България е вторият най-голям износител на нерафинирана мед в света
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България е вторият най-голям износител на нерафинирана мед в света

Големият местен производител на мед е "Аурубис България", част от германската група Aurubis

България е вторият най-голям износител на нерафинирана мед в света

Търсенето на метала расте с развитието на възобновяемите източници и електрификацията

Боян Рашев
8057 прочитания

Големият местен производител на мед е "Аурубис България", част от германската група Aurubis

© Цветелина Белутова


За автора

Боян Рашев е управляващ партньор в "denkstatt България" – консултантска компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния и социалния капитал. Професионалната му експертиза е в сферата на устойчивото развитие, управление на околната среда, остойностяване на екосистемни услуги, кръгова икономика, качество на въздуха, управление на природните ресурси.
Структура на износа на България за 2018 г.
Експорт и импорт на нерафинирана мед в света за 2017 г.
Прогноза за търсенето на мед в света

България е вторият най-голям износител на нерафинирана мед в света през 2017 г. по данни на The World Copper Factbook. Няма друг значим глобален пазар, на който да сме толкова силни. Без да ги подценявам, тук не говорим за лавандула, тикви, гъши дроб или автокабели... Медта е материал, който е в основата на индустриалната цивилизация. Никой не може без него. Живеем в свят, в който токът, мобилният телефон, компютърът, пералнята, хладилникът, личният автомобил и презокеанските полети се възприемат като базова необходимост, едва ли не човешки права. За съжаление в последния половин век тези придобивки на консуматорското общество са достигнали до не повече от една трета от населението на планетата. Останалите две трети обаче имат амбициите да ги получат много по-бързо – за вчера, ако може. А всичко това иска мед, ама наистина много мед!

Медта, съответно цялата медодобивна индустрия, е вероятно най-големият печеливш от политиките за стимулиране на зелена икономика, ВЕИ и електрификация. Корелацията е идеална – повече електрификация, по-голяма нужда от евтин и устойчив материал с отлична електро- и топлопроводимост. Среден електробус съдържа 369 кг мед, електромобил съдържа с около 80 кг повече мед от конвенционален с двигател с вътрешно горене, ветроенергиен парк с мощност 1000 МВт изисква 3600 т мед. Да, медта се рециклира отлично, но огромна част от нея се използва дълги години до век в инфраструктурата и рециклирането няма как да покрие повече от 25-30% от увеличаващото се с над 3% годишно търсене. В същото време огромната част от метала все още идва от десетина гигантски мини с над 100-годишна история и бърз спад на съдържанието на метал в рудите, а проучването и разработването на нови находища отнема все по-дълго време заради бюрокрацията и съпротивата на различни групи.

При такъв ръст на търсенето цената на медта със сигурност (освен при някакъв глобален катаклизъм, разбира се) ще се запази на високите нива от последното десетилетие, а защо не и да се качи значително. Според оценката на американската банка Bernstein, за да се добие медта, нужна за инвестициите за изпълнение на ангажиментите по Парижкото споразумение, цената й трябва да достигне $8800/тон, което е ръст от 40% спрямо днешната.

България заема толкова важно място на този пазар благодарение на минно-металургичния клъстер в Средногорието – "Елаците-Мед", "Асарел-Медет" и най-вече "Аурубис България". Освен това бързо се създават и производства с по-висока добавена стойност. Вече се правят автомобилни компоненти от мед в предприятия като "София Mед" – за последните 3 години те са удвоили приходите си до над милиард лева през 2018 г.

Средногорието е индустриалното сърце на България и най-стабилната ни защита при локална криза в условията на растящо глобално потребление на мед. Защото България е сред малкото останали европейски страни със значим добив на метала, а има и много проучени, но все още неразработени находища. Противно на общественото възприятие, добавената стойност на зает в тази индустрия всъщност е огромна – само IT браншът може да се сравнява с нея. Може да бъде, и вече е, основа за много други инвестиции. Нужно е само да не се пречи на компаниите да инвестират, да се разрастват, да проучват и разработват нови находища. Както и да не им се налагат допълнителни тежести върху енергийното потребление, защото този бизнес е енергоемък по принцип и за него цената на енергията е фатален фактор.

Източници:

Графика 1: Структура на износа на България за 2018 г. (Trading Economics)

Графика 2: Експорт и импорт на нерафинирана мед в света за 2017 г. (The World Copper Factbook, 2018)

Графика 3: Прогноза за търсенето на мед в света ("Estimating global copper demand until 2100 with regression and stock dynamics", 2018)

За автора

Боян Рашев е управляващ партньор в "denkstatt България" – консултантска компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния и социалния капитал. Професионалната му експертиза е в сферата на устойчивото развитие, управление на околната среда, остойностяване на екосистемни услуги, кръгова икономика, качество на въздуха, управление на природните ресурси.
Структура на износа на България за 2018 г.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    yez18383939 avatar :-|
    Pronto

    България не е чак такъв производител на “мед”. Голяма част от концентрата за Аурубис идва именно от тези мини с над 100 годишна история. Нашите са с не по-малка (ако се има предвид, че в Средногорието отдавна под някаква форма се е добивала мед). Статията пропуска да отбележи и срамната част - че в България все още не е затворен цикъла да произведем цял проводник. Произвеждаме нерафинирана мед, която се дообработва в Белгия. Имаше възможност това да става тука, ама Станишев и после Боко убиха проекта.

  • 2
    yez18383939 avatar :-|
    Pronto

    И добива на медни руди глобално също расте. Лесно е да се каже - високите цени от десетелетието, но всъщност те са на половината от върха си преди няколко години. Като повечето изкопаеми - срещу дадена цена, ще се намери нов източник за добив.

  • 3
    yez18383939 avatar :-|
    Pronto

    То затова и ние сме голям износител на катодна мед, щото в другите страни в комбинатите като Аурубис има и една инсталация дето я превръща в рафинирана мед. Затова и патосът на статията ми е малко странен.

  • 4
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Много, много тъжно. Тази нерефинирана мед можеше да се рафинира тук. Да се произвеждат кабели и материали - без посредници.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK