Тежка 2020 г. и възстановяване през 2021 г.

България далеч не е единствената икономика, за която анализаторите очакват рецесия. За Австрия очакванията са годината да завърши с 4.5% спад на БВП, за Германия - 4.1%, в Централна Европа прогнозата е за -3.4%, а Югоизточна Европа - 2.5%, където влиза и България.

"Предвид безпрецедентните ограничителни мерки за ограничаване на разпространението на COVID-19 ние очакваме тежка европейска рецесия от -4% през 2020 г. със значителен спад на производството през първото полугодие. Тримесечният спад на БВП през второто тримесечие в Европа се очаква да бъде по-стръмен, отколкото във финансовата криза през 2008 г.", пишат експертите.

В сравнение с някои силни икономики в Европа като Германия, Франция и други, страната ни ще бъде засегната по-слабо, но рисковете не са за подценяване, тъй като около 8% от БВП се формират от търговията с Италия, става ясно от думите на регионалния икономист за Централна и Източна Европа на Coface Грегорж Шилевич в уебинар.

През 2021 г. обаче анализаторите на RBI очакват значително възстановяване. Прогнозата за България например е за икономически ръст с 3.5%, за еврозоната - с 3%. "Смелите парични и/или фискални мерки могат да стабилизират икономиката през втората половина на 2020 г. и да подкрепят силно възстановяване през 2021 г.", става ясно от доклада.

Подобна е позицията и на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която засега се въздържа от конкретни числа, но уверява, че ще публикува подробни прогнози по държави и региони към края на март. "Действителното въздействие на коронавируса и страхът от него се отразяват едновременно на търсенето и предлагането. Цялостното икономическо въздействие ще зависи от продължителността на пандемията, както и от политическата реакция от страна на националните органи и правителства на ключови експортни пазари", пишат от банката. "Въпреки това, след като разпространението бъде ограничено, очакваме стабилно възстановяване", уверяват експертите.

Отражението върху бизнеса

Очаквано, ЕБВР прогнозира свиване на потребителските разходи - от една страна, заради ограничителните мерки в заведения, развлечения и транспорт, а от друга, заради несигурността около развитието и продължителността на пандемията. Това се отразява на фирмите, особено малки и средни, където се очакват по-малко приходи и ликвидност, както и риск от фалит за тези, които имат високи задължения. "В зависимост от здравето на банковия сектор и наложените от властите кризисни мерки това може да бъде смекчено, като се позволят забавени плащания", предлагат от банката.

Индиректен ефект може да се очаква и заради прекъсването на веригите за доставки - банката визира глобалните, но подобни признаци вече са видими и в български фирми, работещи с чуждестранни партньори и пазари. Ефектът върху туризма пък ще бъде особено тежък в държави като Хърватия, Италия и Гърция, както и северноафрикански страни като Египет, Мароко и Тунис, където секторът има значителен принос за местната икономика.

От ЕБВР също така предупреждават, че колкото по-дълга е кризата, толкова повече нараства вероятността много компании да прибегнат до съкращаване на служители, особено такива на временни трудови договори.