Държавните предприятия по закон вече се управляват по-добре. Но не и на практика

Два месеца след приемането на новите правила назначенията на директори се правят постарому, а изключенията се множат

Ведомството на Владислав Горанов отчита признанието от ОИСР като политически успех, но за първите си два месеца Законът за публичните предприятия не показва никакви резултати
Ведомството на Владислав Горанов отчита признанието от ОИСР като политически успех, но за първите си два месеца Законът за публичните предприятия не показва никакви резултати    ©  Надежда Чипева
Ведомството на Владислав Горанов отчита признанието от ОИСР като политически успех, но за първите си два месеца Законът за публичните предприятия не показва никакви резултати
Ведомството на Владислав Горанов отчита признанието от ОИСР като политически успех, но за първите си два месеца Законът за публичните предприятия не показва никакви резултати    ©  Надежда Чипева

Министерството на финансите се похвали, че България се е присъединила към Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за корпоративното управление на държавните предприятия. Това се оценява от ведомството на Владислав Горанов като значителен напредък към пълноправно членство към международната институция, я която членуват най-развитите държави, а също се припомня и че подобряването на управлението на държавните предприятия беше част от ангажиментите на страната по пътя й към ERM II и банковия съюз.

Какво се затяга

Не е ясно какво точно кара все повече държавни структури да искат да избягат от закона, но той определено въвежда допълни изисквания, които биха могли да са неприятни за държавните мениджъри. Ето няколко примера:

- отчетност пред Агенцията за публичните предприятия и контрол - тя може да осъществява мониторинг, включително на конкурсите, да оценява изпълнението на бизнес плановете, а при някои дружества може да бъде назначена и за принципал вместо ресорното министерство

- по-високи изисквания към органите за управление - в едногодишен срок те трябва да се приведат в съответствие, което може да означава освобождаване на директори, непокриващи изискванията

- по-прозрачни процедури за избор на директори - задължително чрез конкурс

- задължително назначаване на независими членове в съветите на директорите и надзорните съвети - в големите предприятия председателят на съвета трябва да е независим

- вкарва се забрана за лица, заемащи висши държавни длъжности, да влизат в управителни органи на публични предприятия - сега е често срещано зам.-министри и други политически лица да са в бордове на държавни компании.

Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал