ДКК - милиони на тъмно

Компанията не обича да се отчита и не е подвластна на законите за обществените поръчки и за достъпа до информация

Емил Караниколов, министър на икономиката
Емил Караниколов, министър на икономиката    ©  Капитал
Емил Караниколов, министър на икономиката
Емил Караниколов, министър на икономиката    ©  Капитал

Кабинетът "Борисов 3" е щедър на обещания за прозрачност, но особено пестелив стане ли дума за една от най-мистериозните структури - Държавната консолидационна компания (ДКК). Работата й е извън времето и пространството, а всякакви опити за откритост удрят на камък. Големият абсурд е, че макар ДКК да работи с публични средства, тя не е длъжна да обявява търгове. "Пропуск", който управляващите не отстраняват при многобройните си корекции на Закона за обществените поръчки, променян около 20 пъти само за последните четири години. Удобно - особено когато разполагаш с половин милиард лева за ремонт на язовирите.

Държавната компания е извадена и от обсега на друг важен закон, гарантиращ прозрачност - за достъп до обществена информация. И за многобройните въпроси оттам заявяват, че са фирма и не са задължени да отговарят. А от ресорното Министерство на икономиката твърдят, че не могат да повлияят, тъй като ДКК е юридическо лице. Превръщането й в един от най-големите държавни холдинги у нас е поредното доказателство за опитите на държавата да монополизира без ясни мотиви и оценка на въздействието куп дейности в противоречие с всякакви пазарни правила.

Всичко в кюпа

В такъв комфорт през последните няколко години ДКК "погълна" куп фирми и затвърди усещането, че правителството харчи на милиони левове по бърза писта за сключване на договори с избрани без състезание фирми.

От скромно дружество, създадено в първия кабинет "Борисов" през 2010 г. с цел да се заобиколи изискването приходите от приватизация да отиват в Сребърния фонд, ДКК се превърна в оръжеен и "воден" мастодонт, на който правителството даде без публични обяснения щедър чек за 500 млн. лв., който да изхарчи за ремонт на язовирите без особен надзор.

Как, дали и от кого се разходват парите не знаеха и в самото Министерство на икономиката, което само потвърждава абсурдността на ситуацията. Първоначално оттам твърдяха, че е възможно тази дейност да бъде поета от джуджетата "Еко Антрацит" или "Екоинженеринг". Първата се занимава с рекултивация на стари минни терени, а втората - с ликвидиране на последствията от уранодобива. В крайна сметка парите бяха насочени към друга фирма джудже - "Монтажи". През годините дружеството на няколко пъти бе обявено за приватизация, но кандидати така и не се намериха. Сега компанията ще изгражда скъпия нов водопровод за Перник, който се очаква да излезе около 25 млн. лв. Интересно решение, при положение че други две държавни фирми - "Напоителни системи" към земеделското министерство и "Язовири и каскади" към НЕК, например имат богат опит с поддръжката на водоеми.

Всъщност в ДКК са обединени около 20 дружества - от фирми за кисело мляко и добавки, през институт за розата, до поддържането на летище и ремонт на язовири. Стопанисва и "ВМЗ - Сопот", "НИТИ - Казанлък", търговеца "Кинтекс" - всички в оръжейния сектор. От май 2017 г. в холдинга влезе и ремонтният "Авионамс". Министър Караниколов имаше официално желание през ДКК да национализира русенския "Дунарит", но не му се получи.

Кой наднича отзад

Ръководството на ДКК не смята за нужно да отчита дейността на компанията поне веднъж годишно. Отделно холдингът няма и сайт. Името на ДКК присъстваше най-вече в отчетите на Агенцията за приватизация, където на няколко пъти бе записано, че мистериозното дружество препоръчва да има повече продажби. Приходите от продажби обаче с годините намаляха значително, а преди време самият икономическият министър обобщи, че вече няма какво да се продава.

Справка във фирмените регистри показва, че средногодишният брой на служителите за 2019 г. е точно 28. За тях обаче не се знае нищо. Изпълнителен директор на холдинга е Ясен Спасов, а в ръководството влизат още Красимир Тенев и Лъчезар Калбуров, като техните мандати изтичат в края на май.

За борбата кой да овладее борда може да се съди от крамолите около тях. Тримата бяха назначени от икономическия министър Божидар Лукарски във второто правителство на Борисов. Наследникът му в служебния кабинет, сформиран от президента Радев - Теодор Седларски, опита да ги смени, но решението му бе оспорвано в съда и настоящият министър Емил Караниколов ги възстанови.

На софийски адрес

Кметът на София Йорданка Фандъкова намекна, че концесията на "Софийска вода" няма да бъде подновена след 2025 г. с мотива, че сключеният преди 20 години договор е много неизгоден на Столичната община. За вземането на решение за начина, по който да се управлява водата в София, щял да бъде сформиран екип от общинари и експерти. Отсега обаче е ясно, че "ръчното управление" не е добра идея, особено на фона на кризата с водата в Перник и яловите опити на община и държава да се справят с проблема. Макар и да има какво да се желае от работата й, самата "Софийска вода" е сочена като добър пример, включително и от енергийния регулатор, който следи изпълнението на бизнес плановете на дружествата във ВиК сектора.

А състоянието на подмятаната години наред между държавата и общината столична топлофикация е сред най-печалните примери. На няколко пъти през последните години плахо се прокрадна идеята за приватизация на парното в София, което сега е общинско, но същинското решение по съдбата му се отлага. В момента "Топлофикация - София" се "радва" на дългове над 860 млн. лв., загуба почти 600 млн. лв. и трети директор в рамките на три години.