България отново отчита скромен напредък при иновациите

България отново отчита скромен напредък при иновациите

В страната има спад на фирмите със собствена изследователска и развойна дейност

Мара Георгиева
6633 прочитания

© Цветелина Белутова


Достигане на три процента дял на разходите за научноизследователска и развойна дейност спрямо брутния вътрешен продукт е цел на стратегия "Европа 2020" и към 2019 г. само четири държави в ЕС успяват да я преизпълнят: Дания, Германия, Австрия и Швеция. Една година преди 2020 България обаче е все още част от групата на скромните иноватори с едва 50% изпълнение на националната цел за 1.5% дял на тези разходи от БВП. Това констатира традиционният доклад "Иновации.БГ 2019" на фондация "Приложни изследвания и комуникации", оценяващ състоянието и потенциала за нововъведения на българската икономика.

"България се характеризира с нисък процент на финансиране на иновациите от страна на държавата, като през 2019 г. е достигнала най-ниския дял като процент от БВП в последните 20 години. Няма ясна дългосрочна цел за финансиране на иновациите като процент от БВП, а такава трябва да се дефинира. Освен това между регионите на страната съществува силно изразена разлика в нивата и темповете на развитие на науката и иновациите. Югозападният регион остава единственият български регион в групата на умерените иноватори", коментира Руслан Стефанов, координатор на група "Иновации.бг" към фондация "Приложни изследвания и комуникации". Според него е необходимо "да се създаде структура в изпълнителната власт, която да се занимава с иновационната политика на национално ниво – нещо, което в повечето европейски държави е факт от 15 и повече години насам."

Предпоследно място според Европейското иновационно табло

През 2018 г. европейската икономика регистрира нарастващ иновационен потенциал, особено по отношение на средата за бизнес, подкрепяща нововъведенията, и разходите на компаниите за изследователска и развойна дейност. Подобрение регистрират 24 държави членки, като то е най-силно изразено при Естония, Португалия, Финландия и Гърция. Според данните на Европейското иновационно табло обаче България не е между държавите, които отбелязват такъв изпреварващ напредък.

Нещо повече - в последното издание за 2019 страната ни се нарежда на предпоследно място (единствено преди Румъния) в рамките на ЕС-28 с иновационен индекс 0.235. "Средният индекс за общността е над два пъти по-висок, а на иновационния лидер Швеция е три пъти над резултата за България. България продължава скромно да се придвижва напред, което, изразено със сравнителни величини, допринася за нейното стабилно изоставане", коментира за "Капитал" проф. д-р Теодора Георгиева, председател на експертния съвет по иновации към фондация "Приложни изследвания и комуникации".

България отчита спад на малките и средните предприятия със собствена иновационна дейност, както и на фирмите с технологични и с нетехнологични (маркетингови и организационни) нововъведения. Намаление има и при продажбите на нови за пазара и за фирмата продукти (като дял от оборота), на разходите за иновационна дейност (като дял от оборота), на предприятията с осигурен достъп до обучение в областта на IT, отчита "Иновации.БГ 2019".

Изключително негативна е оценката за резултатите от функционирането на научната система в България, измерени с показатели като съвместни международни научни публикации, публикации с най-голям брой цитирания, чуждестранни докторанти.

"Привлекателността на научната система е пет пъти под средното за ЕС-28 равнище, а в рамките на 36-те държави, включени през 2018 г. в изследването на Европейското иновационно табло, е единствено над нивото за Украйна. Страната ни остава далеч под стойностите дори на съседните Северна Македония и Сърбия, които не са членки на ЕС", обобщава проф. Теодора Георгиева.

40-о място според Глобалния иновационен индекс

В класацията на Глобалния иновационен индекс 2019 България отстъпва с три позиции спрямо предходната година и е на 40-о място. През последната година е постигнат минимален напредък единствено в областта на инфраструктурата. Непроменено остава състоянието в две от областите - "Институции" и "Пазарна среда". В останалите четири страната регистрира спад: "Креативност", "Знание и технологични резултати", "Бизнес среда", "Човешки капитал и изследователска дейност" (62-о място сред 129 държави), отчита "Иновации.БГ 2019".

"Глобалният иновационен индекс установява за поредна година наличието на сериозен вододел между държавите. Страните, които отделят най-голям ресурс за иновации, са съсредоточени преди всичко в групата на икономиките с висок доход. В групата на икономиките със среден доход между най-ефективните иноватори се нареждат Китай, България и Малайзия. Този факт обаче не бива да се използва като повод за гордост, тъй като в тази група единствените държави – членки на ЕС, са България и Румъния", коментира проф. Теодора Георгиева.

Причините за липсата на напредък

Причините за ниската иновационна и предприемаческа активност са комплексни и трябва да се търсят в по-широк кръг фактори, които определят особеностите на макро- и бизнес средата, обобщава "Иновации.БГ 2019".

Глобалният индекс на конкурентоспособността за 2018 дава изключително ниски оценки за качеството на образователните услуги в България, измерени чрез набора от знания и умения на завършващите ученици/студенти – страната заема между 81 и 118 място при различните образователни степени в общата класация на 140 държави. Като се добавят ниските резултати за обучение през целия живот, измерени чрез обучението на работното място (118) и качеството на професионалното образование (99), 122-ото място по показателя за затруднения при намиране на персонал с необходимата квалификация изглежда напълно логично, посочват авторите на доклада.

Още по-красноречива е оценката за образователната система на България и нейното съответствие с изискванията на конкурентната икономика, представена в изследването на Института за развитие на управлението (IMD, Швейцария), която отрежда на страната 63-о място в компанията на 63 държави.

Констатациите на международните изследвания са за нарастваща бюрократичност, липса на визионерство и дългосрочна ориентация, непрозрачност на процеса на вземане на политически решения и неефективност при изпълнението на правителствените политики, отчита "Иновации.БГ 2019".

В доклада се посочва още, че оценките по показателите "правосъдие, безопасност и сигурност", измерени от Глобалния индекс за конкурентоспособност 2018, класират страната в групата на изоставащите – 116-о място за наличието на организирана престъпност, 99-о място за надеждност на правозащитните органи, 95-о място за независимо правораздаване, 91-о място за медийна свобода, 118-о място за закрила на собствеността и защита на интелектуалната собственост.

България е на последно място в рамките на ЕС и на 77-о място (отстъпление с шест позиции) в световната класация на Индекса за възприятие на корупцията 2018, където попада в категорията на държавите с компрометирана демокрация. Изводът е направен в класацията на списание "Форбс" за държавите с най-добри условия за бизнес, където страната е на 46-о (предпоследно за ЕС) място от общо 161 държави. Като основни бариери на бизнес средата се посочват корупция в администрацията, слабо правораздаване, непрозрачни процедури за обществени пръчки, организирана престъпност, обобщава "Иновации.БГ 2019".

Напредък

Все пак в няколко области България демонстрира значителен напредък спрямо данните за 2011 г.:

  • навлизане на широколентов интернет – 78% (ръст, който обаче не е достатъчен, за да достигне средните равнища за ЕС-28);
  • придобили образователна и научна степен "доктор" – 71% (и резултат за 2018 г., който е с една трета под равнището за ЕС-28);
  • заявки за дизайн – 70% (и равнище за 2018 г. с 20% над средното за ЕС-28);
  • през 2018 г. патентната активност в страната достига рекордни стойности за последните 20 години. Издадени са 171 патента на български изобретатели – равнище, което не е достигано от 1999 г. Ръстът спрямо предходната година е над 2 пъти.

Достигане на три процента дял на разходите за научноизследователска и развойна дейност спрямо брутния вътрешен продукт е цел на стратегия "Европа 2020" и към 2019 г. само четири държави в ЕС успяват да я преизпълнят: Дания, Германия, Австрия и Швеция. Една година преди 2020 България обаче е все още част от групата на скромните иноватори с едва 50% изпълнение на националната цел за 1.5% дял на тези разходи от БВП. Това констатира традиционният доклад "Иновации.БГ 2019" на фондация "Приложни изследвания и комуникации", оценяващ състоянието и потенциала за нововъведения на българската икономика.

"България се характеризира с нисък процент на финансиране на иновациите от страна на държавата, като през 2019 г. е достигнала най-ниския дял като процент от БВП в последните 20 години. Няма ясна дългосрочна цел за финансиране на иновациите като процент от БВП, а такава трябва да се дефинира. Освен това между регионите на страната съществува силно изразена разлика в нивата и темповете на развитие на науката и иновациите. Югозападният регион остава единственият български регион в групата на умерените иноватори", коментира Руслан Стефанов, координатор на група "Иновации.бг" към фондация "Приложни изследвания и комуникации". Според него е необходимо "да се създаде структура в изпълнителната власт, която да се занимава с иновационната политика на национално ниво – нещо, което в повечето европейски държави е факт от 15 и повече години насам."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


2 коментара
  • 1
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    Държавата България не дава пари за иновации на фирми и структури извън фирмите и структурите работещи за мафията. Малките фирми са с изцяло отрязан достъп до европейско финансиране. Поставени са едни нагли изисквания за минимална стойност на проекта, която не е по силите на малките. Парите се точат чрез огромни вложения в кухи IT, разработки, които не водят до крайни продукти за пазара, а имат единствена цел да точат евро парите. Да не говорим, че ако си споделиш реалната идея, за която ти трябват парите, то мафията задължително ще ти я открадне. В България никой не защитава добрите идеи.. Всичко инстанции съществуват про форма.

  • 2
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    Държаната трябва да спре с тази бюрокрация и с това оценяване, на проести от тотални бизхаберници. Просто трябва са предостави на всички работещи малки фирми с приключени например на поне 10 финансови години целеви средства, в определен еднакъв за всички обем, които да се използват само за иновации. Иновациите не трябва да имат за цел брой публикации, а нови продукти и нови пазари.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал