Всяка втора фирма се отказва от използването на касов апарат

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала [БСК] Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала [БСК] Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала [БСК] Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала [БСК] Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала [БСК] Смаляване

Наредбата за касовите апарати - Н-18, продължава да мъчи бизнеса месеци преди да влязат в сила новите изисквания за голяма част от фирмите. Дискусиите между работодателски организации и Националната агенция за приходите (НАП) продължават, но междувременно 47% от компаниите посочват, че ще се откажат от използването на касов апарат. Това показва ежегодната анкета на Българската стопанска камара (БСК) за бизнес средата и очакванията на фирмите за предстоящата година. Резултатите са базирани на отговорите на близо 800 мениджъри. За сравнение, миналата година едва 24% от фирмите са планирали да спрат да ползват фискални устройства.

Ако има добра новина, тя е, че информираността на бизнеса за промените в Наредба Н-18 се увеличава леко - 60% от анкетираните са запознати с действията, които трябва да предприемат. Едва 37% обаче посочват, че ще успеят да отговорят на изискванията в срок, който изтича в края на януари 2020 г. Миналата година положителни отговори на тези въпроси са дали съответно 57% и 31%. Въпреки това остава една четвърт от мениджърите, които са скептични, че ще се справят в срок, а 38% все още не могат да преценят два-три месеца преди него (анкетата е проведена между 10 ноември и 10 декември).

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Оценка на институциите: Слаб 2

Въпреки хаоса с наредбата за касовите апарати и теча на лични данни от НАП през лятото агенцията продължава да е една от най-високо оценените институции в страната - 28% от анкетираните са с положително мнение за работата й. Този дял обаче намалява в сравнение с 2017 г., когато делът на одобрение е бил 49% от анкетираните.

От друга страна, бизнесът видимо е изгубил всякакви надежди за работата на регулаторите и съдебната власт. Комисията за финансов надзор (КФН) и съдебната власт получават положителни оценки от едва 3% от анкетираните, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) - от 4%, Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - от 5%. Голяма част от бизнеса обаче не може да прецени каква оценка да им даде.



По отношение на работата на Народното събрание 85% дават отрицателна оценка, 8% дават положителна. Най-високо оценени пък са президентската институция (с 54%) и омбудсманът (39%).

Как изглежда 2020 г.

Резултатите от проучването на БСК показват известен песимизъм за идващата 2020 г. От камарата извеждат няколко фактора, които влияят на оценките, сред които и забавянето на глобалния растеж. Други фактори са неудовлетвореността от работата на държавните институции, притесненията на бизнеса за ръст на енергийните цени, поскъпване на суровините и по-голяма фискална тежест.

От гледна точка на външна среда събития като Brexit, фалита на британския туроператор Thomas Cook и санкциите на САЩ срещу Китай не са от съществено значение за по-голямата част от бизнеса. Европейските политики обаче будят интерес - 36% от анкетираните очакват влошаване на бизнес показателите заради "позеленяването" на Европейския парламент, тъй като очакват нови регулации и рестрикции. Анкетата е проведена преди приемането на Европейския зелен пакт, който буди в още по-голяма степен притесненията на бизнеса, става ясно от думите на експертите на БСК.

Над три четвърти от фирмите планират да вдигнат възнагражденията на служителите си, а 50% ще увеличат инвестициите в развитие и обучение на персонала.