Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 7 фев 2020, 12:29, 9454 прочитания

Пет тренда от икономиките на областите

Промени при големи местни работодатели движат темпа на растеж на БВП в няколко български области през 2018 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Промени при местните работодатели-гиганти местят нагоре или надолу темпа на растеж на БВП в няколко български области през 2018 г.
  • Развитите региони се разрастват през последното десетилетие, но малките остават все по-назад.
  • Общото между всички български области е, че никой не е намерил решение на отрицателния естествен прираст.
Българската икономика може да се забавя успоредно с европейската през последните две години, но това все още не е видимо на регионално ниво. Наскоро националната статистика публикува данните за развитието на областните икономики за 2018 г. Те идват със забавяне от около година, но показват интересни тенденции, които трудно биха могли да се видят чрез други показатели.

Картата с годишното изменение на създадения регионален БВП е шарена. Това, което изпъква, е зависимостта на някои области от голям местен работодател, какъвто е случаят с лидерите по годишен ръст на БВП през 2018 г. - Перник и Враца. Другата видима тенденция е, че през последното десетилетие бързо се развиват големите икономики като Пловдив, Стара Загора, района на София, а малките продължават да изостават - значително под средния темп за последните десет години отчитат Видин, Силистра, Ловеч, Кюстендил, Смолян.


През последното десетилетие много от областните икономики са преминали през трансформация - селското стопанство намалява навсякъде, а фокусът е върху индустриализация или повече услуги. Това, което всички области си споделят, е демографията - независимо от мерките, предприети на национално ниво, естественият прираст намалява навсякъде. Надеждата е в привличането на повече хора от съседни региони, което успяват да направят големите градове. И Кърджали.

Ефектът на един гигант

Най-голям годишен ръст през 2018 г. отчита икономиката на Враца - цели 25%, следвана от Перник с 16%, показва националната статистика. Общото между двете области е зависимостта им от присъствието на едни от най-големите компании в България - АЕЦ "Козлодуй" във Враца и "Стомана индъстри" в Перник. Те може и да не влияят силно на националните трендове, но за местните икономики са от съществено значение.



Ядрената централа, която пряко и косвено (през "Атоменергоремонт") осигурява работа на около 4500 души, е имала добра година - през 2018 г. приходите нарастват с 20%, като така за първи път превишават 1 млрд. лв., а печалбата достига рекордните 163.5 млн. лв. Причините - по-високите средни продажни цени на електроенергията и фактът, че АЕЦ "Козлодуй" е увеличил присъствието си на свободния пазар за сметка на регулирания. Стимул за потреблението в областта идва и от самите работещи в централата - АЕЦ-ът е заделил 220 млн. лв. през 2018 г. за брутни възнаграждения на наетите 3663 души.

За Перник пък определяща е дейността на най-големия местен бизнес и работодател - стоманодобивната компания "Стомана индъстри", където работят над 1000 души. Перник печели косвено по няколко линии, една от които е лекото увеличение на световното търсене на стомана. По-голям фактор обаче е Европейската комисия, която през 2018 г. наложи квоти за внос на стомана от трети страни. В резултат европейските производители заеха мястото на чуждите, като конкретно в "Стомана индъстри" увеличението на приходите бе с 19% до 962 млн. лв.

Как да привлечем хора

Интересен пример за трансформация на областна икономика е Кърджали. През 2008 г. регионът е със силно изразен аграрен профил - добавената стойност от местното селско стопанство се оценява на 235 млн. лв., а индустрията "произвежда" 160 млн. лв. Десетилетие по-късно земеделието се свива с 38%, а индустрията се разраства с най-бързия темп в страната - 133.5%. Разбира се, фактор е ниската база, но за десет години индустриалният сектор на Кърджали успява да се изкачи от 24-то място от 28 области по генерирана добавената стойност до 17-о с 374 млн. лв. Най-видимият инвеститор в региона за последното десетилетие е турската компания за авточасти Teklas, която вече има четири фабрики в Кърджали и по една в Крумовград и Момчилград, приходите й за 2018 г. са 385 млн. лв., а служителите - почти 2500.

Институтът за пазарна икономика свързва икономическата активност в района с отчитания през последните години положителен механичен прираст. През 2018 г. например превишението на заселилите се в Кърджали спрямо напусналите областта надхвърля в пъти отчетеното в столицата. "Причина за това може да се търси в няколко посоки - както в еднократни събития (избори например, що се отнася до предишни години), така и в трайни фактори като близостта с Турция и относителното подобрение на доходите и условията на живот през последните няколко години", пише в свой анализ Адриан Николов. "Стимулите, които провокират хората да се местят и да мигрират, все още са предимно икономически", казва Петър Ганев.

Услуги, но какви?

И докато някои се насочват към индустрията, други се фокусират върху услуги. Тук отново пример е Перник. Макар че най-големият бизнес в региона е "Стомана индъстри", националната статистика показва, че делът на услугите на местно ниво нараства с 18 пр.п. за десет години до 59% от брутната добавена стойност към края на 2018 г. За сметка на това индустриалният сектор се свива с 16.1 пр.п. до 36% от добавената стойност.

Числата обаче показват, че новооткритите работни места са предимно в сферата на здравеопазването, спорта и културата, транспорта и, по ирония на съдбата, ВиК. Това са относително нископлатени сектори за местната икономика, където на челно място са възнаграждения на работещите в държавното управление, следвани от персонала в преработващата промишленост (където броят на заетите се свива).

Вероятно част от висококвалифицираните специалисти от Перник отиват към столицата, където през последното десетилетие се увеличава делът на наетите в сектора на ИКТ, финанси и застраховане, професионални и научни дейности, административни и спомагателни за бизнеса услуги. В София-област пък расте делът на работещите в преработващата промишленост. За сравнение, в пернишки фирми ИКТ специалисти получават средно 807 лв. месечно през 2018 г. при 2778 лв. в столицата и 2230 лв. в София-област.

Годишен спад

Миналата година Стара Загора беше областта, отчела най-висок ръст на местния БВП през последното десетилетие. Тази година пък е на дъното на регионалната класация със спад от 2.3% на годишна база, а добавената стойност намалява с 1.9%.

Спадът идва от индустрията - ако през 2017 г. добавената стойност, която секторът произвежда, се равнява на 3.15 млрд. лв., година по-късно тя е малко над 2.9 млрд. Числата не позволяват по-подробен анализ, но годишните финансови отчети на местни фирми са малко по-словоохотливи.

В икономиката на Стара Загора, макар и диверсифицирана, присъстват няколко големи дружества от енергетиката и оръжейният производител "Арсенал". Отчетите на енергийните дружества показват, че през 2018 г. ТЕЦ "Марица-изток 2" и "Мини Марица-изток" имат по-ниски приходи. Годишният финансов отчет на мините показва, че добивът на въглища намалява със 7.8% през 2018 г., а печалбата се срива с три четвърти до 1.7 млн. лв. В "Арсенал" пък свиват персонала, а приходите от дейността падат с 11% до 541 млн. лв. заради слабия износ на военна продукция, който афектира целия бранш през 2018 г.

С една година по-стари

Общото между всички области в страната е, че естественият прираст е устойчиво отрицателен и няма област, която да е обърнала тенденцията. При механичния прираст, който отчита разликата между броя на заселилите се и напускащите областта, добри примери има в Шумен и големите градове като Варна, Пловдив, Бургас и естествено столицата. Но те са малко, а демографията на национално ниво продължава да се влошава.

"Подчертано негативните демографски процеси и застаряването на населението несъмнено са сред най-значимите проблеми, пред които ще се изправят българските области в близко бъдеще", пише в свой анализ Адриан Николов от ИПИ. "На този етап обаче не сме свидетели нито на значителни мерки в посока овладяването им от страна на държавата, нито на чувствителна трансформация на икономиката в техния контекст", допълва още той.

Капитал #5

Текстът е част от брой 5 на седмичния Капитал (7 - 13 февруари). В броя ще прочетете още:

По ръба на газовата тръба
Двамата на ринга, ако не броим главния прокурор
Хазартът остана без господар

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Въздухът на Европа също се изчиства заради пандемията Въздухът на Европа също се изчиства заради пандемията

Освен в Китай и Северна Итали, замърсяването започва да намалява и в Испания, Франция и Португалия

30 мар 2020, 138 прочитания

Димитър Радев: Сроковете за ERM II вече са нереалистични, но работата трябва да продължи Димитър Радев: Сроковете за ERM II вече са нереалистични, но работата трябва да продължи

Според управителя на БНБ отлагане за 2021 г. няма да е фатално, но не бива да се чака завъртане на цял нов цикъл

30 мар 2020, 217 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Икономика" Затваряне
Тунел "Железница" ще е готов в срок, но глоби може да има заради обхода на Габрово

Търгът за Русе - Велико Търново ще бъде обявен наесен, с почти година закъснение от първоначалния план на държавата

Още от Капитал
Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10