И твойто СУПТО също
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

И твойто СУПТО също

И твойто СУПТО също

Данъчната Наредба Н-18 засегна почти всяка компания в България, като създаде изключително сложна, неясна и скъпа за прилагане регулация. Скоро тя влиза в сила, а хаосът може да се избегне с повече разяснения, а не репресии

Вера Денизова
37834 прочитания

Темата накратко
  • Данъчната Наредба Н-18 засегна почти всяка компания в България, като създаде изключително сложна, неясна и скъпа за прилагане регулация.
  • Близо 300 хиляди фирми харчат стотици милиони за софтуер, а част от малките се връщат към управление на бизнеса си през тефтери.
  • Отговорните за наредбата НАП и министър на финансите обещават, че ще помагат, а няма да глобяват поне в началото.

Докато бизнесът по света се вълнува дали и кога ще има икономическа криза, погледът на огромна част от фирмите в България вече над година е вторачен в текстовете на една наредба. Това е печално известната Н-18 на Министерството на финансите и вече прословутото СУПТО (софтуер за управление на продажбите в търговските обекти), заради които стотици малки търговци излязоха на протест, големи компании инвестираха огромни суми с неясна цел, а популярни онлайн платформи бяха в дилема дали да не преместят бизнеса си от България.

Всичко започна с иначе не лошата идея на приходната администрация да извади укритите обороти на светло, като ограничи тези софтуери за отчет на продажбите, през които може да се мами. Проблемът е, че НАП влезе в темата като слон в стъкларски магазин – поиска нещо, без да е наясно какви са бизнес процесите в отделните индустрии, колко сложни системи използват някои от тях и как в крайна сметка това ще ги засегне. И на практика въведе нова, скъпа свръхрегулация за дружествата, които използват някакъв вид софтуер за отчет на продажбите си. А те се оказаха и десет пъти повече от очакваните в началото около 20-30 хил. фирми. Както неофициално казват и някои данъчни – изискванията бяха написани с идея за измамите, които могат да се правят с кръчмарския софтуер, без да се разбира колко специфики има при останалите индустрии.

Няма да има ново отлагане на сроковете за влизане на наредбата в сила, но ще бъдем партньори с компаниите, които са добросъвестни и срещат трудности с прилагането на нормативния акт. Не искаме да счупим бизнеса, ще се напаснем без да го убиваме, заяви финансовият министър Владислав Горанов пред "Капитал"
Фотограф: Надежда Чипева

Резултатът: след година и половина постоянни срещи между бизнеса и НАП, множество изменения на наредбата, удължаване на сроковете и стотици страници разяснения как да се изпълнят изискванията в Н-18 изглежда съвсем малко по-лесно и ясно. А потърпевшите са поне 300 хиляди компании. Така няколко дни преди 31 януари, когато наредбата ще влезе в сила за почти всички, ползващи СУПТО, голяма част от фирмите все още не са сигурни дали са разбрали какво се иска от тях и дали ще изпълнят изискванията в срок. Рискът не е за подценяване – един ден може да се окажат със запечатан от данъчните обект за месец.

Въвеждането на новата регулация вероятно ще има и дългосрочни последици, надхвърлящи разходите по смяната на софтуерите и фискалните устройства на фирмите. Първо, цялата тази тежест под някаква форма ще се прехвърли в цените на крайния потребител. Второ, стартирането на нормален бизнес в България първите години след промените в Н-18 ще е по-трудно и по-скъпо, а за някои микротърговци - близо до невъзможно, противно на политическите декларации за намаляване на административна тежест. И трето – това в крайна сметка прави страната и по-неконкурентна за чуждите инвеститори (вижте мненията на бизнеса тук).

300 млн. лв. е средногодишната щета от т.нар. кешови фискални рискове, твърдят от НАП. Загубите за бюджета от електронна търговия по техни оценки надвишават 170 млн. лв. годишно.

Някаква временна утеха е политическата заявка, дадена от финансовия министър Владислав Горанов. По думите му в първите месеци няма да има репресии от страна на НАП, а тя по-скоро ще е консултант на добросъвестния бизнес с цел отстраняване на слабости в наредбата или съвети как да се приложи. "Приходната администрация провежда тази реформа от средата на 2018 г. Тя със сигурност изисква много усилия и от двете страни – и от тези, които трябва да следят за прилагането й, но и от бизнеса. Няма да има ново отлагане на сроковете за влизане на наредбата в сила, но ще бъдем партньори с компаниите, които са добросъвестни и срещат трудности с прилагането на нормативния акт. Не искаме да счупим бизнеса, ще се напаснем без да го убиваме. Но икономиката трябва да се изсветли", заяви Горанов пред "Капитал".

Каква я мислехме.....

Хаосът с Н-18 е нагледен пример как липсата на добре изготвена оценка на въздействието при въвеждането на нова регулация може да има дългосрочни негативни последици. Когато през март 2018 г. в парламента се гласуваха промени в Закона за ДДС, с които се въведе задължение за фирмите, приемащи плащания в брой или с банкова карта да използват само предварително одобрен от НАП софтуер за отчитане на продажби и той да е свързан с касов апарат, от приходната агенция даваха съвсем различни числа: че вероятно ще бъдат засегнати около 20 хил. обекта в страната, ползващи около 43 хил. фискални принтера, а разходът им за софтуера ще е от порядъка на 120 лева на работно място. Тогава се предполагаше и че регулацията, която трябваше да бъде надлежно разписана в Н-18, ще обхване само най-рисковите откъм укриване на обороти. Тоест, около 25% от фирмите в страната - основно ритейл сектора, заведения за хранене, барове, складове за търговия на едро.

Две години по-късно обаче се оказа, че почти няма бизнес, който да не е засегнат от изискванията на наредбата. И че типови решения за софтуерите така, както са си го представяли в НАП, всъщност за голяма част от предприятията няма. "За разлика от всички досегашни промени, които са се случвали в наредбата, тази не може да се обслужи с допълнителен софтуер, а всички фирми трябва да си променят основния софтуер, с който управляват бизнеса си. Това е шок за целия бизнес", казва Иван Аржентински от Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ). Всъщност точно IT секторът пръв сигнализира за проблема, защото отговорността да създаде програми за отчитане на продажбите по веригата първо пада върху него.

"Притесняват ни определени неща по отношение на произвола, който се случва при интерпретацията от страна на НАП кое е част и кое не от процеса на продажбите. Защото от определянето на този момент зависи и работата на разработчиците на софтуер и на бизнеса, за да отговори на изискванията на наредбата. Дават се тълкувания, правят се работни групи, чертаят се схеми, валят въпроси и отговори. Но всеки юрист ще ви каже, че всичко това няма никаква юридическа тежест", обяснява казуса Паско Пасков от Българската асоциация за развитие на бизнес софтуер (БАРБС). Въпросът се повдига многократно от различни бизнеси.

5.5 млн. заявки от касови апарати и системи получават среднодневно сървърите на НАП. Проверка за валидност на касови бележки правят около 5 хил. души дневно, твърдят от агенцията.

"Публикуваните на сайта становища, указания и въпроси и отговори по прилагането на Наредба Н-18 ангажират официалната позиция на НАП. Тази информация е известна и на контролните органи на приходната агенция и те, без изключение, съобразяват практиката си с нея", твърдят от приходната агенция, като добавят, че: "Наредбата, а и повечето нормативни актове по принцип, не могат изчерпателно да обхванат всички житейски хипотези, затова писмените становища в този и много други случаи разясняват допълнително нормативните текстове в интерес на данъкоплатците".

И тъй като всяка трета фирма се оказва отделен казус, в опита си да обхване всички компании постепенно Н-18 и становищата и разясненията към нея придобиха обем от стотици страници. А това в крайна сметка я направи изключително сложна, неясна и скъпа за прилагане регулация. По различни оценки само еднократният разход за смяна на софтуера за фирмите е между хиляда и 50 хил. лв. за малка или средна компания.

...и каква стана

Данъчни консултанти обобщават, че най-съществени проблеми имат много големите и най-малките компании. А резултатът е огромни разходи за първите и вероятно влизане в черното за микро фирмите.

"За големите търговци, които ползват скъпи международни системи като SAP, Navision и т.н., имаше противоречива информация. Първо им беше казано, че софтуерът към касовия апарат трябва да се лицензира, а не цялата ERP система. Но после приравниха ERP на СУПТО. Ситуацията е особено тежка за компаниите, които са част от международна група, която ползва общ софтуер във всички държави", посочват данъчни адвокати. Тук най-често даваният пример е с голям търговец с множество магазини - там целият скъпоплатен чуждестранен IT отдел е работил месеци наред върху българския проблем, което вероятно е довело до нови разходи за милиони.

Така към момента повечето компании, които не са търговци на дребно и са имали епизодични плащания в брой, просто са решили да минат само на банкови плащания, за да не трябва да си лицензират софтуера. Което, каквото и да си говорим, е ограничаване на гъвкавостта на бизнеса.

Най-дребните търговци пък се връщат век назад: те изхвърлят компютрите си от обектите и вкарват стоките като код в касовия апарат, защото се стигна до абсурда в един момент данъчните да решат (в едно от хилядите становища), че и ползването на Excel или Word за издаването на фактура e СУПТО. А едва ли Бил Гейтс ще дойде да лицензира програмите си. Така всички важни данни в XXI век вече се записват не в компютър и софтуер, а в тефтер, връща се в употреба и написаната на ръка фактура от кочан.

"Имаме клиент, собственик на фризьорски салон. Обектът използва американски софтуер за приемане на резервации от клиенти. Това по новите изисквания на наредбата е СУПТО. Но американската фирма няма никакво намерение да дойде да си регистрира продукта в НАП. Сега тези хора или трябва да изберат да работят незаконно, или да си затворят бизнеса. В такава ситуация изборът е между кофти и още по-кофти вариант. А те са изрядни, плащат си данъци, осигуровки, целта им не е да се крият. Но не могат да отговорят на тези изисквания, защото по софтуера им не може да се пипа нищо", дава пример Христо Петров, който е управител на счетоводна къща "Голдън вижън". Дава още един казус, с който се е сблъскал – с езикова школа, която ползва изработен в Хърватия софтуер. С него се следи и всеки учител коя група води и в кой ден по колко часа е изработил. "Няма кой да дойде да лицензира софтуера в България. Тук го ползват пет фирми. И това е най-голямата драма, че има много специализирани софтуери за определени индустрии, които не се правят в България и реално няма как те да отговорят на изискванията на НАП", добавя Петров.

Наредбата и неяснотите около прилагането й изкара и десетки собственици на малки бизнеси на протест пред сградата на Министерството на финансите в столицата. На първия имаше петдесетина души, които се бяха организирали чрез социалните мрежи. На втория бяха дошли и хора от провинцията – собственици на семейни бизнеси. А част от опасенията им са свързани с начина, по който ще се правят проверките от НАП след влизане в сила на наредбата, защото поне докато не се уталожат различните казуси, всяка проверка ще предполага висока степен на субективизъм.

От НАП твърдят, че изпълняват програма за обучение за прилагането на Наредба Н-18, в която участват всички служители с контролни функции. "Нямаме никакви основания да смятаме, че подготовката или готовността за прилагане на наредбата са недостатъчни за служителите на НАП. Актовете на НАП подлежат на административен и двуинстанционен съдебен контрол. Но в момента главната цел на приходната агенция е да подпомага процеса по привеждане в съответствие с изискванията на Наредба Н-18", допълват от агенцията.

Истината е, че след първоначалния студен душ за фирмите данъчните осъзнаха, че ако не работят заедно с него, хаосът ще е още по-голям. Още повече че в един момент казусът ескалира и до премиера Бойко Борисов. Така постепенно бяха създадени няколко работни групи, в които различни експерти от агенцията се срещаха с бизнеса с цел да направят текстовете в наредбата приложими. Вследствие на този диалог според НАП е въведен опростеният ред за отчитане на продажби в медицинските практики, както и допълнителни гаранции за защита на конфиденциална търговска информация – данъчните ще могат да влизат с одиторски профил в СУПТО на дадена фирма само по време на проверка или ревизия, а не когато решат, каквито бяха първоначалните опасения. Предстои да бъдат обнародвани поредни промени в наредбата, които според НАП ще въведат облекчен механизъм за отчитане на продажбите в електронната търговия.

Щетата обаче вече е нанесена, а НАП нито могат да се откажат от това, което са започнали – защото заради наредбата бизнесът вече инвестира милиони, нито пък могат да излязат и да си признаят, че са сгрешили още в началото. Единственият изход от ситуацията е повече разяснения и срещи с бизнеса и спазване на обещанието за морков, а не тояга поне първите месеци.

Наредба Н18 на Министерство на финансите извади собственици на малки бизнеси на два протеста. На втория бяха дошли и хора от провинцията
Фотограф: Юлия Лазарова
Темата накратко
  • Данъчната Наредба Н-18 засегна почти всяка компания в България, като създаде изключително сложна, неясна и скъпа за прилагане регулация.
  • Близо 300 хиляди фирми харчат стотици милиони за софтуер, а част от малките се връщат към управление на бизнеса си през тефтери.
  • Отговорните за наредбата НАП и министър на финансите обещават, че ще помагат, а няма да глобяват поне в началото.

Докато бизнесът по света се вълнува дали и кога ще има икономическа криза, погледът на огромна част от фирмите в България вече над година е вторачен в текстовете на една наредба. Това е печално известната Н-18 на Министерството на финансите и вече прословутото СУПТО (софтуер за управление на продажбите в търговските обекти), заради които стотици малки търговци излязоха на протест, големи компании инвестираха огромни суми с неясна цел, а популярни онлайн платформи бяха в дилема дали да не преместят бизнеса си от България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    ktu09630174 avatar :-|
    Индианец

    Те това е издънка за която си заслужава да падне правителството.

    Големите фирми да натоварени с извънреден разход за стотици хиляди долари. Доход генериран в БГ, който вместо за реални инвестиции и увеличение на заплати, доход на които вместо да бъде удържан данък, ще бъде изнесен в чужбина за разработка и доработка на безумен софтуер.

    Сега разбирам, че малките фирми са прецакани и те.

    А това означана че в крайна сметка тая наредба няма да осветли а ще почерни сивата икономика.

  • 2
    dr.watson avatar :-|
    dr.watson

    До коментар [#1] от "Индианец":

    И вероятно ще падне. Ако не цялото правителство, поне този индивид на втората снимка. Нали все пак вождът трябва да излезе чист както винаги - той не е виновен за нищо, нито пък е виновен за добрия подбор на екипа си,

  • 3
    danubian.whale avatar :-|
    danubian.whale
  • 4
    cobanmaala avatar :-|
    чобанмахала

    НАП твърди че 300 милиона лева са евентуалните щети от укриване на данъци. Затова натоварват бизнеса с над милиард и в същото време само от хазарта хазната губи над 500 милиона??? За това колко губи от българинът от нерегламентираната държавна помощ за "американските централи" сутринта Велев от АИБ не каза. С тази Наредба Н18 от 1.02 данъчните почват да пишат актове за щяло и нещяло. За едно и също нещо толкова тълкувания има, че няма как данъчният да е дошъл де те глобява, а ти да се отървеш.

  • 5
    dr.watson avatar :-|
    dr.watson

    Авторите на идеята СУПТО не могат да проумеят най-важното нещо: софтуерът е врата в полето. Може да го сертифицираш колкото си искаш, но винаги може да се пусне спомагателна програмка, която да прихване или отклони комуникациите. СУПТО-то привидно винаги пуска бележка, но в крайна сметка помощен софтуер я обезврежда. Това нещо НЕ МОЖЕ да се предотврати. Освен ако не направят специална операционна система, която заедно със СУПТО да е записана в микроконтролер без възможност за инсталиране на друг софтуер или какъвто и да е друг достъп. Поначало фискалните устройства имат точно тая задача - да за защитена крепост, пазеща фискалната информация. Софтуерът скрит в заключен процесор. Паметта физически пломбирана срещу демонтаж и пряк достъп. С добавянето на външен софтуер, тази защитеност изчезва и всичко е празни приказки. А най-неизпълнимото е изискването СУПТО софтуерът да е защитен (някак си) срещу манипулации. Това няма как да стане реално - става на думи с празни декларации. Но се сертифицират наред и в даден момент при желание да закопаят някого (производител на СУПТО) винаги могат да му кажат, че не изпълнява това изискване. Иди после се оправдавай, че си минал сертификация някак си или че и другите не са по-защитени.

  • 6
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#5] от "dr.watson":

    Не им давай идей, моля те!

    Точно това си мислех и аз. Мошенниците за 1 месец ще намерят заобиколен начин да си останат на сиво, а останалия бизнес ще страда с години...

  • 7
    tssb avatar :-|
    Никола

    А колко по-лесно и за НАП и за малките търговци е да се направи както е в Турция.Малкия семеен бизнес плаща патент и не се занимава с касови апарати,счетоводства.... Патента се определя от общината за всяка дейност в зависимост от мястото,обема продажби и т.н. Този данък е лесен за администриране,а и приходите от него ще са много по-големи.Сега фирмите плащат на счетоводители,купуват си касови апарати и плащат ежегодно за обслужване и някакъв смешен патент от 10 лв/квм на година.Сигурен съм,че всеки търговец ще е доволен да плаща 10 пъти по-висок патент,но да не се занимава с касови апарати и НАП.

  • 8
    xyha avatar :-P
    xyha

    До коментар [#7] от "tssb":

    А какво ще папат фирмите дето продават касовите джаджи . Виж че през няколко гофини сменят закона заради тях . Тези новите (стари) прокурори , трябва да пусна една проверка и за тях ,

  • 9
    Bramasole avatar :-|
    Bramasole

    Според Ст. Попдончев, зам.-председател на БСК основният проблем е, че не се дава ясна дефиниция какво точно трябва да включва софтуерът и как в него да се впише бизнесмоделът на конкретния обект. „Изчисленията показват, че за ползването на софтуер за едно работно място трябва да се платят между 1000 и 3000 лева. Това е много повече от сметките, които правехме през 2018 г., че за смяна или модифициране на касовите апарати бизнесът ще даде между 100 и 500 лева, а цялата операция ще струва общо 120 млн. лева“.
    https://www.manager.bg/biznes/naredbata-koyato-vrshcha-biznesa-km-teftera-i-moliva

  • 10
    plf avatar :-|
    plf

    До коментар [#9] от "Bramasole":

    Няма и как да се даде. Ако имаше универсална формула, нямаше да има такова разнообразие.

    Никакво отлагане повече!
    Наредбата в частта и чл.53, Приложение 29 и сродните му трябва да бъде разрушена и направена отново! И не от тези. Със стари неща нов бардак не става.
    Този който започне да строи отново Картаген да се поучи от Германци, Французи и Австрийци. И да не си помисля да го прави без контрол от страна на жителите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK