На прага на втора инвестиционна вълна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

На прага на втора инвестиционна вълна

Инженерните производства се характеризират с широки вериги на добавената стойност, които включват както производители на оригинално оборудване, така и техните доставчици

На прага на втора инвестиционна вълна

Производителите, които гледат към България, постепенно ще изместят фокуса от масовото производство към серийни и поръчкови продукти

3623 прочитания

Инженерните производства се характеризират с широки вериги на добавената стойност, които включват както производители на оригинално оборудване, така и техните доставчици

© Цветелина Белутова


В България тече спонтанно, в добрия смисъл на думата, преструктуриране на производствените индустрии, или както сме свикнали да ги нарича официалната статистика - "преработващата промишленост". Страната очаква втора вълна на интерес от инвеститори производители след около двадесет динамични години, в които чуждестранният капитал се насочваше в масовите, серийни производства. В същото време Европа връща обществения фокус и предприемаческото вдъхновение към технологии с индустриално приложение. Европа все още се подготвя за своята четвърта индустриална революция или като стана по-популярна Индустрия 4.0. Това, разбира се, е и целенасочено търсена идентичност за открояване от модела на технологично развитие, както го познаваме от Силициевата долина.

Съвпадението на тези два тренда ще бъде в полза на България. Тя е една от все пак относително малкото нововъзникващи икономики в ЕС, които базират бъдещия си просперитет в голяма степен на индустриалното развитие. Сега е моментът да напомним, че тези процеси могат да вървят естествено и нормално, могат да бъдат и насърчавани.

На фокус са инженерните производства

Преди всичко трябва да сме наясно какви производствени инвестиции очакваме във втората вълна. Съвременната европейска индустрия се характеризира с преобладаващо присъствие на инженерните производства - широка категория за машиностроенето, производството на автомобили и други превозни средства, на домакински уреди, електроника, медицинска техника и компонентите за тях (виж доклада по темата на Trakia.Tech тук). Силно изявен инженерен профил има германската индустрия, където тези производства са отговорни за 2/3 от заетостта в промишлеността. Нещо повече, дори в период на интензивно аутсорсване на индустриални процеси Германия създаде половин милион нови работни места в инженерните производства от 2010 г. насам. Със сходен профил като структура на заетостта са например Чехия и Словакия, но и все още далеч от Германия като производителност на работните места. Индустриалната структура в България и Румъния също се променя в посока по-ясно изявен инженерен профил, но остава по-малко от 50%. По последни данни в Словакия има около 330 хил. работни места в инженерните индустрии, в България - около 230 хил.

Заплатите - естествен филтър за инвеститори

Бързият ръст на заплатите е първият филтър за втората вълна от чуждестранни инвестиции. В инженерните производства в България те отбелязват средногодишен ръст от 8.8% за осемгодишен период, което се дължи главно на конкуренция за работници във времена на бързо увеличаване на производителността. Средната производителност на едно работно място от своя страна расте средногодишно с близо 9.5%. Това би следвало да е червен флаг за производители, които имат опит в конкурентни инвестиционни дестинации от Централна Европа. Да, разходите за труд тук в момента са по-ниски дори отколкото в Румъния, но ръстът им е най-бързият в тази част на Европа, и то не заради профсъюзен натиск или законодателно вдигане на минималните заплати. Затова очаквано и логично е производителите, които гледат към България, постепенно да изместват фокуса от масовото производство, особено популярно с фабриките за асемблиране на краен продукт, към производства в малки серии, както и към поръчкови продукти. Това е традиционно характерно за машиностроенето, но нишите в други инженерни индустрии се увеличават с технологичната промяна на продуктите.

Инженерните производства се характеризират с широки вериги на добавената стойност, включвайки както производители на оригинално оборудване, така и техните доставчици. Това означава изместване на част от фокуса от пазара на нискоквалифициран труд към екосистемата от гъвкави доставчици, сред които и технологични компании. Това е съвсем нова парадигма за българския индустриален възход. В същото време експлозивният ръст на софтуерните индустрии ще бъде важен фактор за новия индустриален тласък. Българската предприемаческа среда ще се промени, като съвсем нормално е новите хъбове и инкубатори да са по-близо до промишлеността - продуктово и географски. Впоследствие мултинационални компании ще се възползват от достъпа до инженерен талант и ще разкрият в България свои центрове за изследвания и развой. Това ще даде шанс на България за по-бързо развитие на условията за привличане на млади таланти към страната. Което в крайна сметка е възможност, която не следва да изпускаме.

*Авторът е икономист, управител на платформата "Тракия тех"

Автор: Капитал
Автор: Капитал
Автор: Капитал

В България тече спонтанно, в добрия смисъл на думата, преструктуриране на производствените индустрии, или както сме свикнали да ги нарича официалната статистика - "преработващата промишленост". Страната очаква втора вълна на интерес от инвеститори производители след около двадесет динамични години, в които чуждестранният капитал се насочваше в масовите, серийни производства. В същото време Европа връща обществения фокус и предприемаческото вдъхновение към технологии с индустриално приложение. Европа все още се подготвя за своята четвърта индустриална революция или като стана по-популярна Индустрия 4.0. Това, разбира се, е и целенасочено търсена идентичност за открояване от модела на технологично развитие, както го познаваме от Силициевата долина.

Съвпадението на тези два тренда ще бъде в полза на България. Тя е една от все пак относително малкото нововъзникващи икономики в ЕС, които базират бъдещия си просперитет в голяма степен на индустриалното развитие. Сега е моментът да напомним, че тези процеси могат да вървят естествено и нормално, могат да бъдат и насърчавани.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    velvoofell avatar :-|
    velvoofell

    Въпросът е как България да подобри публичните услуги, за да задържи висококвалифицираните си кадри. Сега има две паралелни вселени - тази на политически управляваните фирми, разпределящи обществени средства и тази на бизнеса, който създава принадена стойност. Пътищата на хората от двете вселени се пресичат, когато заведат децата си на училище, имат нужда от лечение или пътуват по пътищата.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK