Кристофор Павлов: Най-високи темпове на растеж през 2020 г. очаквам в услугите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кристофор Павлов: Най-високи темпове на растеж през 2020 г. очаквам в услугите

"Потребителските разходи на домакинствата остават основен двигател на растежа", казва Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк

Кристофор Павлов: Най-високи темпове на растеж през 2020 г. очаквам в услугите

Според главния икономист на Уникредит Булбанк бързото увеличаване на цените на недвижимите имоти носи рискове

4458 прочитания

"Потребителските разходи на домакинствата остават основен двигател на растежа", казва Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк

© Юлия Лазарова


Каква е прогнозата ви за развитието на икономиката през 2020 г. спрямо 2019 г.?

Очаквам леко забавяне на растежа до 3% през 2020 г. спрямо 3.7% за 2019 г. Две са причините за това. Първо, слабо забавяне в темповете на растеж на износа, поради предвижданото в глобалния ни сценарий допълнително забавяне на икономиките на развитите страни. Това включва и някои от най-важните ни търговски партньори от еврозоната.

Второ, забавянето на темповете, с които българската икономика създава нови работни места, ще доведе и до забавяне растежа на БВП. След като достигна пълна заетост в края на 2018 г., икономиката приближава момента, в който броят на работните места ще достигне най-високата си точка от настоящия цикъл на експанзия, след което заетостта ще започне да намалява поради рекордно високите темпове, с които застарява и намалява населението в трудоспособна възраст. С това един важен фактор, който подкрепяше растежа през последните години, ще се изчерпа, което ще доведе до забавяне на потреблението, а с това и на ръста на реалния БВП.

Най-високи темпове на растеж през 2020 г. очаквам в сектора на услугите и особено в строителството. Тъй като външното търсене ще продължи да отслабва, забавянето на икономиката ще дойде от сектор производство. Това ще засегне в по-голяма степен секторите, произвеждащи инвестиционни стоки, докато темповете на растеж в секторите, произвеждащи потребителски стоки, очаквам да останат без особена промяна.

Тази прогноза се основава на предположението, че забавянето, което очаквам сред някои от нашите основни търговски партньори в Европа, ще се дължи най-вече на по-слабия износ, докато потребителските разходи на домакинствата в еврозоната ще останат устойчиви и ще продължат да нарастват с темпове близки до тези, наблюдавани през предходната година.

Като се има предвид, че населението на България намалява с едни от най-бързите темпове в света, ръст на БВП от 3% ще съответства на ръст на БВП на глава от населението от малко под 4%. Това е стойност, близка до най-високите очаквани нива за този показател сред страните от ЦИЕ през 2020 година, както и близо до тази, очаквана за Китай например. По подобие на случващото се в последните няколко години темповете на растеж на компенсацията на наетите ще са по-високи от темповете на нарастване на печалбите на компаниите, с което делът на хората на труда от създадената в икономиката добавена стойност ще продължи бавно да нараства, като въпреки това остава по-нисък от средните нива, наблюдавани в ЕС.

Това означава, че растежът ще се запази сравнително висок и през следващата година, тъй като очакваният ръст на БВП на глава от населението от малко под 4% в България се случва в контекста на очаквано забавяне на растежа на световната икономика през 2020 г. до 2.7%, което е най-ниската стойност в периода след 2008 г. Най-вероятно растежът ще се окаже и една идея по-включващ. Тоест може да очакваме макар и скромно подобряване на някои от показателите за бедност и социално изключване, без това да променя голямата картина, в която България остава на едни от най-неблагоприятните позиции в ЕС, що се отнася до неравенството в доходите и дела на хората, изложени на риск от бедност.

Кои ще са двигателите на растежа?

Потребителските разходи на домакинствата остават основен двигател на растежа. Все пак очаквам известно забавяне в ръста на потребителските разходи, тъй като скоростта, с която икономиката създава нови работни места, ще се забави. Потреблението ще продължи да получава подкрепа от нарастването на заплатите в публичния сектор, което в контекста на недостига на работна сила ще се пренесе и в частния сектор.

Все пак темповете, с които нарастват разходите за труд в частния сектор, вероятно ще се окажат малко по-ниски от тези в публичния. Две са основните причини за това. Първо, под натиска на работодателите правителството се отказа от увеличението на минималните прагове по сектори на икономиката и категории персонал, които се използват за нуждите на изчисляването на социално-осигурителните плащания. На второ място, забавянето на външното търсене ще доведе до по-нисък ръст на търсенето на работна сила в някои експортно ориентирани сектори. Тъй като спадът на външното търсене ще бъде скромен, цената на труда в тези сектори ще продължи да нараства, но все пак известно забавяне на темповете на растеж на заплатите в някои сектори, произвеждащи стоки за износ, изглежда вероятно.

В случай че забавянето на външното търсене се окаже краткотрайно и слабо (така както нашият основен сценарий предвижда), не очаквам компаниите в засегнатите сектори да пристъпят към освобождаване на персонал, тъй като освобождаването и назначаването на персонал е свързано с известни еднократни разходи, които фирмите ще искат да си спестят, предвид на очакваното постепенно възстановяване на външното търсене през 2021 г. Освен това недостигът на работна сила вече се превърна в една от основните пречки, ограничаващи експанзия на компаниите, което ще направи последните по-внимателни при вземането на решения за уволняване на работници с цел по-ниски разходи.

Инвестициите в строителство на жилища ще продължат да нарастват, като, съдейки от данните за обема на започнатото ново строителство, вероятно ще са нужни още поне година-две, за да достигнат най-високите си стойности за настоящия цикъл на пазара на жилища. С наближаването на края на текущия период на планиране усвояването на средствата от ЕС и инфраструктурното строителство също ще продължат да нарастват, като вероятно ще бъдат по-високи във всяка от предстоящите три години.

Какво може да се очаква на пазара на труда през 2020 г. предвид рекордно ниската безработица, продължаващия ръст на заплатите и на заетостта, които засича статистиката до момента?

В момента разходите за труд нарастват с темпове по-високи от производителността на труда. Това не е нещо ново и България не е изолиран случай, тъй като подобна тенденция е в ход в повечето страни от ЦИЕ. Тази тенденция е в основата на по-високите темпове, с които нараства компенсацията на наетите спрямо печалбите на компаниите в създадения БВП, което от своя страна води до увеличаване на дела на хората на труда в създадения БВП. Това е част от положителен сценарий, тъй като в България делът на работниците от създадения БВП все още е по-нисък от наблюдаваните средни стойности в Европа. Така например през 2018 г. делът на компенсацията на заетите от създадения БВП в България е 44%, докато в ЕС е на ниво 48%.

Няма индикация тази тенденция да е съпровождана и с някакъв спад на ценовата конкурентоспособност на икономиката, тъй като България в момента генерира значителни излишъци по текущата сметка. Няма и индикации високите разходи за труд да водят до опасно увеличаване на инфлацията. През последните три години разходите за труд нарастват с около 10% средно на година, докато в същото време средногодишната базисна инфлация остава ниска (-1% през 2017 г., 2% през 2018 г. и 2.1% през 2019 г.). Всичко това сочи, че засега изпреварващите темпове на ръст на разходите за труд спрямо производителността не водят до появата на някакви дисбаланси, които представляват непосредствена заплаха за икономиката.

Това ме кара да мисля, че разходите за труд в България ще продължат да нарастват с темпове по-високи от тези на производителността поне още няколко години. Това няма да продължи безкрайно, защото рано или късно печалбите ще намалеят до степен, която ще накара компаниите да редуцират инвестициите и разходите за труд, като по този начин ще се стигне до постепенно охлаждане на икономиката в резултат на действието на цикличните сили.

Може ли да се очаква вътрешното търсене да продължи да расте и догодина с високи темпове или е достигната своеобразна точка на насищане?

При липса на значими външни шокове или грешки в провежданата стопанска политика очаквам вътрешното търсене да продължи да нараства. Вярно е, че резервите за увеличаване на заетостта намаляват, но все пак смятам, че макар и слабо, заетостта ще продължи да нараства още известно време. Нека припомня, че преди една година преобладаващите очаквания бяха, че темповете, с които нараства заетостта, се забавят и в резултат на това ръстът на БВП предстои също да се забави. Вместо това икономическият растеж през 2019 г. се ускори спрямо 2018 г., а пазарът на труда отчете втория най-голям годишен ръст на заетостта от началото на настоящия цикъл на експанзия. И всичко това се случи въпреки спада във външното търсене, което най-добре се илюстрира от забавянето на еврозоната до очакван 1.2% ръст през 2019 г. спрямо 1.9%, отчетени година по-рано.

Според мен има още резерви за увеличаване на заетостта, особено в северната част на страната, където много региони остават трудно достъпни поради много голямото забавяне в изграждането на свързваща инфраструктура. Макар и бавно през следващите години това ще се променя и така една важна пречка пред ускоряване на растежа постепенно ще губи значение.

Увеличаване на инвестициите в пътища и друга публична инфраструктура изглежда много вероятно през следващите няколко години и поради наближаването на края на настоящия период на планиране на средствата от ЕС. Всичко това ще способства и за повече инвестиции от страна на частния сектор, тъй като в условията на значителен излишък на националните спестявания над националните инвестиции (които наред с монетарните стимули, предоставяни от ЕЦБ, са в основата на изобилната ликвидност и ниските лихви в българското стопанство) инвестициите на публичния сектор привличат допълнителни частни инвестиции, а не ги изтласкват.

Може ли да посочите трите външни и трите вътрешни риска, които биха променили базовия сценарий в прогнозата ви?

По-остро протичащо забавяне на развитите икономики и особено на ключови за нашия износ страни от еврозоната е основният външен риск за нашия основен макроикономически сценарий.

На второ място, ескалация на напрежението в Близкия изток може да доведе до рязко увеличаване цените на горивата. Това е шок с потенциално силно негативни последици за всички страни, които внасят значителни количества първични енергийни ресурси, включително и за България. Нашите оценки сочат, че увеличаване на цените на суровия петрол с 10 щатски долара за барел ще доведе до увеличаване на потребителските цени с 0.8% и до намаляване на реалния ръст на БВП с около 1%, като този ефект ще се материализира с лаг от една година.

Нова мащабна криза на световната икономика по подобие на тази от 2008 година не може да се изключва напълно. Голям е броят на икономиките, както развити, така и развиващи се, които изглеждат уязвими поради високите цени на недвижимостите. В голям брой развити икономики се наблюдават много високи нива на частен дълг. Цените на акциите в САЩ са във втория си най-скъп период за последните близо сто и петдесет години. Само за последната година водещите индекси на пазарите на акции в САЩ отчетоха ръстове над 20% (при около 7% средногодишно в дългосрочен план) при липса на някакво значително подобряване във фундамента на икономиката. Напротив, конкуренцията в редица сектори на американската икономика намалява, което в крайна сметка допълнително изостря неравенствата и ограничава инвестициите и растежа. След известен спад дисбалансите във външната търговия, които бяха в основата на глобалната икономическа и финансова криза през 2008 – 2009 година, отново нарастват. Всичко това се случва на фона на задълбочаващо се недоверие на все по-голяма част от гражданите в редица развити и развиващи се икономики към мотивите и действията на управляващите елити.

Основният вътрешен риск за нашия сценарий в краткосрочен план е свързан с плановете за строителство на нова публична инфраструктура. Ако се окаже, че очакваните обеми строителство на нова инфраструктура не могат да бъдат достигнати, има риск за икономическия растеж. Върху българското стопанство би се отразило забавяне на предвидените инвестиции за подобряване на транспортната свързаност на Северна България. Тук два проекта са от основно значение – довършването на магистрала "Хемус" и изграждането на високоскоростния път между Ботевград и Видин.

Основният източник на уязвимост за българското стопанство според мен произтича от прекомерно бързото увеличаване на цените на недвижимостите. Въпреки че все още сме далече от нивата, наблюдавани през 2008 година, на пазара на жилища в София и някои от най-големите градове се наблюдава значителен дял надценени жилища. Причината да не поставям този риск на първо място е, че според мен вероятността този риск да се материализира през следващите дванадесет месеца е сравнително малка. В средносрочен план обаче за мен това е сериозен риск. Ще продължим да следим внимателно темповете, с които нарастват цените на жилищата, и в случай че не се стигне до успокояване на цените, ще предприемем негативна ревизия на основния ни сценарий.

Въпросите зададе Лилия Игнатова, а отговорите са получени писмено

Каква е прогнозата ви за развитието на икономиката през 2020 г. спрямо 2019 г.?

Очаквам леко забавяне на растежа до 3% през 2020 г. спрямо 3.7% за 2019 г. Две са причините за това. Първо, слабо забавяне в темповете на растеж на износа, поради предвижданото в глобалния ни сценарий допълнително забавяне на икономиките на развитите страни. Това включва и някои от най-важните ни търговски партньори от еврозоната.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK