С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 21 ное 2019, 11:39, 3019 прочитания

Болничните: Всички лъжат, проблемът си стои

Разходите за тях наистина растат твърде бързо, но ГЕРБ опита да реши проблема грубо и без аргументи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Измамите могат да се свият с по-дълбок анализ в кои фирми или институции се прекалява с дните и контролът да се насочи към тях.
Идеята първият ден от болничния да се заплаща от работника с цел да се ограничи неправомерното му използване е дотолкова абсурдна и граничи с малоумие, колкото и тази да започнем да удържаме по 20% от средствата от всички обществени поръчки, за да спрат работодателите да крадат и да корумпират политиците.
Димитър Манолов, лидер на КТ "Подкрепа"

Със сигурност ние стигнахме дотук именно поради отказа от реформи дълги години с цел уж да защитаваме някакви интереси, които в повечето случаи предизвикват хаос в системата, изтичане на средства, от което не печелят нито осигурените лица, нито осигурителите, нито пенсионерите, нито обществото ни като цяло.
Димитър Бранков, зам-председател на БСК

Проблемът е в това, че българинът не е готов достатъчно за солидарност, защото той гледа на държавата като чуждо тяло и желанието да измами системата или да спекулира с нея заема такива мащаби, че дори и държавните органи трудно могат да преодолеят тези дефекти.
Владислав Горанов, министър на финансите

Лекарската гилдия трябва да разбере, че не могат да се толерират тарикати Демокрацията е хубаво нещо, но ние трябва да я подпомогнем. Не можем да оставим 2 милиона българи да работят максимално, а другите покрай тях да се измъкват.
Бойко Борисов, премиер

Нацията отпразнува Борисовата отмяна на шашмата с болничния, като си взе болничен до края на седмицата.
Не!Новините, сатиричен сайт
Идеята първият ден от болничните да не се плаща предизвика такова торнадо от недоволство, че беше въпрос на време премиерът Бойко Борисов еднолично да я отмени. Така и се случи - по време на поредната джип инспекция на строежа на "Хемус" министър-председателят заяви, че подобно предложение няма да се внася в парламента.

Ходът му не изненада никого. Не само заради заплахата на синдикатите за готвени национални протести. Проблемът е, че мярката беше представена без достатъчно убедителни аргументи, без дебат и остави усещането, че държавата е готова да накаже всички заради собственото си безсилие да се справи с контрола.


А проблем има и по всичко личи, че темата ще бъде повдигната отново – броят на болничните расте по-бързо от този на наетите и заплатите. Отделно работодателите започнаха да плащат първите три дни през 2010 г. с уговорката, че това е временна мярка заради кризата. Затова сега те са все по-настоятелни в искането си да се върне старият режим. Само че държавният фонд, от който се изплащат болничните, от поне десет години е на дефицит.

Колко е голям проблемът

Нека си го кажем директно – взимането на болничен от личния лекар, който да се използва вместо няколко дни отпуск, е лесно и много хора се възползват от наложилата се от социализма практика. С този аргумент напред излязоха и управляващите, когато предложиха първият ден да не се плаща от никого. Данни на НОИ показват, че например веднага след 1 май на 2 май са издадени близо 10.3 хил. болнични листа, като 4 и 5 май отново са почивни. За сравнение - среднодневният брой болнични за месеца е около 6.7 хил.



В един от последните анализи на НОИ се посочва, че броят на платените от Държавното обществено осигуряване (ДОО) дни по болест устойчиво нараства, като за пет години (от 2014 до 2018) увеличението е с близо 19% до приблизително 2.9 млн. работни дни. Заедно с това расте и броят на издадените болнични листове и на хората, които ползват подобни обезщетения. Техният темп при равни други условия изпреварва този на наетите, който е близо 7% за периода. От НОИ отбелязват, че движеща причина е по-големият брой издадени болнични листове с по-голяма продължителност - най-вече от 15 до 30 календарни дни.

Паралелно нараства и броят на изплатените от работодателите дни (първите три) – от 4.8 млн. през 2014 г. на 5.8 млн. през 2018 г., което също е увеличение от близо 20% за целия период.

Болните зони

И докато една част от ръста на кратките болнични вероятно се дължи на надлъгване със системата на дребно, отделен проблем е продължителното отсъствие от работа поради болест. Тук вероятно една голяма част от приноса е на администрацията – при смяна на шефа/властта или при риск от уволнение работещите в държавните ведомства са склонни да си взимат дълги болнични, а контролът едва ли е висок. От НОИ обаче казват, че нямат разбивка и анализ каква част от обезщетенията се издават на работещи в частния сектор и каква – в публичния, нито с каква продължителност са те.

Частният сектор също има своя принос – има търговски дружества, които са регистрирани само за да точат болнични. "Назначават се 10-ина души, не се плащат никакви осигурителни вноски за тях, фирмата не развива никаква дейност, но понеже те са регистрирани в НАП, се внасят фалшиви болнични за тези работници и се теглят пари", казва Димитър Манолов от КТ "Подкрепа" пред БНТ. Той посочи и случаи, в които хора си взимат по няколко месеца болнични, като през това време отиват на работа зад граница.

Зад ръста на болничните стои и друг много по-дълбок проблем – нереформираната здравна система. Контролът кой какво издава на ниво личен лекар не е много висок и освен ако няма масови измами, е много труден. Д-р Николай Брънзалов, зам.-председател на БЛС за извънболничната помощ и общопрактикуващ лекар, обаче твърди, че от тях идват само 15% от издадените болнични. Болниците също имат своя принос. Техният стимул е да приемат повече пациенти, защото с тях идват плащанията по клинични пътеки. Отделно - за някои изследвания, поети от здравната каса, се изисква болничен прием – например ядредно-магнитен резонанс. А за всяко влизане в болница се издава... болничен. През последните две години например при намаляващо население с около 50 хил. души на година хоспитализациите се увеличават с около 70 хил.

Защо беше този шум

Начинът, по който управляващите представиха проблема и предложиха решение, обаче беше тотално сгрешен. Първо, това се случи след коалиционен съвет, без дебат и тъй като работодателите нееднократно са поставяли въпроса с първите три дни на масата, остана впечатление за скрити договорки между властта и част от бизнеса. Второ, аргументацията на управляващите беше слаба - председателят на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова обясни, че парите, които ще се спестят от фалшивите болнични в администрацията, ще се насочат за увеличение на пенсиите.

Финансовият министър Владислав Горанов пък заяви, че има хора, които предпочитат да ползват този механизъм за осигуряване на една няколкодневна почивка, например на северното гръцко море. Никой от тях обаче не успя да обясни адекватно защо трябва да бъдат наказани всички, когато малка част мамят системата. Още повече че за всеки нает се внасят 3.5% от осигурителния доход във Фонд "Общо заболяване и майчинство" именно с цел, когато се разболее, да получи някаква компенсация оттам. Друг е въпросът, че за 2018 г. той е на дефицит от почти 160 млн. лв. Тоест, ако държавата теоретично приеме да плаща и първите три дни, както е било преди, минусът ще се увеличи с още поне 100 млн. лв.

Никой не адресира и проблема с дългите болнични, с които, ако не са основателни, също се точи обществен ресурс. Въобще числата, доказателствата за смисъла на мярката и комуникацията отсъстваха.

Има ли решение

Драмата с болничните не се играе за пръв път. Преди две години например имаше предложение първите три дни, които се покриват от работодателя, да се заплащат не 70% от брутното възнаграждение, а 50%. Идеята обаче отпадна много бързо след среща с премиера и обещание за по-строг контрол. Такъв явно не е упражнен. А той може да е както през личните лекари, така и през НОИ - с малко по-умна обработка на данните и анализ на рисковите фирми и хора. От института твърдят, че най-честите причини да обжалват някой болничен лист е за техническо несъвършенство по срок и диагноза. Обжалваните от института болнични листове, логично, са под 1% от всички издадени на година. Отделно - процедурата е многостепенна и сложна и на практика трае дълго.

Засега не изглежда да е приложен и по-дълбок анализ на данните - например има ли ведомства или фирми "шампиони" по болнични и механизъм как да се контролира бързо (още по време на епидемията).

Вариант е и държавата да даде личен пример - като следи по-стриктно честотата и дължината на болничните в многохилядната си армия от чиновници. Такива практики има въведени в големите фирми и работят според HR специалисти.

Възможно решение е да се намалят дните, които могат да се ползват за болничен. Такава идея даде социалният министър Бисер Петков, който заяви пред БНР, че преди време е имало ограничения - дните, които се заплащат от работодателя, да бъдат не повече от 15 в рамките на годината. Друг вариант според него е да се намали срокът на болничния, който може да издава личният лекар, наполовина от сегашните 14 дни. Подобни рестрикции има в почти всички страни от ЕС. А България е една от малкото държави без таван на дните болнични, които могат да се вземат през годината.

Преди няколко години по поръчка на еврокомисията беше направен преглед на политиката на социална защита при болест в ЕС. От него стана ясно, че злоупотребите с болнични не са български патент и всяка държава решава различно този проблем според националните си особености. Някъде наистина се въвеждат дни, за които болният не получава обезщетение, в други държави се намалява процентът на заместване на дохода. В анализа обаче се посочва, че подобни мерки по-лесно се въвеждат по време на криза, защото хората се страхуват за работните си места и са по-склонни да приемат и рестрикции.

Този казус обаче показа, че кредитът на обществено доверие към ГЕРБ е изхабен. Каквато и реформа да започне правителството в момента, тя ще спре до първата малко по-шумна съпротива от някой засегнат. Този танц се играе вече десет години, но историята с болничните показа, че за ГЕРБ дансингът става все по-тесен.
Как е в ЕС

В ЕС няма единна практика за определяне на размера и вида на болничните. В някои държави правилата се определят от колективни трудови договори по сектори, в други - индивидуално. В около две трети от страните обезщетение за болест се дава, ако работещият е бил осигуряван, преди да се разболее, за някакъв период от време - от 14 дни в Естония до 9 месеца в Унгария и дори повече от година в Гърция (в зависимост от продължителността на болничния). В почти всички страни има определен брой дни, в които болничните се изплащат от работодателя - от 2 дни (Литва) до 104 дни (Холандия), след това се поемат от системата за социална защита.

Размерът на обезщетението също не е еднакъв. То обикновено се изчислява като част от брутната заплата и варира от 25% (Словакия) до 100% (Белгия, Германия). Компенсацията зависи от фактори като продължителност на трудовия договор, статут на работника (държавен служител, бяла якичка, работещ в производство), условия по колективни трудови договори, вид на здравословния проблем.

В много държави има и период на изчакване – нито работодателят, нито държавата изплащат обезщетение. Но от това правило обикновено има много изключения, които са описани в колективните трудови договори по сектори. Интересен казус е Чехия, която преди 10 години въвежда 3 дни период на изчакване. Логично късите болнични намаляват, но пък се увеличава средната продължителност, прекарано у дома заради болест.

През тази година Чехия отменя това правило, защото засяга най-нископлатените служители, чиито доходи и без това са малки. Сега за първите три дни отпуск по болест наетите започват да получават 60% от средния осигурителен доход от работодателя. За да компенсира бизнеса, правителството намалява приноса на работодателя за здравно осигуряване с 0.2% пр. пункта.

Капитал #47

Текстът е част от новия брой на седмичния Капитал (22 - 28 ноември). В броя ще прочетете още:

- Горе ръцете, долу демокрацията
- Болничните: Всички лъжат, проблемът си стои
- Ново Eleven на борсата

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Къде е еко-то в данъка за колите Къде е еко-то в данъка за колите

Предложеното увеличение на данъка за автомобилите в София се мотивира със замърсяването на въздуха, но реално няма връзка с това

6 дек 2019, 312 прочитания

Топ обявите за работа на Karieri.bg Топ обявите за работа на Karieri.bg

Преглед на актуалните предложения за работа в областта на маркетинга, финансите, IT сектора, търговията, човешките ресурси

6 дек 2019, 243 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Икономика" Затваряне
Чистенето на София през 2020: по-скъпо, но почти същото

Над 217 млн. лв. ще бъдат похарчени за почистването на столицата догодина, а такса "Смет" няма да се вдига

Още от Капитал
Производители на светове

Българската компания за виртуална реалност ZenArt разработва различни сюжети, включващи истински и легендарни места

Спас Русев: Увеличихме стойността на Vivacom от 750 млн. до 1.3 млрд. евро

Планирам други инвестиции в България след приключване на сделката за БТК

Криворазбраната категоризация на AirBnB

Валери Симеонов и Менда Стоянова предложиха първо категоризация, а после само регистрация на апартаментите в платформите

Новата еврокомисия: по-малко целувки

Климатичните промени ще са основен приоритет на новия председател Урсула фон дер Лайен, което вещае големи промени за енергийната политика на България

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10