България пласира още 200 млн. лв. ДЦК при рекордно отрицателна доходност

На новия аукцион петгодишни книжа са продадени средно при -0.14%, като е имало оферти и на -0.27%

Ниската доходност е и знак, че институционалните инвеститори имат доверие на Владислав Горанов, че няма риск за промяна на валутния курс
Ниската доходност е и знак, че институционалните инвеститори имат доверие на Владислав Горанов, че няма риск за промяна на валутния курс    ©  Надежда Чипева
Ниската доходност е и знак, че институционалните инвеститори имат доверие на Владислав Горанов, че няма риск за промяна на валутния курс
Ниската доходност е и знак, че институционалните инвеститори имат доверие на Владислав Горанов, че няма риск за промяна на валутния курс    ©  Надежда Чипева

Министерството на финансите продължава успешно да се възползва от глада за държавен дълг, като успя да пласира още 200 млн. лв. петгодишни ДЦК при рекордно ниска доходност. Постигната средна цена съответства на -0.14%, което е 3 базисни пункта под реализираните на януарския аукцион на същата емисия -0.11%.

Така от началото на годината вече България е пласирала 600 млн. лв. дълг при максимално заложени в бюджета за годината 2.2 млрд. лв. Все още обаче нетно дългът от началото на годината се свива, тъй като през януари и февруари има струпване над 700 млн. лв. падежи по ДЦК. Така че реално досега пласираните емисии служат за рефинансиране на старите задължения, но при отрицателни лихви за правителството.

По-малко интерес

Разликата спрямо предишните два аукциона от началото на 2020 г. е, че този път имаше чувствително по-слаб интерес. Подадените поръчки са за 341 млн. лв., което съответства на 1.71 пъти коефициент на покритие. При предишния аукцион на петгодишни ДЦК този показател бе 2.5, а при десетгодишните - 2.32.

И двата пъти преди това голямата част от емисиите бяха записани от банките, а за новите 200 млн. лв. все още финансовото министерство не е съобщило разбивка. Предвид все по-отрицателната доходност на българските ДЦК обаче е очаквано търсенето да се свива и инвеститорите да запазват ресурс за по-дългосрочни книжа, където тя все още е положителна. Пенсионните фондове например в търсене на доходност насочват все повече средства и към дълг на държави извън Европейския съюз, показват данни от портфейлите им.

Оценка за лева

Все по-ниската доходност по левовите книжа е и косвен индикатор за доверието на инвеститорите към фиксирания курс на лева. Законовите промени, необходими за влизането на България в ERM II, предизвикаха известни притеснения за потенциални рискове за неизменното от над 20 години съотношение 1.95583, което принуди на няколко пъти финансовия министър Владислав Горанов и гуверньора на БНБ Димитър Радев да излизат с публични уверения, че няма да има промяна. Това като крайно бе скрепено и с решение на парламента, даващо им мандат да преговарят само за настоящия курс.

Шумът по темата обаче събуди известни страхове и у широката публика. Сега данните от аукциона обаче показват, че поне едрите институционални инвеститори на този етап не припознават този риск.