Какви икономически мерки може да се вземат по време на пандемия

Разпространението на коронавируса безспорно ще окаже, и вече оказва, сериозен ефект върху икономика на България. Обявеното извънредно положение и последвалите строги мерки в огромна степен промениха икономическия живот в страната. Прегледът на литературата от предходни световни епидемии, както и моделирането на потенциалните макроикономически последици, показва, че ефектът от подобен шок е различен от това, което се наблюдава при финансова и икономическа криза. Пандемията води до много дълбок краткосрочен удар върху икономиката, който засяга всички, макар и през различни канали и в различна дълбочина. Икономическите мерки по време на пандемията, взети в рамките на обявеното извънредно положение, следва да се фокусират на първо място именно върху този краткосрочен шок.

Общи положения в дебата за мерките

• Няма мерки, които да предотвратят или напълно компенсират неблагоприятния стопански ефект от подобно катастрофично събитие. "Цената" на кризата не може да бъде избегната, в най-добрия случай може да се олекоти краткосрочният удар.
• Мерки - предприети от бизнеса или правителствата - могат да облекчат само част от щетите, при това не в еднакъв мащаб за всички. Засегнатите бизнеси не могат да очакват запазване на дейността и печалбите все едно не е имало пандемия.
• На макро ниво, безсмислено е да се правят опити с публични средства да се замести ефекта от свиването както в търсенето, така и в предлагането. Опит за подобни мерки може да има огромна фискална цена и нулев реален ефект.
• На микро ниво, всяка подобна криза удря реалния сектор и голяма част от стопанските агенти ще трябва да понесат в една или друга степен загуба.
• Икономиката е гъвкава система от отношения, която се адаптира към неблагоприятни външни шокове - лошо време и бедствия, пандемии, терористични актове и др. Краткосрочният шок не означава стопански апокалипсис. Извън глобален катастрофичен сценарий, след период на ограничителни мерки световната икономика ще започне да се връща към нормалността - важно е колко бързо стопанските субекти ще възстановят продуктивността си и капацитета си.
• Мерките трябва да целят подкрепа на предприемачи, които полагат усилия да адаптират и спасят бизнеса си, да го съхранят и "рестартират" - затова и те трябва да са обвързани с поддържане на дейност, запазване на заетост, плащане на партньори и т.н. Различната степен на "самоучастие" е поне инструмент поне донякъде да се гарантира, че средствата ще се ползват от иначе жизнени бизнеси, които възнамеряват да възстановят дейност след краткосрочния шок.
• Още повече, различните форми на държавна помощ създават огромен политически и морален риск - не бива да се допуска в условията на извънредно положение насочване на средства на данъкоплатците за покриване на загуби, нямащи нищо общо със сегашната криза.
• С мерките си правителството не трябва да пречи или да намалява стимулите на частния сектор да търси пазарни решения, чрез предоговаряне на срокове и плащания, намаляване на цени/наеми и др. под.
• Добрите дългосрочни политики - насърчаващи инвестиции, труд, развитие на човешкия капитал, финансово благоразумие, подобряване на качеството на живот - ще са важни за бързо възстановяване и икономически растеж след края на периода на ограничения и битка с пандемията.

Неизбежната краткосрочна рецесия

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

При пандемия и тежки временни мерки за ограничаване на социалния и икономическия живот може да се очаква много тежък краткосрочен удар върху икономиката. Прегледът на икономическата литература за пандемиите показва, че потенциално при по-мек сценарий на заболеваемост ефектът би бил в рамките на 1% от БВП на страната, докато при по-тежък(критичен) сценарий той би достигнал 4-5% от БВП на страната. Имайки предвид твърдите мерки у нас, както и в Европа, очакванията са по-скоро за дълбок удар - едномесечно извънредно положение дори надхвърля някои от допусканията на критичния сценарий.

Подобен удар върху икономиката би означавал, че в рамките на 2020 г. цяла Европа, в т.ч. и България, ще изпадне в рецесия. Европа вече беше в състояние на "синхронизирано забавяне", така че стои отворен въпросът дали еднократният шок няма да доведе до нова финансова криза и по-дългосрочно забавяне в Европа и в България. Към момента обаче фокусът е върху безпрецедентната ситуация с коронавируса и бързото приспособяване на икономическия живот у нас към тази нова реалност.

Неблагоприятните стопански ефекти от пандемията са различни по причини, значимост и време за въздействие. Така например някои бизнеси изцяло преустановяват дейността си заради ограничения в социалния живот. В тази група попадат организаторите на културни или спортни събития, кафенета, барове и т.н., но заедно с тях засегнати са и всички, свързани с въздушен транспорт и изобщо презгранично пътуване, въпреки че няма пълна забрана за дейността им. Отделно, кризата е с "отворен край", което е сериозен шок за планиране на летния туристически сезон, макар засега формални забрани да не са въведени.



Промишлените предприятия, интегрирани в глобалната икономика, трябва да се справят с провалени доставки на суровини или части и отказани или отложени поръчки. Това са краткосрочни и непосредствени въздействия на кризата; отделно, общото свиване на стопанската активност ще доведат до по-ниско съвкупно търсене на макро ниво. С други думи, индиректно почти всички стопански субекти ще бъдат засегнати в следващите тримесечия заради по-ниско потребление и вероятно отлагане или преосмисляне на инвестиции. Това може да доведе и до свиване на търсенето на бизнес услуги - ИТ, аутсорсинг на процеси и др. - които засега не срещат директни пречки пред дейността.

Действията на правителствата трябва да отчитат това - една част от мерките ще са временни, с краткосрочен характер и ще са насочени към облекчаване на непосредствения шок в икономиката, докато в дългосрочен план фокусът трябва да е върху поддържане и подобряване на благоприятна регулаторна и данъчна среда, която да позволи бързо адаптиране на икономиката и възстановяване на растежа в периода след края на ограниченията.

Бюджет по време на пандемия

Икономическият шок от коронавируса безспорно ще има сериозни фискални измерения. Потенциалният удар върху БВП на страната ще доведе до спад в бюджетните приходи - финансовият министър вече спомена предварителни оценки, при които приходите не се изпълняват с около 3 млрд. лв. Съдейки по тежкия сценарий за макроикономически ефект от коронавируса (загуба на 4-5% от БВП), подобен ефект върху приходите в бюджета е напълно възможен. Евентуално разсрочване или удължаване на сроковете за плащане също ще има ефект върху общите събрани приходи за годината.

Ефектът върху разходите също ще е сериозен. Разходите в здравеопазването и социалната сфера ще се повишат, като директен резултат от борбата с вируса. Разходите, свързани с работната сила, също ще се повишат, независимо дали ще бъдат под формата на обезщетения за безработица или нови мерки за запазване на заетостта. Към това можем да добавим и дискусията за множество допълнителни мерки - ликвидна подкрепа за компании и различни секторни мерки, които също биха имали своето бюджетно измерение.

Бюджетният ефект на коронавируса ще бъде висок и това трябва да се вземе под внимание в общата фискална рамка. Бюджетът трябва да отчете новата ситуация и да преосмисли приоритетите си за тази година. Публични разходи, които не са спешни или критични, могат да бъдат отложени. Факт е, че инвестициите са особено важни за икономическия растеж, но в година на безпрецедентна пандемия и извънредно положение, някои от тях могат да бъдат преосмислени и отложени. Част от публичната цена на коронавируса трябва да бъде покрита с преструктуриране на разходите в бюджета, така че натискът върху бюджетното салдо да бъде частично омекотен.

Мерките в Европа

Краткият преглед на мерките в Европа показва много сходства между отделните страни това се потвърждава както от последната позиция на Еврогрупата, така и от нашия преглед на мерките по страни. Основните направления в националните мерки са следните:

• Моментални фискални мерки за ефективна борба с епидемията - тук влизат непосредствените разходи в подкрепа на здравните и други органи за овладяването на кризата;
• Подкрепа за работниците, които са ударени от кризата, с цел да се ограничи загубата на работни места и доход - тук влизат мерките, свързани с краткосрочна подкрепа за изплащане на възнагражденията на застрашените работници, удължаване на болнични и разсрочване на някои данъци;
• Ликвидна подкрепа за компании, които са изправени пред сериозни ликвидни проблеми заради кризата с фокус върху малки и средни предприятия и конкретни сектори - мерки за разсрочване на данъчни плащания и държавни гаранции, които да осигурят краткосрочно финансиране на компаниите.

Тези основни направления на мерките се виждат в почти всички страни. В някои държави имат условно заделен ресурс за справяне с кризата и насоки на мерките, но повечето са фокусирани върху краткосрочните мерки и все още нямат оценка за тяхната цена. В позицията на Еврогрупата ясно е казано, че цената на този тип мерки няма да тежи от гледна точка на фискалните правила на европейско ниво. В края на документа сме представели кратък преглед на мерките в някои държави. Важно е да уточним, че в прегледа е важна обединяващата нишка. Сляпо копиране на абсолютно всички мерки, въведени някъде и съобразени със спецификата на местно трудово, финансово и данъчно законодателство е непродуктивно.

Възможни икономически мерки

Общият поглед към макроикономическия удар от коронавируса, както и прегледа на развитието в другите държави, дава ясна посока на евентуални мерки в България. Бъдещето развитие на ситуацията с вируса е непредвидимо, но на първо време е важно да се фокусираме върху възможните краткосрочни мерки. Със сигурност има нужда от дебат за необходимите дългосрочни политики за преструктуриране на стопанската активност и връщане отново на траекторията на висок растеж - засега обаче на дневен ред са спешни действия, които би следвало да се ограничат до адресиране на непосредствените проблеми.

• Промяна в приоритетите на държавния бюджет

Държавният бюджет за 2020 г. беше гласуван при очакването за растеж и поредна рекордна година по отношение на приходите. Новата ситуация изисква нови приоритети и вътрешно преструктуриране в бюджета. Разходи, които не са критични в момента, в т.ч. предвидени публични инвестиции, могат да бъдат отложени, така че натискът върху бюджетното салдо да бъде намален.

• Фискална подкрепа за непосредствената борба с епидемията

Повишените разходи, които имат директно отношение към справянето със ситуацията, са безспорни. Тук влизат лечебните разходи, в т.ч. оборудване и консумативи, подкрепа на медицинският персонал, повече ресурс за социалните услуги спрямо възрастните, особено социалният патронаж, който играе ключова роля в създалата се ситуация. Това са неизбежните разходи за справяне с епидемията.

• Подкрепа за работниците, които са ударени от извънредното положение

Големият фокус безспорно е върху работната сила, като масови съкращения при спиране или рязко ограничаване на приходите са очаквана бизнес реакция. Неслучайно във всяка една страна основната мярка е насочена именно към запазване на заетостта. Ако бъдат съкратени, работниците ще имат право на обезщетение за безработица, и това така или иначе ще бъде увеличен разходи за НОИ. Утвърдена и използвана схема е предоставяне на държавна помощ за определен срок за покриване на част от работната заплата от държавата, ако работодателят не уволни наетите и продължи да им плаща пълното възнаграждение.

На микрониво, работникът получава пълния си доход, а не 60% обезщетение за безработица, а помощта отива към компании, които не възнамеряват да прекратят бизнеса и имат дългосрочно намерение да продължат дейност. На макрониво, така се запазва квалифициран персонал, изградени отношения и в най-общ план икономиката е по-подготвена с човешки капитал за "рестарт". Към момента българското правителство е заявило намерение да въведе такава схема, при продължителност от 3 месеца и държавна помощ в размер на 60% от размера на заплатите, като не е ясен обхватът на лицата, за които ще е допустимо да кандидатстват.

• Ликвидна подкрепа под формата на данъчни мерки

Важно е да направим уговорката, че в не много далечно бъдеще ще бъде на дневен ред дебат за данъчни мерки, които да повишат инвестиционната привлекателност на България и конкурентоспособнотта на бизнеса. В случая обаче непосредствената дискусия е за бързи мерки, които да подобрят в най-краткосрочен план ликвидността на засегнатите от ограниченията. Най-очевидният подход е да се отложат крайните срокове за някои плащания. Към момента предложението на правителството е за отлагане с 3 месеца на срока за годишните декларации по корпоративното облагане. Подобен подход може да предложи за срока за годишните данъчни декларации на физическите лица (който засяга и едноличните търговци).

Все пак трябва да се отчита, че голяма част от бизнеса не е пряко засегнат от ограниченията пред дейността и би следвало да продължи да плаща дължимите данъци, акцизи и осигуровки в предвидените срокове, още повече, че текущите публичните разходи трябва да продължат да се извършват без забавяне. Ако се приложи ефективно схемата за подкрепа на заетостта, това е възможност за известна ликвидна помощ за работодателите, при които има значителен разход на труд. За най-малките фирми обаче - в които основно работят собственици или членове на семейството - тази схема може и да е по-трудноприложима. Още повече, те имат фиксирани разходи - месечни вноски за социално и здравно осигуряване - които не зависят от обема на дейността и приходите.
Възможен механизъм е удължаване на срока за плащане на осигуровки на самоосигуряващи се лица (с един или два месеца), като възможността не бива да се разпростира върху по-големи фирми. Не на последно място, и сега законодателството позволява разсрочване на задължения към НАП, като това обаче изисква договаряне и съгласие на приходната администрация.

• Ликвидна подкрепа за МСП

Това изглежда ще бъде един от основните механизми за бърза реакция в целия ЕС. Подходът в други страни включва създаване (или използване на вече съществуваща) схема за гаранция, която се разпростира върху новоотпуснати краткосрочни кредити от търговските банки към бизнеса. За да се ограничи т.нар. "морален риск", а и за да се насочат средствата към компании, които ще ги използват да спасят дейността на предприятията, а не за покриване на загуба на собственика, добрите характеристики на подобни схеми са две: лимит на средствата за кредитиране на отделно предприятие - например до 1 млн. лв., гаранцията не е за 100% от сумата - т.е. банката също носи риск, и кредитиране само на иначе "здрави" компании. В повечето страни схемите за големи компании са отделни от тези за МСП.

Засега българското правителство даде доста оскъдна информация за намеренията си. Изглежда ще се активизира схема за гаранции по кредити за МСП през Българска банка за развитие - но няма никаква яснота по параметрите и изискванията за достъп. По-притеснително е намерението за финансиране на големи компании чрез покупка на акции и дялове с опция за обратно изкупуване. Няма яснота как ще изглежда схемата, но подобен подход създава значим риск да се използва извънредното положение за "набутване" на вече губещи или проблемни фирми на ББР (т.е. на данъкоплатеца), като съответно от схемата ликвидност печели единствено въпросният недобросъвестен инвеститор.

• Ясни санитарни правила за тежката индустрия

Големите структуроопределящи предприятия трябва да въведат засилени санитарни мерки и ясно да отделят различните смени и екипи в предприятията. При по-широко разпространение на коронавируса е неизбежно да има случай на заразени и в някои от най-големите предприятия в страната. Ясното разделение на смените и екипите ще позволи изолирането на контактните лица да бъде ограничено и предприятието да продължи да работи нормално.

Пълния анализ с мерките в Европа към 16 март 2020 г. можете да намерите тук.