България успя да пласира и десетгодишни ДЦК при рекордно ниските 0.13% доходност

Търсенето на облигациите е превишило 2.32 пъти предложените от Министерството на финансите 200 млн. лв.

Ден след като на ведомството на Владислав Горанов му се наложи публично да защитава законовата поправка на председателя на бюджетна комисия Менда Стоянова, финансовото министерство успя да продаде левови ДЦК при силен интерес
Ден след като на ведомството на Владислав Горанов му се наложи публично да защитава законовата поправка на председателя на бюджетна комисия Менда Стоянова, финансовото министерство успя да продаде левови ДЦК при силен интерес    ©  Анелия Николова
Ден след като на ведомството на Владислав Горанов му се наложи публично да защитава законовата поправка на председателя на бюджетна комисия Менда Стоянова, финансовото министерство успя да продаде левови ДЦК при силен интерес
Ден след като на ведомството на Владислав Горанов му се наложи публично да защитава законовата поправка на председателя на бюджетна комисия Менда Стоянова, финансовото министерство успя да продаде левови ДЦК при силен интерес    ©  Анелия Николова

Във втория си аукцион на ДЦК за годината България успя да пласира и 200 млн. лв. десетгодишни облигации при силен интерес. Доходността е 0.13%, което е най-ниската стойност, постигана в дългосрочния сегмент. Реално това е преотваряне на емисия от миналата година, от която вече на два пъти бяха продадени по 200 млн. лв. - през юни 2019 г. постигнатата доходност беше 0.41%, а през юли 0.32%. По-добрите постигнати условия бяха очаквани, тъй като от миналото лято беше повишен рейтингът на България, а и перспективата за влизането на страната във валутния механизъм ERM II и банковия съюз вече е доста по-ясна.

Успешният аукцион за левови ДЦК идва в първия ден след уикенда, изпъстрен с медийни спекулации около валутния борд. Голямото презаписване показва, че на този етап явно банките и другите финансови играчи не споделят притесненията, че има повишен риск за валутния курс.

Голямо търсене

Според публикуваните от БНБ данни до аукциона са допуснати поръчки за 463.15 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие е 2.32. Това означава, че толкова пъти търсенето е превишавало предложените 200 млн. лв. От поръчките 135.9 млн. лв. са били несъстезателни, т.е. те не участват във формирането на цената, а се удовлетворяват при постигнатите от другите условия. Среднопретеглената годишна доходност от всички подадени поръчки е била 0.19%, но правителството е удовлетворило само първоначално планираните 200 млн. лв. (от които 100 млн. лв. несъстезателни) и така се стига до финално постигнатите 0.13%. Най-добрите оферти са били за 0.11%.

По-късно в свое прессъобщение от финансовото министерство разкриха и структурата на разпределението на записалите от книжата инвеститори. "От страна на участниците беше отчетен висок интерес, като най-голямо количество ДЦК на аукциона придобиха банките – 47.0%, следвани от застрахователните дружества с 36.8%, пенсионни и гаранционни фондове – 9.6%, договорни фондове – 1.1% и други инвеститори – 5.5%", обявиха от ведомството на Владислав Горанов.

В удачен момент

Като изключим шума около курса на лева в последните два дена, моментът е изключително удачен за пласиране на държавен дълг. Дори и държави от еврозоната, преминали през сериозни кризи в последните годни, сега безпроблемно пласират ДЦК. През миналите седмици при огромен интерес Испания получи рекордни като обем поръчки от 53 млрд. евро за предложена от нея емисия 10 млрд. евро десетгодишни облигации. Италия пък успя да пласира 7 млрд. евро тридесетгодишен дълг, като търсенето беше за 47 млрд. евро. Белгия, Кипър и Ирландия също се радваха на рекордно по обем търсене.

По-рано през януари България успя за пръв път да пласира и петгодишни книжа при отрицателна доходност от -0.11%. Сумарно набраните досега 400 млн. лв. от двете емисии са малко повече от сумата на падежите през януари, но на 4 февруари предстои още едно голямо плащане за 400 млн. лв. Сумарно падежиращият дълг през годината е малко над 1 млрд. лв., а заложения в бюджета лимит за поемане на нов дълг е 2.2 млрд. лв.

Статията е допълнена в 16:30 часа с информация от МИнистерство на финансите за структурата на записалите емисията инвеститори.