Томислав Дончев: Цената на токa ще расте заради Зелената сделка на ЕС
Планират се повече инвестиции в иновации и дигитализация през новия програмен период 2021-2027 г.
Като резултат от Зелената сделка на ЕС имаме ясна перспектива, че цената на електроенергията ще расте, но въпросът е как това ще се отрази на нашата конкурентоспособност. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев на организираната от "Капитал" Годишна среща на бизнеса с правителството по повод плановете на Европа да постигне въглеродно неутрална икономика до 2050 г.
"Всички трябва да позеленяваме, но не искам да бъдем зелени и бедни", категоричен бе Дончев и определи като свръхамбициозна програмата за намаляване на вредните емисии с 55% и повече до 2030 г., като добави, че националната позиция е спад от 40% в следващите десет години.
Детайлите по Зелената сделка все още не са ясни, а конкретни законови промени ще има по-късно през тази и през следващата година. Въпреки това по думите на Дончев заради очертаващите се промени в един момент ще стане по-изгодно да се произвежда електроенергия от парогазови централи, а не от въглища. Също така "със страшна сила" се връща темата за ядренатата енергетика, каза още той, намеквайки за АЕЦ "Белене". По-късно пред журналисти вицепремиерът заяви, че има реален шанс до края на мандата на правителството да бъде избран стратегически инвеститор в централата, и то при обявените пазарни правила.
Неясноти в енергетиката
По повод бъдещето на въглищните централи Томислав Дончев коментира, че никъде не е записано коя централа колко може да работи. По-скоро въпросът според него е докога ТЕЦ-овете на въглища ще имат икономическа логика предвид увеличаващите се разходи за въглеродните емисии.
"Добре е да се движиш с такава скорост, която да ти позволи да имаш сцепление на пътя, за да не изхвърчиш на някой завой", описа ситуацията с прехода към нивсковъглеродна икономика Дончев.
Недостатъчно европари
За България новият програмен период 2021-2027 ще бъде микс между старите и новите инвестиции – европари ще има за пътища, жп и воден сектор, ще продължат и инвестициите в човешкия капитал с акцент върху образованието, стана ясно от думите на Дончев. Разпределението на средства обаче може силно да бъде засегнато от новия европейски фонд за справедлив енергиен преход. По него са предвидени около 500 млн. евро (пренасочени от Кохезионния фонд, съответно от другите оперативни програми), но за да ги получи, България ще трябва да осигури дофинансиране от още 1.5 млрд. евро.
Въпреки това по думите на Дончев желанието на правителството е да се инвестират повече евросредства в иновации и дигитализация. "Амбицията ни е да скроим семпли мерки за софтуерни решения за определени индустрии, така че да не се налага да пишат тромави апликационни форми", изтъкна той.
