С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 20 ное 2019, 11:25, 1345 прочитания

Основни промени в кохезионната политика на ЕС за периода 2021-2027 г.

Предвижда се степента на национално и регионално съфинансиране да се увеличи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Д-р Васил Зарков е мениджър проекти за развитие в "Българо-австрийска консултантска компания", член на БАКЕП
С бюджет от 373 млрд. евро за седем години, кохезионната политиката (или политиката за сближаване) на ЕС остава най-значимата инвестиционна политика на Съюза - въпреки бюджетния дефицит, причинен от Brexit, и нуждата от финансиране на нови политики, свързани с миграционния натиск, тероризма, глобализацията, икономическата трансформация и др.

Съгласно предложената от Европейската комисия "Многогодишна финансова рамка за периода 2021-2027 г." средствата на европейско равнище за финансиране на политиката са с около 6% по-малко, в сравнение с текущата рамка до 2020 г. Засега за България е планирано увеличение с 8%, което означава около 8.9 млрд. евро за финансиране на проекти по линия на европейските фондове.


И през следващия програмен период кохезионната политика ще продължи да инвестира във всички региони на ЕС от ниво NUTS 2, като се запазват трите категории: по-слабо развити - с БВП на човек от населението под 75% от средната стойност за ЕС, региони в преход - с БВП между 75% и 100%, и по-развити региони - с БВП над 100%. По отношение на метода на разпределяне на средствата от фондовете, предложението на ЕС все още е широко базирано на БВП на човек от населението - 81% от тежестта. Добавят се и нови критерии: младежка безработица, ниски равнища на образование, изменение на климата и приемане и интегриране на мигранти, за да се отрази по-добре действителното положение по места.
Максималният принос на ЕС ще бъде до 70% за по-слабо развитите региони.


Предвижда се степента на национално/регионално съфинансиране да се увеличи, като ще се върне на равнищата отпреди кризата. Максималният принос на ЕС ще бъде до 70% за по-слабо развитите региони. По данни на Евростат 5 от 6-те региона на България попадат в категорията "по-слабо развити". Изключение прави Югозападният, в който е столицата София. Той е отнесен към регионите в преход.

Извършените оценки на политиката показват, че с течение на годините броят и сложността на правилата на европейско и национално равнище нарастват. Действащите системите за управление, контрол и одит са прекалено сложни. Това, от една страна, води до административна тежест и закъснения в изпълнението, а от друга, често възпрепятства потенциалните бенефициенти да търсят подкрепа от ЕС. В тази връзка, законодателният пакет от европейски регламенти за следващия програмен период предвижда серия от мерки за модернизиране на политиката на сближаване. Предложенията имат за цел постигането на "деликатен" баланс между приемствеността, т.е. запазване на това, което се е доказало като ефективно, и нуждата от реформи.



Предвижданите промени могат да бъдат обособени в няколко основни направления:

Фокусиране на политиката

От 11 тематични цели за периода 2014-2020 г., новата политика трябва да съсредоточи ресурсите си върху 5 по-гъвкави приоритетни цели:
  1. По-интелигентна Европа чрез инвестиции в иновации, научни изследвания, цифровизация, икономическа трансформация и подкрепа за малки и средни предприятия (МСП).
  2. По-екологосъобразна Европа инвестираща в енергиен преход, възобновяеми източници и борбата с изменението на климата.
  3. По-свързана Европа със стратегически транспортни и цифрови мрежи.
  4. По-социална Европа, подкрепяща качествените работни места, образованието, уменията и социалното приобщаване.
  5. Европа по-близо до гражданите чрез подкрепа за местно инициирани стратегии за развитие и устойчиво градско развитие в целия ЕС.
Очакванията са "по-широките" цели на политиката да опростят докладването и да създадат възможност за полезни взаимодействия и гъвкавост между различните направления в рамките на дадена цел и да премахнат изкуствените разграничения между различните политики, които допринасят за постигането ѝ. По този начин се полага и основа за т.нар. "тематична концентрация".

По-голямата част от инвестициите по линия на Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ) ще бъдат насочени към първите две цели. В зависимост от показателя "брутен национален доход на човек от населението", държавите трябва да инвестират между 65% (в най-слабо развитите региони) и 85% от разпределените средства по двата фонда в тези приоритетни направления. За България процентът е 65 – минимум 35% по цел 1 и минимум 30% по цел 2.

По-малко и по-ясни правила

Целта е да се създаде нормативна уредба включваща общ набор от опростени и консолидирани правила, с което да се намали административната тежест за програмните органи и за бенефициентите, като в същото време се поддържа високо равнище на увереност в законосъобразността и редовността. Новият законодателен пакет е почти наполовина намален в сравнение с настоящия програмен период, като припокриванията и повторенията са рационализирани.

Основните промени включват:
  1. Единна нормативна уредба чрез Регламент за общоприложимите разпоредби (РОР), обединяващ седем европейски фонда – ЕФРР, КФ, Европейски социален фонд (ЕСФ), Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), Фонд "Убежище, миграция и интеграция", Фонд "Вътрешна сигурност" и Инструмент за управление на граници и визи. Това би трябвало да улесни дейността на органите, които работят с няколко фонда, а също така ще създаде възможност за ефективни взаимодействия.
  2. По-опростен, по-кратък и само един регламент вместо два за ЕФРР и КФ. Промяната ще доведе до намаляване на административната тежест за бенефициентите, респективно до намаляване на административни разходи, свързани с управлението на двата фонда.
  3. Сливане на 3 фонда в един, за да се създаде ЕСФ+ - Фондът за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, Инициатива за младежка заетост и действащият към момента ЕСФ. Основната цел е съчетаването и по-доброто координиране на мерки в областта на трудовата заетост и социалното подпомагане.
  4. По-ефикасно и по-ефективно комбинирано използване на ЕФРР и ЕСФ+ в един и същ проект. Това е от особено значение за стратегиите насочени към обновяване на градски райони в неблагоприятно положение, основаващи се на интегрирани проекти, изискващи финансиране от двата фонда.
Предложените промени са стъпка в правилната посока, въпреки че не предоставят реален интегриран подход за всички фондове. За разлика от настоящия програмен период, Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони вече не е част от Регламента за общоприложимите разпоредби. Това от своя страна задава редица въпроси, най-вече свързани с правната рамка и правила за прилагане на подхода "Водено от общностите местно развитие" (ВОМР), предвиждащ възможността за многофондово финансиране и в периода 2021-2027 г.

Обвързване на инвестициите с очакваните резултати

Предвижда се всички оперативни програми на национално равнище да имат рамка за изпълнение с количествено измерими цели - брой на разкритите работни места, новопостроени автомагистрали и пътища на TEN-T, новоизградена ВиК мрежа и др. С новата рамка се въвежда и годишен преглед на изпълнението под формата на политически диалог между органите, отговарящи за конкретната програма, и Европейската комисия.

Ефективността на програмите ще се оценява и по време на т.нар. средносрочен преглед. Първоначално ще бъдат програмирани само първите 5 години. Средствата за оставащите две години - 2026 г и 2027 г., ще се разпределят на основата на съществен и задълбочен междинен преглед и оценка на всяка една от програмите, водещи до съответното препрограмиране през 2025 г. Междинният преглед ще определи дали са необходими промени в програмите въз основа на нововъзникващите приоритети, степента на изпълнението им и на най-актуалните специфични препоръки за всяка държава.

Намаляване на административната тежест

Новата нормативна уредба систематизира и засилва използването на опростени варианти за разходите, т.е. възстановяване на средства на база фиксирана сума, стандартни таблици за единични разходи или еднократни суми. Това ще създаде възможност плащанията по проектите към крайните бенефициенти да бъдат извършвани без необходимостта от представянето на всяка една фактура или фиш за заплата на контролиращите органи. Средства ще могат да бъдат възстановявани и въз основа на постигнатите проектни резултати. Този вариант ще допринесе за ориентирано към качеството изпълнение на проектите и ще позволи плащания въз основа на постигнатото и потвърденото качество.

Предвидени са и реформи, насочени към по-опростен и по-пропорционален контрол и одит на изпълняваните проекти, в т.ч. по-малко проверки. По-конкретно, за да се осигури подходящ баланс между ефективното и ефикасното изпълнение на проектите и свързаните с него административни разходи и тежести, честотата, обхватът и приложното поле на проверките ще се основават на оценка на риска, която взема предвид фактори като типа на извършваните инвестиции, бенефициентите, както и на равнището на риска, установено при предишни проверки на управлението и одити. Всичко това означава драстично намаляване на административните разходи, и съответно по-малко документация.

Засилено използване на финансови инструменти

Финансовите инструменти ще бъдат ключов механизъм за изпълнение за инвестициите в периода 2021-2027 г., които пораждат приходи или икономии на разходи. Разпоредбите за използването им са опростени и актуализирани, за да се гарантира по-добро и по-лесно изпълнение и по-бързо стартиране в сравнение с настоящия програмен период. На доброволна основа държавите членки ще могат да прехвърлят част от своите средства по линия на политиката на сближаване към новия централно управляван фонд InvestEU, за да ползват гаранция, предоставена от бюджета на ЕС. Новият фонд обединява съществуващите финансови инструменти в единна структура, за да се засилят инвестициите в стратегически области като научните изследвания и иновациите, цифровите мрежи и нисковъглеродната икономика. Предложените промени включват и нови, по-ясни разпоредби за комбиниране на безвъзмездни средства и финансови инструменти в един и същ проект, като безвъзмездните средства ще се използват за покриване на части от инвестицията, които може да не генерират приходи. Очаква се това да спомогне за привличането на частен капитал и инвестирането му в проекти от обществен интерес.

Идващата 2020 г. ще бъде изключително динамична по отношение на програмирането на средствата от европейските фондове за следващия програмен период. На национално равнище усилията следва да бъдат насочени в няколко направления:
  1. Разработване и защита на "олекотени" оперативни програми, които отговарят на реалните проблеми и потенциали на територията/ целевите групи, които имат за цел да подкрепят.
  2. Префокусиране на националната нормативна уредба, регламентираща разходването на средства от фондовете, от акцент върху чисто счетоводните данни и административния процес към акцент върху по-бързите и по-устойчивите резултати, в т.ч. създаване на разпоредби, които да гарантират дългосрочността, ефективността и ефикасността на инвестициите в инфраструктура, производствени дейности, обучения на възрастни и т.н., и да предотвратят използването на фондовете за неправомерни облаги.
  3. По-добро структуриране на националните програмни органи и осигуряване на съгласуваност и синергия помежду им, с цел създаване на реална възможност за прилагане на интегриран подход в провежданата политика и възможност за надграждане на постигнатите през настоящия програмен период резултати.

* Рубриката се подготвя със съдействието на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП)
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Гражданите няма да влизат в затвора, ако горят отпадъци 1 Гражданите няма да влизат в затвора, ако горят отпадъци

ГЕРБ внесе допълнение на съществуващите текстове в Наказателния кодекс, което се отнася най-вече за юридически лица

10 дек 2019, 1106 прочитания

Държавните предприятия по закон вече се управляват по-добре. Но не и на практика 1 Държавните предприятия по закон вече се управляват по-добре. Но не и на практика

Два месеца след приемането на новите правила назначенията на директори се правят постарому, а изключенията се множат

10 дек 2019, 948 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Икономика" Затваряне
Строителството на язовир "Луда Яна" за над 56 млн. лв. е пред провал

Язовирът трябваше да е завършен през март 2019 г., но до момента са изпълнени само 30% от дейностите

Още от Капитал
Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

PISA 2018: Образование с часовников механизъм

Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10