Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 25 фев 2020, 15:40, 6687 прочитания

Шумът около борда е преобърнал левови депозити за няколкостотин милиона в еврови

Ревизия на данни на БНБ прави трудно да се види точният мащаб на превалутирането

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В края на януари след първите гръмки заглавия за риск курсът на лева да бъде променен около поправката в Закона за БНБ е имало известно превалутиране на депозити от левове в чужди валути и особено в евро. Това е видимо от паричната статистика на БНБ, макар ефектът да не може да се изчисли точно. Причината са както сезонни фактори (традиционно данните за декември и януари са силно волатилни около празничните разходи на домакинствата, а и от свързаните с това приходи на фирмите), така и голяма ревизия на данни от страна на централната банка. Все пак сумарно превалутирането вероятно се измерва в няколкостотин милиона.

Какво показват числата


Като цяло депозитите в банките през януари се покачват с 877 млн. лв., макар, ако се гледа само резидентният сектор (местни институции, фирми и граждани), да има спад от над 533 млн. лв. Той се дължи основно на фирмите, чиито наличности в банките се свиват със 726 млн. лв., както и от застрахователните дружества и пенсионните фондове (-446 млн. лв.). Последното вероятно се дължи отчасти на емисиите ДЦК на правителството през януари за 400 млн. лв.

Същевременно при домакинствата има 116 млн. лв. ръст до общо 55.7 млрд. лв. Интересно обаче е валутното преориентиране, което като цяло може да се отдаде на притесненията у хората след шума по темата за стабилността на валутния борд. Тук общо се вижда спад на левовите наличности по сметките на домакинствата с 352.5 млн. лв. и ръст на евровите с почти 507 млн. лв. При другите групи динамиката не е толкова ясно изразена, макар все пак при фирмените сметки големият отлив да идва изцяло от левовите, а при евровите им наличности да има малък ръст от около 20 млн. лв. Движението може да се обясни и с това, че за повечето бизнеси фиксираните разходи са в местна валута (а през януари сезонно приходите са по-слаби и се налага да се ползват средствата по сметки). Сумарно левовите сметки на банките се свиват с почти 1.2 млрд. лв., а евровите се покачват с 691 млн. лв.

Голямата промяна



Това, което прави данните трудни за интерпретация по отношение на валутите, е, че те са съпътствани с мащабна ревизия на БНБ. Обяснителната бележка от централната банка гласи: "Във връзка с извършен анализ на банковите продукти и в съответствие с методологическите изисквания с данните към януари 2020 г. са прекласифицирани прехвърляеми спестовни депозити от показател депозити, договорени за ползване след предизвестие до 3 месеца, в показател овърнайт депозити на сектор домакинства."

Това практически приравнява всички спестовни влогове на разплащателни сметки. Ефектът е пренасяне на около 11.4 млрд. лв. от едната графа в другата, което включва и сметки в различни валути. Така данните спрямо декември 2019 г. стават частично несъпоставими и например не може лесно да се каже дали и доколко има тенденция хора да превалутират само разплащателните си сметки, или пък дали има развалени срочни продукти и преобразувани в разплащателни сметки.

Все пак нормалните срочни депозити остават в обособена графа. При тях също се забелязва очакваната тенденция - ръст на депозитите в чужди валути с 318 млн. лв. и спад на левовите със 72 млн. лв. При фирмите тя е в по-умерен мащаб - 19 млн. лв. покачване на валутните сметки срещу 29 млн. лв. спад при левовите.

Тази ревизия освен всичко се отразява силно и на паричните показатели тъй като овърнайт депозитите влизат в по-тесния паричен агрегат М1, докато досега тези 11.4 млрд. лв. влизаха в графата депозити, които са квазипари и съответно част от М2. Резултатът е 34.5% ръст на М1 и 27% спад в квазипарите.

Все пак на макрониво превалутирането видимо на този етап не изглежда съществено. Реално от широките пари в икономиката (кеш извън банките, разплащателни сметки, депозити с до две години срок и др.) левовете се понижават минимално от рекордно високите от 1997 г. насам 71.3% на 70.6%. Вероятно обаче тенденцията на превалутиране е продължила и през февруари, като данни за това ще има след месец.

Кредитирането продължава да расте

Извън това оживлението в кредитирането, особено при домакинствата, продължава с пълна пара. Ръстът на портфейлите там на годишна база се покачва от 9.5% през декември до 10%. При ипотечните заеми се достига нов най-бърз темп на растеж от юли 2019 г. насам - 14.8%, а при потребителските покачването е с 11.2%. По-ниското общо число на ръста в сектора е заради спада при другите кредити - което основно се дължи на края на програмата за безплатно саниране, която минаваше през държавната ББР.

През януари се вижда и изненадващ ръст на необслужваните и преструктурирани кредити, които иначе са в дългосрочен тренд на спад заради ръста в икономиката и продажбата на портфейли. По тази графа има покачване от почти 850 млн. лв. спрямо декември до 5.15 млрд. лв. А като дял проблемните заеми се покачват от 7.35 на 8.77%, което е горе-долу нивото от лятото на 2019 г. Ръстът се дължи основно на фирмени заеми, където делът се качва от 7.9 на над 10%. Възможно е да става въпрос за счетоводно отчитане на наложените след проверките на ЕЦБ прекласифицирания на кредитни портфейли при Първа инвестиционна банка.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ЕК заделя 100 млрд. евро за запазване на работните места 2 ЕК заделя 100 млрд. евро за запазване на работните места

Държавите ще могат да получат изгодни заеми за спасение на нуждаещите се компании чрез нов фонд - SURE

2 апр 2020, 874 прочитания

Едва 8% от бизнеса биха се възползвали от мярката 60/40 Едва 8% от бизнеса биха се възползвали от мярката 60/40

АИКБ предлага страната ни да въведе германския модел за запазване на заетостта

2 апр 2020, 1032 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Икономика" Затваряне
Данните за вноса се оказаха непълни, предстои ревизия

Причината е нов начин на отчитане на някои видове борсови стоки, твърдят от НСИ и митниците

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10