С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 27 ное 2019, 14:40, 4477 прочитания

Пропастта между регионите става по-голяма

София е напълно откъсната от останалата част на страната, индустриалните области дърпат напред, а по-слабите остават изолирани

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
След две години на всеобщо икономическо оживление темпът на растеж в Европа тръгна надолу, като това засегна и България. През 2018 г. БВП на страната се повиши с 3.1% при 3.8% година по-рано. Международни институции като МВФ и ЕК залагат на допълнително забавяне на растежа в средносрочен план, което допълнително ще затрудни сближаването на регионите в България, а разликите остават все така видими. Столицата се развива на друго ниво от останалата част на страната, като паралели могат да бъдат направени между София и други европейски столици като Прага. Извън столицата Стара планина разделя България на бързо обединяващи се индустриални центрове на юг и откъснати острови с икономическа активност на север. Много области обаче остават встрани от индустриалния бум и шансовете им да се конкурират успешно в бъдеще с по-напредналите намаляват драстично. Това са част от изводите от тазгодишното изследване "Регионални профили: показатели на развитие" на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Въпросът на местно ниво сега е как да се запазят достигнатите рекордни нива на висока заетост и ниска безработица предвид прогнозите за допълнително забавяне на икономическия растеж. Стимул засега идва от усвояването на европейски средства, което набира сила с приближаването на края на програмния период и козметично усилва икономическата активност в някои от по-слабите области в страната. Същевременно един от основните проблеми пред бизнеса в страната - пътищата, не се подобрява въпреки милиардите, наливани в ремонти, а влошаващата се демография скоро ще се превърне в непреодолима пречка за редица региони.


Пазарът на труд достигна плато

Пазарът на труда в България достигна нови рекорди през миналата година. Икономическата активност на хората на възраст между 15 и 64 г. се повишава до 71.5%, а делът на работещите се увеличава до 67.7%. За сравнение, предкризисното ниво беше 64%. Безработицата също пада под рекордното дъно преди финансовата криза до 5.3% през 2018 г., а четири години по-рано делът беше двуцифрен.

Пазарът продължава да подобрява собствените си рекорди, но националната статистика показва, че промените са минимални спрямо предходните две години. Повишението на икономическата активност е едва с 0.2 пункта през 2018 г., а заетостта - с 0.8 пункта.

"Предизвикателство пред повечето региони през следващите години ще е да запазят високите равнища на заетост и икономическа активност, а не да ги подобрят. Очаква се забавяне на икономическия растеж. От тази гледна точка спокойно можем да кажем, че пазарът на труд е достигнал таван", коментира икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).



Разликите в развитието на пазара на труда по региони са видими. В Южен централен регион например икономическата активност и заетостта намаляват във всички области освен Хасково. По-малка част от хората са активни и в Североизточния регион, където единствено Търговище отчита повишение, докато във Варна икономическата активност намалява с 1.9 пункта за година до 69.3% от населението при средно 71.5% в страната. За поредна година с най-слаба икономическа активност се отличават Кърджали (60.7), Враца (60.7) и Монтана (61.7). Най-голям дял от населението е активно пък в столицата (77.2%), Смолян (75.6%) и Благоевград (74.6%).

Северозападна България остава с най-лоши данни по отношение на заетостта в страната с дял на работещите от 58.8% от населението между 15 и 64 г. при средно 67.7% в България през 2018 г., но това е леко повишение спрямо година по-рано - с 0.9 пункта.

"Ако не се инвестира в силни индустриални предприятия скоро, показателите на пазара на труд в Северозапада отново ще тръгнат надолу", счита Николов.

Ситуацията в Монтана например вече изглежда критична - заетостта намалява с 5.1 пункта до 52.2%, а безработицата скача до над 15% в рамките на година. Във Враца пък все повече хора се оттеглят от пазара на труда, като това води до спад както на заетостта, така и на безработицата.

Безспорно един от най-големите проблеми, които много области в страната срещат при опит да привлекат нови бизнеси, които да открият работни места, е липсата на добра пътна инфраструктура. Северозападът се откроява с най-малкия дял на автомагистрали и първокласни пътища в цялата страна - 12% към края на миналата година, като числото на практика остава без промяна през последното десетилетие. Подобна стагнация е видима и в останалите региони. Единствено Благоевград отчита подобрение през 2018 г. - делът се увеличава благодарение на строителството на магистрала "Струма".

"Около магистрала "Тракия" в Южна България се вижда непрекъсната линия от икономически силни региони, докато на север има разхвърляни островчета. Изграждането на магистрала "Хемус" ще осигури свързаност в северната част на страната, ще подобри и трудовата мобилност, ще улесни достъпа до други бизнеси и съоръжения в близки области", коментира Николов.

Другият голям проблем в много от регионите в страната е несъответствието между търсени и предлагани умения на пазара на труд, както и количественият недостиг на кадри в резултат на влошаващата се демографска картина в България.

Старият север
"Предизвикател- ство пред повечето региони през следващите години ще е да запазят високите равнища на заетост и икономическа активност."
Адриан Николов, икономист в ИПИ


Забавянето на икономическата активност в България е видимо и в числата за доходите на домакинствата. Делът на работната заплата в домакинските бюджети нараства и през 2018 г., но повече семейства разчитат и на постъпленията от пенсии.

Хората в Северна България са по-зависими от пенсиите, като над 30% от постъпленията в семейните бюджети идват от този източник. В Северозапада нивото е най-високо - 34.2% при 27% преди десетилетие, а в Югозападния регион делът е едва 21.4%, основно заради София.

Разликата между регионите е видима и в числата за населението. Столицата е единствената област, където броят на жителите нараства през последното десетилетие. Още повече - най-висок е делът на младите. От друга страна, във Видин хората над 65 г. са вече 30% от населението, а във Враца, Кюстендил, Ловеч, Габрово, Монтана и Плевен броят на жителите намалява с близо една пета през последното десетилетие.

Така за фирмите става все по-трудно да намерят хора, които са подходящи като образование и умения. Предвид че немалка част от новите индустриални предприятия са с по-високо ниво на механизация, по-възрастните работници по-рядко отговарят на търсените от фирмите умения. "Трудовият ресурс се изчерпва в Северозападна България, където регионите се обезлюдяват и остаряват бързо. Ако демографските тенденции от последното десетилетие продължат, това може да се превърне в непреодолима пречка за бизнеса", казва Николов като добавя, че в области като София, Пловдив и Габрово това не стои на дневен ред, защото има много повече млади хора и по-активно професионално образование, което е в състояние да запълва това търсене.

"Когато говорим за ниско- и среднотехнологично производство, професионалното образование е много по-важно от висшето. Затова много от големите индустриални предприятия са започнали да се занимават с дуално образование", коментира Адриан Николов.

Предизборно затишие

Привличането на нови инвеститори в даден регион обаче зависи и от местните условия за бизнес. На теория общините могат да ги подобрят. На практика обаче местните финанси не са достатъчно силни за големи амбициозни промени.

Според данните на ИПИ две трети от бюджетите на общините се финансират от централната власт посредством държавни трансфери. Но ситуацията е различна за отделните региони - бюджетът на столицата например е съставен от 60% постъпления от местни данъци и такси, което дава на София относително по-голяма самостоятелност спрямо други местни власти. От друга страна, в областните градове собствените приходи съставляват едва 40% от бюджета за годината, а в малките градове делът пада до една пета.

В резултат обикновено общините прибягват до увеличение на местните данъци и такси, но не и през 2019 г. "Тази година няма много промени при местните данъци и такси, защото никой не иска да ги увеличава преди избори", казва Николов. Аналогична беше картината и по време на предходните местни избори - през 2015 г., когато едва 8 общини увеличиха местните данъци. Година по-късно бройката се възстанови и общините с повишения бяха 62.

Трябва да се отбележи, че състоянието на местните данъци и такси не е определящо за развитието на местната икономика в българските региони. Така например най-добрите условия по тези показатели са в Кюстендил, Монтана и Видин - едни от най-бързо изоставащите области в страната.

"Фискалната децентрализация е най-доброто решение, което би могло да изиграе роля в привличането на инвестиции", подчертава Адриан Николов. Това означава част от постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица да се преотстъпва на общините, от които е събран. "Така 2% от доходите на българските граждани, или около 800 млн. лв. за 2019 г., биха останали в общинските бюджети", пишат експертите от института в сайта на информационната кампания "2% в твоята община". Така зависимостта от приходите от подоходен данък създава стимул за общините по-усилено да привличат инвеститори, за да повишат заетостта и съответно постъпленията към бюджета.

Инвестиции за едни...

Безспорен лидер по отношение на привлечените чужди инвестиции в страната е столицата с 12.3 млрд. евро, или 9288 евро на човек от населението, при средно 3472 евро в страната от 2000 г. до 2017 г. София-област не остава много по-назад спрямо броя на жителите с 6323 евро на човек, но сумата е по-скромна - 1.46 млрд. евро. Макар че градът и областта около София се разглеждат отделно за целите на статистиката, двата региона взаимно се допълват. Докато в столицата чуждите инвестиции са фокусирани предимно в ИКТ и аутсорсинг секторите, в широката Софийска област води индустрията.

Извън София инвеститорите се насочват предимно към големите градове като Варна, Бургас и индустриалните центрове като Габрово, Стара Загора, Пловдив. "При чуждите инвестиции в индустрията се наблюдава струпване. Там, където вече са отишли големи фирми, се натрупват още. Привличането на първите няколко е големият проблем", отбелязва Николов.

От данните се вижда, че най-малък инвестиционен интерес насам предизвикват по-слабо развитите областни центрове като Монтана и Силистра. Тук има хора, които са готови да работят, съдейки от високите нива на безработица, но липсата на инфраструктура вероятно отблъсква потенциални инвеститори.

"Малките общини трябва да направят избор - дали да подобряват бизнес средата и да привличат частни инвестиции, или да се фокусират върху усвояването на европейски средства", коментира Николов. "Първото създава устойчив растеж, но ефектът е видим по-късно, докато привличането на европейски средства бързо създава политически дивиденти", допълва той.

...и европейски средства за други

Много от общините в България имат относително нисък административен капацитет, защото са силно фрагментирани и прекалено малки. Затова често се обръщат към европейските фондове, което е много по-лесно и бързо има видим ефект.

През последната година усвояването на европейски средства в България се усилва, което не е изненада предвид приближаването на края на програмния период 2014 - 2020. Към средата на тази година общата сума на усвоените от България евросредства нараства до 12.66 млрд. лв., което е с 16% над нивото от година по-рано. Голяма част от парите обаче са фокусирани върху няколко големи проекта като магистрала "Струма" и софийското метро.

В Благоевград например покрай новата магистрала отпуснатите средства нарастват от 1504 лв. на човек от населението към средата на миналата година до 2132 лв. към края на първото полугодие на 2019 г. В столицата пък европейските средства достигат 4.15 млрд. лв.

Традиционно обаче от гледна точка на отпуснатите средства спрямо броя на жителите лидер е Габрово с 3234 лв. на човек в областта при средно 1803 лв. в страната. Парите се вливат в изграждането на инфраструктура.

В Северозапада усвояването на европейски средства също се увеличава с двуцифрен темп - както общата сума, така и на човек от населението. От една страна, фактор е намаляващият брой на жителите. От друга, много общини в региона имат проблем с пречистването на водата заради старата водопреносна инфраструктура, става ясно от думите на Адриан Николов. В резултат водните цикли са най-големите местни инвестиции. Във Враца и Плевен например се изграждат водни цикли за по над 100 млн. лв. Монтана и Ловеч пък използват европейските фондове за ремонт на пътища.

Гепард

Текстът е част от специалното издание "Гепард". Изданието е включено в абонаментния план Капитал PRO, но може да бъде закупено и самостоятелно тук.

В списанието класираме най-бързорастящите малки и средни предприятия в страната. Представени са данни за развитието на различни сектори от икономиката, както и фирмени профили на избрани компании. В подреждането през 2019 г. попадат 2269 компании от 28-те региона, класирани на национално ниво, по региони и по сектори.

Вижте още или купете изданието.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Гражданите няма да влизат в затвора, ако горят отпадъци 1 Гражданите няма да влизат в затвора, ако горят отпадъци

ГЕРБ внесе допълнение на съществуващите текстове в Наказателния кодекс, което се отнася най-вече за юридически лица

10 дек 2019, 1065 прочитания

Държавните предприятия по закон вече се управляват по-добре. Но не и на практика 1 Държавните предприятия по закон вече се управляват по-добре. Но не и на практика

Два месеца след приемането на новите правила назначенията на директори се правят постарому, а изключенията се множат

10 дек 2019, 933 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Икономика" Затваряне
Фандъкова предложи увеличение на данъците за по-стари и мощни коли

По-високи данъци ще има и при сделките с имоти

Още от Капитал
На първо място инженер

Станислав Протасов, съосновател на софтуерната компания Acronis

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10