С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 10 яну 2020, 11:50, 4603 прочитания

България по вълните на бизнес цикъла

Местната икономика продължава да се носи по течението на европейската, докато прозорецът за реформи бавно се затваря

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Новата година започва до голяма степен със същите международни рискове плюс засилени притеснения за стабилността в Близкия изток.
  • Българската икономика продължава да се носи по течението на европейската, докато прозорецът за реформи бавно се затваря.
  • Тласък може да дойде от членството в ERM II и банковия съюз, но в средносрочен план ключови са производителността и добавената стойност.

Част от темата

Светът и България 2020

Трескава политика, залитаща икономика

Започващата година ще бъде доминирана от президентските избори в САЩ и глобалното забавяне

Как ще изглежда светът през 2050 г.

Уроци от предишни опити, за да гледаме далеч напред

Първата година на Лагард в ЕЦБ ще бъде пълна със събития

Тя се надява да помогне на банката да вдигне нивото на инфлацията и да заглуши строгия тон от северните страни

Световната икономика може да пострада от необикновен вид забавяне

Историята предлага малко насоки за това как изглежда рецесията, причинена от търговска война

Годината по индустрии

Тенденции за бизнеса през 2020 г.

Какви са шансовете за срив на имотния пазар през 2020?

Цените на жилищата се възстановиха и на много от най-големите пазари в света са близо до или над предишните си максимуми.

Три кандидата за следващия голям икономически балон

Въпросът е дали ще са технологиите, облигациите или цените на активите като цяло

Ако има нещо, по което стартът на 2020 г. е различен от 2019 г. за глобалната икономика, то е, че несигурността вече не е изненада, а нормалност. Никое от големите геополитически главоболия не се разреши и те останаха да висят - Brexit, търговски войни... а вече и Иран. Те поотделно и заедно са в състояние да катурнат иначе консенсусните макроикономически прогнози. А именно - вероятността от криза е минимална, но ниските темпове на растеж на световната икономическа сцена са новата реалност за следващите години.

Ускорен растеж се очаква в някои развиващи се страни тази година, но България няма да е сред тях. Реалистичните нагласи са за темп на увеличение на БВП от 3%, движен от рекордно ниската безработица, растящите заплати и правителствените харчове, където стимул идва от изпълнението на големи инфраструктурни проекти.


Същевременно много от големите проблеми в България през миналото десетилетие, изглежда, ще останат без отговор и в началото на новото. Демографските тенденции ясно очертават бъдещата картина на пазара на труд - по-малко работещи и по-скъпи квалифицирани кадри. Провеждането на съществени реформи в редица сектори също, изглежда, остава на заден план като абстрактна идея, заложена в правителствени стратегии за неопределен момент в бъдещето. Над перспективите за структурни промени тегнат и предстоящите парламентарни избори през 2021 г.

А докато България се носи по течението на икономическия цикъл, светът бавно, но решително преминава към нови приоритети - дигитализация, зелена и споделена икономика. Прозорецът на възможности преди обрата на икономическия цикъл бавно се затваря и България рискува да остане в позицията на вечно догонващ на европейската и международната сцена.


Не точно криза



Слабостите в международната търговия и промишленото производство продължават да теглят надолу глобалния растеж. Това не значи криза - МВФ дори очаква световната икономика да се повиши леко от 3% през 2019 г. до 3.4% през 2020 г. Но не е и повод за празнуване. Ускорението движат развиващите се страни, а богатите държави се забавят, което в по-дългосрочен план едва ли ще е устойчиво.

Нито една от големите международни и местни институции не очаква България да е сред тези, които отчитат ускорение. Една от най-положителните прогнози е на Министерството на финансите, които залагат на забавяне от 3.4% през 2019 г. до 3.3% тази година. МВФ очаква 3.2%, а ЕК и Световната банка - 3%. Границите са колебливи, но дори и оптимистичните 3.5% няма да са достатъчни за ускоряване на конвергенцията с останалите страни от ЕС, обяснява докторът по икономика Джеймс Йоловски.

Двигателите на растежа

За поредна година растежът на българската икономика зависи от потреблението и инвестициите. Домакинските бюджети са подкрепени от рекордно ниската безработица и растящите заплати. Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика пък обръща внимание на строителството, където според него активността предстои (виж карето с мнението му).

На помощ идва и публичният сектор с увеличението на заплатите на работещите в бюджетната сфера с 10% и пенсиите с 6.7%, както и разходните политики на правителството. За разлика от 2019 г., когато милиарди бяха насочени към външни доставчици за самолетите F-16, тази година те са обърнати към местната икономика. "Редица инвестиционни проекти навлизат във фаза на изпълнение, например газопроводите до Гърция и Сърбия, отсечки от магистралите "Хемус", "Струма", "Европа", казва Георги Ангелов от "Отворено общество". "Заедно с това традиционно в последните три години на програмния период се засилва "усвояването" на еврофондовете за капиталови разходи", допълва и Лъчезар Богданов.

Репутационна инжекция

Една от най-големите неизвестни тази година е дали България най-сетне ще получи така желаната зелена светлина за членство във валутнокурсовия механизъм ERM II и Европейския банков съюз. Отговорът се очаква през април, съдейки по думите на финансовия министър Владислав Горанов. Едно "да" от ЕЦБ, страните в еврозоната и Дания би изпратило ясен положителен сигнал за перспективите в България пред чужди инвеститори и рейтингови агенции. Също така това би означавало повече натиск от Европа за реформи.

Позитивите от това събитие обаче са по-скоро изконсумирани и калкулирани в очакванията. Съответно евентуално "не" или ново забавяне би имало доста по-силен негативен ефект. Засега то изглежда малко вероятно, като по последната пречка - заздравяването на капитала на ПИБ и Инвестбанк, явно се работи.

Външните рискове не са това, което бяха

Основните външни проблеми от миналата година са в центъра на вниманието и през текущата - възможните негативи за Европа и Великобритания от твърд Brexit и търговското напрежение по света. "САЩ и Китай вървят към поне някакво начално разбирателство, но това може да не е толкова добра новина, ако постави Европа във фокуса на американската търговска политика - мита върху европейските автомобили например биха имали тежък ефект за немската икономика, която и без това е на ръба на рецесия", коментира Георги Ангелов. Според Богданов рискът тук е по-скоро смяната на "правилата на играта" в глобалната търговия в посока тежки ограничения и разпад отвъд мислимото в последните 30 години.

Резултатите от ежегодната бизнес анкета на Българската стопанска камара (БСК) обаче показват, че тези събития не са от съществено значение за българския бизнес. След като референдумът за Brexit беше през 2016 г., той вече трудно може да е шок и всеки е имал достатъчно възможност да се адаптира. Това, което държи нащрек анкетираните 800 мениджъри, са европейските политики - 36% от участващите в запитването очакват влошаване на бизнес показателите заради възможните нови регулации и рестрикции, асоциирани с "позеленяването" на Европейския парламент.

И все пак състоянието на индустрията в Европа е от значение за българските експортно ориентирани производства. "Безспорно стагнираща европейска индустрия ще свие търсенето за голяма част от българските машиностроителни предприятия", коментира Богданов. Той все пак отбелязва, че подобна ситуация може да се избегне - с инвестиции в нови мощности.

От тази гледна точка задържането на лихвите на рекордно ниски нива и през тази година е добра новина за кредитирането в частния сектор. Политиките на големите централни банки обаче вече срещат съпротива и повдигат въпроси относно намаляващата им ефективност и дългосрочните последици. Йоловски например предупреждава за свиващата се доходност на пенсионните фондове, които инвестират в по-консервативни инструменти.

Дори и България на макрониво да изглежда в добра кондиция за евентуален трус, тя има много структурни проблеми - неефективни и неустойчиви социални системи, дълбоко вкоренено усещане за несправедливост и корупция, а в резултат - най-ниските доходи и най-влошената демографска перспектива в Европа. Последните добри години са и реално последният шанс да се поставят по-дългосрочни цели и да се направят по-решителни крачки към тях.
Влизането в ERM II и банковия съюз ще е силен сигнал за чужди инвеститори
Георги Ангелов, "Отворено общество"

Без съмнение евентуално членство в ERM II и банковия съюз ще се отрази положително на българската икономика, макар че част от ефекта вече е изконсумиран предварително. Самото изпълнение на предварителните условия, поставени от финансовите министри на еврозоната, както и приключилият преглед на активите на банките сами по себе си носят положителен ефект.

Но все пак, влизането на България в ERM II ще включва и поемането на допълнителни ангажименти за структурни реформи, ще осигури и възможности за достъп до финансови средства за финансиране на тези реформи.

Това биха били силни стимули за структурни реформи, съответно биха се отразили положително на потенциала на икономиката. Отделно влизането ще е много силен положителен сигнал за чуждите инвеститори към страната, включително ще доведе и до още по-висок кредитен рейтинг.
Реалното увеличение на строителната активност едва започва
Лъчезар Богданов, Институт за пазарна икономика

Очевидните краткосрочни фактори за икономическия растеж в България са вътрешното потребление и инвестициите в инфраструктура. Според мен обаче има още два "двигателя", които се подценяват. Единият е краткосрочен – заради резките промени в цените на имотите в последните три години и относителното уталожване в последните месеци се създаде грешното усещане, че ефектът на жилищния бум вече е "отчетен" в данните за икономическия растеж. Всъщност реалното увеличение на строителната активност едва започва и вероятно през 2020 и 2021 г. ще видим сериозен принос на строителството към добавената стойност.

Вторият е по-важен – противно на мрачните очаквания, новите инвестиции в експортно ориентирани производства може да се активизират. България може да се възползва от дългосрочното си предимство да е част от общия европейски пазар с все още по-ниски разходи за бизнес. Ако това се случи, ще бъде в сектори с висока производителност на труда именно заради ниската безработица и нарастващите възнаграждения. Това ще бъде онзи процес на трансформация на структурата на българската икономика към повече използване на знание, технологии и капитал, за която в последните години все по-активно говорим.
Неизпълнението на капиталовите разходи в бюджета е икономически риск
Джеймс Йоловски, доктор по икономика

У нас са налице известни рискове пред публичните финанси вследствие на системното неизпълнение на капиталовите разходи на фона на повишаване и преизпълнение на текущите разходи. Тази тенденция значително намалява възможността на правителството да "маневрира" при настъпване на неблагоприятно развитие в икономиката.

Наблюдава се оптимизъм на правителството относно присъединяването на България към ERM II до края на април. По този въпрос обаче липсва информация и индикации. Оценката от стрес тестовете и прегледът на качеството на активите, проведени от ЕЦБ, бяха оповестени като положителни. В същото време резултатите очевидно се оказаха неочаквана пречка пред присъединяването на България към ERM II. Усилията на една от двете проблемни банки да увеличи своя капитал, но при емисионна стойност на акциите на цена, значително над пазарната, предизвикват известни съмнения. Във всеки случай забавяне след края на април ще даде негативен сигнал за икономиката, който ще изгуби част от доверието, спечелено от повишаването на кредитния рейтинг на България.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Не, няма опасност за фиксирания курс на лева 19 Не, няма опасност за фиксирания курс на лева

Лоша комуникация и медийни спекулации донесоха страхове, че валутният борд тихомълком се премахва

26 яну 2020, 6598 прочитания

Около 51% от водопроводите на ВиК - Бургас, са от азбестов материал 5 Около 51% от водопроводите на ВиК - Бургас, са от азбестов материал

ВиК - Бургас, обяви поръчка за 24 млн. лв. за реконструкция на 13 км водопроводи и 17 км канализационна мрежа

26 яну 2020, 3138 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Икономика" Затваряне
Топ обявите за работа на karieri.bg

Преглед на предложенията за работа в областта на маркетинга, финансите, IT сектора, търговията, човешките ресурси

Още от Капитал
Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

БТК ще бъде купена почти изцяло с дълг

Купувачът на телекома пласира облигации за общо 1.2 млрд. евро, които ще бъдат усвоени преди финализирането на сделката

Пътеводител на кандидат-програмиста

Какво е добре да се знае за академиите, които предлагат подобни обучения

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

Ново място: Музей на илюзиите

Оптични илюзии, интерактивност и древни експонати

Кино: "18% сиво"

През Европа към себе си със стил и чувство

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10