България пласира 200 млн. лв. петгодишни ДЦК при -0.11% доходност и голям интерес

Банките са придобили близо две трети от първата емисия за годината, за която търсенето надхвърляше предлагането 2.5 пъти

Финансовият министър Владислав Горанов вероятно ще използва постъпленията за погасяване на падежиращите след дни 165 млн. евро дълг
Финансовият министър Владислав Горанов вероятно ще използва постъпленията за погасяване на падежиращите след дни 165 млн. евро дълг    ©  Надежда Чипева
Финансовият министър Владислав Горанов вероятно ще използва постъпленията за погасяване на падежиращите след дни 165 млн. евро дълг
Финансовият министър Владислав Горанов вероятно ще използва постъпленията за погасяване на падежиращите след дни 165 млн. евро дълг    ©  Надежда Чипева

В първия си аукцион на ДЦК за годината Министерството на финансите успя да продаде 200 млн. лв. петгодишни облигации при -0.11% доходност. Тази отрицателна стойност означава, че реално не държавата ще плаща на инвеститорите да държат дълга й, а обратното. Това отдавна не е куриоз, като някои правителства в еврозоната продават дори и над 10-годишни книжа с доходност под нулата.

Причините са политиката на отрицателни лихви, налагана от ЕЦБ, както и свръхликвидността на българските банки. Отрицателната доходност беше очаквана предвид нивата, на които се търгуват на вторичния пазар българските ДЦК с кратък матуритет.

Гладни за дълг

Към аукциона е имало солиден интерес, като според оповестените от БНБ данни подадените поръчки са били сумарно за над 497 млн. лв., което е почти 2.5 пъти презаписване. Средната цена от всички поръчки е съответствала на -0.04% доходност, но финансовото министерство е одобрило само 200 млн. лв., какъвто беше и предварителният анонс. Така се стига до постигнатата -0.11% доходност, като е имало поръчки и при -0.21%.

"Разпределението на одобреното количество ДЦК по видове инвеститори показва водещо участие от страна на банките, които придобиват 64% от обема на емисията, следвани от застрахователните дружества с 26.5% и пенсионните фондове с 9.5%", съобщиха от Министерството на финансите.

Това разпределение се обуславя от глада на банките за инструменти, в които да пласират свръхрезервите си. Те могат да депозират излишната си ликвидност в БНБ, но затова плащат 0.7% отрицателна лихва, на фона на което по-малкият минус от правителствените книжа изглежда атрактивно. Същевременно пенсионните фондове традиционно имат интерес предимно към по-дългосрочни книжа, а и те имат доста по-малко регулаторни ограничения да държат чуждестранни и деноминирани в други валути ДЦК. При банките това носи по-голямо рисково тегло и съответно изисква заделяне на повече капитал.

Почти прецедент

Това не е първият път, когато България пласира дълг при отрицателна доходност - през 2017 г. беше продадена емисия 4-годишни ДЦК при -0.19%, но тогава бяха пласирани едва 30 млн. лв. За пръв път обаче това се случва при по-следените от пазара петгодишни книжа, а също и спредът спрямо аналогичните германски ДЦК е рекордно нисък - 38 базисни пункта.

Това естествено се дължи в голяма степен на външните условия, но за успешния аукцион допринася и напредъкът на България по пътя към еврозоната, както и свързаното с това покачване на кредитния й рейтинг. Друг плюс е, че новата емисия засега не води до покачване на задълженията на държавата. Постъпленията вероятно ще бъдат използвани за погасяване на падежиращия по-късно през седмицата 165 млн. евро дълг. За цялата година падежите са за около 1 млрд. лв., което значи, че пласирането на ДЦК в тези размери няма да увеличава номинално задлъжнялостта, а дори при очаквания ръст на икономиката ще свива съотношението дълг./БВП.