С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 22 ное 2019, 17:17, 4323 прочитания

Как иначе може да изглежда бюджетът

Визията на Института за пазарна икономика има реформи, ефективност и голям излишък като буфер за външни шокове

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Институтът за пазарна икономика (ИПИ) предлага вариант на държавния бюджет с ниски данъци и по-малка държавна администрация.
  • В него има реформи, ефективност и голям излишък като буфер за външни шокове - елементи, които липсват в проекта на правителството.
  • В отговор на недостатъчните средства в общинските бюджети икономистите предлагат финансова децентрализация, която да осигури 800 млн. лв. за местни политики.
6689 лв. средно струва бюджетът за всеки българин независимо дали работи или не. От тези пари 1.5 хил. лв. отиват за пенсии. Изплащането на държавния дълг пък би струвало по 3.3 хил. лв. на човек.

Сюжетът около държавния бюджет в България до голяма степен е познат поне от последните на уютен растеж. Управляващите предлагат финансова рамка, която изпълнява количествените политически обещания и няколко малки промени, за да няма истинска съпротива. Оставя се и достатъчно мегдан за фриволни извънредни разходи в края на годината. Често се подхвърля и някоя странична тема, която да попие и малкото енергия за дебат. Така всеки играе своята роля със заучени реплики пред медиите и в парламентарната зала и всичко свършва точно както е започнало. Завесата пада, реформи няма, целите остават неясни, а структурните проблеми остават за някой следващ момент - обикновено когато някой проблем буквално изгърми.

На този фон традиционно изготвяната от Института за пазарна икономика (ИПИ) алтернативна финансова рамка може да провокира дебат и промяна в тазгодишната пиеса, докато все още има фискално пространство за размисъл. Визията на икономистите запазва обещаното увеличение на заплатите в публичния сектор и пенсиите, но предлага и реформи. Бюджетният плюс от 1.5 млрд. лв. (на фона на планираната нула от финансовото министерство) пък е вид застраховка за негативните ефекти при обрат на икономическия цикъл в Европа и света.


Сложете щипка визия

Работната хипотеза на финансовото министерство при изготвянето на бюджета тази година е, че през следващите три икономическата среда ще се запази горе-долу без промяна и с ръст на БВП 3.3%. Изненади обаче са възможни, и то в по-голяма степен в посока надолу. Над икономическите перспективи тегнат по-слабият растеж в Китай, несигурността в глобалната търговия, силната зависимост на водещите европейски икономики от износа на външни пазари. В България тези тенденции намират отражение през експортно ориентираните индустрии, плановете им за инвестиции и персонал, а и в нагласите и потреблението на домакинствата, което е основният двигател на местната икономика.

Като догонваща страна с достъп до европейския пазар обаче страната ни е изгодна дестинация за преместване на производства. "Има сценарий, в който нови инвестиции могат да компенсират възможното забавяне в пряко засегнатите от външен шок експортно ориентирани индустрии в България. Именно за постигането на този сценарий правителството трябва да работи с всички свои политики, включително и с бюджета", казва главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов.



Перспективите за постигането на тази цел, каквато няма и заложена в проектобюджета, не са добри. А българските правителства нямат и особени успехи в подобряване на ефективността на разходите. Според анализ на ИПИ на база 966 одитни доклада, публикувани от Сметната палата през периода 1998 - 2017 г., близо половината от разглежданите разходи на централната администрация могат да се определят като провал - неизпълнени цели, необосновани харчове, липса на правила, прозрачност, показатели за изпълнение на целите.

Накратко, тук става дума за основните липсващи елементи в бюджета през последните години - реформи и ефективното разпределение на средства. Разглеждането на алтернатива и ефектът от нея си струват, дори и само за да поставят в перспектива предлаганата рецепта от управляващите.

Разбъркайте добре числата

Добрата страна на алтернативния бюджет на ИПИ е, че не е контра на всичко. Експертите на института запазват част от акцентите в проекта на властта без промяна като планираното увеличение на възнагражденията в сектор образование и в бюджетната сфера. Приоритетът обаче е друг. "Целта трябва да е подобряване на благосъстоянието и конкурентоспособността на икономиката, оттам и растеж на доходите и догонване на по-богатите страни", казва Богданов.

За постигането на тази цел от ИПИ предлагат намаление на данъчно-осигурителното бреме - премахване на облагането на дивиденти, лихви и застрахователни премии, но и на преференциалната ставка на ДДС в туризма; понижение на пенсионните осигуровки с 2 пр.п. и по-нисък данък за едноличните търговци (до 10%); прехвърляне на 2 пр.п. от здравните осигуровки към частни дружества в конкуренция с НЗОК. "Най-прекият път към доходите е да се намали облагането им", казва старшият изследовател на ИПИ Петър Ганев. "При максимално широка основа можем да поддържаме данъците ниски", допълва той.

Нетният ефект от приходните мерки на ИПИ върху бюджета е спад на постъпленията с 1.8 млрд. лв. От разходната страна обаче също има понижение - по схемата на института харчовете намаляват с почти 3.4 млрд. лв. Подобна икономия се постига със сериозна чистка. От персонал например могат да се спестят 1.2 млрд. лв. Според техни сметки сектор отбрана и сигурност, който традиционно излиза най-скъпо заради числеността си, може да се оптимизира с поне 5%. Националното доплащане в селското стопанство също отпада, а заложените капиталови разходи са с 240 млн. лв. по-ниски - за да са по-близо до реалното им изпълнение. Резултатът: за разлика от балансирания бюджет на управляващите салдото на ИПИ излиза на плюс от 1.55 млрд. лв. "Планирали сме сериозен излишък, който да служи като буфер за евентуални рискове. А за да бъде похарчен, той би минал през парламента, докато сега преизпълнението на приходите се разпределя от централния бюджет с решение на Министерския съвет, което е по-непрозрачният вариант", коментира Ганев.

Има и съвети за подобрение. "Големият проблем на бюджета не е размерът на публичния сектор, а че има много недофинансирани сфери. България е особено бедна от гледна точка на социалните услуги, които предлага. Тук въпросът не е само за размера, а и за типа, и за таргетирането на тези услуги към нуждаещите се", посочва финансовият анализатор и бивш зам. финансов министър Любомир Дацов.

Според изпълнителния директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов частният сектор може да поеме освободения персонал от държавната администрация. Иванов обаче отбелязва, че би искал да види по-голяма конкретика в разходната част на предложението на ИПИ.

Георги Ангелов от института "Отворено общество" обаче посочва, че свиването на администрацията трябва да е предшествано от пълен анализ на заплащането на всички публични сектори и оценява колко е текучеството, бройката на хората, които не могат да бъдат намерени на пазара на труда. "Някои сфери са недофинансирани, а други - свръхфинансирани", казва той и допълва, че подобен преглед може да бъде направен както на секторно, така и на програмно ниво, за да се отсеят неефективните програми.

И добавете децентрализация на вкус

Увеличение на данъците не е заложено нито в проектобюджета на правителството, нито в предложението на ИПИ. Но вече е ясно, че повишение ще има при местните данъци. Не навсякъде все още не е ясно с колко, но невъзможността на общините да изпълнят задълженията си с наличните средства ги оставя до голяма степен в безизходица. Още повече че по време на представянето на бюджет 2020 финансовият министър Владислав Горанов също предложи да вървят в тази посока.

Силвия Георгиева от Националното сдружение на общините дава пример със сметката по поддръжка на инфраструктура. "Общините могат да управляват едва 12% от трансферите от централния бюджет за местни политики. Ние поддържаме 20 хил. км пътна мрежа с по-малко от 100 млн. лв. годишно. Уличната мрежа е още 57 хил. км, 90 хил. км са тротоарите и още толкова ВиК мрежата. Колкото и да вдигаме местните данъци, ние не можем да съберем необходимите ни средства за поддръжка на тази инфраструктура", казва Георгиева.
Според ИПИ решението е повече финансова свобода - 2 пр.п. от събирания подоходен данък да бъдат връщани в общините, за да имат средства за провеждане на собствени политики. Предложението е заложено и в алтернативния бюджет на института и означава, че около 800 млн. лв. годишно биха останали в общинските бюджети. Идеята към момента не намира симпатизанти в ГЕРБ. Причината за състоянието на общинските финанси е комплексна. Противно на скорошния коментар на финансовия министър Владислав Горанов, не са виновни само ниските данъци - на места действително има резерви, но на други и сегашните са високи. Георгиева дава пример с данъка за безвъзмездно придобиване на имущество, който е заложен на тавана в 60 от общините, а в останалите е близо до него.

"Струва ми се, че има голям ресурс, който трябва да се мобилизира в общините, и това е събираемостта на данъчни и неданъчни приходи", дава алтернатива Георги Ангелов. Средната събираемост на местни данъци е малко над 70% към края на 2018 г., но в някои общини делът е под 50%. "Трябва да се направи и актуализация на данъчните оценки. Там има големи разминавания", допълва Ангелов. Общините също отчитат нуждата от актуализация но казват, че държавата трябва да им помогне с това начинание.

Според Любомир Дацов пък първо трябва да бъде изчистен проблемът на административно и структурно ниво - обезлюдяването и последиците. "В голяма част от общините няма икономическа база, за да функционират те като структурна единица и като общини. Дори да бъде проведена сега децентрализацията, резултатът ще бъде размит някъде, защото няма да е адресиран основния проблем", коментира Дацов.

Което ни връща към основния проблем - за разлика от предишни години бюджетът не е планиран на дефицит, но в него определено се усеща дефицит на идеи какво иска постигне правителството дългосрочно.

Капитал #47

Текстът е част от новия брой на седмичния Капитал (22 - 28 ноември). В броя ще прочетете още:

- Горе ръцете, долу демокрацията
- Болничните: Всички лъжат, проблемът си стои
- Ново Eleven на борсата

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Къде е еко-то в данъка за колите Къде е еко-то в данъка за колите

Предложеното увеличение на данъка за автомобилите в София се мотивира със замърсяването на въздуха, но реално няма връзка с това

6 дек 2019, 270 прочитания

Топ обявите за работа на Karieri.bg Топ обявите за работа на Karieri.bg

Преглед на актуалните предложения за работа в областта на маркетинга, финансите, IT сектора, търговията, човешките ресурси

6 дек 2019, 217 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Икономика" Затваряне
Договор за 1000 лв. на "Хидрострой" бил причина за незаконните багери в река Вит

Басейнова дирекция се сети да глоби строителите в петък, въпреки че в продължение на дни твърдеше, че е уведомена за действията им

Още от Капитал
Има ли спасение за "Топлофикация София"

Общинското дружество е в критично състояние, но ръководството му твърди, че има въможноти за стабилизиране

"Санкциите" за заменките: Възмездие или втори подарък

Сумата, която държавата търси от фирмите, участвали в заменки на гори, изглежда трудносъбираема

Винаги с Америка, винаги с Русия

Посещението на Бойко Борисов в САЩ показа как правителството разбира баланса между Вашингтон и Москва

Новата еврокомисия: по-малко целувки

Климатичните промени ще са основен приоритет на новия председател Урсула фон дер Лайен, което вещае големи промени за енергийната политика на България

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10