Standard&Poor's увеличи кредитния рейтинг на България

Рейтинговата агенция Standard&Poor's повиши кредитния рейтинг на България с една степен до BBB/A-2. Перспективата остава положителна. Така оценката на страната се връща на нива отпреди фалита на КТБ.

Според анализаторите българската икономика расте устойчиво и без да натрупва нови дисбаланси въпреки по-слабата външна среда. Друг фактор, довел до повишаване на оценката на страната, е намаляващия външен дълг и поддържането на излишъци в бюджета през последните години. Агенцията очаква 3.6% ръст на българския БВП през тази година и 3% през 2020 г.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

От S&P посочват, че напредъкът по присъединяването към ERM II (т. нар. чакалня на еврозоната) е стабилен. Както и че страната е изпълнила ангажиментите, които пое като предварително условие това да сте случи. От агенцията все пак отбелязват, че окончателното решение присъединяване към валутния механизъм и Банковия съюз не е изцяло под контрола на България.

Крайното решение за ERM II ще е политическо

Според анализаторите България е направила значителен прогрес към изпълняване на ангажиментите си за присъединяване към ERM II, но остава да се запълнят капиталовите нужди на двете местни банки, които се установиха след тазгодишния преглед на качеството на активите, извършен от ЕЦБ.



"Смятаме, че крайното решение за присъединяването на България към ERM II ще зависи от политически съображения, които са извън контрола на страната, тъй като ще бъде взето от финансовите министри на еврозоната, от Дания и от ЕЦБ. Макар че страната отговаря на количествените критерии, подкрепата в Европа ще зависи от усещането за институционално сближаване и силата на банковия сектор", посочва агенцията. Ако се оставят политическите съображения настрана обаче, анализаторите смятат, че напредъкът на страната ще й позволи да се присъедини към ERM II през 2020 г.

Бюджет 2019 – на малък излишък

Според S&P през последните три години България отчита бюджетни излишъци заради разумната фискална политика, повишаването на данъчната събираемост и ръста на икономиката. Данъчните приходи са се увеличили с над 40% за периода 2014-2018 г., което е над отчетеният 30% номинален ръст на БВП. За 2019 г. също се очаква малък излишък. За сравнение – след покупката на 8 американски изтребителя бюджет 2019 беше ревизиран и дефицитът беше увеличен до почти 2.5 млрд. лв.

Още през октомври финансовият министър Владислав Горанов прогнозира, че той ще е значително по-малък, като тогава загатна, че ако има преизпълнение би насочил парите за строеж на следваща отсечка от "Хемус". Данните за изпълнението на бюджета към ноември показват 1 млрд. лв. текущ излишък.

През 2020-2022 г. агенцията прогнозира страната да има сравнително балансирани финанси, въпреки очакванията за повишаване на разходите, например в публичния сектор и най-вече за увеличаване на заплатите на учителите.

Държавният дълг е нисък и се очаква да падне до под 10% от БВП до 2022 г. спрямо 12% през 2019 г., посочва S&P.

По-добрата бизнес среда зависи от ефективността на съдебната система

През 2019 г. агенцията очаква брутният вътрешен продукт на страната да нарасне с 3.6% благодарение на силното частно потребление в резултат на заетостта и увеличението на заплатите. Анализаторите прогнозират, че през втората половина на годината ще се усети ефектът от по-слабото външно търсене. През следващите две години обаче икономиката ще продължи да расте устойчиво, макар и по-умерено. От следващата година растежът ще започне да се забавя, като в периода 2020-2022 г. агенцията очаква той да е средно 3%. Растежът ще продължи да бъде подкрепян от вътрешното търсене, докато външното търсене се очаква да бъде по-слабо през следващите години. Цикличното икономическо забавяне пък ще "охлади" пазара на труда. Въпреки че спадът на безработицата през последните години доведе до повишаване на заплатите (с 12% през третото тримесечие на 2019 г. на годишна база), не очакваме това да застраши конкурентоспособността на страната, не на последно място и защото разходите за труд са все още най-ниските в ЕС, посочва агенцията.

Според S&P безработицата се очаква да достигне исторически минимум през 2019 г. Заетостта обаче през следващите години ще се понижи заради намаляването на хората в трудоспособна възраст в резултат на застаряването на населението и емиграцията.

Макар че пониженото външно търсене от европейските търговски партньори на България ще се отрази на износа, според агенцията експортните услуги на страната (като туризъм, бизнес услуги, IT) остават устойчиви през 2019 г., а силните парични трансфери към страната ще продължат да подкрепят баланса.

Нетните преки чуждестранни инвестиции ще са средно под 2% през следващите години, но според анализаторите премахването на някои пречки за бизнес климата може да увеличи инвестиционните потоци. През последните години инвестициите се правят предимно в производство, за разлика от периода преди 2009 г., когато се инвестираше най-вече в недвижими имоти. Освен това в момента делът на машините и оборудването в износа на България е много по-голям, отколкото този на стоките с ниска добавена стойност, посочва S&P.

В по-дългосрочен план, от агенцията посочват, че демографските проблеми ще ограничат възможностите за растеж, като това ясно показва нуждата от продължаване на структурните реформи. Такива например могат да бъдат мерките за намаляване на несъответствието между търсените и предлаганите умения, което частично ще облекчи недостига на работна ръка.

Продължаването на усилията за подобряване на ефективността на съдебната система ще се отрази положително на бизнес средата, ще подобри сближаването на доходите и ще намали емиграцията.

От рейтинговата агенция посочват, че биха повишили рейтинга на страната при продължаващо стабилно икономическо развитие, без влошаване на постигнатия фискален напредък, или ако позицията на външния сектор на страната се подобри над очакванията. Друг фактор в посока завишаване на оценката на България е прокарването на допълнителни структурни и институционални реформи. Рейтинговата агенция би понижила перспективата до стабилна, ако се наблюдава натиск по линия на външно финансиране или се натрупат значителни макроикономически дисбаланси.