Потупване по рамото от Брюксел
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Потупване по рамото от Брюксел

При представянето на доклада вицепрезидентът на Европейската комисия Валдис Домбровскис (вляво) отново подчерта, че няма причини за промяна на курса на лева към еврото

Потупване по рамото от Брюксел

С нетрадиционно позитивен доклад за икономическите дисбаланси Европейската комисия даде още един тласък на България по пътя към еврото

Николай Стоянов
3816 прочитания

При представянето на доклада вицепрезидентът на Европейската комисия Валдис Домбровскис (вляво) отново подчерта, че няма причини за промяна на курса на лева към еврото

© Цветелина Белутова


След броени месеци Европейската комисия ще трябва да каже на държавите от еврозоната какво мисли за напредъка на България по поетите от нея ангажименти през 2018 г. От това и от оценката на ЕЦБ до голяма степен ще зависи влизането на страната във валутния механизъм ERM II и банковия съюз.

От публикувания през седмицата регулярен доклад от Брюксел за макроикономическите дисбаланси на България може да се предположи, че даването на печат OK поне от тази институция ще е просто формалност. За пръв път от въвеждането на тези анализи през 2012 г. страната е в групата без дисбаланси. А най-съществен напредък е отчетен именно по теми, директно заложени в ангажиментите на правителството и БНБ - подобряване на банковия надзор и управлението на държавните дружества. И макар в детайлите на доклада да не липсват познатите критики, конкретни проблеми и очаквания за реформи, като цяло тонът е видимо позитивен.

Едрата картина

България беше сред страните с прекомерни макроикономически дисбаланси в продължение на няколко години след фалита на КТБ. През 2018 г. Брюксел отчете напредък, но остави страната под наблюдение като държава с макроикономически дисбаланси. Сега тя за пръв път се озовава в групата на тези без забележки. А това е важно за конвергентните доклади, които следят готовността на държавите за приемане на еврото - там се приема, че държава с дисбаланси, дори формално да изпълнява на числовите макроикономически критерии, не отговаря на изискванията за устойчивост.

Индикатор за позитивното отношение на ЕК е, че в настоящия доклад страната ни е посочена като единствената държава членка, която отчита достатъчно подобрение, за да получи по-добра оценка. В групата на страни с прекомерни дисбаланси остават Гърция, Италия и Кипър, а Германия, Ирландия, Испания, Холандия, Франция, Хърватия, Португалия, Румъния и Швеция остават в групата с дисбаланси.

Макар препоръките на ЕК на база миналогодишния доклад да бяха в няколко посоки (част от тях хронични проблеми), основен акцент ясно беше поставен на финансовия сектор. Затова и сега напредъкът там е основният фактор България да бъде извадена от групата с дисбаланси. Като най-големи позитиви се отчитат подобренията в регулацията и на банковия, и на небанковия сектор, а също и в управлението на държавните дружества. По по-меките и обтекаеми области като бедност и неравенство България остават на най-ниските нива и напредъкът е минимален.

Дребните щрихи

Въпреки позитивния тон по всички тези направления са дадени и детайлни забележки. Като цяло общото послание навсякъде е, че подобрението идва основно на хартия - приети законови промени, по-добри надзорни правила и т.н. И навсякъде се изтъква, че предстои конкретна работа по реалното им прилагане.

Брюксел е доволен от мащабните регулаторни промени, направени от БНБ - по линия на кандидатурата за ERM II, но и не само. Пример са вече приетите насоки на Европейския банков орган за третирането на необслужваните и преструктурираните кредити, като БНБ вече е комуникирала с банките очакванията си. Същевременно обаче се подчертава и нуждата да се види прилагането на по-строгите изисквания от банките и проследяването на този процес. Очаквано в доклада са споменати и резултатите от проверката на ЕЦБ и капиталовите мерки на ПИБ и Инвестбанк, които се иска да бъдат изпълнени до април.

При небанковия регулатор също има похвали за въвеждането на риск-базиран надзор в застраховането и пенсионното осигуряване, но отново се чакат последващи мерки. По-конкретно и детайлно от преди обаче са изложени неизчистените проблеми при задължителната полица "Гражданската отговорност" (отложените бонус-малус система и методология за обезщетения на пострадалите при катастрофи) и най-вече наложеният мониторинг за българското бюро "Зелена карта" заради отказа на "Лев инс" да плаща по щети в чужбина.

По отношение на държавните дружества високата оценка е заради приетия нов закон, като пасажът, посветен на темата, започва с това, че финансовото им представяне остава източник на притеснение. Реалното прилагане на новите правила още не се случва и тепърва се чака да се приемат наредбите към закона и бордовете на държавните компании да се приведат към неговите изисквания до есента. Отбелязано е и решението Българската банка за развитие да бъде извадена от обхвата им.

По много от другите хронични теми напредъкът е отчетен като ограничен, което в свободен превод от брюкселски значи, че не е предприето почти нищо. Печат "Напълно изпълнен" всъщност няма върху нито една препоръка от миналата година.

Така, макар познатите критики да не липсват, те са оставени повече с дребния шрифт или дори между редовете. А ЕК доста ясно излъчва позитивни сигнали, че приветства усилията на България по пътя към еврото и изказванията от последните седмици на вицепрезидента Валдис Домбровскис насред шумната кампания против бяха нагледен пример. Сега вече подкрепата на Брюксел приема и конкретна институционална форма. Само че тя идва и с друг важен сигнал - с влизането в ERM II и банковия съюз работата не свършва, а по-скоро тепърва започва.

Въглищна помощ

Сред българските управляващи "Зеления пакт" на новата Европейска комисия се приема с видима досада. Изказванията в духа хубаво е да сме зелени, ама да не сме бедни, не са рядкост. Сега обаче по тази тема може да има и обрат, защото България може да се окаже един от големите бенефициенти от планирания специален фонд за преход към нисковъглеродна икономика. Конкретното предложение на Брюксел е тя да бъде канализирана към районите на "Марица" и "Бобов дол". Двете зависими от лигнитните въглища области има опасност да загубят около 15 хил. работни места, пряко заети във въгледобива и топлоцентралите, и още над 45 хил. косвено свързани.

За да се преодолее това, ЕК предлага 458 млн. евро от Фонда за справедлив преход да бъдат канализирани към Старозагорския и Кюстендилския регион. София трябва да допълни сумата с пренасочване на още средства от кохезионните си фондове и национално съфинансиране, като така общото финансиране ще достигне над 1.7 млрд. евро. На този етап това е само предложение, като България може да поиска да включи в програмата и други региони - например с циментова промишленост, която също е голям емитент на парникови газове. Тепърва България и ЕК ще трябва да договорят специални планове за използване на средствата, като комисията даде и насоки за какво могат да бъдат изразходвани фондовете. Най-общо това са три направления - подпомагане на малки и средни предприятия и намирането на работа за освободените работници, инвестиции в чисти технологии и справяне с последиците от въгледобива.

След броени месеци Европейската комисия ще трябва да каже на държавите от еврозоната какво мисли за напредъка на България по поетите от нея ангажименти през 2018 г. От това и от оценката на ЕЦБ до голяма степен ще зависи влизането на страната във валутния механизъм ERM II и банковия съюз.

От публикувания през седмицата регулярен доклад от Брюксел за макроикономическите дисбаланси на България може да се предположи, че даването на печат OK поне от тази институция ще е просто формалност. За пръв път от въвеждането на тези анализи през 2012 г. страната е в групата без дисбаланси. А най-съществен напредък е отчетен именно по теми, директно заложени в ангажиментите на правителството и БНБ - подобряване на банковия надзор и управлението на държавните дружества. И макар в детайлите на доклада да не липсват познатите критики, конкретни проблеми и очаквания за реформи, като цяло тонът е видимо позитивен.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Поредното политическо решение на ЕС, далече от реалността. Държавното управление в България е рекордно корумпирано и тези формални промени с нищо не спират техните злоупотреби.

    Всички в парламента трябва да си ходят на следващите избори. ГЕРБ и БСП - никога повече!

  • 2
    voda avatar :-|
    The investor

    ЕВРОТО е задължително и нужно на България.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK