"Разпределението на одобреното количество ДЦК по видове инвеститори показва водещо участие от страна на банките, които придобиват 64% от обема на емисията, следвани от застрахователните дружества с 26.5% и пенсионните фондове с 9.5%", съобщиха от Министерството на финансите.

Това разпределение се обуславя от глада на банките за инструменти, в които да пласират свръхрезервите си. Те могат да депозират излишната си ликвидност в БНБ, но затова плащат 0.7% отрицателна лихва, на фона на което по-малкият минус от правителствените книжа изглежда атрактивно. Същевременно пенсионните фондове традиционно имат интерес предимно към по-дългосрочни книжа, а и те имат доста по-малко регулаторни ограничения да държат чуждестранни и деноминирани в други валути ДЦК. При банките това носи по-голямо рисково тегло и съответно изисква заделяне на повече капитал.

Почти прецедент

Това не е първият път, когато България пласира дълг при отрицателна доходност - през 2017 г. беше продадена емисия 4-годишни ДЦК при -0.19%, но тогава бяха пласирани едва 30 млн. лв. За пръв път обаче това се случва при по-следените от пазара петгодишни книжа, а също и спредът спрямо аналогичните германски ДЦК е рекордно нисък - 38 базисни пункта.

Това естествено се дължи в голяма степен на външните условия, но за успешния аукцион допринася и напредъкът на България по пътя към еврозоната, както и свързаното с това покачване на кредитния й рейтинг. Друг плюс е, че новата емисия засега не води до покачване на задълженията на държавата. Постъпленията вероятно ще бъдат използвани за погасяване на падежиращия по-късно през седмицата 165 млн. евро дълг. За цялата година падежите са за около 1 млрд. лв., което значи, че пласирането на ДЦК в тези размери няма да увеличава номинално задлъжнялостта, а дори при очаквания ръст на икономиката ще свива съотношението дълг./БВП.