите, че всяка малка стъпка, съгласувана с бизнеса, която подобрява отчетността, без да въвежда непосилни и безсмислени тежести, е в правилна посока и затова разделихме регламентацията в наредбата в отделни части, като се опитахме да решаваме от по-малките проблеми към по-големите. По-голямата част от тези дебати мина в конструктивен тон, защото в един момент бизнесът ни беше ядосан заради неизвестността дали и доколко сме склонни на гъвкавост и това, че ги притискаме в стената с едни доста сложни технологични решения, които не бяха убедени, че ще постигнат целите си.

Но разделяйки наредбата на части и решавайки малки проблеми, ние напреднахме по теми, по които нямаше напредък. Като например регистрацията на онлайн продажбите, разплащанията с платежни инструменти, досадните водения на касовите книги с лепене на кочаните.

Един проект, който имаше твърде амбициозна в началото цел и който година и половина по-късно, макар и понякога да сме изнервяли бизнеса, сме получавали разбирането, че крайната цел трябва да е изсветляване на икономиката, без бизнесът да бъде принуждаван да прави безсмислени инвестиции.

Бизнесът все още е на мнение, че те са безсмислени.

Вероятно. Ще продължим дебатите по част от наредбата заедно с тях, докато не изчистим всички недоразумения, за съжаление обаче все още сме с доста висок дял на сивата икономика и понякога заради недобросъвестните се налага да бъдем нелогично строги с добросъвестните. Създаваме досиета на фирмите, за да отграничаваме добросъвестните от недобросъвестните, значително ускорихме възстановяването на ДДС, за някои го правим и без проверка вече. Опитваме се да бъдем гъвкави.

Въпросът е, че в случая бяхте неподготвени и не знаехте къде да стреляте, и затова стреляхте по всички.

Резултатите по отношение на косвените данъци са окуражителни.

Дали не се дължи на ръста на потреблението?

Възможно е, но това е инструментариумът, с който могат да работят контролните органи. Той би трябвало да разчита основно на доброволност и на спазване на закона. Но сме свидетели на една безкрайна битка между фиска и данъкоплатците и ако тя е в рамките на приложното поле на закона, е честна. Но ако е битка кой няма да спази закона, тогава говорим за нарушаване на обществения договор. Не случайно с последните предложени промени в Закона за ДДС се опитваме да решим един такъв казус с наглото заобикаляне на закона чрез постоянно създаване на нови юридически лица с цел неплащане на ДДС.

Интервюто взе Вера Денизова

Капитал #44

Текстът е част от новия брой на седмичния Капитал (1 - 7 ноември). В броя ще прочетете още:

- Местните избори: Искахме промяна, но нямахме желание
- Бюджет 2020: Всички да са доволни
- Невъзможната продажба на ЧЕЗ

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Износът на стоки нараства с едва 1% през третото тримесечие Износът на стоки нараства с едва 1% през третото тримесечие

Слабият темп идва от спад на износа на пшеница, горива и мед към други държави - членки на ЕС

12 ное 2019, 612 прочитания

ИПИ отново поиска повече финансова свобода за общините 1 ИПИ отново поиска повече финансова свобода за общините

В писмо до премиера от института настояват една пета от данък общ доход, или около 800 млн. лв. годишно, да отиват към местните власти

12 ное 2019, 813 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Икономика" Затваряне
Два месеца преди края на годината държавният бюджет продължава да е на плюс

Министерството на финансите отчита над 1.1 млрд. лв. преизпълнение на приходите над разходите към октомври

Още от Капитал
Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10