Медта, съответно цялата медодобивна индустрия, е вероятно най-големият печеливш от политиките за стимулиране на зелена икономика, ВЕИ и електрификация. Корелацията е идеална – повече електрификация, по-голяма нужда от евтин и устойчив материал с отлична електро- и топлопроводимост. Среден електробус съдържа 369 кг мед, електромобил съдържа с около 80 кг повече мед от конвенционален с двигател с вътрешно горене, ветроенергиен парк с мощност 1000 МВт изисква 3600 т мед. Да, медта се рециклира отлично, но огромна част от нея се използва дълги години до век в инфраструктурата и рециклирането няма как да покрие повече от 25-30% от увеличаващото се с над 3% годишно търсене. В същото време огромната част от метала все още идва от десетина гигантски мини с над 100-годишна история и бърз спад на съдържанието на метал в рудите, а проучването и разработването на нови находища отнема все по-дълго време заради бюрокрацията и съпротивата на различни групи.

При такъв ръст на търсенето цената на медта със сигурност (освен при някакъв глобален катаклизъм, разбира се) ще се запази на високите нива от последното десетилетие, а защо не и да се качи значително. Според оценката на американската банка Bernstein, за да се добие медта, нужна за инвестициите за изпълнение на ангажиментите по Парижкото споразумение, цената й трябва да достигне $8800/тон, което е ръст от 40% спрямо днешната.

България заема толкова важно място на този пазар благодарение на минно-металургичния клъстер в Средногорието – "Елаците-Мед", "Асарел-Медет" и най-вече "Аурубис България". Освен това бързо се създават и производства с по-висока добавена стойност. Вече се правят автомобилни компоненти от мед в предприятия като "София Mед" – за последните 3 години те са удвоили приходите си до над милиард лева през 2018 г.

Средногорието е индустриалното сърце на България и най-стабилната ни защита при локална криза в условията на растящо глобално потребление на мед. Защото България е сред малкото останали европейски страни със значим добив на метала, а има и много проучени, но все още неразработени находища. Противно на общественото възприятие, добавената стойност на зает в тази индустрия всъщност е огромна – само IT браншът може да се сравнява с нея. Може да бъде, и вече е, основа за много други инвестиции. Нужно е само да не се пречи на компаниите да инвестират, да се разрастват, да проучват и разработват нови находища. Както и да не им се налагат допълнителни тежести върху енергийното потребление, защото този бизнес е енергоемък по принцип и за него цената на енергията е фатален фактор.

Източници:

Графика 1: Структура на износа на България за 2018 г. (Trading Economics)

Графика 2: Експорт и импорт на нерафинирана мед в света за 2017 г. (The World Copper Factbook, 2018)

Графика 3: Прогноза за търсенето на мед в света ("Estimating global copper demand until 2100 with regression and stock dynamics", 2018)