194 хил. българи работят в "мозъчния сектор"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

194 хил. българи работят в "мозъчния сектор"

Pexels

194 хил. българи работят в "мозъчния сектор"

Висококвалифицираните работни места в България са се увеличили с 28% за последните пет години

3378 прочитания

Pexels

© Pexels


Около 5% от българите работят в "мозъчния сектор" - работа, несвързана с физически труд. Това показва тазгодишният доклад Brain Business Jobs, изготвян от Европейския център за предприемачество и реформа на политиката (ECEPR). Според него България попада в трета от общо четири групи страни в ЕС – тази с между 4.5 и 5.9% от населението, което работи в сферите на инженерството, архитектурата, дизайна, високотехнологичното производство, информационните технологии, телекомите, рекламата и други.

Очаквано, най-големият център за подобен тип работни места е София. "София е с третото най-високо ниво на растеж в Европа по отношение на работни места, свързани със знание", пише в доклада. След България остават Испания, Гърция, Италия, Хърватия, Полша и Румъния, където процентът на "заетите мозъци" е под 4.5%. България е последна в третата група, докато първите две са категоризирани като "над 8% от населението" и "между 6 и 8%" от населението", заето в "мозъчния сектор". Начело на индекса застават Швейцария, Швеция и Дания, но без да бъде отбелязано точно каква част от населението работи нефизическа работа.

Българската столица е част от по-голяма тенденция в Централна и Източна Европа, където темповете на растеж са по-високи, отколкото в другите региони. "Видимо е, че столиците в Централна и Източна Европа като Братислава, София, Прага и Букурещ са новите гнезда според индекса Brain Business Jobs. Очакваме тези региони да продължат силното си представяне и да станат част от останалите хъбове за мозъци като региона на Оксфорд, Лондон, Париж и Стокхолм", пише още в доклада.

В какво сме силни и в какво не

Общо 194 хил. души в България са се занимавали с дейност, несвързана с физически труд, през 2019 г., увеличение с близо 40 хил. души спрямо пет години по-рано, през 2014 г., когато те са 155 хил. От тези нови 40 хил. работни места цели 73% са създадени от IT сектора, 12% са в креативни професии, 7% в технологичното производство и 7% в услуги.

Сравнена с останалата част от Европа, България е над средното ниво по отношение на процент заети в сферата на дизайна, IT услугите, телекомите, програмирането и фармацевтичния сектор. "Концентрацията на работни места, изискващи знания в тези сектори, е по-висока в България, отколкото средното за Европа, но се забелязват слабости в сферата на мениджмънта, инженерството, разработките и издателството", добавят още от ECEPR.

Около 5% от българите работят в "мозъчния сектор" - работа, несвързана с физически труд. Това показва тазгодишният доклад Brain Business Jobs, изготвян от Европейския център за предприемачество и реформа на политиката (ECEPR). Според него България попада в трета от общо четири групи страни в ЕС – тази с между 4.5 и 5.9% от населението, което работи в сферите на инженерството, архитектурата, дизайна, високотехнологичното производство, информационните технологии, телекомите, рекламата и други.

Очаквано, най-големият център за подобен тип работни места е София. "София е с третото най-високо ниво на растеж в Европа по отношение на работни места, свързани със знание", пише в доклада. След България остават Испания, Гърция, Италия, Хърватия, Полша и Румъния, където процентът на "заетите мозъци" е под 4.5%. България е последна в третата група, докато първите две са категоризирани като "над 8% от населението" и "между 6 и 8%" от населението", заето в "мозъчния сектор". Начело на индекса застават Швейцария, Швеция и Дания, но без да бъде отбелязано точно каква част от населението работи нефизическа работа.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK