Вирусът потопи икономиката. Пригответе се за за бавно възстановяване
То вероятно ще започне след полугодието и ще продължи поне до 2022 г.
- Българската икономика се е свила с 3.8% през последните три месеца на миналата година, което е под средното за Европа.
- По-слабият удар на втората вълна върху БВП се дължи на по-ограниченото затваряне и нагаждането на бизнеса към новата ковид реалност.
- От овладяването на здравната част на кризата зависи и развитието на икономиката, а там Европа и в частност БЪлгария се провалят
Новината за създаването на ваксини срещу коронавируса беше приета с облекчение и оптимизъм в края на миналата година. Тя означава край на социалната дистанция, на ограниченията и шанс за бързо връщане на икономиката към растеж.
Два месеца по-късно обаче светлината в тунела започна да мъжделее - Европа закъснява с ваксинационния си план, междувременно се появиха нови, вероятно по-заразни варианти на вируса, а страните - членки на ЕС, започнаха да прескачат от един в друг локдаун в стремежа си да ограничат заразата. България не се справя по-добре: ваксинациите тук вървят най-бавно от целия ЕС, а през есента властите изчакваха, докато страната стане първа по смъртност от ковид в Европа, за да обявят някакви мерки.
От овладяването на здравната част на кризата обаче зависи и развитието на икономиката. Така първоначалните прогнози за бързо съвземане още през 2021 г. претърпяха ревизия, като сега очакванията са за по-бавно излизане от кризата, което да започне през втората половина на годината и да продължи и през 2022 г.
Ако има добра новина, то тя е, че за разлика от пролетта, когато шокът от ограничителните мерки докара двуцифрени спадове на развитите европейски икономики, сега реакцията е по-мека, а мерките по затваряне - по-таргетирани. Накратко - голяма част от бизнесите се адаптираха и работят в ситуация на пандемия. Така в еврозоната БВП се свива с 5% на годишна база в периода октомври - декември 2020 г. при почти -15% през второто тримесечие, показват данните на Евростат.
Ефектът на втората вълна
В България негативният ефект от ограничителните мерки, които бяха въведени в края на миналата година, също е бил по-слаб в сравнение с пролетта. Според експресните данни на Националния статистически институт (НСИ) през четвъртото тримесечие на 2020 г. българският БВП се свива с 3.8% на годишна база, а на тримесечна дори има ръст с 2.1% заради силен износ. За сравнение - през второто тримесечие статистиката отчете годишен спад с 8.6%. Така за цялата минала година БВП на България достига около 118 млрд. лв. при 119.8 млрд. лв. в предкризисната 2019 г. Данните за 2020 г. обаче са първа, експресна оценка и е много вероятно да бъдат ревизирани още през март, когато ще стане ясно и какъв е реалният спад на икономиката за цялата година. Последните прогнози са той да е около 4-5%.
Данните за Източна Европа като цяло са по-добри спрямо тези в страните от Западна, като това донякъде се дължи на по-меките и слаби ограничителни мерки тук, както и на особеностите на отделните икономики. Най-силно ударени логично са страните, при които голям дял от БВП заема туризмът, а най-слабо - тези с по-голям дял на индустрията. Според икономистите от ING Тhink по-малкият спад на БВП в Европа при втората вълна се дължи и на по-слабо доброволно социално дистанциране от страна на хората (при първата вълна е имало по-висок дял на хората, работещи доброволно от вкъщи, по-рядко посещение на магазини и заведения заради страх от вируса), което води и до по-голяма мобилност, а оттам и до по-малки икономически щети заради повече потребление.
За разлика от предходните тримесечия обаче през последното българската статистика отчита силен спад на потреблението и на годишна (-5.7%), и на верижна база (-7.7%). За първите девет месеца на годината сметките на НСИ показаха 2% реален ръст на разходите на домакинствата, което пък постави и въпроса дали няма проблем в отчитането на този компонент - при затворени бизнеси, растяща безработица и несигурност е по-логично потреблението да се свие. Темата беше повдигната от БНБ, която стъпва на разчетите на статистиката за своите прогнози за икономиката и според която данните за потреблението не кореспондират с други показатели.
Пазарът на труда продължава да е с влошени индикатори - статистиката отчита спад на заетите с 3% през последните три месеца на годината спрямо същия период на 2019 г. и ръст на безработните (до 173 хил. души). Най-много са освободените в най-засегнатите от мерките сектори като хотели и ресторанти и свързаната с тях преработваща промишленост. Така коефициентът на безработица се покачва с един пункт до 5.2% и се дължи основно на съкращения на служители - според числата на НСИ 40% от безработните с предходна заетост търсят нова работа заради уволнение.
Инвестициите като компонент на БВП също намаляват през четвъртото тримесечие - със 7.9% спрямо същия период на 2019 г. Този индикатор е на минус през почти цялата минала година, но именно инвестициите са тези, които биха могли да доведат до дългосрочен растеж на икономиката. По-вероятно е обаче активизация на инвестициите в краткосрочен план да дойде от публичния сектор и от усвояването на средствата по Плана за възстановяване, а в частния сектор възстановяването да е по-бавно заради продължаващата икономическа несигурност.
Така единственият фактор, който смекчава картината през последните три месеца на миналата година, се оказва външната търговия. И то най-вече износът на стоки към страните от ЕС, който изненадващо скочи с малко над 10% през декември.
Пригответе се за по-бавно възстановяване
Първоначалните очаквания, че икономиката може да се възстанови до предкризисните си нива още тази година, бяха зачеркнати отдавна, но сега все повече анализатори говорят за спад на БВП и през първото тримесечие заради продължаващите ограничителни мерки. Подобни са нагласите и за развитите европейски икономики. "С по-строгите ограничения и все още слабите кампании за ваксинация икономиката на еврозоната вероятно ще се свие отново през първото тримесечие", посочват от ING Thinк.
Анализаторите от Euler Hermes дори пресмятат, че българската икономика губи по 100 млн. евро за всяка седмица на извънредни мерки заради пандемията. Както и че изоставането от имунизационния план на държавите от Стария континент с пет седмици вече е нанесло вреди за близо 90 млрд. евро, или повече от това, което се очаква по линия на Спасителния фонд на Европа през тази година.
Така повечето анализи залагат съживяването на българската икономика да започне през втората половина на 2020 г., движена от потребление и износ. Но ръстът през тази година ще е слаб (между 2 и 3.5%), като според много експерти икономиката ще достигне предкизисните си нива най-рано към средата на 2022 г.
Всички тези прогнози обаче са условни. И зависят от развитието на здравната част на кризата и съживяването на икономиките на еврозоната, доколкото натам са насочени две трети от българския износ. "Въпреки че икономиката на еврозоната вероятно ще претърпи двойна рецесия, щетите от затварянето през последните три месеца на 2020 и първите три на 2021 г. ще бъдат много по-леки в сравнение с пролетта. Относително слабият ефект на последните локдауни означава и по-малко трайни икономически последици. Това е още една причина да считаме, че еврозоната ще регистрира силен икономически скок, след като здравната криза бъде овладяна", посочват анализаторите на Oxford Economics.
Все още не е ясно дали Европа и в частност България ще наваксат изоставането при ваксинационните си планове. От ING Think посочват, че дори и с повече ваксини броят на заразените може да остане висок с месеци. Проблемите на Италия също може допълнително да влошат перспективите пред български експортно ориентирани бизнеси в текстилната индустрия. А колкото по-дълго продължи неизвестността в здравен и икономически аспект, толкова повече нараства рискът до края на кризата част от бизнесите да не оцелеят.
За страната специфичен риск може да се окажат и предстоящите избори - властта и без тях е склонна към популизъм, а ако наистина сме на прага на трета вълна, ще е нужна бърза реакция и нови умни икономически мерки. Не е ясно и дали ще може бързо да се състави нов кабинет и каква ще е неговата визия за финансова и икономическа политика. Цената на всяко залитане в крайност (като повишаване на данъци например) и губене на време в политически игри обаче ще значи още минуси в икономическите данни на статистиката.
