София, Пловдив, Габрово

Заявки за увеличение на местни данъци и/или такса битови отпадъци вече подадоха някои от големите общини. Сред тях са София, Пловдив, Габрово, Хасково, Димитровград. На места се ревизира нагоре данък сгради, в други - данъкът за по-мощните автомобили, както и на тези без или със ниски екостандарти. Друга част вдигат само такса смет.

"Ще увеличим само такса смет заради по-високите отчисления към РИОСВ. Увеличението няма да покрие разходите и ще трябва да ги компенсираме с други приходи", казва Иво Димитров, кмет на Димитровград и зам-председател на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ). Той допълва, че недостигът в бюджета им за догодина е в размер на 1.2 млн. лв. Пак по същата причина се оказа, че такса смет в Пловдив ще скочи двойно, въпреки че в предизборната си кампания новият кмет Здравко Димитров обещаваше понижение на данъци.

"Тези отчисления за РИОСВ са като гюле на глезена за общините и нашият призив е ръстът им да спре и да останат на нивата от 2020 г.", казва Пенчо Милков. Той дава пример с Русе – ако догодина градът трябва да отдели 3.5 млн. лв. за тази такса, година по-късно сумата ще е почти 6 млн. лв. на фона общи приходи от 42 млн. лв.

От НСОРБ посочват, че при равни други условия тези "резервирани" средства по Закона за управление на отпадъците ще формират над 50% от постъпленията от такса битови отпадъци. При неплащане на отчислението кметовете подлежат на административни санкции. "Драстично намаление на количеството депонирани отпадъци няма как да бъде постигнато за няколко месеца, тъй като то изисква сериозна инфраструктура, която в момента е в процес на изграждане и ще започне да функционира в цялата си системна свързаност едва през 2021 г.", допълват от сдружението.

С друг мотив община Габрово пристъпва по-радикално и мисли да увеличи данъка върху имотите, този върху превозните средства, както и данъка при придобиване на имущество. "Всяка година още през септември хората в общината, които отговарят за местни данъци, са готови със сметките за следващата година и те не се влияят от избори или от призивите на някой. При нас основният мотив е повишаване на собствените приходи на общината", казва Мария Йозова, директор Местни данъци в Габрово. Тя допълва, че на общините са възложени много ангажименти, а за тях няма финансово обезпечение. И допълва, че дори и след увеличението на ставките те ще са под средното за страната, тъй като не са били ревизирани с години.

На този фон обявеното от кмета на София Йорданка Фандъкова да се покачи данъка за по-стари и по-мощни автомобили изглежда различно. Столицата няма проблем с вързване на бюджета, а мярката се брандира основно като провеждане на политика към по-добра градска среда и по-чист въздух. Обещанието е и допълнителните постъпления да са в тези направления. Тази аргументация обаче не може да се предложи към другото искано от Фандъкова покачване - на данъка за прехвърляне на имущество.

Това не означава, че всички местни управи мислят в посока ръст на данъчната тежест. Както посочват от НСОРБ – намерения за увеличение или понижение на местни данъци и такси засягат под 10% от всички 265 общини, ако се съди по медийните публикации до момента.

В малко по-дълъг хоризонт

"Дори и да приемем, че могат да се направят определени промени при имуществените данъци – по отношение на данъчната основа и оценките на имотите, то този инструмент едва ли може да изиграе решаващата роля за повишаване финансовата самостоятелност на общините", посочват в свой анализ на общинските финанси от Института за пазарна икономика. А зад този извод стоят конкретни числа – собствените приходи на общините са под 40% (а в някои малки общини и под 20%) от общите постъпления. За останалото се разчита основно на трансфери от държавата и на еврофондове. Но пък общините могат да управляват едва 12% от трансферите от централния бюджет за местни политики.

Затова и от сдружението, а и от ИПИ настояват 2 процентни пункта от данък общ доход, които събира държавата, да бъдат пренасочвани към общините. Това е около 800 млн. лв. допълнителен ресурс на година, който може да се влее в общинските бюджети.

"Целта на подобна мярка е всеки един кмет да има стимул да работи в посока привличане на инвестиции и подобряване на местния бизнес климат", казва Иво Димитров и допълва, че финансирането за делегирани от държавата дейности невинаги успява да постигне желания ефект, защото то не е съобразено с местните особености.

Управляващите обаче вече дадоха да се разбере, че подобна промяна няма да се случи в мандата на този кабинет. А и според някои анализатори преди това ще е нужна друг вид административна реформа. "Едно механично преотстъпване на 2 процентни пункта на данък общ доход няма да работи. Теоретично преди това би трябвало да има окрупняване на общини, но това е и политически въпрос и по тази причина никой не би се захванал с подобна реформа", казва представител на управляващото мнозинство. Затова според него в момента се мисли по-скоро в посока споделени услуги в рамките на една област или район. Например една голяма община може да извършва всички услуги за граждани и фирми, по-малката в орбитата й да поеме 50% от тях, а най-малките общини да предлагат само 10% от услугите. Така по-малките населени места ще пестят от администрация.

Пенчо Милков има друга идея - според него централната власт на ниво министерства може да помогне на малките общини, като им дава ясни и точни указания по различните проекти и така им спести от администрация или наемане на скъпи външни консултанти. Но както казва и кметът на Димитровград, това е дебат, който така или иначе трябва да се проведе. "Решението е и политическо и има много условности. Но общините стават все по-зависими от централната власт", допълва Димитров.