Наредба Н-18 - какво казва бизнесът
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Наредба Н-18 - какво казва бизнесът

Shutterstock

Наредба Н-18 - какво казва бизнесът

Четири мнения за трудностите по прилагането на нормативния акт и какъв е изходът от ситуацията

26190 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Вместо сивите ресторанти и барове НАП удари целия бизнес

Станислав Попдончев, главен финансов директор и заместник-председател на БСК

Станислав Попдончев, главен финансов директор и зам.-председател на БСК

НАП и МФ написаха наредба за част от фирмите и не помислиха за тези, които имат по-модерен бизнес модел. Направиха промени в наредбата за ресторанти, барове, дискотеки и кафенета. Там оцениха риска като по-голям и искаха да хванат предполагаемите укривани обороти в този сектор. Но впоследствие осъзнаха, че е засегнат практически целият бизнес.Така Наредба Н-18 стана изключително сложна, има твърде много въпроси, схеми, варианти, възникват различни казуси по прилагането й. Всеки отделен бизнес е отделен казус. Ето ви един пример - имате обект, който не приема плащания в брой, но пък той ползва информация от софтуери в други обекти, които приемат и плащания в брой, кое е СУПТО и кое не е? На подобни казуси няма еднозначен отговор. И нямате гаранция или поне разумна увереност, че дори и да си промените софтуера и мислите, че отговаряте на изискванията, проверяващите след това няма да ви кажат, че е трябвало да го направите по различен начин. Рискът е трудно оценим, а разходите за управлението му твърде високи. От гледна точка на чуждестранните инвеститори най-големият проблем при Наредба Н-18 са високите разходи, които трябва да направят, за да отговорят на изискванията. Първоначално очакваните от Министерството на финансите 120 млн. лева за подмяна на фискалните устройства се оказаха само капка в морето на СУПТО. Ако сте инвеститор и трябва да избирате развитието на продукта си между Румъния, България и някоя друга държава, това е едно от нещата, които анализирате – какви са разходите, които трябва да направите, за да приведете бизнеса си в съответствие с нормативната уредба във всяка една страна. Или ако сте мултинационална търговска верига и сте планирали през следващата година в България да отворите още два търговски обекта, но заради Н-18 сте принудени да похарчите една сума от порядъка на няколкостотин хиляди евро, тази година вероятно няма да ги откриете в България. И вместо това ще отворите два обекта в съседна държава, защото там разходите ви ще са по-ниски. Рискът и несигурността, които създава наредбата, безкрайните промени в нея и непрекъснатото осъзнаване на различни групи и браншове от бизнеса по какъв начин и доколко ги засяга – това забавя развитието и променя инвестиционните нагласи в много по-глобален план и мащаб за който не си даваме сметка. Непреките негативни ефекти от тази регулация остават недооценени. Изискванията към софтуерите са такива, че пречат на нормалния бизнес модел на развитие на технологиите. От IТ продукти, които са custom дизайн, сега тези многофункционални софтуери се опитваме да ги вкараме в един калъп, в едни квадратчета на Наредба Н-18. И затова много от тези нови функционалности на софтуерите разработчиците спират да ги предлагат на българския пазар. В момента има около 650 регистрирани и одобрени от НАП софтуера. Но истината е, че в много голям процент от случаите за всяко предприятие е нужен отделен софтуер, защото дори в рамките на един бранш се използват много различни бизнес модели, които непрекъснато се развиват.

Административната тежест за фирмите ще се увеличи съществено

Георги Търнев, управител на "dm България"

Георги Търнев, управител на "dm България"

Основното предизвикателство се състоеше в това да адаптираме изискванията на Наредба 18 към комплексния Софтуер за управление на продажбите, който се използва в една търговска верига. Тук говорим за една изключително висока степен на взаимосвързаност между отделните системи, с които ние работим и които обменят данни помежду си. Промяна на едно място води до необходимост от адаптация в други системи, за да може те да не генерират грешки и да продължи работата им. В допълнение - софтуерът, който ние използваме, е специално разработен за dm и се използва във всички държави от концерна, със съответно необходимите адаптации към местното законодателство. Промени по този софтуер се правят от чуждестранна фирма и засягат де факто всички останали държави от концерна, поради което тези промени/доработки се случват сравнително бавно и отнемат сериозен времеви и персонален ресурс. Не бих казал, че подобен начин на работа е прецедент, той е често срещан сред международните фирми. Този факт според нас не беше отчетен от Министерството на финансите в първоначалните срокове за въвеждане на Наредба 18, поради което удължаването им беше изключително важно за това изобщо да се справим с въвеждане на изискванията. В рамките на последните година и половина ние сме в постоянна, дори ежедневна, комуникация с производителя на софтуера и разработчиците му. Изпълнението на изискванията наложи отделянето на значителен финансов ресурс, свързан както с необходимите нови разработки и тестове на системите, закупуването и инсталацията на техниката, отговаряща на новите изисквания, така и с обучението на служителите ни. След влизане в сила на наредбата съществено ще се увеличи административната тежест за фирмите поради необходимостта от регистрация на последващи промени по софтуера и регистрацията на всеки търговски обект, работещ с него в системата на НАП, което налага отделяне на много допълнително време и ресурси. Дефинираният в наредбата срок за блокиране на фискалните принтери/касови апарати при липса на свързаност със сървърите на НАП за период над 24 часа изисква подсигуряването на постоянна и надеждна връзка от страна на мобилните оператори и НАП. Блокирането на принтерите/касите би довело до преустановяване на работа в нашите търговски обекти, тъй като предлагаме над 14 хил. артикула и продажбата им чрез разрешената алтернатива - касови бележки от кочан, е неприложима. Това би довело до големи загуби както за бизнеса, така и за фиска.

Бизнесът е в шок

Иван Аржентински, член на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ)

Иван Аржентински, член на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ)

Основният проблем е, че всички фирми, които в продължение на 20 - 30 години са градили някакъв бизнес модел, сега заради наредбата в рамките на една година те рязко трябва да го променят. Причината е, че за разлика от всички досегашни промени, които са се случвали в наредбата, тази не може да се обслужи с допълнителен софтуер, а всички фирми трябва да си променят основния софтуер, с който управляват бизнеса си. Това е шок за целия бизнес. Този риск не беше достатъчно добре оценен от НАП и това е причината тези срокове да са недостатъчни, въпреки че те вече бяха удължени повече от година.

Отделно, в движение в наредбата бяха направени много промени, излязоха различни тълкувания и изискванията към софтуерните фирми и към търговците се сменяха през тази година и половина на няколко пъти. Имаше нови тълкувания през ноември, декември миналата година и сега отново през януари. В края на месеца влизат в сила нови промени, а сроковете остават същите. В други държави също са въвеждани нормативни актове, подобни на Наредба Н-18, но там сроковете са много дълги и изискванията се въвеждат на етапи.

Допълнителните тълкувания по прилагането на наредбата пък водят до ситуации, в които НАП забранява нещо, което е разрешено в Н-18, това се използва и като причина за отказ при регистрация на софтуери в НАП. И обратното – чрез тълкувания се разрешават неща, които са забранени в нормативната уредба. Това е още по-опасно за фирмите, защото те попадат на изключително плаващи пясъци. Например връзката на електронните магазини със СУПТО софтуерите е само чрез схема. Тя не е регламентирана в наредбата. Тоест един бизнес трябва да вземе трудно решение – дали да се довери, че може да направи определени неща само на база тълкувания от НАП при положение, че те не са законово регламентирани. Всичко това затруднява бизнеса доста. А фирмите трябва да вземат решение, на базата на което да инвестират в софтуер, да го внедрят, да променят процесите в компанията си така, че те да се напаснат с новите изисквания. Всичко това е дълъг процес и затова към 31 януари не е ясно каква част от бизнеса ще е готов. С други думи, бизнесът е в пълен шах.

Единственият изход от тази ситуация е диалог между НАП и бизнеса. В началото диалогът с НАП беше на практика невъзможен. В момента определено има вслушване. Лошото е, че вредата вече е причинена. Много от бизнесите взеха своите решения за развитие на база сегашната ситуация. И тези промени не са в положителна посока за конкурентността на фирмите в цяла България. Вероятно може да очакваме определена инфлация и забавяне на ръста на БВП. Какви точно ще са икономическите ефекти от новата регулация предстои да се види тепърва. Вероятно ще има някакво изсветляване на бизнеса, но на цената на вреда за цялата икономика.

Разходите по въвеждане на наредбата вече са огромни

Паско Пасков, Българска асоциация за развитие на бизнес софтуер

Паско Пасков, Българска асоциация за развитие на бизнес софтуер

От две години софтуерните компании се занимават само с Н-18, вместо да разработват други продукти. На практика ние, образно казано, събираме данъци. Две трети от човекочасовете в нашата компания през последните две години отидоха за това да преправяме софтуера, който предлагаме. Дали НАП ще успеят да намалят сивия сектор и да увеличат приходите от данъци зависи изцяло от тях. Това е инструмент, който може да се ползва както за добри, така и за лоши цели. Ако хората видят, че наредбата се използва за удар по неудобни, то тези, които крият оборот, няма да са особено мотивирани да спрат да го правят. Ако приходните органи успеят да убедят бизнеса, че наказват сгрешилите, може и да се получи желаното изсветляване.

Въпросът е на каква цена ще се получи този ефект. Защото разходите, които бизнесът прави, за да отговори на изискванията, са огромни. Ако едно фискално устройство е между 300 и 800 лв., то разходът за софтуера за едно работно място в зависимост от компанията е между 1000 и 3000 лв. В същото време изискванията към софтуера (т.нар. СУПТО – бел. ред) са така написани, че в тях има и разумни, и неразумни неща. Например има изискване "базата данни да е консистентна". Какво означава това? Всичко ще е по преценка на проверяващия. Влиза някой данъчен и ти казва "не ти е консистентна базата данни"

Има още подобни неясни моменти. Например дали архивът, който фирмите са длъжни да съхраняват за направените продажби в последните 11 години, може да бъде разбит на няколко файла или не. Не можеш в един екселски файл да сложиш 10 млн. реда. Това са елементарни неща, но те са проблем за нас.

Притеснява ни и произволният начин на интерпретация от страна на НАП за това кое е част и кое не от процеса на продажбите. От определянето на този момент зависи и работата на разработчиците на софтуер, и на бизнеса, за да отговори на изискванията на наредбата. Дават се тълкувания, правят се работни групи, чертаят се схеми, валят въпроси и отговори. Но всеки юрист ще ви каже, че всичко това няма никаква юридическа тежест след това.

В момента има елемент на изненада - не само кога ще има проверки от страна на НАП, но и какво ще се следи при проверките, дали хората, които ще правят тези проверки разбират въобще наредбата.

Вместо сивите ресторанти и барове НАП удари целия бизнес

Станислав Попдончев, главен финансов директор и заместник-председател на БСК

Станислав Попдончев, главен финансов директор и зам.-председател на БСК

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    equinox85 avatar :-|
    Светослав

    Решение има и то е лесно: https://youtu.be/iCfx7fkoPFY

  • 2
    chernomorski avatar :-|
    Chernomorski

    Няма лесно в нашата държава! Само на тия, които вземат необмислени решения не им пука за нищо освен за собствения им джоб.
    За това няма да въвеждат малките фирми СУПТО, макар и много от тях и с досегашната система на отчитане да са изрядни от към фиска. И не разбират защо държавата непрекъснато им бърка в здравето. За това от две фирми направих една, а след две години, ако оцелеем до тогава, ще премахна и тази след като си изплати кредитите. Това ни казват ония, които управляват - няма да имате малък бизнес - или при големите, или ще търкате билетчетата на Божков!

  • 3
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Бизнесът трябваше още преди година да скръцне със зъби. Сега вече е късно.

  • 4
    alashka avatar :-|
    Пресценър на БСК

    https://www.bia-bg.com/news/view/26436/
    Всъщност, работим по темата повече от година.
    До коментар [#] от "
    mickmick
    ":

  • 5
    baza avatar :-|
    Божидар Здравков

    Хора високо над своето ниво на некомпетентност - по Паркинсон, май. Не могат да видят дълбочината на проблемите, но с неоснователно самочувствие. Не питат първо засегнатите, след това да действат.

  • 6
    dr.watson avatar :-|
    dr.watson

    До коментар [#5] от "Божидар Здравков":

    Ефект на Дънинг-Крюгер


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK