България отново отчита скромен напредък при иновациите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България отново отчита скромен напредък при иновациите

България отново отчита скромен напредък при иновациите

В страната има спад на фирмите със собствена изследователска и развойна дейност

Мара Георгиева
4893 прочитания

© Цветелина Белутова


Достигане на три процента дял на разходите за научноизследователска и развойна дейност спрямо брутния вътрешен продукт е цел на стратегия "Европа 2020" и към 2019 г. само четири държави в ЕС успяват да я преизпълнят: Дания, Германия, Австрия и Швеция. Една година преди 2020 България обаче е все още част от групата на скромните иноватори с едва 50% изпълнение на националната цел за 1.5% дял на тези разходи от БВП. Това констатира традиционният доклад "Иновации.БГ 2019" на фондация "Приложни изследвания и комуникации", оценяващ състоянието и потенциала за нововъведения на българската икономика.

"България се характеризира с нисък процент на финансиране на иновациите от страна на държавата, като през 2019 г. е достигнала най-ниския дял като процент от БВП в последните 20 години. Няма ясна дългосрочна цел за финансиране на иновациите като процент от БВП, а такава трябва да се дефинира. Освен това между регионите на страната съществува силно изразена разлика в нивата и темповете на развитие на науката и иновациите. Югозападният регион остава единственият български регион в групата на умерените иноватори", коментира Руслан Стефанов, координатор на група "Иновации.бг" към фондация "Приложни изследвания и комуникации". Според него е необходимо "да се създаде структура в изпълнителната власт, която да се занимава с иновационната политика на национално ниво – нещо, което в повечето европейски държави е факт от 15 и повече години насам."

Предпоследно място според Европейското иновационно табло

През 2018 г. европейската икономика регистрира нарастващ иновационен потенциал, особено по отношение на средата за бизнес, подкрепяща нововъведенията, и разходите на компаниите за изследователска и развойна дейност. Подобрение регистрират 24 държави членки, като то е най-силно изразено при Естония, Португалия, Финландия и Гърция. Според данните на Европейското иновационно табло обаче България не е между държавите, които отбелязват такъв изпреварващ напредък.

Нещо повече - в последното издание за 2019 страната ни се нарежда на предпоследно място (единствено преди Румъния) в рамките на ЕС-28 с иновационен индекс 0.235. "Средният индекс за общността е над два пъти по-висок, а на иновационния лидер Швеция е три пъти над резултата за България. България продължава скромно да се придвижва напред, което, изразено със сравнителни величини, допринася за нейното стабилно изоставане", коментира за "Капитал" проф. д-р Теодора Георгиева, председател на експертния съвет по иновации към фондация "Приложни изследвания и комуникации".

България отчита спад на малките и средните предприятия със собствена иновационна дейност, както и на фирмите с технологични и с нетехнологични (маркетингови и организационни) нововъведения. Намаление има и при продажбите на нови за пазара и за фирмата продукти (като дял от оборота), на разходите за иновационна дейност (като дял от оборота), на предприятията с осигурен достъп до обучение в областта на IT, отчита "Иновации.БГ 2019".

Изключително негативна е оценката за резултатите от функционирането на научната система в България, измерени с показатели като съвместни международни научни публикации, публикации с най-голям брой цитирания, чуждестранни докторанти.

"Привлекателността на научната система е пет пъти под средното за ЕС-28 равнище, а в рамките на 36-те държави, включени през 2018 г. в изследването на Европейското иновационно табло, е единствено над нивото за Украйна. Страната ни остава далеч под стойностите дори на съседните Северна Македония и Сърбия, които не са членки на ЕС", обобщава проф. Теодора Георгиева.

40-о място според Глобалния иновационен индекс

В класацията на Глобалния иновационен индекс 2019 България отстъпва с три позиции спрямо предходната година и е на 40-о място. През последната година е постигнат минимален напредък единствено в областта на инфраструктурата. Непроменено остава състоянието в две от областите - "Институции" и "Пазарна среда". В останалите четири страната регистрира спад: "Креативност", "Знание и технологични резултати", "Бизнес среда", "Човешки капитал и изследователска дейност" (62-о място сред 129 държави), отчита "Иновации.БГ 2019".

"Глобалният иновационен индекс установява за поредна година наличието на сериозен вододел между държавите. Страните, които отделят най-голям ресурс за иновации, са съсредоточени преди всичко в групата на икономиките с висок доход. В групата на икономиките със среден доход между най-ефективните иноватори се нареждат Китай, България и Малайзия. Този факт обаче не бива да се използва като повод за гордост, тъй като в тази група единствените държави – членки на ЕС, са България и Румъния", коментира проф. Теодора Георгиева.

Причините за липсата на напредък

Причините за ниската иновационна и предприемаческа активност са комплексни и трябва да се търсят в по-широк кръг фактори, които определят особеностите на макро- и бизнес средата, обобщава "Иновации.БГ 2019".

Глобалният индекс на конкурентоспособността за 2018 дава изключително ниски оценки за качеството на образователните услуги в България, измерени чрез набора от знания и умения на завършващите ученици/студенти – страната заема между 81 и 118 място при различните образователни степени в общата класация на 140 държави. Като се добавят ниските резултати за обучение през целия живот, измерени чрез обучението на работното място (118) и качеството на професионалното образование (99), 122-ото място по показателя за затруднения при намиране на персонал с необходимата квалификация изглежда напълно логично, посочват авторите на доклада.

Още по-красноречива е оценката за образователната система на България и нейното съответствие с изискванията на конкурентната икономика, представена в изследването на Института за развитие на управлението (IMD, Швейцария), която отрежда на страната 63-о място в компанията на 63 държави.

Констатациите на международните изследвания са за нарастваща бюрократичност, липса на визионерство и дългосрочна ориентация, непрозрачност на процеса на вземане на политически решения и неефективност при изпълнението на правителствените политики, отчита "Иновации.БГ 2019".

В доклада се посочва още, че оценките по показателите "правосъдие, безопасност и сигурност", измерени от Глобалния индекс за конкурентоспособност 2018, класират страната в групата на изоставащите – 116-о място за наличието на организирана престъпност, 99-о място за надеждност на правозащитните органи, 95-о място за независимо правораздаване, 91-о място за медийна свобода, 118-о място за закрила на собствеността и защита на интелектуалната собственост.

България е на последно място в рамките на ЕС и на 77-о място (отстъпление с шест позиции) в световната класация на Индекса за възприятие на корупцията 2018, където попада в категорията на държавите с компрометирана демокрация. Изводът е направен в класацията на списание "Форбс" за държавите с най-добри условия за бизнес, където страната е на 46-о (предпоследно за ЕС) място от общо 161 държави. Като основни бариери на бизнес средата се посочват корупция в администрацията, слабо правораздаване, непрозрачни процедури за обществени пръчки, организирана престъпност, обобщава "Иновации.БГ 2019".

Напредък

Все пак в няколко области България демонстрира значителен напредък спрямо данните за 2011 г.:

  • навлизане на широколентов интернет – 78% (ръст, който обаче не е достатъчен, за да достигне средните равнища за ЕС-28);
  • придобили образователна и научна степен "доктор" – 71% (и резултат за 2018 г., който е с една трета под равнището за ЕС-28);
  • заявки за дизайн – 70% (и равнище за 2018 г. с 20% над средното за ЕС-28);
  • през 2018 г. патентната активност в страната достига рекордни стойности за последните 20 години. Издадени са 171 патента на български изобретатели – равнище, което не е достигано от 1999 г. Ръстът спрямо предходната година е над 2 пъти.

Достигане на три процента дял на разходите за научноизследователска и развойна дейност спрямо брутния вътрешен продукт е цел на стратегия "Европа 2020" и към 2019 г. само четири държави в ЕС успяват да я преизпълнят: Дания, Германия, Австрия и Швеция. Една година преди 2020 България обаче е все още част от групата на скромните иноватори с едва 50% изпълнение на националната цел за 1.5% дял на тези разходи от БВП. Това констатира традиционният доклад "Иновации.БГ 2019" на фондация "Приложни изследвания и комуникации", оценяващ състоянието и потенциала за нововъведения на българската икономика.

"България се характеризира с нисък процент на финансиране на иновациите от страна на държавата, като през 2019 г. е достигнала най-ниския дял като процент от БВП в последните 20 години. Няма ясна дългосрочна цел за финансиране на иновациите като процент от БВП, а такава трябва да се дефинира. Освен това между регионите на страната съществува силно изразена разлика в нивата и темповете на развитие на науката и иновациите. Югозападният регион остава единственият български регион в групата на умерените иноватори", коментира Руслан Стефанов, координатор на група "Иновации.бг" към фондация "Приложни изследвания и комуникации". Според него е необходимо "да се създаде структура в изпълнителната власт, която да се занимава с иновационната политика на национално ниво – нещо, което в повечето европейски държави е факт от 15 и повече години насам."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    Държавата България не дава пари за иновации на фирми и структури извън фирмите и структурите работещи за мафията. Малките фирми са с изцяло отрязан достъп до европейско финансиране. Поставени са едни нагли изисквания за минимална стойност на проекта, която не е по силите на малките. Парите се точат чрез огромни вложения в кухи IT, разработки, които не водят до крайни продукти за пазара, а имат единствена цел да точат евро парите. Да не говорим, че ако си споделиш реалната идея, за която ти трябват парите, то мафията задължително ще ти я открадне. В България никой не защитава добрите идеи.. Всичко инстанции съществуват про форма.

  • 2
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    Държаната трябва да спре с тази бюрокрация и с това оценяване, на проести от тотални бизхаберници. Просто трябва са предостави на всички работещи малки фирми с приключени например на поне 10 финансови години целеви средства, в определен еднакъв за всички обем, които да се използват само за иновации. Иновациите не трябва да имат за цел брой публикации, а нови продукти и нови пазари.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK