Държавните предприятия по закон вече се управляват по-добре. Но не и на практика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Държавните предприятия по закон вече се управляват по-добре. Но не и на практика

Ведомството на Владислав Горанов отчита признанието от ОИСР като политически успех, но за първите си два месеца Законът за публичните предприятия не показва никакви резултати

Държавните предприятия по закон вече се управляват по-добре. Но не и на практика

Два месеца след приемането на новите правила назначенията на директори се правят постарому, а изключенията се множат

Николай Стоянов, Деница Ватева
4408 прочитания

Ведомството на Владислав Горанов отчита признанието от ОИСР като политически успех, но за първите си два месеца Законът за публичните предприятия не показва никакви резултати

© Надежда Чипева


Министерството на финансите се похвали, че България се е присъединила към Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за корпоративното управление на държавните предприятия. Това се оценява от ведомството на Владислав Горанов като значителен напредък към пълноправно членство към международната институция, я която членуват най-развитите държави, а също се припомня и че подобряването на управлението на държавните предприятия беше част от ангажиментите на страната по пътя й към ERM II и банковия съюз.

Какво се затяга

Не е ясно какво точно кара все повече държавни структури да искат да избягат от закона, но той определено въвежда допълни изисквания, които биха могли да са неприятни за държавните мениджъри. Ето няколко примера:

- отчетност пред Агенцията за публичните предприятия и контрол - тя може да осъществява мониторинг, включително на конкурсите, да оценява изпълнението на бизнес плановете, а при някои дружества може да бъде назначена и за принципал вместо ресорното министерство

- по-високи изисквания към органите за управление - в едногодишен срок те трябва да се приведат в съответствие, което може да означава освобождаване на директори, непокриващи изискванията

- по-прозрачни процедури за избор на директори - задължително чрез конкурс

- задължително назначаване на независими членове в съветите на директорите и надзорните съвети - в големите предприятия председателят на съвета трябва да е независим

- вкарва се забрана за лица, заемащи висши държавни длъжности, да влизат в управителни органи на публични предприятия - сега е често срещано зам.-министри и други политически лица да са в бордове на държавни компании.

Прието, но не и прилагано

Новият Закон за публичните предприятия по замисъл залага по-строги правила за отчетността и контрола на държавните и общинските дружества. Макар и обнародван и влязъл в сила от 8 октомври, досега той не е показал особена промяна в манталитета и практиките по избор на ръководни органи. Например чл. 21 на ЗПП изрично предвижда всички членове на органите за управление и контрол да "се избират и назначават след провеждане на конкурс".

Последните известни кадрови рокади след приемането на закона обаче се правят по добре познатия начин - не само без конкурс, но и изненадващо и без обосновка. Пример за това е смяната на изпълнителния директор на "Топлофикация София" през ноември, като новоназначеният Александър Александров е със спорна биография. Също така буквално преди дни насред водната криза в Перник беше сменен управителят на местното ВиК дружество. В него държавата има 51% дял, а пет общини си поделят останалите 49%, като водеща е Перник с 34%. Кметът на Радомир Пламен Алексиев е гласувал против кандидатурата на Илиян Илиев (досега управител на шуменското водоснабдяване). "Реално той е предложен, избран от държавата. Ние не познаваме Илиев, не ни беше изпратено дори едно CV", коментира той.

Техническо обяснение за липсата на конкурси може да е, че условията и редът за провеждането им трябва да се уредят в правилника за прилагане на закона, какъвто все още няма. В самия закон е даден шестмесечен срок такъв да бъде изготвен и приет, което означава, че чак през април той трябва да е налице. "Ползотворното сътрудничество с ОИСР в тази област продължава и в момента за изготвяне на подзаконовата нормативна уредба, като впоследствие ОИСР ще окаже и съдействие на Агенцията за публичните предприятия и контрол за повишаване на капацитета й във връзка с възложените й нови функции по отношение на публичните предприятия", пише в съобщението на финансовото министерство.

Дори и при липса на правилник обаче по никакъв начин не личи духът на ЗПП и насоките на ОИСР да са покълнали в министерствата и общините, които би трябвало да ги спазват.

Пробит от изключения

Друг проблем със закона са роящите се лобистки опити държавни предприятия да се отърват от него. Първият такъв беше успешен - по предложение на "Атака" още преди приемането му на второ четене от обхвата на закона беше извадена Българска банка за развитие и дъщерните й дружества. Мотивите на вносителите са, че има "търговски дружества с мажоритарно държавно участие, които подлежат на регулация на БНБ, КФН и други и попадането им в обхвата на закона би довело до дисбаланси и наличието на двойна и тройна отчетност, което би затруднило дейността им". Освен това се изтъква, че новите правила може да "влязат в дисбаланс" с някои от специфичните правила за финансовия сектор, а също и че отчетността при банките вече е синхронизирана с добрите практики в ЕС. Въпреки негативното становище на Министерството на финансите тази поправка бе приета от депутатите.

Сега по аналогичен начин от рамките на ЗПП се предлага да отпаднат и държавните горски и ловни предприятия (виж карето). Аргументацията тук е още по странна, като вносителите (трима депутата от ГЕРБ) се позовават на "особените характеристики и функциите от обществен интерес, които са им възложени". Всъщност новият закон би трябвало да се отнася именно за такива случаи. Той дефинира публичните предприятия именно като такива, които "се създават и управляват в интерес на гражданите и обществото с цел постигане на максимална стойност за обществото чрез ефективно разпределение на ресурсите". А като причини за създаването им се посочват елиминиране на съществуващи пазарни дефекти, предоставяне на стоки или услуги от стратегическо значение или свързани с националната сигурност или развитие, както и за управление на стратегическо за държавата имущество.

След банкерите и горските

От обхвата на закона скоро могат да отпаднат и мегапредприятията в рамките на земеделското министерство. В сряда на първо четене в комисията по земеделие ще се гледа законопроект, който изключва от правилата в закона държавните горски предприятия и държавното дружество "Кабиюк", което поддържа генофонда по животновъдство. Текстовете са внесени от председателя на парламентарната земеделска комисия Мария Белова (ГЕРБ) и още двама депутати от управляващата партия. А според мотивите промяната се налага заради факта, че горските предприятия изпълняват и специфични функции от обществен интерес, сред които лесовъдски дейности и залесяване, изграждане на горски пътища, поддържане на противоерозионни съоръжения, защитени зони и др.

Държавните горски предприятия в момента са шест, разпределени на регионален принцип спрямо районите за планиране и управляват всички държавни горски и ловни стопанства в страната, включително изготвяйки и контролирайки годишните планове за сеч и за ловностопански дейности. Мегаструктурите бяха създадени през 2011 г. като държавни предприятия, които не са търговски дружества и които не могат да бъдат приватизирани. Срещу тях не могат да бъдат и стартирани процедури по несъстоятелност.

Министерството на финансите се похвали, че България се е присъединила към Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за корпоративното управление на държавните предприятия. Това се оценява от ведомството на Владислав Горанов като значителен напредък към пълноправно членство към международната институция, я която членуват най-развитите държави, а също се припомня и че подобряването на управлението на държавните предприятия беше част от ангажиментите на страната по пътя й към ERM II и банковия съюз.

Какво се затяга

Не е ясно какво точно кара все повече държавни структури да искат да избягат от закона, но той определено въвежда допълни изисквания, които биха могли да са неприятни за държавните мениджъри. Ето няколко примера:

- отчетност пред Агенцията за публичните предприятия и контрол - тя може да осъществява мониторинг, включително на конкурсите, да оценява изпълнението на бизнес плановете, а при някои дружества може да бъде назначена и за принципал вместо ресорното министерство

- по-високи изисквания към органите за управление - в едногодишен срок те трябва да се приведат в съответствие, което може да означава освобождаване на директори, непокриващи изискванията

- по-прозрачни процедури за избор на директори - задължително чрез конкурс

- задължително назначаване на независими членове в съветите на директорите и надзорните съвети - в големите предприятия председателят на съвета трябва да е независим

- вкарва се забрана за лица, заемащи висши държавни длъжности, да влизат в управителни органи на публични предприятия - сега е често срещано зам.-министри и други политически лица да са в бордове на държавни компании.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK