Пропастта между регионите става по-голяма

След две години на всеобщо икономическо оживление темпът на растеж в Европа тръгна надолу, като това засегна и България. През 2018 г. БВП на страната се повиши с 3.1% при 3.8% година по-рано. Международни институции като МВФ и ЕК залагат на допълнително забавяне на растежа в средносрочен план, което допълнително ще затрудни сближаването на регионите в България, а разликите остават все така видими. Столицата се развива на друго ниво от останалата част на страната, като паралели могат да бъдат направени между София и други европейски столици като Прага. Извън столицата Стара планина разделя България на бързо обединяващи се индустриални центрове на юг и откъснати острови с икономическа активност на север. Много области обаче остават встрани от индустриалния бум и шансовете им да се конкурират успешно в бъдеще с по-напредналите намаляват драстично. Това са част от изводите от тазгодишното изследване "Регионални профили: показатели на развитие" на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Въпросът на местно ниво сега е как да се запазят достигнатите рекордни нива на висока заетост и ниска безработица предвид прогнозите за допълнително забавяне на икономическия растеж. Стимул засега идва от усвояването на европейски средства, което набира сила с приближаването на края на програмния период и козметично усилва икономическата активност в някои от по-слабите области в страната. Същевременно един от основните проблеми пред бизнеса в страната - пътищата, не се подобрява въпреки милиардите, наливани в ремонти, а влошаващата се демография скоро ще се превърне в непреодолима пречка за редица региони.