Добре дошли в държавния капитализъм
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Добре дошли в държавния капитализъм

Добре дошли в държавния капитализъм

За кратко време държавата нахлу агресивно с милиарди в ключови сектори, започна практически да национализира и бизнеси

16744 прочитания

© Капитал


Темата накратко
  • За кратко време държавата нахлу агресивно с милиарди в ключови сектори, започна практически да национализира и бизнеси.
  • Новата кампания срещу приватизацията дискредитира пазарната икономика в полза на приближени до властта играчи.
  • Силната намеса на държавата ще свие още повече конкуренцията в икономиката и ще доведе до преразпределяне на позициите в нея.

Автор: Капитал

По външните си белези кампанията, която главният прокурор Иван Гешев поде срещу приватизацията в България, прилича на всички предишни. Появят ли се по-голямо политическо напрежение или корупционни скандали, общественото внимание се връща преди повече от 20 години, към периода на раздържавяването, за да се прехвърли към онези времена отговорността за всички настоящи провали. Същото се повтаря при трима главни прокурори: Никола Филчев през 2001 г., Сотир Цацаров - през 2017 г., и Гешев - 2020 г.

Сегашната кампания е и по-различна не само защото се очертава като най-манипулативна с трактовка за "предприятията, изградени с пенсиите на много хора" (по Гешев), но и заради контекста, в който протича. Дискредитирането на приватизацията трябва да даде обществена легитимност на същинските процеси в държавата и на опита пазарната икономика да се трансформира в някакъв вид държавен капитализъм*. Дали това ще бъде осъществено зависи от много фактори - политически, икономически и обществени. Реални стъпки в посока преразглеждане на приватизационни сделки биха засегнали незнаен брой работещи фирми, практически гръбнака на българската индустрия (виж текста за приватизацията).

Във всеки случай, ако раздържавяването беше първа стъпка и условие на международните кредитори да подкрепят макроикономическата стабилизация на България след 1997-ма, а пътят, който икономиката извървя след това, направи възможно сега да се говори за влизане в европейския валутен механизъм и приемане на еврото, обявената от главния прокурор "тотална проверка на приватизацията" върви в обратната посока. Дали тук прозират интересите, които работят за отдалечаване на България от интеграцията с ядрото на ЕС чрез членството в еврозоната и Банковия съюз, или става въпрос за популизъм, е въпрос на спекулация.

"Не" на конкуренцията, "да" на държавата

Опитът на ДПС да прокара възможността Националната служба за охрана да обслужва срещу заплащане частни лица вероятно е най-голямото приватизационно намерение през последните години. Извън тази полушега от доста време властта, олицетворявана формално от ГЕРБ и правителството на Бойко Борисов, ясно демонстрира стремежа си към запазване на държавния контрол върху цели икономически сектори или компании.

Още при формирането на третото правителство на Борисов преди три години новият министър на икономиката Емил Караниколов (назначен от отдадената на концесия на ДПС и депутата Делян Пеевски квота на "Атака"), обяви спирането на приватизацията на акции и дялове на държавни дружества. "Приветстваме всички действия, свързани с приемане на законодателството, което ще регламентира публично-частното партньорство", каза тогава той.

Това, което все още не се вижда ясно на повърхността, е разместването на пластовете и позициите в отношенията между бизнеса и политическата власт. След като дълго време група големи компании на практика брокерстваха с достъпа си до еврофондове и скъпите обществени поръчки, сега, изглежда, властта е решила, че няма нужда от посредници в разпределянето на публичния ресурс. Ако преди десет години правителствата на тройната коалиция (БСП, НДСВ и ДПС) и ГЕРБ измислиха схемата с наливането на държавни средства в Корпоративна търговска банка (КТБ), така че тя да финансира техни политически и бизнес проекти и да им осигурява медийно и прокурорско спокойствие, сега това въртене вече не е нужно.

Намесата на политическата власт на бизнес терена ескалира през последните години. Между знаковите примери беше посочването (без особени аргументи) от Комисията за защита на конкуренцията кой да купи "Нова телевизия" и кой не, кой да не купи ЧЕЗ. И в двата случая чужди инвеститори се наложи да се съобразят с политически условия от властта.

Показателни бяха и многобройните усилия да бъде насилствено одържавен военният завод "Дунарит", който заедно с "Авионамс" беше част от сгромолясалата се империя на банкера Цветан Василев. Неотдавна дойде редът и на бизнеса на Васил Божков с лотарията - след скоростно приетите от парламента промени в Закона за хазарта държавният монопол върху тази дейност вече е факт.

Ярък пример в курса на новия държавен капитализъм е Българската банка за развитие (ББР), създадена уж за да подкрепя малкия и средния бизнес, но превърнала се в банка за държавно подпомагане на покровителствани от властта бизнесмени. Практическият резултат от това може да се окаже одържавяване на техните загуби.

ББР - насърчителна, но само за когото трябва

По принцип няма много основания държавата да участва на един от най-силно конкурентните пазари, където всички банки така или иначе се борят за всеки качествен клиент. Логиката да съществува Българската банка за развитие (и нейни аналози в много други държави) е тя да запълва ниши, където частният сектор по различни причини не вижда перспектива. А също и да служи като инструмент за провеждане на някакви конкретни политики.

В българските условия тя е замислена като институция, която да подпомага предимно малки и средни предприятия. А през годините частично е изпълнявала функции на инструмент за политики - през нея минаваше финансирането на безплатното саниране, а в основните й направления са вписани неща като стимулиране на експорта, държавни и общински проекти със стратегическо или национално значение, публично-частни партньорства.

Проблемът е, че в последните години всичко това е на много заден план. Все по-голяма част от кредитния й портфейл е насочен директно към едри бизнеси, често контролирани от близки до политици лица. Топ експозициите й, всяка от които от порядъка на 150 млн. лв. - близо до лимита по закон 25% от приемливия й капитал, са "Булгартабак" (считан за контролиран от депутата от ДПС Делян Пеевски, "Техномаркет" - формално отделен от "Булгартабак" вероятно именно с цел да влезе в лимита, и "Роудуей кънстракшън", свързана с близкия до ДПС Румен Гайтански-Вълка. Само те формират около ⅓ от директно отпуснатите кредити за фирми. А същевременно делът на индиректното финансиране чрез линии за търговски банки, през което наистина се финансират МСП, се свива все повече като дял.

Реално за единствена по-съществена роля на ББР в посока публична политика от залеза на санирането насам може да се брои финансирането на Държавната консолидационна компания с около 100 млн. лв. И тук обаче основната част от средствата беше предназначена за зараждащия се модел на държавен капитализъм. През 2016 г. чрез тях беше национализиран "Авионамс" за близо 30 млн. лв., а впоследствие още десетки милиони за финансирането на дейността му.

В инфраструктурното строителство и ремонтите, при които отива лъвският пай от бюджетните разходи, стана видима тенденцията да се включват държавните "Монтажи" и "Автомагистрали", към които вече бяха насочени няколко милиарда лева.

Ако досега огромният публичен ресурс се поделяше с търгове между няколко компании фаворити, които поради липса на необходимия капацитет наемаха подизпълнители, сега самите обществени поръчки отпадат и подизпълнителите са избирани през държавните дружества без ограниченията на тръжните правила и базовата прозрачност, която те осигуряват. Така дори мощните досегашни фаворити ще станат много по-зависими и послушни, ако искат да останат в играта.

В обобщен вид - навлизането на държавата в икономически сектори не променя модела, а само нивото на преразпределението на финансовите потоци. Докато преди няколко години трябваше да балансират между интересите на няколко конкуриращи се олигархични групи, сега упражняващите властта ще могат да ги контролират директно.

Тази "национализация" идва с извинението, че конкуренцията и пазарът са се провалили в част от изброените сектори. Но причината за този провал е в самата политическата власт. Вместо да укрепва регулаторите и да осигурява "равен терен" за правене на бизнес, управляващите изпразниха институциите от смисъл, за да стане възможно облагодетелстването на избрани от тях бизнесмени - дали с обществени поръчки, както при пътното строителство, дали със замижаване за милиони дължими такси, както при хазарта, или с директно необезпечено финансиране от ББР.

Вместо решения за преодоляване на тези изкривявания, един по един за провалените от корупция сектори се предлага прехвърлянето им към държавата. Която впрочем ще поеме и загубите.

Още един пример като за учебник

Тези дни, малко след края на талончетата за търкане, каквито ги познавахме досега, затвори веригата "Лафка". Тя беше създадена преди няколко години с подкрепата на държавни и общински органи в името на това ДПС (чрез бизнеси на депутата Делян Пеевски) да осъществи монополизация и вертикална интеграция по веригата на добавена стойност на издаването на вестници - с цел политическо влияние. Всичко започна години преди това, когато с финансиране от КТБ един по един бяха изкупени или подчинени икономически повечето вестници. "Лафка" трябваше да концентрира бизнес в крайните точки на продажба, "Национална дистрибуция" монополизира дистрибуцията, ключова печатница се оказа собственост в същата група от интереси. Сега по цялата тази верига се генерират загуби, а за "спасител на вестниците" се обявява държавата, която с мълчаливата подкрепа на КЗК позволи тази концентрация и разруха.

През ноември 2019 г. в разговор с ръководители на "Репортери без граници" за незавидното състояние на журналистиката в България от всички вариации на държавна подкрепа за качествената преса в страните от ЕС премиерът Борисов избра следната: "За свободата на словото това, което може да се направи, е да не оставяме разпространението на частници". И нареди на държавните "Български пощи" да поемат дистрибуторската дейност, защото, както се оказа, "Национална дистрибуция" също излиза от играта. (Още - тук.)

Резултатът е, че качествената преса почти изчезна от пазара, а загубите от играта на монополи ще се прехвърлят към държавата под лозунга да се подпомогне "свободата на словото". И това е пример за увреждане на демокрацията повече, отколкото на икономиката.

Новата мода - на държавни холдинги

Може да доведе до още по-лоши структурни проблеми. За решаването на по-сериозен проблем например се предлага създаване на нов държавен холдинг. Така от водната криза в Перник се роди "Български ВиК холдинг" под шапката на регионалното министерство, ознаменуван с наливането в него на 1 млрд. лв., взети от фискалния резерв на държавата. Той е предшестван от холдинга под шапката на икономическото министерство - Държавната консолидационна компания (ДКК), в която са събрани множество държавни предприятия в различни сектори с активи общо за около 1 млрд. лв. и чийто капитал правителството увеличи с 500 млн. лв. преди две години. Моделът е енергийният холдинг (БЕХ), създаден през 2008 г. от тройната коалиция и останал при трите правителства на Борисов до превръщането му в машина за преразпределение на милиарди.

"ВиК си е наследствена държавна дейност, тя не се е развила като бизнес, който държавата да "прибере". Всъщност това, което се случва, е както при НЕК и ДКК - това са наследени държавни компании, които се управляват зле и имат нужда от държавна подкрепа, затова и се предлага създаване на нов холдинг и осигуряване на свеж ресурс от 1 млрд. лв. от фискалния резерв за него", коментира пред "Капитал" Калоян Стайков, експерт в Института за пазарна икономика. "При ДКК това стана от желанието за заобикаляне на Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система и по-конкретно - приходите от концесии и приватизация в държавния бюджет да отиват в т.нар. сребърен фонд. По този начин приходите отиват в ДКК, тя формира печалба, която се връща в бюджета под формата на дивидент и се заобикаля законът", посочва той.

Основна характеристика на тези структури е почти тоталната непрозрачност при изразходването на публичните средства. А доколко ефективна е държавната икономика се вижда най-ясно в енергетиката, където и малкото частен бизнес е силно регулиран. Националната електрическа компания, която по своята същност е монополист в сектора и диктува правилата, като едновременно купува, произвежда и продава електроенергия, има над 4 млрд. лв. дългове и повече от 1.2 млрд. лв. непокрита загуба. Печалбата от АЕЦ "Козлодуй" пък, вместо да инвестира за съхранение на ядрените отпадъци или в нови технологии, се прехвърля през БЕХ към губещата ТЕЦ "Марица изток 2" под формата на плащания за квоти CO2. Въпреки това дълговете на централата са над 1.6 млрд. лв., а натрупаната загуба - около 850 млн. лв. Сега БЕХ ще отпише 600 млн. лв. от дълг на ТЕЦ-а, което ще позволи на порочния кръговрат да продължи, но няма да реши проблемите, а още ще ги задълбочи.

"Общото между всички тези случаи - БЕХ, ДКК, средствата за АМ "Хемус" и плановете за нов ВиК холдинг, е, че държавата няма идея как да управлява активите си. И няма идея защо въобще ги има тези активи. Новият закон за държавните предприятия въвежда изискване за изготвяне на оценка за необходимостта от създаване на ново държавно предприятие, но няма такова изискване за съществуващите компании и активи. Единственото обяснение за съществуването на голямата част от държавните и общинските компании е, че те са наследени от период, в който липсват частни компании, а сега са "превзети" от частни интереси. Няма причина да не се приватизират и/или концесионират компании като БДЖ, "Български пощи", компаниите в БЕХ, ВиК дружествата и редица други", смята икономистът Калоян Стайков.

Монополистът "Информационно обслужване"

Малко след изтичането на огромния масив от данни на български граждани от НАП министрите на транспорта и на финансите Росен Желязков и Владислав Горанов внесоха в Министерския съвет предложения за поправки в Закона за електронното управление, които практически превръщат в монополист компанията "Информационно обслужване", която е 99.5% собственост на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Впоследствие стана ясно, че тя няма да има такъв статут за цялата държава, а за 27 институции, между които и ключови министерства като тези на вътрешните работи, на финансите, на транспорта и на здравеопазването. Промените влязоха в сила в края на 2019 г.

Решението е част от поредицата такива промени, налагани под мотото "държавата трябва да си поеме отговорностите". В случая резултатът ще е слагането на край на конкуренцията при изграждането на електронното управление. На теория това може да доведе до по-бързо въвеждане на дигитални услуги и спиране на практиката IT бюджетите на министерствата да се раздават само по корупционен принцип, но има и рискове - по-бавна работа заради потенциалното изграждане наново на стари системи, за да се достигне до търсената "хомогенност", както и възможен спад в качеството, след като цялата работа ще бъде в ръцете на една компания.

Както и в другите казуси, остава въпросът дали "Информационно обслужване" има необходимия капацитет да се справи с изграждането и поддържането на толкова много системи. Краткият отговор е "не", което означава, че държавната фирма ще възлага дейности на подизпълнители чрез обществени поръчки. Така компанията ще има възможността да управлява ресурс за стотици милиони левове през идните години.

Какви са последиците

От драматичното намеса на държавата в икономиката на първо място ще страдат публичните сфери като образованието, здравеопазването и социалните услуги, където е нейната основна роля. Тя обаче се свива там за сметка на области, в които не е силна, но пък осигуряват най-привлекателните възможности за частни печалби от публични средства.

Второ, ще се стигне до още по-голямо влошаване на средата за бизнес с по-нататъшно изтласкване на конкуренцията от нея. И след като еврофондовете вече изкривиха пазарната среда в много сектори, сега тя ще бъде доизкривена.

Трето, ще нарасне апетитът за интервенция в още сектори - независимо от опита с енергийния холдинг, който показа, че ако преди десетина години дружествата в него имаха някаква стойност, сега освен АЕЦ "Козлодуй" и Енергийния системен оператор (ЕСО) останалото е за боклука.

Такъв период в България вече е имало - именно преди приватизацията, когато частните интереси стояха на входа и на изхода на държавните предприятия, така че загубите им да се национализират, а печалбите - да се приватизират. До логичния катастрофален резултат през 1996 г.

Поддържането на губещи фирми, които отдавна трябваше да бъдат преструктурирани, ще продължи и заради налаганата представа, че държавата осигурява всички блага и въвежда справедливост не чрез законите, а със "силна" ръка. "Парадоксът е в това, че, от една страна, хората искат ясна отговорност, а от друга, вярват най-малко в институциите и държавата като цяло", коментира директорът на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов. Обяснението според него е, че има омраза към властта, но омразата към богатите т.е. към частното, е по-голяма. "Твърдението, че държавното е социално, не е вярно. В повечето случаи то дори не е ефективно", смята той.

Ако последните скандали показаха как държавата открито е давала рамо на едри частни играчи, новата й политика ще направи тези "услуги" не толкова видими. Затова пък цялата й "безкомпромисност" се насочва към малкия и средния бизнес - и с недомислената наредба Н-18, и с опитите да се ограничат дейности като Airbnb или споделените пътувания. Стигна се и до полицейски акции, в които от къщи бяха конфискувани няколко литра домашна ракия и няколко кутии цигари.

Някой размахва държавата като бухалка и официалната власт на ГЕРБ и Бойко Борисов изглежда безпомощна да го спре. Предстои развръзка с отпадането на наказателната давност за приватизационните сделки, за което главният прокурор Гешев практически нареди на Народното събрание да промени конституцията. Макар и неофициално, източници от ГЕРБ казват, че Борисов на свой ред е наредил на правосъдното министерство да изработи промените и да започнат консултации с другите партии в парламента. Процесът, който за пореден път би потвърдил липсата на правов ред, може да се проточи до изборите и да заглъхне, а може и да се ускори заради тях. В условията на държавен капитализъм нищо не е предвидимо и всичко става възможно.

*В специализирани публикации са описани различни модели на държавен капитализъм. Според икономиста Ян Бремър в тези икономики главен участник и арбитър е държавата, която използва пазарите за извличане на политически печалби. Като примери са посочени Китай, Русия и Венецуела. В източноазиатския модел (познат и като спонсориран капитализъм) правителството инвестира в определени отрасли, за да стимулира частни субекти в тях.

БЕХ - машина за покриване на загуби

Когато в началото на 2016 г. стана ясно, че Европейската комисия настоява за радикално преструктуриране на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и най-вече двете му дъщерни дружества "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз", премиерът Бойко Борисов зае героична поза и заяви: "Това ще е тежък политически удар срещу България и недопустимо за нас, каквито и пари да ни санкционират." Причината беше разследването на ЕК "БЕХ газ", възбудено от "Овергаз" по случая с отказа на държавната компания да допуска други доставчици до мрежата си. Брюксел разследва случая бавно и спокойно, като Генерална дирекция "Конкуренция" явно е искала ситуацията да се уреди на българска почва. Това обаче не се случи, нещо повече - в края на 2015 г. "Газпром" прекрати доставките си за дъщерното си дружество "Овергаз", като остана усещането, че "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз" бяха част от плана.

Всичко това накара ЕК да вземе по-кардинални мерки. Според самия премиер Брюксел е искал България да продаде газопреносната си мрежа на външна фирма, заради което той е застанал на патриотичната си позиция. Комисарят по конкуренцията през 2018 г. Маргрете Вестагер отрече да имало такова искане. Но в резултат на отказа на българското правителство да се съобрази препоръките на комисията "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз" бяха глобени със 77 млн. евро. И вместо България да спечели, продавайки дял в газопреносното дружество, всъщност инкасира загуба.

Този случай е показателен за начина, по който държавата използва собствените си активи. Причината за отказа от преструктуриране на "Булгартрансгаз" е желанието на правителството на Борисов на всяка цена да построи българската отсечка на руския газопровод "Турски поток". Ако в дружеството беше влязъл частен акционер или независим оператор управляваше мрежата, газовият оператор едва ли щеше да се хвърли с главата напред в проект, което всъщност намалява печалбата му в средносрочен план. Частен акционер от голяма европейска фирма със сигурност би помогнал за по-добро водене на преговорите с "Газпром" или пък за по-добро управление на обществените поръчки, така че строежите да бъдат по-евтини.

Това е и причината БЕХ никога да не излезе на борсата, както се предлагаше още през 2010 г. от икономическия екип на ГЕРБ. Частни акционери в холдинга или дъщерните му дружества щяха да охлаждат неразумни или направо безсмислени инвестиции. Вместо това ГЕРБ остави БЕХ да се превърне основно в средство за прехвърляне на пари от печелившите му дружества към губещите като НЕК и столичната топлофикация, а в по-ново време - ТЕЦ "Марица-изток 2". Тоест в машина за покриване на загуби.
Темата накратко
  • За кратко време държавата нахлу агресивно с милиарди в ключови сектори, започна практически да национализира и бизнеси.
  • Новата кампания срещу приватизацията дискредитира пазарната икономика в полза на приближени до властта играчи.
  • Силната намеса на държавата ще свие още повече конкуренцията в икономиката и ще доведе до преразпределяне на позициите в нея.

Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

18 коментара
  • 1
    geoprofi avatar :-|
    Geo

    Има си термин за това - фашизъм, няма нужда да се измисля нов (визирам заглавието). Иначе чудесна статия.

  • TVV

    Майко мила...И после защо чуждестранните инвестиции се сриват. И после защо няма дребен и среден бизнес..и после защо я няма средната класа..и после защо си оставаме бедни...
    Моделът Борисов ни до-съсипва! Особено очевидно през последните години...

  • 3
    vzoran avatar :-|
    vzoran

    Няма морал. Започват да се нанасят щети, за които ще плащаме в бъдеще. Струва ми се че плавната смяна започва да става невъзможна.

  • 4
    chichka avatar :-|
    chichka

    До коментар [#1] от "Geo":

    Ограмоти се! Що е фашизъм, комунизъм, фалангизъм.... Аман от евтини, негламотни, манипулативни епитети!

  • 5
    vstoyanov avatar :-|
    vstoyanov

    Добре, ама в Брюселландията, който не спирате да я хвалите е същото, само че изкупиха фирмите чрез квантитативно облекчаване (печатане на пари).
    В момента Японската централна банка е главен акционер в почти всички публично търгувани фирми. В Европа е през проксита и регулации, но горе-долу същото. Тука директно крадат.
    И да - това се нарича фашизъм.

  • 6
    vstoyanov avatar :-|
    vstoyanov

    https://asia.nikkei.com/Economy/BOJ-is-top-10-shareholder-in-40-of-Japan-s-listed-companies
    Ето, за да не съм голословен. В останалите 60% са разни пенсионни фондове, които пак са... държавни.
    В еврозоната е направено по толкова измамен и тарикатски начин, че изисква доста обяснения за да се докаже, но пак е така.
    А докато си играеме на централно планирана икономика, китайците ни минаха не само по технологии (10 години пред нас), но и по инфраструктура - 32,200 км влакове стрели - в Германия има 1500 км и то доста по-бавни и мизерни.и

  • 7
    iavorski avatar :-|
    iavorski

    Някой размахва държавата като бухалка и официалната власт на ГЕРБ и Бойко Борисов изглежда безпомощна да го спре.

    НЯКОЙ има одобрението на ГЕРБ да го прави...

  • 8
    nik666 avatar :-|
    Strygalldwir

    Най-яростните тролове са под най-смислените статии.

  • 9
    crusible avatar :-|
    crusible

    Добре сте го описали, Капитал, ама обикновения Ганьо балкански това не го касае. Той е озлобен и милее за мъст срещу неправдите правещи го беден и ролята на Гешев е да му посочва "виновните".... олигарси. През това време политинжинерите мислят следващите ходове за тоталното превръщане на България в държава от евразийски тип, съществуваща за благото на малцина...

  • 10
    vhv avatar :-|
    vhv


    До коментар [#] от "
    iavorski
    ":
    Вижда и ге.п ще са от следващите, които ще усетят бухалката покухите си кратуни. И ще зареват, но ще е късно и никой няма да им съчувства.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK