Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 28 фев 2020, 11:45, 3272 прочитания

Потупване по рамото от Брюксел

С нетрадиционно позитивен доклад за икономическите дисбаланси Европейската комисия даде още един тласък на България по пътя към еврото

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
След броени месеци Европейската комисия ще трябва да каже на държавите от еврозоната какво мисли за напредъка на България по поетите от нея ангажименти през 2018 г. От това и от оценката на ЕЦБ до голяма степен ще зависи влизането на страната във валутния механизъм ERM II и банковия съюз.

От публикувания през седмицата регулярен доклад от Брюксел за макроикономическите дисбаланси на България може да се предположи, че даването на печат OK поне от тази институция ще е просто формалност. За пръв път от въвеждането на тези анализи през 2012 г. страната е в групата без дисбаланси. А най-съществен напредък е отчетен именно по теми, директно заложени в ангажиментите на правителството и БНБ - подобряване на банковия надзор и управлението на държавните дружества. И макар в детайлите на доклада да не липсват познатите критики, конкретни проблеми и очаквания за реформи, като цяло тонът е видимо позитивен.


Едрата картина

България беше сред страните с прекомерни макроикономически дисбаланси в продължение на няколко години след фалита на КТБ. През 2018 г. Брюксел отчете напредък, но остави страната под наблюдение като държава с макроикономически дисбаланси. Сега тя за пръв път се озовава в групата на тези без забележки. А това е важно за конвергентните доклади, които следят готовността на държавите за приемане на еврото - там се приема, че държава с дисбаланси, дори формално да изпълнява на числовите макроикономически критерии, не отговаря на изискванията за устойчивост.

Индикатор за позитивното отношение на ЕК е, че в настоящия доклад страната ни е посочена като единствената държава членка, която отчита достатъчно подобрение, за да получи по-добра оценка. В групата на страни с прекомерни дисбаланси остават Гърция, Италия и Кипър, а Германия, Ирландия, Испания, Холандия, Франция, Хърватия, Португалия, Румъния и Швеция остават в групата с дисбаланси.



Макар препоръките на ЕК на база миналогодишния доклад да бяха в няколко посоки (част от тях хронични проблеми), основен акцент ясно беше поставен на финансовия сектор. Затова и сега напредъкът там е основният фактор България да бъде извадена от групата с дисбаланси. Като най-големи позитиви се отчитат подобренията в регулацията и на банковия, и на небанковия сектор, а също и в управлението на държавните дружества. По по-меките и обтекаеми области като бедност и неравенство България остават на най-ниските нива и напредъкът е минимален.

Дребните щрихи

Въпреки позитивния тон по всички тези направления са дадени и детайлни забележки. Като цяло общото послание навсякъде е, че подобрението идва основно на хартия - приети законови промени, по-добри надзорни правила и т.н. И навсякъде се изтъква, че предстои конкретна работа по реалното им прилагане.

Брюксел е доволен от мащабните регулаторни промени, направени от БНБ - по линия на кандидатурата за ERM II, но и не само. Пример са вече приетите насоки на Европейския банков орган за третирането на необслужваните и преструктурираните кредити, като БНБ вече е комуникирала с банките очакванията си. Същевременно обаче се подчертава и нуждата да се види прилагането на по-строгите изисквания от банките и проследяването на този процес. Очаквано в доклада са споменати и резултатите от проверката на ЕЦБ и капиталовите мерки на ПИБ и Инвестбанк, които се иска да бъдат изпълнени до април.

При небанковия регулатор също има похвали за въвеждането на риск-базиран надзор в застраховането и пенсионното осигуряване, но отново се чакат последващи мерки. По-конкретно и детайлно от преди обаче са изложени неизчистените проблеми при задължителната полица "Гражданската отговорност" (отложените бонус-малус система и методология за обезщетения на пострадалите при катастрофи) и най-вече наложеният мониторинг за българското бюро "Зелена карта" заради отказа на "Лев инс" да плаща по щети в чужбина.

По отношение на държавните дружества високата оценка е заради приетия нов закон, като пасажът, посветен на темата, започва с това, че финансовото им представяне остава източник на притеснение. Реалното прилагане на новите правила още не се случва и тепърва се чака да се приемат наредбите към закона и бордовете на държавните компании да се приведат към неговите изисквания до есента. Отбелязано е и решението Българската банка за развитие да бъде извадена от обхвата им.

По много от другите хронични теми напредъкът е отчетен като ограничен, което в свободен превод от брюкселски значи, че не е предприето почти нищо. Печат "Напълно изпълнен" всъщност няма върху нито една препоръка от миналата година.


Така, макар познатите критики да не липсват, те са оставени повече с дребния шрифт или дори между редовете. А ЕК доста ясно излъчва позитивни сигнали, че приветства усилията на България по пътя към еврото и изказванията от последните седмици на вицепрезидента Валдис Домбровскис насред шумната кампания против бяха нагледен пример. Сега вече подкрепата на Брюксел приема и конкретна институционална форма. Само че тя идва и с друг важен сигнал - с влизането в ERM II и банковия съюз работата не свършва, а по-скоро тепърва започва.
Въглищна помощ

Сред българските управляващи "Зеления пакт" на новата Европейска комисия се приема с видима досада. Изказванията в духа хубаво е да сме зелени, ама да не сме бедни, не са рядкост. Сега обаче по тази тема може да има и обрат, защото България може да се окаже един от големите бенефициенти от планирания специален фонд за преход към нисковъглеродна икономика. Конкретното предложение на Брюксел е тя да бъде канализирана към районите на "Марица" и "Бобов дол". Двете зависими от лигнитните въглища области има опасност да загубят около 15 хил. работни места, пряко заети във въгледобива и топлоцентралите, и още над 45 хил. косвено свързани.

За да се преодолее това, ЕК предлага 458 млн. евро от Фонда за справедлив преход да бъдат канализирани към Старозагорския и Кюстендилския регион.
София трябва да допълни сумата с пренасочване на още средства от кохезионните си фондове и национално съфинансиране, като така общото финансиране ще достигне над 1.7 млрд. евро. На този етап това е само предложение, като България може да поиска да включи в програмата и други региони - например с циментова промишленост, която също е голям емитент на парникови газове. Тепърва България и ЕК ще трябва да договорят специални планове за използване на средствата, като комисията даде и насоки за какво могат да бъдат изразходвани фондовете. Най-общо това са три направления - подпомагане на малки и средни предприятия и намирането на работа за освободените работници, инвестиции в чисти технологии и справяне с последиците от въгледобива.

Капитал #8


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Защо въздухът в Европа се изчисти през уикенда, а в България - не Защо въздухът в Европа се изчисти през уикенда, а в България - не

Освен намаления трафик из европейските булеварди и отоплението в домовете на източноевропейците, запрашаване от Туркменистан и Казахстан също може да е изиграло роля

31 мар 2020, 445 прочитания

Засега лошият сценарий на правителството е 3% спад на БВП и нулева инфлация Засега лошият сценарий на правителството е 3% спад на БВП и нулева инфлация

В ревизирания бюджет за 2020 г. се залагат над 1 млрд. лв. по-малко приходи от ДДС спрямо сега планираните

31 мар 2020, 476 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Икономика" Затваряне
Добре дошли в държавния капитализъм

За кратко време държавата нахлу агресивно с милиарди в ключови сектори, започна практически да национализира и бизнеси

Още от Капитал
Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10