КЗК вероятно ще разреши аптека и склад за лекарства да имат един собственик

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започна две процедури по застъпничество за конкуренцията и оценка на въздействието върху пазара на два здравни проектозакона. Те предвиждат промени в Закона за здравето и в закона за лекарствата.

Защо търговците на едро да нямат аптеките

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В проекта за промени в лекарствения закон отново се предвижда забрана по предложение на Българския фармацевтичен съюз (БФС), в който фармацевтите членуват по задължение, за да могат да практикуват. Организацията по традиция защитава само интересите на фармацевтите-собственици на една аптека. Под техния натиск преди 10 години в лекарствения закон беше заложена административната бариера едно физическо лице или фирма да има право да притежава само четири аптеки. Тази чисто административна бариера беше заложена, за да не може големите международни инвеститори – паневропейските вериги аптеки – да влязат в България.

Сега по предложение на БФС в проекта е заложено ново предложение за забрана. Тя е на вертикалната интеграция между търговците на едро и търговците на дребно с лекарства, т.е. ако една фирма или физическо лице е собственик на склад, то той не би трябвало да може да притежава аптеки и обратното.

КЗК отбелязва, че е разглеждала преди 10 години предложението за забрана за вертикална интеграция, тъй като смятала, че консолидирането може да доведе до предлагане на лекарства на много високи цени или на цени под тяхната себестойност. Междувременно обаче по силата на икономията от мащаба на пазара възникнаха стотици големи и малки вериги от две и повече аптеки, а 75% от продажбите на лекарства минават през такива структури. Съществуват и много случаи, в които веригите аптеки регистрират свой собствен склад, който да се грижи за доставките им, или обратното. До момента няма случай, в който да е регистрирано, че веригите аптеки продават под себестойност или на по-висока цена. Освен това липсата на определен продукт в аптеката логично води до това пациентите да потърсят медикаменти в конкурентен обект, тъй като пазарът на лекарства зависи от това какво е изписал лекарят.



Така КЗК констатира, че обединяването на финансови, технически и логистични ресурси води до увеличаване на конкурентоспособността на производители, дистрибутори и търговци на дребно и вертикалната интеграция съответства на пазарната логика. "Редом с това чрез сливане на предприятията се постига подобряване на мониторинга на движението на лекарствени продукти по веригата – производителите могат да проследят и контролират как те се съхраняват, рекламират и продават. Затова вертикалната интеграция между търговците на едро и търговците на дребно на лекарствени продукти би могла да има положителен ефект върху конкуренцията и КЗК ще преразгледа забраната в тази светлина", се казва в решението на комисията.

Законно ли касата взима пари от фармакомпаниите

КЗК ще преразгледа и още един текст, който е част от проектозакона. Става въпрос за т. нар. "механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК." Той е част от наредбата за условията и реда за плащане на лекарства от здравната каса и представлява задължение фармацевтичните компании да връщат на НЗОК парите, които тя е платила за лекарства на пациенти по групи медикаменти. Например, ако за определен вид лекарства за високо кръвно налягане са платени 100 млн. лв., а касата е заложила лимит от 90 млн. лв., фармакомпаниите трябва да й върнат 10 млн. лв., като на всяка се изчислява съответния процент в превишението на лимита. В същото време предписването на тези лекарства не зависи от компанията производител, а от лекуващите лекари. През последните години заради ценовия натиск от страна на държавата върху фармацевтичните компании 1512 медикамента са престанали да се продават в България.

"Директните плащания могат да доведат до намаляване на стимулите на компаниите да предлагат лекарства на българския пазар, което води до ограничен достъп на пациентите до лекарства и се отразява върху конкуренцията между производителите и търговците на лекарства", смята КЗК, която ще разгледа и този текст.

Цената на рецептата

Антимонополният регулатор планира да се произнесе и по текста, който задължава аптеките да продават без каквато и да е такса 100% платените от касата лекарства. В момента те получават 1.67 лв. за обработка на рецепта от НЗОК за тези продукти.

Това е причина много малко на брой обекти да работят с такива лекарства. Има продукти на стойност 30 хил. лв., които аптеката трябва да купи за своите пациенти и да започне да чака НЗОК да й плати след 45 дни отпуснатия продукт, като тогава получава и таксата за обработка.

В становища на професионалните организации на фармацевтите и пациентски организации до КЗК категорично се заявява, че неначисляването на такси отнема естествения икономически стимул за аптеките да търгуват с тези лекарства. Според КЗК текстът е от естество да доведе до ограничаване на конкуренцията на пазара и трябва да се преразгледа.

Още ограничения Антимонополният регулатор е решил да се произнесе и по текстове в проектозакона за здравето. С един от тях се казва, че държавният бюджет чрез общините ще финансира здравните кабинети в общинските и държавните детски градини и училища, докато здравните кабинети в частните детски градини и училища ще се финансират от собствениците им. Според КЗК заплащането на дейността на тези кабинети може да им даде конкурентно предимство пред частните детски градини и училища, което да наруши конкуренцията на пазара. В проектозакона има и текст, според който определени лечебни заведения ще ползват приоритетно минерална вода и лечебна кал, което според КЗК ги поставя в привилегировано положение.