ЕК очаква 3% ръст на българската икономика догодина
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ЕК очаква 3% ръст на българската икономика догодина

Въпреки слабото външно търсене и повишената несигурност на външните пазари вътрешното търсене би трябвало да подкрепи икономическия растеж, посочват експертите от ЕК за България

ЕК очаква 3% ръст на българската икономика догодина

Това е понижение спрямо очакваните 3.4% в предходната макропрогноза на комисията

3095 прочитания

Въпреки слабото външно търсене и повишената несигурност на външните пазари вътрешното търсене би трябвало да подкрепи икономическия растеж, посочват експертите от ЕК за България

© Reuters


В унисон с общата тенденция на забавяне в ЕС и еврозоната Европейската комисия понижава прогнозата си за икономическия растеж в България от 3.4% до 3% през 2020 г., а година след това растежът се забавя допълнително до 2.9%. Това показва есенната макроикономическа прогноза на комисията. В същото време Брюксел ревизира очакванията си за 2019 г. нагоре с 0.3 пр.п., като така растежът се ускорява от миналогодишните 3.1% до 3.6%. Според сметките на Брюксел вътрешното търсене ще е единственият компонент с положителен принос към растежа на БВП през периода 2019-2021 г., докато инвестициите и нетният износ са с минус.

Подобна прогноза дава и Европейската банка за възстановяване и развитие. Институцията очаква 3% ръст на БВП догодина, докато за тази има ревизия нагоре с 0.3 пр. пункта до 3.7%

Глобалната несигурност продължава да е бреме за икономическия растеж на Европа. Брюксел ревизира леко надолу очакванията си за увеличението на БВП в еврозоната през 2019 и 2020 г. до малко над 1%. В ЕС пък растежът остава 1.4% през целия прогнозен период. Прогнозите за най-голямата икономика - германската, са за 0.4% ръст през тази година и по 1% през следващите две.

Прогнозата на България

Външното търсене на български стоки и услуги в Европа отслабва, в резултат на което Брюксел залага на спад на износа през 2019 г. и слаб ръст през следващите две години. Подобно на предходни години вътрешното търсене ще остане основният двигател на растежа през прогнозния период. Неговият ръст се дължи на увеличението на възнагражденията и добрите показатели на пазара на труда. Очакванията на ЕК са заетостта да достигне своя таван догодина, а безработицата да падне още малко - до 4.1%, което е исторически най-ниското ниво. Насищането на пазара на труда логично ще забави и растежа на потреблението на домакинствата. През следващите две години инвестициите нарастват, но скромно, а причина е икономическата несигурност в Европа и по света и влошените перспективи пред икономическия растеж.

Инфлацията се забавя от средно 2.4% тази година до 1.6% през 2020 г. заради отслабващия ефект на временни фактори, които повишиха цените на определени групи стоки като храни и комунални услуги през 2019 г. От друга страна, от Брюксел залагат, че растежът на заплатите ще продължи през 2020 и 2021 г., макар и с по-скромен темп.

Големият риск за България е вероятността от силен и продължителен срив на търсенето на български стоки и услуги в основните търговски партньори на страната, става ясно от прогнозата на ЕК.

Какво става в Европа

Глобалната несигурност забавя растежа в Европа, особено силно по линия на преработващата промишленост, в резултат на което перспективата пред европейската икономика е за продължителен период от по-скромен растеж и слаба инфлация. Очакванията за растежа на БВП в еврозоната за пореден път са ревизирани надолу - с 0.1 пр.п. до 1.1% през 2019 г. и с 0.2 пр.п. до 1.2% през 2020. В ЕС пък растежът остава 1.4% през целия прогнозен период.

Очакванията на Брюксел са за по-слаб растеж в повечето държави от ЕС догодина. Добра новина обаче е очакваното ускорение на растежа в Германия - от 0.4% тази година до 1% догодина.

В доклада си за регионалните икономически перспективи, публикуван преди ден, Международния валутен фонд (МВФ) отбелязва, че ръстът на БВП в еврозоната ще намалее до 1.2% тази година спрямо, след което ще се ускори до 1.4% през 2020 г. Очакванията за по-слабо увеличение на европейската икономика са заради забавяща се индустрия и търговия на Стария континент.

В унисон с общата тенденция на забавяне в ЕС и еврозоната Европейската комисия понижава прогнозата си за икономическия растеж в България от 3.4% до 3% през 2020 г., а година след това растежът се забавя допълнително до 2.9%. Това показва есенната макроикономическа прогноза на комисията. В същото време Брюксел ревизира очакванията си за 2019 г. нагоре с 0.3 пр.п., като така растежът се ускорява от миналогодишните 3.1% до 3.6%. Според сметките на Брюксел вътрешното търсене ще е единственият компонент с положителен принос към растежа на БВП през периода 2019-2021 г., докато инвестициите и нетният износ са с минус.

Подобна прогноза дава и Европейската банка за възстановяване и развитие. Институцията очаква 3% ръст на БВП догодина, докато за тази има ревизия нагоре с 0.3 пр. пункта до 3.7%


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Сега българската централна банка емитира лева без защита срещу щети от неговото най-лошо свойство.
    При въведения неправилен вариант за емитиране на лева, колкото е по-голям българския икономически растеж – толкова повече са щетите. Грешката на централната банка създава страдания за българите. Възникващите щети подсигуряват политическия провал на правителството на Бойко Борисов.
    Има лица с илюзия, че щетите от грешката на централната банка няма да са и за тях.
    Устойчивият държавен просперитет е възможен, когато централната банка емитира пари със защита срещу тяхното най-лошо свойство.

  • 2
    syq39620164 avatar :-|
    syq39620164


    До коментар [#] от "
    Иван Митев
    ":

    Хапчетата?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK