Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 25 ное 2019, 12:19, 3017 прочитания

КНСБ: Големият проблем е при дългосрочните болнични

Средната сума, изплатена за всеки служител, който си е пуснал болничен през годината, нараства с 61% от 2011 г. до 619 лв. през 2018 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Най-голям ефект върху нарастващите разходи на бизнеса и държавата за болнични имат дългосрочните отсъствия от работа с продължителност между 15 до 30 календарни дни. Ръстът им през последните пет години допринася към общото увеличение на болничните с 58.5%, а на второ място с почти 20% са тези с продължителност между 8 и 14 календарни дни. Това показва анализ на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), базиран на данни на Националния осигурителен институт. Той идва в контекста на течащия вече трета седмица дебат за проблема с нарастващите разходи за болнични и изненадващата идея на управляващите първият ден да не се покрива от никой.

Предложението предизвика силен негативен обществен отзвук и премиерът очаквано заяви, че то няма да се оформя като законов текст, но проблемът с растящия брой болнични си стои. От Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) например обявиха, че подкрепят решението работодателите да излязат от Тристранния съвет, поради липса на адекватно решение за проблема с болничните.


"Тенденцията на увеличаване на срока на ползване на болнични поради общо заболяване и изместването им към по-продължителни периоди (между 15 и 30 дни) води и до по-висок разход на едно лице с обезщетение през годината", казват от синдикатите. Според изчисленията средната сума, изплатена за всеки служител, който си е пуснал болничен през годината, нараства от 384 лв. през 2011 г. до 619 лв. 2018 г. Ефект тук има и ръстът на доходите.

Къде е увеличението

Броят на болничните дни за сметка на НОИ нараства с 49% до 17.8 млн. дни за периода 2011-2018 г., а тези за сметка на бизнеса - с 42% до 5.7 млн. дни. Увеличава се както продължителността им, така и разходът за тях, като фактор е и повишението на заплатите през последните осем години. Така сумата, която НОИ изплаща за парични обезщетения за болнични, за същия период се удвоява до 556.6 млн. лв.



Синдикатите посочват още, че изплатените болнични до 7 дни представляват под 10% от общите разходи за общо заболяване. "Посочените данни показват ясно, че делът на болничните листове с продължителност до 7 дни, за които се отнасят обвиненията на част от работодателите за сериозни злоупотреби и ползване на фалшиви болнични листове, е нисък на фона на общия брой болнични листове с плащане, както и за разходите за обезщетения по болест като цяло", твърдят от КНСБ.

От друга страна, броят на болничните листове с продължителност между 15 и 30 дни нараства с 21.3% до близо 9.8 млн. дни през последните пет години. От общо 899 хил. души с болничен през 2018 г. 430 хил. са ползвали лист между 15 и 30 дни, а 275 хил. са тези, отсъствали за период от 8 до 14 дни.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Земеделците ще могат да наемат безработни при облекчени условия Земеделците ще могат да наемат безработни при облекчени условия

Обсъждат се още идеи за пренасочване на работници към сектора, а правилата за карантина в него са смекчени

7 апр 2020, 1464 прочитания

С нова регулация държавата иска да вкара повече български храни във веригите 4 С нова регулация държавата иска да вкара повече български храни във веригите

Търговците смятат предложението за непазарно, ще изисква време и инвестиции, няма да има ефект и обслужва интересите на сивия сектор

7 апр 2020, 2871 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Икономика" Затваряне
Тунелът под Шипка може да струва повече от 320 млн. лв.

Прогнозната стойност не е пределна, кандидатите ще могат да я надвишават, а АПИ смята да кандидатства за европейско финансиране

Още от Капитал
Жилищният пазар е в ступор

Плановете за покупка на дом масово се отлагат. Банките леко затягат кредитирането. Строителството зависи от банките

Къде изчезна златото

Затварянето на ключови рафинерии и липсата на транспорт почти блокират пазара на физическия благороден метал

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10