С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 яну 2020, 17:14, 7050 прочитания

Синдикати и работодатели искат различни минимални заплати по браншове от 2021 г.

Държавата да плаща първите три дни болнични, предлагат бизнесът и представителите на работещите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Договаряне на минимални заплати според икономическия сектор и квалификацията от 2021 г., първите три дни от болничните отново да се плащат от НОИ, възстановяване на данък върху дохода на работещи с ниски приходи. Това са част от общо 40 мерки, за които четирите работодателски (АИКБ, БСК, КРИБ, БТПП) и двете синдикални организации (КНСБ и КТ "Подкрепа") са си стиснали ръцете. Предложенията са в суров вид и все още нямат много конкретика. Сега бизнесът и представителите на работещите започват преговори с държавата, за да обсъдят кои мерки могат да срещнат подкрепата на правителството и кои има нужда да се прецизират.

Първата подобна среща между социалните партньори беше в понеделник сутрин с вицепремиера Томислав Дончев като представител на държавата. От думите на президента на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров пред БНР става ясно, че една от основните теми на разговора е била т.нар. европейска "Зелена сделка", като според него България е до голяма степен губеща страна от предложението на новата Европейска комисия. Преговорите по мерките, предложени от бизнеса и синдикатите, ще продължат до края на месеца.


Какво се предлага

Работодателските и синдикалните организации са постигнали съгласие по 40 мерки в сферата на икономиката, енергетиката, демографията, пазара на труд и социалните помощи.

Едно от най-чувствителните предложения е бизнесът да спре да плаща първите три дни от болничните - мярка, която беше въведена по време на финансовата криза. Преди това те се изплащаха от Националния осигурителен институт. По презумпция това би означавало, че разходът на държавата ще скочи с близо 200 млн. лв. на година.



Други предложения са свързани с ограничаване на негативните демографски тенденции в България, като една от тях е програма за заселване в страната на хора с български произход от трети страни чрез издаването на "карта за български произход", която облекчава достъпа им до България и до българския пазар на труд.

Друго предложение е данъчно облекчение при покупка на жилища за млади семейства на работещи - като например безлихвен кредит. Не става ясно кой ще предоставя подобни заеми. Тази опция да е възможна при определени ангажименти за местоживеене и работа в страната. Друга възможност е въвеждането на данъчни отстъпки в зависимост от дохода на семейството и броя на отглежданите деца.

От особен интерес е и предложението за възстановяване на данък върху доходите на служители с ниски доходи и материални възможности съгласно "праг", който не е прецизиран към този момент. Идеята е данъкът да се връща до размер, равен на дължимия за минималната работна заплата. Подобно предложение през годините във вариации е циркулирало и в парламента, но досега не е срещало одобрението на Министерството на финансите.

Новите минимални работни заплати

С пакета от мерки бизнес и синдикати искат да адресират и друг проблем от последните години - административното увеличение на минималната работна заплата. Сега те са постигнали съгласие тя на практика да замени минималните осигурителни доходи - всеки икономически сектор и бранш да договаря нивото на минимални възнаграждения. Допълнителна диференциация може да има и за квалификациите на персонала - ниско-, средно- и висококвалифициран. От думите на Пламен Димитров пред "Нова телевизия" в неделя става ясно, че националната минимална заплата ще се запази като минимален праг и също ще се определя след преговори от работодателски и синдикални организации. Идеята е двустранните преговори да стартират през 2020 и новата методология да бъде приложена през 2021 г.

Сред останалите предложения, за които бизнесът и синдикатите сега преговарят с държавата, е въвеждането на обща презумпция за мълчаливо съгласие от страна на институциите, договаряне на препоръчителен процент на увеличение на заплатите в частния сектор, забрана за предоставяне на държавна помощ за изграждането на нови електроцентрали и премахването на таксата от 5% върху приходите на производителите на електроенергия.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Финансовото министерство отлага с половин година спорната наредба Н-18 2 Финансовото министерство отлага с половин година спорната наредба Н-18

Дава се повече време за въвеждане на софтуерите за управление на продажбите (СУПТО)

28 яну 2020, 6824 прочитания

Столичните общинари подкрепиха "доклад, писан на коляно" за водата, за да помогнат на Перник Столичните общинари подкрепиха "доклад, писан на коляно" за водата, за да помогнат на Перник

Планът на управляващите е неясен и в него липсват конкретика и финансови разчети, но съветниците го гласуваха почти единодушно в името на разрешаването на водната криза

28 яну 2020, 1023 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Икономика" Затваряне
"Трейс груп холд" спечели договор за 60 млн. eвро в Сърбия

Компанията ще модернизира и рехабилитира жп отсечката Ниш - Брестовац

Още от Капитал
Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

И твойто СУПТО също

Данъчната Наредба Н-18 засегна почти всяка компания в България, като създаде изключително сложна, неясна и скъпа за прилагане регулация. Скоро тя влиза в сила, а хаосът може да се избегне с повече разяснения, а не репресии

Възраждането на "Пирогов"

В болницата бяха открити нови клиники и приходите я нареждат на първо място в София

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10