Дебатът за еврото: Според бизнеса страховете са изкуствено създадени
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дебатът за еврото: Според бизнеса страховете са изкуствено създадени

Reuters

Дебатът за еврото: Според бизнеса страховете са изкуствено създадени

България рискува имиджа си пред европейските партньори, като оставя впечатление, че не може да изпълни поети ангажименти

Вера Денизова
5834 прочитания

Reuters

© Reuters


Страховете на хората от въвеждането на еврото, които породиха напрежение дори сред управляващите през последните месеци, са изкуствено създадени. В същото време в момента страната има реален шанс да влезе във валутно-курсовия механизъм ERM II (познат като чакалнята на еврозоната) и не трябва да го пропилява. Около това мнение се обединиха икономисти, представители на бизнес организации и финансови експерти на кръгла маса, организирана от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и "Експат капитал", на която освен ползите от присъединяването на България към еврозоната се дискутираха и някои рискове.

Ниските лихви, които надуват балони

Риск според някои икономисти са ниските лихви в еврозоната, които поддържа ЕЦБ и които може да доведат до надуване на балони в някои сектори на икономиката. Според зам. финансовият министър Маринела Петрова обаче и в момента страната работи в квазипаричен съюз заради валутния борд и това беше причината преди кризата от 2008 г. да се надуе балон в сектора на недвижимите имоти. На практика бордът действа като процикличен механизъм и при подем в световната икономика "внася" инвестиции и растеж, при спад "внася" криза.

Според икономиста Красен Станчев сегашният режим на фиксиран курс в среда с ниски лихви е по-добър и не е ясно докъде ще стигне развитието в еврозоната при тези ниски лихвени равнища. "Това, което ме притеснява обаче, са българските правителства. Нищо не е сигурно и това, което е по-несигурно, е тук, а не там. Затова съм за еврото", казва Станчев.

Той допълва, че други широко разпространени притеснения - за загуба на самостоятелна политика на БНБ, са неоснователни. И даде пример - най-независима централната банка е била през периода 1995 - 1997 г., когато се случват най-големите сътресения в банковия сектор и в държавата. "Ако бях на мястото на управителя на БНБ и на финансовия министър - в състояние на висока обществена тревожност, вероятно щеше да направя така, че да се опитам да прокарам поправките в Закона за БНБ като тях - в 12 без 5", допълва Станчев. Според него обаче е добре, че тези промени предизвикаха дебат, защото след него стана ясно, че консенсус за приемането на европейската валута има сред бизнеса, банките, както и сред всички политически партии в сегашния парламент. Затова и правителството и БНБ трябва да вървят по плана си за влизане в ERM II и Банковия съюз.

Хърватия може и да ни изпревари

"Нашите усилия в момента са първо за влизане във валутно-курсовия механизъм ERM II. Там България ще запази валутния си курс и борд, като в него вероятно ще бъдем ние, Дания и Хърватия. Хърватия дори може да ни изпревари", казва Маринела Петрова. Балканската държава тръгна по пътя на България за влизане в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз година по-късно, като в момента ЕЦБ извършва преглед на активите и стрес тестове на пет хърватски банки. Резултатите се очакват през май 2020 г. Оценката на българските банки (ЕЦБ избра шест) е готова от лятото на 2019 г., като при две с местна собственост - ПИБ и Инвестбанк, беше открит капиталов недостиг. Двете финансови институции имат срок до 30 април да изпълнят плановете за попълване на капитала. При Хърватия обаче е възможно да не бъдат идентифицирани капиталови дупки за попълване - там се проверяват четири институции - част от международни групи, и една държавна.

Междувременно покрай промените в Закона за БНБ започна дискусия дали изобщо на страната й трябва да върви в посока приемане на еврото, въпреки че това е ангажимент, поет с влизането в ЕС. Често се изтъква и че други държави като Полша, Чехия, Унгария и Швеция не правят постъпления, но на това експертите изтъкнаха различията и най-вече, че всички тези страни имат режим на плаващ курс.

Друг аргумент е дали не е по-добре правителство и централна банка да замразят тези усилия, защото валутният борд работи добре, а и действа дисциплиниращо и връзва ръцете за прекомерни бюджетни разходи. Според Красен Станчев обаче между фискалния консерватизъм и членството в еврозоната трудно може да се открие корелация, като в самия паричен съюз примерите варират от строгата дисциплина на Германия до печално известната с дългогодишната си дългова криза Гърция. Според него България принадлежи към по-скоро фискално консервативните страни и това не се дължи на паричния й режим.

Влизането в еврозоната по всеобщо мнение е естественият и най-безболезнен начин да се излезе от паричния съвет. "Запазваме си валутния борд, като си удряме върху имиджа на страната. И оставяме европейските си партньори с впечатление, че сме страна, която не може да изпълни поетите ангажименти", коментира сега Петрова. Тя разясни, че в периода на престой в механизма се изготвя план за смяна на лева с евро. "Започнали сме да работим по тези планове още през 2017 г., включително и защита на потребителите и наблюдение на цените. В този преходен период трябва да се случат много неща, преди да излезем от валутния борд и да влезем в еврозоната", посочва зам. финансовият министър.

И още малко за ползите от еврото

"Икономическите ползи като повече инвестиции, търговия и туризъм са само 10% от всички позитиви от приемане на еврото", казва Николай Василев, изпълнителен директор на "Експат капитал". Според него с много по-високо тегло - около 40%, е по-тясната интеграция на банковия и небанковия сектор в европейските, както и допълнителният надзор, който ще осъществява ЕЦБ. Най-големият плюс от членство в еврозоната според Василев е, че това ще увеличи международния имидж на страната. "Ако държавата няма за цел да е в ОИСР, еврозоната и Шенген, не знам какви други цели трябва да си постави", казва Василев.

"България трябва да работи в посока увеличаване на доверието към нея от страна на Европа", допълни и Улрике Щрака, търговски съветник в посолството на Австрия в България.

Страховете на хората от въвеждането на еврото, които породиха напрежение дори сред управляващите през последните месеци, са изкуствено създадени. В същото време в момента страната има реален шанс да влезе във валутно-курсовия механизъм ERM II (познат като чакалнята на еврозоната) и не трябва да го пропилява. Около това мнение се обединиха икономисти, представители на бизнес организации и финансови експерти на кръгла маса, организирана от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и "Експат капитал", на която освен ползите от присъединяването на България към еврозоната се дискутираха и някои рискове.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    mwe56578044 avatar :-|
    mwe56578044

    СТРАХЪТ В ОБЩЕСТВОТО МОЖЕ ЕФЕКТИВНО ДА СЕ РЕШИ
    Всички сме на ясно че страховете на българите са свързани с няколко обезценявания на спестяванията и фалита на КТБ.
    Тези събития в очите на обикновения човек е организирана кражба.
    Естествени са страховете и съмнениятя ,че определени среди ще организирят поредня обир девалвирайки лева.
    КАКВО Е РЕШЕНЕТО КОЕТО ЩЕ УСПОКОИ БЪЛГАРИТЕ:
    Абсолютно всички левови влогове преди влизане в чаканята да бъдат едновременно номинирани в ЛЕВА/ЕВРО на база официалния курс на БНБ от 1.95583.
    Собственицит на влоговете да могат да оперирт по желание в евро или лева.
    Такова решене гласувано от Народното събрание и реализирано решава абсолютно всички възникнали страхове.
    Остава да се реализира.В противният случай недоволството,съмнията и напрежението ще расте
    ИМА ЛИ НЯКОЙ КОЙТО ДА РАЗРЕШИ ПРОБЛЕМА

  • 2
    borodino avatar :-|
    borodino

    До коментар [#1] от "mwe56578044":

    Наивничко.
    Първо - кой ще го плати това упражнение? Пък и парите в обръщение са кратни. Откъде ще се вземат тия 2 млрд Е, които да се набутат на мястото на почти 4 млрд лв по сметки? После - влизането в ЕЗ иска БНБ да вложи като депозит в ЕЦБ едни между 500 млн и 1 млрд Е и след това да се саморазпусне. Това преди или след превалутирането, което предлагаш, мислиш да стане?




  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Най-голямата опасност е, че колкото повече се доближаваме до Европа, толкова по-безвъзвратно става. Русия никак не харесва това. Най-верните тролове веднага подеха темата. Който им вярва - да се замисли за своята интелигентност.

  • 4
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#2] от "borodino":

    Излизането от валутен борд ще освободи предостатъчно валута, че да можем да си го позволим, а и да остане. И троловете го знаете, естествено. Ако имаме 2 млрд. за самолети, ще имаме и за това далеч по-смислено начинание.

  • 5
    lyt01611603 avatar :-|
    lyt01611603

    До Георги Георгиев. Ние нямаме 2 млрд. за самолети. Взехме ги на кредит от собствения си народ и то без референдум. Еврото не е смислено начинание. Къде е смисълът? Ако е смислено, защо няма референдум за него?

  • 6
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#5] от "lyt01611603":

    Именно защото е смислено, няма нужда от референдум. Заема, който изтеглихме за самолетите, е далеч по-малък от 2 млрд.

    Освен всичко останало, избягваш основната теза - освободените пари от валутния борд. Ако не знаеш, БНБ има задължение да поддържа валутни резерви, които покриват парите в обръщение напълно. Става дума за валута с левова равностойност над 24 млрд. лв:

    https://www.investor.bg/biudjet-i-finansi/333/a/242-mlrd-evro-sa-mejdunarodnite-valutni-rezervi-na-bylgariia-v-kraia-na-noemvri-274805/

    Голяма част от тези средства ще се освободят след преминаването към еврото, да не говорим за по-тясната интеграция с ЕС и подобрения банков надзор.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK