Собствениците на заведения искат предвидимост и работещи мерки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Заведенията и COVID кризата

Собствениците на заведения искат предвидимост и работещи мерки

Собствениците на заведения искат предвидимост и работещи мерки

Няколко предприемача разказват за това какви са трудностите, с които се сблъскват докато са затворени

11953 прочитания

© Цветелина Белутова


Какви са проблемите на реалния бизнес и как той се справя с тях на терен. Работещи ли са икономическите мерки, успяват ли заведенията да задържат персонала си, как си плащат кредитите... Това са само част от въпросите, които зададохме към няколко собственика на различен тип заведения в страната. Някои от тях застанаха с имената си, други поискаха да останат анонимни. Но разказите от първо лице са интересни и показват колко специфики има в този бизнес, както и защо когато се изготвят антипандемични или антикризисни мерки, познаването им има значение.

Александър Александров, "Кривото":

От 60 души персонал съкратихме 55

Първото заведение го затворихме още през февруари миналата година, дори преди първия локдаун, и не сме го отваряли повече. След това затворихме и останалите две в мартенския локдаун. Отворихме през лятото и в началото на септември започнахме леко да възвръщаме оборотите, но в началото на октомври, като се заговори за втора вълна, клиентите секнаха като отрязани с нож.

От 60 души персонал съкратихме 55. Не можем да ползваме мярката 60/40, тя е само за тези, които работят. Ние, като не работим, откъде да вземем средства, за да плащаме на персонала? Вярно е, че наемодателите ни намалиха наемите, но това все пак са си разходи, които трябва да покриваме. Отделно от това трябва да се плаща парно, ток, да не говорим, че мобилните оператори не правят никакви отстъпки - имаш договор за интернет, телевизия и телефони, който дори не можеш да прекратиш, ако не си платиш неустойките.

От друга страна, не можеш да вземеш и кредит, защото банките са ни сложили в черна листа и не дават и да се чуе за нашия бранш.

Работим и с доставки по домовете, но това започнаха да го правят всички и оборотите са много малки. Фирмите за доставки взимат доста голям процент, а дори и тези, които имат собствена мрежа за разпространение, работят на ръба, тъй като разходите им са много големи. Заради локдауна много хора си останаха по домовете и си готвят у тях и това намали и поръчките.

Засега фирмата е подала документи за получаване на компенсации на базата на оборота. Които, освен че са малки, не се и изплащат навреме. Намалената ставка по ДДС няма никакво значение, след като не работим.

Основният проблем е, че няма предсказуемост в действията на държавата - един ден кажат едно, друг ден - второ, което не позволява никакво планиране в обозримо бъдеще.

Друг ефект от затварянето ще е, че клиентите ще загубят навика да ги посещават - било от вменената, но с нищо неоправдана представа, че те са опасни места, било от губенето на навика да се общува извън домовете, било от намалелите им доходи.


Цветомир Николов, собственик на гурме ресторанта Nikolas 0/360 в София:

Бизнесът няма да е същият, поне в идните две години

Фотограф: ВЕЛКО АНГЕЛОВ

Единственото нещо, което е ясно след тези 10 месеца пълен хаос, е, че бизнесът няма да е същият, поне в близката година, че и две, просто защото никой не знае какво ще се случи.

Дали ще ни разрешат да работим след дни или седмици не е от чак такова значение, защото огромната несигурност води до нежелание от наша страна да отворим бързо. Ако отворим, ще трябва да плащаме пълен наем, заплати, осигуровки, режийни - без облекчения. Ще трябва да вложим няколко хиляди лева и в продукти и напитки, за да заредим. Ще трябва да намерим и още персонал, защото този, който сме запазили, няма да е достатъчен. Ще трябва време да направим ново меню и всички да влязат в ритъм с него. А не знаем дали след няколко седмици няма да трябва да затворим пак.

Нямаме добра информация и за нагласата на хората - дали биха дошли, ако отворим, на тази фаза от епидемията. Постоянните новини и клюки за незаконно работещи заведения - каквито наистина има, създават грешна представа, че хората масово искат да ходят по заведения, и създават фалшиви надежди, че като отворим, и ще сме пълни и ще работим нормално, но това едва ли е така...

Видяхме през лятото, че нормалното сега не е нормално. Имахме що-годе добър юни - след като отворихме градината, и юли. Август посещаемостта падна, септември и октомври беше много слабо. Във втората половина на ноември имаше осезаемо раздвижване - поне в петък и събота вечер, и после ни затвориха.

Като цяло средната стойност на поръчката спадна двойно. А оборотът в месеците, в които сме работили, е под една трета. Поне толкова са спаднали и клиентите. За щастие имаме разбрани наемодатели, които направиха отстъпки.

Лошото е, че дългосрочно нещата не изглеждат добре. Браншът губи част от ценните си кадри, защото в този твърде дълъг период на несигурност сервитьори, бармани, помощник-готвачи търсят трайна преквалификация.

Няма да има скоро и международен туризъм в мащабите от преди и заведения като нашето, ориентирани предимно към чужди гости, ще страдат.


Собственик на заведение в Сандански:

На светло сме и получихме одобрение за всички мерки

Първият локдаун беше страшен, но при втория бяхме по-подготвени, а и вече имаше работещи мерки за подкрепа. Но при отварянето след първия локдаун нещата не се получиха както очаквахме, защото точно май месец е най-силният сезон в нашия град, а тогава хотелите бяха почти празни, нямаше туристи и разчитахме само на местните. Спаси ни това, че Сандански е жива община и има повече възможности от други малки градове. В сравнение с предходната година оборотите бяха надолу с 30% през май и юни, а юли, август и септември като цяло беше добре на фона на целия този стрес и ограничени доходи. А що се отнася до персонала - няма как да не го поддържаме, тъй като когато и да отворим, не можме да работим с по-малко хора, отколкото преди.

Кандидатствахме за всички мерки и за всички сме одобрени. Това е, защото фирмата ни е изцяло на светло, с лицензиран софтуер, с пълни осигуровки. Но тези мерки са полезни, когато бизнесът работи. Когато сме затворени, общо взето, няма особен смисъл от тях. Ние преценихме, за да запазим персонала, че по-добрият вариант е да запазим схемата 60/40, отколкото да ги пускаме в неплатена отпуска или да съкращаваме хора. Като веднъж сме били одобрени, стават по-лесно нещата. Ако обаче периодът на локдаун продължи, ще трябва да ги пусна на борсата. Кандидатствахме и за грантовете до 10 хил. лв. - получихме ги, което е добра помощ на фона на нищо. Сега сме одобрени и за спад на оборота с 20%, като очаквам всеки момент да ги получим.

Безспорно помогна и намаленият ДДС - както за нас като бизнес, така и за запазване на качеството на продукцията и за задържането на персонала. Не може да отречем, че беше голям жест, но благодарение на него бизнесът получи пряка помощ, вместо да чака пари от различните схеми и програми. Смятам, че има и изсветляване на сектора заради това, тъй като много от колегите сега разбраха, че има полза от това - в нужда може да получиш обратно част от това, което си дал. Ако ДДС остане по-нисък и занапред, това ще помогне на целия сектор на туризма да се възстанови по-бързо.

За свързаните бизнеси това, което виждам, е, че складовете не могат да се оправят. Бизнесът им е напълно пропаднал, тъй като домашното потребление не може да замени поръчките на заведенията. Стоката се разваля, има много брак, помещенията са големи и скъпи, а не се използват сега.


Мартин Михайлов, собственик на концертните клубове "Строежа" и "Терминал 1":

Искаме предвидимост

Фотограф: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

Успяхме да работим около четири месеца през лятото, когато обикновено не работим, защото е слаб сезон. Беше много трудно, хората предпочитаха да са навън, в заведения с градини, на Черноморието и през тези 4 месеца задържахме позиционирането си на пазара, трупайки допълнително дългове. При нас, клубовете на закрито, водеща бе площта, ние трябваше да осигурим възможност за дистанция. При огромен капацитет посетителите бяха не повече от 100 - 150 души. Използвахме постъпленията основно да възстановим стари задължения и да отсрочим плащането на кредити, данъци и осигуровки.

Второто затваряне на 25 октомври стана точно три дни след като здравният министър обеща, че няма да ни затваря, и ни завари без никакви средства. При първото се наложи да освободим целия персонал от 30 души без двама, но заради неяснотата колко време ще продължи затварянето всички стояха два месеца в неплатен отпуск. Вярвахме сляпо, че ще размине след две седмици, после още две, но нито получихме обезщетение, нито хората отидоха навреме на борсата.

Сега отново имаше неяснота дали може да се иде за втори път на борсата за една година, кога ще се получат обезщетенията. Днес е 25 януари и нашите служители не са получили никакви средства. Не можехме да плащаме на хората си, както част от колегите от бранша, тъй като нямаме абсолютно никакви приходи.

В мярката 60/40 ни бе позволено да се включим от юли за единия клуб и едва за първите три седмици от октомври за втория. Освен това условието фирмите да кандидатстват само ако са покрили всички задължения към държавата, при отложеното плащане в нашия бранш беше невъзможно. Докато не работихме, институциите направиха компромис, но когато отворихме през юни, започнаха запорите и фирмите трябваше да връщаме по спешност данъци, наеми и всички други задължения.

Сега неяснотата продължава. Нямаме точни указания от специалистите в щаба и здравния министър при какви нива на заболеваемост и движение на цялата COVID статистика можем да говорим за отваряне, какво да очакваме. Нощните клубове сме склонни да изчакаме, знаем, че при нас ще бъде доста по-трудно, макар че през месеците, през които работихме, показахме, че се справяме доста добре с организационните процеси.


Собственик на заведения в центъра на София:

При всяко затваряне изхвърлям стока за хиляди левове

Отчитаме спад на клиентопотока през 2020 г. с около 50% на годишна база. Оборотите са по-ниски, а персоналът влиза в спиралата на текучество поради постоянните затваряния. През пролетта се подлъгах с 60/40, но така загубих още повече и затова сега съкратих работниците. Сега сме кандидатствали по схемата за 24 лв., като на ключовите служители даваме допълнителни средства, за да можем да ги задържим. Повечето обаче напуснаха и отидоха на борсата.

Натрупаха се загуби най-вече поради факта, че при затваряне до следващото отваряне стоката не е годна за предлагане на клиентите - тук имам предвид хранителните продукти. Отделно от това не излизат сметките с погасяването на кредити и изплащането на дълготрайните материални активи. Правили сме големи инвестиции в оборудване и обзавеждане, конкретно в едно от заведенията на "Витошка", и реално не сме работили след това. Опитахме се да работим с доставки, но ефектът е нулев, може би поради естеството на самите обекти.

Като цяло намаленият ДДС осветли доста сектора, работи се по-спокойно, обявяват се всички приходи. Но в някои случаи това създаде изкуствен ръст на оборотите, което се оказа проблем при кандидатстването по някои мерки.

Имам кредит и се случиха няколко забавяния при изплащането, поради което банката си начисли наказателни лихви. Опитах да рефинансирам с ББР, но те искат да покажа печалба за 2020 г., а предвид положението това е немислимо.

Неяснотата за мен е най-големият проблем. Не зная кога отново ще отворим и за колко. При всяко затваряне изхвърлям стока за хиляди левове. Така или иначе инвестициите са направени, така че се надявам отново да започна да работя по план.


Драгомир Владов, собственик на "Готъм клуб" и "Театро клуб":

Работата през лятото не компенсира спада в приходите

Фотограф: Капитал

Не сме против локдауна и мерките срещу коронавирусната инфекция, против това сме, че за разлика от целия ЕС, където затворените бизнеси бяха моментално компенсирани от държавата, след като подадат заявленията си по електронен път, у нас на практика не получихме нищо. Мерките 60/40 и 80/20 вършат работа при работещ бизнес. В нашия случай ние сме затворени и трябва да намерим отнякъде средства, за да платим 20% от заплатите на персонала. При нас екипът е 120 - 130 души. Те са в неплатен отпуск, ние им помагаме с някакви средства, за да можем да поддържаме екипа, и чакаме да отворим. Намаляването на ДДС не дава отражение върху нощните клубове, тъй като в тях основно се консумира алкохол, който е акцизна стока и при него няма промени.

Първо разсрочих кредитите за заведенията, в които са инвестирани 2-3 млн. лв. След това предоговорихме наемите, но те са с частни лица, а не държавни или общински фирми, които биха могли да ги опростят.

Работата през лятото не компенсира с нищо 100-процентния спад в приходите, ние не сме на нула, а под нулата. От всичко това страдаме не само ние, но и доставчици, изпълнители, наемодатели, външни артисти, музиканти, диджеи, осветители.

В същото време в момента хотелите в ресторантите работят, плащаш 20 лв., регистрират те като гост на хотела и спокойно сядаш в ресторанта. Ресторантите започват да канят диджеи и се превръщат в нощни заведения, защото само там хората имат възможност да хапнат, пийнат и потанцуват без никакви санкции и проверки.


Митана Рош, съсобственик на бистро L'etranger в София:

Оцеляваме благодарение на лоялни клиенти, а не на държавата

Фотограф: АСЕН ТОНЕВ

Вече 20 години ни има и за това време успяхме да си създадем наистина лоялни клиенти, благодарение на които оцеляваме сега. Ние сме френско бистро и разчитаме на качествена храна и преживяване, което даваме на място. Никога не сме мислили да предлагаме храна за вкъщи - тя е нещо различно, трябва да съобразиш, че ще бъде местена, претопляна и т.н. В крайна сметка се наложи да разработим нов тип меню за доставки и да сменим бизнес модела. В момента работим три дни седмично само с взимане на храна от място, защото нямаме възможност за собствени доставки, а услугите на компаниите са скъпи и не са с нужното качество.

Работим само двамата с мъжа ми Оливие, трудно е и изморително, но доверието на хората ни мотивира. Имаме например 70-годишна клиентка, която идва с такси от "Овча купел" да си вземе храна само за да ни подкрепи.

Успяваме да покрием най-базовите разходи на ресторанта и на семейството ни, без да трупаме загуби. Наемът ни е намален с 30%, но и оборотът ни е на 30% в най-добрия случай.

Дотук не сме получили и една стотинка от държавата и не разчитаме на нея, разочароващо е това, което правят - твърде малко, твърде бавно... В момента нямаме служители, самоосигуряващи се сме и не отговаряме на изискванията за повечето мерки. Само по мярката за 20% от оборота очакваме някакви средства - колкото за наема и тока.

Ние и много други наши колеги много добре осъзнаваме колко е сложна ситуацията с епидемията. Не искаме да отваряме на всяка цена, въпреки че ни е трудно. Но искаме някаква предвидимост и честност: да кажат ясно кога се затваря, какви са критериите и кога и при какви критерии се отваря. Защото тази несигурност в момента тежи наистина много и ядосва всички ни.


Никола Николов, управител на верига "Доминос":

Липсва последователност на мерките

Фотограф: Капитал

Ние сме в много по-изгодна позиция от останалите колеги, защото 70% от нашия бизнес идваше от доставки по домовете и офисите още преди COVID кризата. Тя засегна останалите 30%, които идват от посещенията в ресторантите. Клиентите не идваха - или са били уплашени, или културата на потребление се измени много бързо. Опитахме да компенсираме загубата на работа в заведенията с увеличаване на доставките, но това не се получи напълно и се адаптирахме.

Не сме намалявали персонала, ние винаги сме се опитвали да градим култура на отбор, вярваме, че всичко е временно, и задържахме персонала си от 1000 души, отворихме и 4 нови заведения, договорени преди пандемията. Не сме освобождавали помещения, предоговорихме наеми в рамките на възможното, за да могат и двете страни да бъдат еднакво доволни.

За разлика от почти целия бранш ние нямаме спад в оборотите като цяло, спад поотделно има във всеки обект, но на ниво група ние отбелязваме ръст в приходите заради новите обекти и по тази причина не можем да се възползваме от правителствените мерки. Не съжаляваме за това, ние сме в доста по-добра ситуация от много колеги.

Грешката на управляващите е, че не дадоха ясен сигнал и правила защо затварят и сигурно ли е, че заразата идва непременно от заведенията, а не от училищата или големите вериги, които си работят, а ние и моловете сме затворени. Липсва последователност.

По темата работиха Ани Коджаиванова, Вера Денизова, Десислава Николова, Ивайло Станчев, Йово Николов

Какви са проблемите на реалния бизнес и как той се справя с тях на терен. Работещи ли са икономическите мерки, успяват ли заведенията да задържат персонала си, как си плащат кредитите... Това са само част от въпросите, които зададохме към няколко собственика на различен тип заведения в страната. Някои от тях застанаха с имената си, други поискаха да останат анонимни. Но разказите от първо лице са интересни и показват колко специфики има в този бизнес, както и защо когато се изготвят антипандемични или антикризисни мерки, познаването им има значение.

Александър Александров, "Кривото":

От 60 души персонал съкратихме 55


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK