КНСБ: Големият проблем е при дългосрочните болнични
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

КНСБ: Големият проблем е при дългосрочните болнични

Броят на болничните дни, които се изплащат от държавата, нараства с 49% до 17.8 млн. дни през периода 2011-2018 г., а тези за сметка на бизнеса - с 42% до 5.7 млн. дни

КНСБ: Големият проблем е при дългосрочните болнични

Средната сума, изплатена за всеки служител, който си е пуснал болничен през годината, нараства с 61% от 2011 г. до 619 лв. през 2018 г.

4127 прочитания

Броят на болничните дни, които се изплащат от държавата, нараства с 49% до 17.8 млн. дни през периода 2011-2018 г., а тези за сметка на бизнеса - с 42% до 5.7 млн. дни

© Цветелина Белутова


Най-голям ефект върху нарастващите разходи на бизнеса и държавата за болнични имат дългосрочните отсъствия от работа с продължителност между 15 до 30 календарни дни. Ръстът им през последните пет години допринася към общото увеличение на болничните с 58.5%, а на второ място с почти 20% са тези с продължителност между 8 и 14 календарни дни. Това показва анализ на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), базиран на данни на Националния осигурителен институт. Той идва в контекста на течащия вече трета седмица дебат за проблема с нарастващите разходи за болнични и изненадващата идея на управляващите първият ден да не се покрива от никой.

Предложението предизвика силен негативен обществен отзвук и премиерът очаквано заяви, че то няма да се оформя като законов текст, но проблемът с растящия брой болнични си стои. От Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) например обявиха, че подкрепят решението работодателите да излязат от Тристранния съвет, поради липса на адекватно решение за проблема с болничните.

"Тенденцията на увеличаване на срока на ползване на болнични поради общо заболяване и изместването им към по-продължителни периоди (между 15 и 30 дни) води и до по-висок разход на едно лице с обезщетение през годината", казват от синдикатите. Според изчисленията средната сума, изплатена за всеки служител, който си е пуснал болничен през годината, нараства от 384 лв. през 2011 г. до 619 лв. 2018 г. Ефект тук има и ръстът на доходите.

Къде е увеличението

Броят на болничните дни за сметка на НОИ нараства с 49% до 17.8 млн. дни за периода 2011-2018 г., а тези за сметка на бизнеса - с 42% до 5.7 млн. дни. Увеличава се както продължителността им, така и разходът за тях, като фактор е и повишението на заплатите през последните осем години. Така сумата, която НОИ изплаща за парични обезщетения за болнични, за същия период се удвоява до 556.6 млн. лв.

Синдикатите посочват още, че изплатените болнични до 7 дни представляват под 10% от общите разходи за общо заболяване. "Посочените данни показват ясно, че делът на болничните листове с продължителност до 7 дни, за които се отнасят обвиненията на част от работодателите за сериозни злоупотреби и ползване на фалшиви болнични листове, е нисък на фона на общия брой болнични листове с плащане, както и за разходите за обезщетения по болест като цяло", твърдят от КНСБ.

От друга страна, броят на болничните листове с продължителност между 15 и 30 дни нараства с 21.3% до близо 9.8 млн. дни през последните пет години. От общо 899 хил. души с болничен през 2018 г. 430 хил. са ползвали лист между 15 и 30 дни, а 275 хил. са тези, отсъствали за период от 8 до 14 дни.

Най-голям ефект върху нарастващите разходи на бизнеса и държавата за болнични имат дългосрочните отсъствия от работа с продължителност между 15 до 30 календарни дни. Ръстът им през последните пет години допринася към общото увеличение на болничните с 58.5%, а на второ място с почти 20% са тези с продължителност между 8 и 14 календарни дни. Това показва анализ на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), базиран на данни на Националния осигурителен институт. Той идва в контекста на течащия вече трета седмица дебат за проблема с нарастващите разходи за болнични и изненадващата идея на управляващите първият ден да не се покрива от никой.

Предложението предизвика силен негативен обществен отзвук и премиерът очаквано заяви, че то няма да се оформя като законов текст, но проблемът с растящия брой болнични си стои. От Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) например обявиха, че подкрепят решението работодателите да излязат от Тристранния съвет, поради липса на адекватно решение за проблема с болничните.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Пренебрегвате нещо много важно - през последните години и намаляването на безработицата се наеха много хора от рискови групи. От тях приоритетно се наеха хора над средна възраст, които иначе изпадаха от трудовия пазар по време на кризата. Включително хора пред пенсиониране или дори след пенсия.

    Тези хора... боледуват повече. И продължително. Не знам до колко злоупотреби се стига, но съм сигурен, че лесно могат да се хванат.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK