Тол-системата: Гафове вместо милиони

"Аз съм от 40 години в тоя бранш и такъв батак не е бил." Това каза един от разгневилите се превозвачи по време на поредната среща за тол системата в сряда, 26 февруари. Думите му са добро обобщение на настроението на присъстващите от пътния бранш. Залата в "Гранд хотел София" беше препълнена с ядосани хора, а обстановката беше нажежена до червено, като на футболен мач.

Поводът за тази ситуация е, че буквално в "12 без 5" превозвачите разбраха, че трябва да плащат допълнителна такса обслужване на частните фирми - посредници между Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) и потребителите. На практика се оказа, че държавата е оформила един истински монопол в събирането на пътни такси и го е дала в ръцете на "Интелигентни трафик системи" - единственият работещ според превозвачите посредник, или т.нар. национален доставчик на услуги (НДУ). Това е фирмата, която предоставя бордови устройства за засичане на превозните средства от тол системата, като предложи скъпи и неизгодни договори.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Така, вместо сагата с тол системата да приключи на 1 март, както бе планирано след няколко отлагания, транспортните фирми обявиха нова протестна готовност и както напоследък се случва в такива моменти, премиерът Бойко Борисов се огъна и даде гратисен период на камионите и автобусите до 27 март, въпреки че до вчера регионалният министър Петя Аврамова и нейният заместник Николай Нанков бяха категорични, че системата тръгва на 1 март каквото и да става. На практика системата ще заработи, но от публичните изказвания става ясно, че до 27 март превозвачите ще ползват само маршрутни карти, но няма и да бъдат глобявани.

Това означава нови загуби за държавата от пропуснатите приходи, още повече че АПИ вече спря да продава седмични и месечни винетки за тежкотоварните превозни средства.

Как се връзват ръцете



На теория камионите и автобусите могат да плащат тол таксите си по три начина. Държавата осигурява маршрутните карти, които са по-подходящи за рядко преминаващите през българска територия превозни средства. Другите два варианта се предлагат от частния сектор - чрез GPS устройства, които повечето превозвачи така или иначе ползват, или чрез специални бордови устройства, които на теория могат да се закупят или наемат от НДУ.

С няколко хода обаче държавата оряза възможностите за избор на тол доставчици. Първо, на пазара беше пуснат един НДУ - "Интелигентни трафик системи" (ИТС), и то още преди да се публикуват общите условия за тази работа. Фирмата е собственост на Станислава Арнаудова и си партнира с Kapsch - компанията, която изгради тол системата. В момента има още един работещ НДУ - "Конкорд смарт инфраструктура", но те не се показват публично, а няколко независими източника коментираха, че не са реална алтернатива, а действат по същия начин и са предложили почти същите условия като ИТС. "Капитал" изпрати въпроси до тях, но не получи отговори. Миналата година пък "Телетол" се оплакаха, че АПИ ги блокира и не им позволява да заработят, а четвъртият вписан НДУ в регистъра - "Иком", също не функционира. На срещата в сряда Драгомир Божков, търговски директор на дружеството, каза, че не са действащ НДУ, защото не са внесли банковата гаранция. Причината: размерът на таксите беше обнародван в Държавен вестник чак в понеделник, а "Иком" трябва да предадат реален бизнес план на база на тях, за да се изчисли колко да е гаранцията и тя да е справедлива. "Ние сме сериозно дружество, част сме от Viasat Group, най-голямата телематична независима група в Европа", каза той.

Второ, оказа се, че т.нар. доставчиците на декларирани данни (ДДД), които са GPS фирмите, обслужващи превозвачите и сега, няма да могат да работят с АПИ. Те трябваше да взимат по-ниска комисиона от размера на тол таксите (2%) или дори никаква за разлика от НДУ-тата, които прибират 7% от приходите. Заради което се очакваше да са по-желан партньор на държавата. Но с промени в Закона за пътищата през 2019 г. депутатите освободиха АПИ от контакт с ДДД, а последните бяха задължени да сключат договори с НДУ. Формално обяснението на АПИ беше, че не разполага със софтуера, който обработва суровите данни от GPS устройствата и ги превръща в реални тол декларации. Но именно по този начин се оформи липсата на конкуренцията. Пет дни преди старта на тол системата ИТС казаха, че имат договор само с един ДДД - "Тол БГ", дружество, създадено през октомври 2018 г. Фирмата е собственост на Венцислав Маринов, който притежава бизнеса "Тахо Венци". Според сайта на "Тол БГ" те имат "подизпълнители", което са GPS фирми също.

Освен това по време на срещата в сряда Юрий Ценков от "Електроинвест" обясни, че изискванията за GPS устройството, което държавата приема за събиране на тол данни, са ограничаващи. "Нито един от досегашните ви доставчици на GPS услуги, който имате в момента, не може да отговори на условията като алтернативен доставчик на данни. Това е направено изключително лобистки и ограничаващо", каза той и предизвика аплодисменти. В крайна сметка GPS фирмите са получили оферта от ИТС, но тя се оказа крайно неизгодна - десетгодишен договор без право да работят с други НДУ и дължат глоби от порядъка на 10 хил. лв., ако загубят клиент, каза Юрий Ценков. Други представители на бранша потвърдиха думите му.

Така за GPS фирмите става трудно или дори невъзможно да предлагат някаква услуга на транспортния бранш.

Проф. Олег Асенов от АПИ се изправи пред десетките гневни превозвачи в сряда. Фотограф: Цветелина Белутова

Надписана сметка

На 19 февруари, 10 дни преди началото на тол системата, ИТС обяви на транспортните фирми, че ще взима месечна такса от 20 лв. за използване на бордово устройство. След нажежената среща с превозвачите през седмицата ИТС смъкна цената на 7 лв., но е факт, че миналата година фирмата имаше тарифа около три евро, което е под 6 лева. За сравнение - транспортните организации посочиха, че в Австрия за уреда се заплаща 5 евро еднократно, в Германия се плаща 65 такса и 350 евро за монтаж, в Унгария устройството се купува за 99 евро и няма месечна такса. В Чехия и Полша има само депозит за уреда.

Освен това в общите условия към превозвачите ИТС посочват, че има право самостоятелно да определя в "Ценоразпис на ИТС", такси за предоставяните от него услуги за електронно таксуване, както и да променя по всяко време и по своя преценка всяка от посочените такси. Тоест те пак могат да вдигат цената когато си поискат, без никакъв контрол и в силата на монополист. В договора има и клауза, че не може да бъде прекратен, а ако все пак бъде, трябва да се платят всички месечни такси за наем на устройството до неговия край. След възмущението на превозвачите "Интелигентни трафик системи" дадоха леко на заден и казаха, че ще може да се прекрати споразумението с тримесечно предизвестие. Коментарът на Олег Асенов по темата беше, че не вижда противоречие в това да има такса наем и че условията на АПИ не регулират това.

ИТС обясниха за "Капитал", че таксата е за "трафика за данни, пакет SMS съобщения, поддръжката на софтуерна инфраструктура, която трябва да работи 24/7 и стои зад това бордово устройство, изобщо цялостното осигуряване на услугата автоматично тол таксуване". Най-абсурдното е, че държавата веднъж плаща 7% от таксите като комисиона на доставчика, за да действа като посредник, и после превозвачите плащат тази допълнителни такса. В крайна сметка премиерът заяви: "Ако не се свърши всичко в рамките на 7%, няма тол система." И така казусът уж беше решен.

Държава на теория

След като и GPS фирмите бяха задължени да минават през НДУ, приходите на "Интелигентни трафик системи" и "Конкорд смарт инфраструктура" (ако заработят) ще набъбнат значително. Очакваните постъпления от тол такси за 2020 г. са 450 млн. лв., а пазарният дял на частните посредници ще е голям - извън обхвата им на практика ще останат само транзитно преминаващите. Прогнозите са, че ще имат приходи от комисиони (7%) поне за 20 млн. лв.

Държавата определено можеше да не премахва директната си връзка с GPS фирмите или да е по-организирана и да не взима всички важни решения за цени, обхват и регламент в последния месец. Вместо това обаче тя абдикира от основната си работа - да осигури максимални приходи за пътна инфраструктура с възможно най-много варианти за плащане на тол такси. И ако превозвачите не бяха ключов бранш, шумен и недоволен, политическата цена на техния гняв нямаше да е толкова висока и премиерът Бойко Борисов нямаше да се включи с отмяна на странните регламенти на АПИ. Какъв ще е крайният резултат от това обаче още е рано да се каже.