В края на януари след първите гръмки заглавия за риск курсът на лева да бъде променен около поправката в Закона за БНБ е имало известно превалутиране на депозити от левове в чужди валути и особено в евро. Това е видимо от паричната статистика на БНБ, макар ефектът да не може да се изчисли точно. Причината са както сезонни фактори (традиционно данните за декември и януари са силно волатилни около празничните разходи на домакинствата, а и от свързаните с това приходи на фирмите), така и голяма ревизия на данни от страна на централната банка. Все пак сумарно превалутирането вероятно се измерва в няколкостотин милиона.
Какво показват числата
Като цяло депозитите в банките през януари се покачват с 877 млн. лв., макар, ако се гледа само резидентният сектор (местни институции, фирми и граждани), да има спад от над 533 млн. лв. Той се дължи основно на фирмите, чиито наличности в банките се свиват със 726 млн. лв., както и от застрахователните дружества и пенсионните фондове (-446 млн. лв.). Последното вероятно се дължи отчасти на емисиите ДЦК на правителството през януари за 400 млн. лв.
Същевременно при домакинствата има 116 млн. лв. ръст до общо 55.7 млрд. лв. Интересно обаче е валутното преориентиране, което като цяло може да се отдаде на притесненията у хората след шума по темата за стабилността на валутния борд. Тук общо се вижда спад на левовите наличности по сметките на домакинствата с 352.5 млн. лв. и ръст на евровите с почти 507 млн. лв. При другите групи динамиката не е толкова ясно изразена, макар все пак при фирмените сметки големият отлив да идва изцяло от левовите, а при евровите им наличности да има малък ръст от около 20 млн. лв. Движението може да се обясни и с това, че за повечето бизнеси фиксираните разходи са в местна валута (а през януари сезонно приходите са по-слаби и се налага да се ползват средствата по сметки). Сумарно левовите сметки на банките се свиват с почти 1.2 млрд. лв., а евровите се покачват с 691 млн. лв.
Голямата промяна
Това, което прави данните трудни за интерпретация по отношение на валутите, е, че те са съпътствани с мащабна ревизия на БНБ. Обяснителната бележка от централната банка гласи: "Във връзка с извършен анализ на банковите продукти и в съответствие с методологическите изисквания с данните към януари 2020 г. са прекласифицирани прехвърляеми спестовни депозити от показател депозити, договорени за ползване след предизвестие до 3 месеца, в показател овърнайт депозити на сектор домакинства."
Това практически приравнява всички спестовни влогове на разплащателни сметки. Ефектът е пренасяне на около 11.4 млрд. лв. от едната графа в другата, което включва и сметки в различни валути. Така данните спрямо декември 2019 г. стават частично несъпоставими и например не може лесно да се каже дали и доколко има тенденция хора да превалутират само разплащателните си сметки, или пък дали има развалени срочни продукти и преобразувани в разплащателни сметки.
Все пак нормалните срочни депозити остават в обособена графа. При тях също се забелязва очакваната тенденция - ръст на депозитите в чужди валути с 318 млн. лв. и спад на левовите със 72 млн. лв. При фирмите тя е в по-умерен мащаб - 19 млн. лв. покачване на валутните сметки срещу 29 млн. лв. спад при левовите.
Тази ревизия освен всичко се отразява силно и на паричните показатели тъй като овърнайт депозитите влизат в по-тесния паричен агрегат М1, докато досега тези 11.4 млрд. лв. влизаха в графата депозити, които са квазипари и съответно част от М2. Резултатът е 34.5% ръст на М1 и 27% спад в квазипарите.
Все пак на макрониво превалутирането видимо на този етап не изглежда съществено. Реално от широките пари в икономиката (кеш извън банките, разплащателни сметки, депозити с до две години срок и др.) левовете се понижават минимално от рекордно високите от 1997 г. насам 71.3% на 70.6%. Вероятно обаче тенденцията на превалутиране е продължила и през февруари, като данни за това ще има след месец.
Кредитирането продължава да расте
Извън това оживлението в кредитирането, особено при домакинствата, продължава с пълна пара. Ръстът на портфейлите там на годишна база се покачва от 9.5% през декември до 10%. При ипотечните заеми се достига нов най-бърз темп на растеж от юли 2019 г. насам - 14.8%, а при потребителските покачването е с 11.2%. По-ниското общо число на ръста в сектора е заради спада при другите кредити - което основно се дължи на края на програмата за безплатно саниране, която минаваше през държавната ББР.
През януари се вижда и изненадващ ръст на необслужваните и преструктурирани кредити, които иначе са в дългосрочен тренд на спад заради ръста в икономиката и продажбата на портфейли. По тази графа има покачване от почти 850 млн. лв. спрямо декември до 5.15 млрд. лв. А като дял проблемните заеми се покачват от 7.35 на 8.77%, което е горе-долу нивото от лятото на 2019 г. Ръстът се дължи основно на фирмени заеми, където делът се качва от 7.9 на над 10%. Възможно е да става въпрос за счетоводно отчитане на наложените след проверките на ЕЦБ прекласифицирания на кредитни портфейли при Първа инвестиционна банка.
В края на януари след първите гръмки заглавия за риск курсът на лева да бъде променен около поправката в Закона за БНБ е имало известно превалутиране на депозити от левове в чужди валути и особено в евро. Това е видимо от паричната статистика на БНБ, макар ефектът да не може да се изчисли точно. Причината са както сезонни фактори (традиционно данните за декември и януари са силно волатилни около празничните разходи на домакинствата, а и от свързаните с това приходи на фирмите), така и голяма ревизия на данни от страна на централната банка. Все пак сумарно превалутирането вероятно се измерва в няколкостотин милиона.
12 коментара
България трябва да приеме еврото възможно най-бързо.
Ако се намери капиталм за рефинсиране на двете български банки, което е рисково за инвеститорите ..
До коментар [#1] от "The investor":
И защо да го приема при положение, че това може да доведе до сътресения в икономиката? Аз съм за еврото по принцип, но не прибързано и не на всяка цена. Нека сме готови напълно и тогава, а не да слагаме каруцата пред коня и после да си трошим главите. Нека стабилизираме държавата и икономиката и да намалим корупцията и тогава да ставаме топ европейци. Щото то не може и така, и така. Хем си зле, хем се засилваш по-високо, отколкото можеш да скочиш.
Всичко се случва, защото няма достатъчно добра комуникационна стратегия от страна на правителството. Никой не обяснява какво, кога, защо, но държавата и по-скоро Борисов и Горанов всяваха само паника по темата и нажежаваха обстановката. Интересното е, че още много други държави, които са в ЕС поемат ангажимента към ERM 2, включително Унгария и Хърватия - страни с много по-стабилна и ефективна икономика. Всяка от тях го приема като задължение, но по-важното без незабавен срок!! Тоест докато
всяка държава и правителство не прецени състоянието на икономиката си, рентабилност, ниво на инфлация, доходи и корупция, докато не влезнем в онези приети нива, имаме ангажираността като членки за този въпрос, но нямаме ултиматум за срока. А трябва да се знае, че това решение няма как да бъде обект на някакви санкции.
Процесът с жененето за еврото има две страни: дали сме им потрябвали и дали те са ни потрябвали.
Ако присъединявайки се механично към валутата на световна сила и ти ставаш световна сила, половината свят щеше отдавна да е въвел долара, а другата половина - юана, рупията, еврото, боливара, дирхана, лирата и пр.
В този смисъл доводът, че сме щели да станем 1:1 като богатите е обидно глупав. В Косово като са въвели от години еврото да не са цъфнали и вързали?
Макрон лека-полека прокарва плана си за ЕС на 2-3 скорости. ЕС все по-видимо се дели на Стара и Нова Европа. За да сме останели в Стара е трябвало цар Борис да не ни е присъединявал към Райха и Сталин и Чърчил в Ялта да не са се договаряли за влияние 90:10 тук.
Я да питам експертите:
Защо богата Швейцария не се натиска за ЕЗ?
Защо богати Британия и Дания преди години декларираха, че няма да станат част от ЕЗ?
Зашо богата Швеция не ще в ЕЗ?
Защо в пъти по-богатите от БГ Полша, Чехия, Унгария не бързат за ЕЗ?
Защо в третата икономика в ЕС - Италия - се чуват силни гласове за излизане от ЕЗ?
И защо на тоя фон бедна и ошмулена БГ се натиска за ЕЗ? При това потайно и кампанийно?
Гербаджиите набързо и по терлици прокараха отпадане на фиксирания курс 1 Е .= 1.953 лв. Според Амстердамският договор в "чакалнята" левът МОЖЕ да изгуби до 15% от стойността си. Ако не се случи - добре, но ако се случи, полза ще имат единствено тия с дългове в лева, които ще се свият с процента на загубата.
Кои ще са печелившите от обезценката?
От години кредитите, лизингите и ипотеките за гражданите в БГ са приравнени в евро и ще си останат да се плащат в евро.
В лева са вътрешните дългове на държавата (само от Нова година има емитирани нови 800 млн. лв. дълг!!) и кредитите на онова момче.
Та да питам "експертите": кой ще има видима полза от прехода в евро при "ония" условия?
Защото ако не приемем еврото отиваме във втора скорост на Европа.
Прибързано решение е да се обръщат левовете в евро, и няколкостотин милиона не правят близо 60 милиарда, колкото са депозитите в банките ни.
Не вярвам грам на ГЕРБ. Обърнах си наличностите както при Виденов. Да, загубих леко от превалутиране, но спечелих спокойствие.
Аз само да подчертая, че данни за месец февруари няма. Днес е 26 февруари. През март (съвсем скоро) ще видим данните за февруари.
Резервите на БНБ покриват парите в обращение и част от депозитите.
Ако и през февруари продадените левове са за толкова малка сума (няколкостотин милиона) няма да има проблем с борда към 29 февруари. Спете спокойно. Щом по телевизора ви казват, че банковата система и валутния борд са стабилни - значи е така. Нали няма как да лъжат? Все пак това е телевизор, никой не лъже по телевизора.