България по вълните на глобалното забавяне

Shutterstock

България по вълните на глобалното забавяне

Едно по-дългосрочно забавяне може да разклати всички експортно ориентирани браншове в страната

6671 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Темата накратко
  • Забавянето на икономическия растеж в основния търговски партньор на България - Европейския съюз, крие рискове за местния бизнес.
  • В краткосрочен план негативен ефект ще усети тази част от индустриалния сектор, която е силно свързана с европейските вериги за доставки.
  • Едно по-дългосрочно забавяне обаче може да разклати всички експортно ориентирани браншове.

Статията представя част от изводите в годишния доклад KReport на Института за пазарна икономика, за предизвикателства пред икономиката на България в предстоящите години на очакван застой в глобалната икономика. Вижте още тук »

Преди две години светът празнуваше най-силната икономическа активност от финансовата криза насам. Оттогава обаче перспективите, изглежда, се влошават все повече с всеки нов бизнес индикатор, който бъде публикуван. Много е вероятно правилата на международните търговски отношения да бъдат пренаписани за следващото десетилетие, а слабият икономически ръст и несигурността да са новата реалност в Европа. Липсата на ясен поглед за дори година напред превръща бизнес планирането в трудоемка задача, особено за фирми в малка и отворена държава като България, която е силно зависима търговски от тенденциите в най-големия си пазар - Европейския съюз.

Опит да внесе малко ред в несигурността прави Институтът за пазарна икономика (ИПИ) в специален доклад за ефектите върху водещи сектори на българския бизнес при забавяне на външните пазари. Анализът беше представен на традиционната Годишна среща на бизнеса с правителството, организирана от вестник "Капитал", която беше посветена на перспективите пред глобалната икономика, рисковете за България и как могат да бъдат избегнати. В краткосрочен план негативни ефекти ще усетят основно сектори, които са силно интегрирани в европейската верига за доставки, но ако забавянето се окаже не циклично, а структурно, риск има за всички експортно ориентирани браншове и българската икономика.

Звездите в износа

През последното десетилетие структурата на българския износ бавно се променя, отразявайки динамиката в местната индустрия като цяло. Делът на горива, метали и някои потребителски стоки като облекла и обувки в експорта намалява за сметка на стоки с по-висока добавена стойност.

Износът на машини и части за превозни средства например нараства 2.5 пъти между 2010 и 2018 г., като тук води производството на машини, електрически съоръжения, компоненти за автомобилната индустрия. Секторите са дълбоко интегрирани в международните вериги за доставки - 87% от българските продажби на авточасти например се реализират в ЕС, а при машини и електрически съоръжения делът е съответно 80% и 71%.

"Тези индустрии все още не са основен работодател в българската икономика - малко под 100 хил. са заетите там. Но за сметка на това са индустриите, които най-бързо създаваха нови работни места. Те ще бъдат ударени в краткосрочен план", коментира главният икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ) Лъчезар Богданов.

Химия, хартия и стъкло

Производството на химически продукти и подобни индустрии увеличава обема на продажбите в чужбина повече от двойно от 2010 г., като така делът им в българския износ надвишава 10% през 2018 г.

Браншовете са относително силно зависими от динамиката на глобалната промишленост, но не са толкова дълбоко свързани с еврозоната, тъй като пазарите им са диверсифицирани и има и голяма тежест на региона - Румъния, Турция и Сърбия. "Това може да облекчи потенциално свиване на поръчките от външни партньори в случай на краткосрочен шок в глобалното търсене, но дългосрочно забавяне на европейската промишленост ще афектира тези индустрии негативно", пишат експертите.

Хранителни продукти, напитки и тютюн

Един от секторите, които се намират в относително благоприятна позиция, е хранително-вкусовата промишленост, тъй като производството на храни обикновено не е силно зависимо от икономическия цикъл. Българските продажби на храни, напитки и тютюневи изделия в чужбина нарастват от малко над 2 млрд. евро през 2010 г. до 3.3 млрд. евро през 2018 г. по данни на Евростат.

Според данните в доклада на ИПИ в сектора са заети около 75 хил. души, което е с 10% под нивото преди десетилетие. Тютюнопроизводството обаче губи най-голяма част от работната си сила - спадът от 2009 г. е с над 60%, като сега отговаря за едва 1.5 хил. служители. Добавената стойност в бранша също намалява наполовина от 2009 г. насам. "Това е очаквано предвид резкия спад на производството в сектора", пишат от института.

Облекла и мебели

В някои сектори на леката промишленост като производството на облекла, обувки, кожи и мебели едно от най-големите предизвикателства не е свързано с фазата на икономическия цикъл, а с дългосрочни трендове. А именно - натиск за увеличаване на заплатите, съответно и на разходите за труд.

Възнагражденията на работещите в производството на мебели се равняват на малко над 10 хил. лв. годишно през 2017 г., а при облекла и текстил - около 9 хил. лв. Броят на заетите в секторите намалява съответно с над 30% в производството на дрехи и на кожи през последните десет години и с 20% при мебелите.

При производството на облекла и обувки може да се очаква свиване на броя на работещите - или компаниите ще се изместят към по-евтини дестинации, или фирмите ще заменят във все по-голяма степен труда с машини. Бързият ръст на продажбите на мебели в чужбина засега компенсира натиска за увеличаване на възнагражденията в сектора в България, но по-продължителна стагнация на европейската икономика би потиснала търсенето.

Информационни и комуникационни технологии

Безспорно един от най-динамичните сектори на българската икономика през последното десетилетие е ИКТ и растежът тук вероятно ще продължи предвид конкурентните предимства на България, считат от ИПИ. "Инвестициите в човешки капитал ще са от ключово значение, тъй като недостигът на кадри е най-съществената пречка пред бъдещото развитие на сектора", предупреждават експертите.

Същевременно и тук има рискове. Секторите на информационните технологии и бизнес услугите обслужват основно външни пазари и по-конкретно основно САЩ, Великобритания, Германия и Нидерландия. "В резултат на тази зависимост всякакъв значителен обрат на икономиките в тези страни, особено от спукването на балон в технологичния сектор, ще има съществени последствия за българския ИКТ и аутсорсинг сектор, дори и местната икономика да не е в криза", казват от ИПИ. Според последни данни в тези сегменти заетите са вече 200 хил. Рискът тук има и още едно измерение - българските институции, реалистично погледнато, не могат да помогнат - нямат влияние върху ставащото на чужди пазари, нито капацитет в технологичната сфера.



2020: Bulgaria and the Global Economic Slowdown
➤ Bulgaria's exports structure is changing towards higher value-added goods
➤ Risks are visible to the IT sector as the local companies are mainly linked to the USA, UK and Germany
➤ Employment is still dominated by traditional sectors

Вижте още » Купете »

Темата накратко
  • Забавянето на икономическия растеж в основния търговски партньор на България - Европейския съюз, крие рискове за местния бизнес.
  • В краткосрочен план негативен ефект ще усети тази част от индустриалния сектор, която е силно свързана с европейските вериги за доставки.
  • Едно по-дългосрочно забавяне обаче може да разклати всички експортно ориентирани браншове.

Статията представя част от изводите в годишния доклад KReport на Института за пазарна икономика, за предизвикателства пред икономиката на България в предстоящите години на очакван застой в глобалната икономика. Вижте още тук »


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал