Експериментална ваксина за икономиката
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Експериментална ваксина за икономиката

Финансовият министър Владислав Горанов обеща допълнителни мерки ако се прецени, че има нужда

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

7690 прочитания

Финансовият министър Владислав Горанов обеща допълнителни мерки ако се прецени, че има нужда

© Надежда Чипева


Темата накратко
  • Правителството обяви пакет от икономически мерки за 2 млрд. лв. от бюджета, който да тушира негативните ефекти от коронавируса.
  • Те обаче изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите.
  • Ако не се промени, схемата за субсидирана заетост няма да проработи.

Неефективни, недостатъчни, неясни. Това са част от оценките за икономическите мерки на правителството ден след като бяха представени официално на 24 март. Те идват две седмици след като беше обявено извънредно положение, а бизнес активността в страната, с малки изключения, започна да замира.

Накратко - пакетът е повече от скромен в сравнение дори със сходните икономики от региона. От държавния бюджет се заделят 2.2 млрд. лв., като най-голямата част от тази сума (около 1 млрд. лв.) е за механизма за субсидирана заетост по схемата 60/40. Още 700 млн. лв. ще бъдат насочени към ББР за гарантиране на фирмени кредити и безлихвени заеми за работници през търговските банки. И тримесечна ваканция за данък печалба. Правителството дава и 500 млн. лв., но те са за допълнителни възнаграждения в държавния сектор - на медицинските служители, полицията и армията.

В предложенията на правителството обаче липсват едни от най-бързите и работещи мерки, които могат да осигурят директна ликвидност на бизнеса, като например отлагането на повече публични плащания извън данък печалба за фирмите или поне сваляне на огромната наказателна лихва от 10%. Засега няма и яснота какво точно ще предложат банките. Няма и нито една мярка към самоосигуряващите се - собственици на дребен и фамилен бизнес, занаятчии, свободни професии. Става дума за около 200 хил. души, които не могат да се регистрират в бюрата по труда и да получават помощ, дори бизнесът им да фалира.

Схемата 60/40 или 40/60

Най-мащабната мярка засега е идеята държавата да поема част от заплатата на служители, които бизнесът, принуден да затвори временно заради ограниченията, иска да задържи. Според първоначалния вариант на проекта на правителството компенсации от държавата трябваше да получат сравнително ограничен кръг пряко засегнати работодатели - само тези, които са преустановили дейността си въз основа на акт на държавен орган, т.е. заведения, ресторанти, развлечения, спорт. Това обаче предизвика множество критики от страна на бизнеса и социалният министър Деница Сачева обяви, че се подготвят промени. Според последния неокончателен вариант на постановлението кръгът на фирмите е значително разширен - включени са и индустрията, строителството, цялата търговия, рекламният и PR бизнесът, издателската дейност. Премахнати са и някои от изискванията, като например да се продължи изплащането на пълните заплати 3 месеца след получаването на помощта, като е облекчено и изискването за задължения за данъци.

Въпреки това според работодателите схемата пак е неработеща и трябва да има допълнителни промени. "Подкрепата, каквато и да е тя, трябва да е за всички засегнати - например с повече от 20% спад на продажбите. Но предложеният модел няма да работи, тъй като е несправедлив - той гарантира пълни заплати за хора, които не работят, докато тези, които все пак са в заводите, може да получат намалени заплати", коментира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев пред "Капитал". По думите му предложението не е работещо и по друга причина: "Да, държавата поема тези 60%, но другите се плащат от фирмата, която на практика е спряла. Фирмата няма откъде да генерира тези пари, защото не работи. Няма скъпи коли в малките фирми. Българският бизнес не са концесионерите, монополистите и абонираните за обществени поръчки", казва той.

Но дори и да се пренебрегне всичко казано дотук, сметката по схемата показва, че тя не е съвсем изгодна. От гледна точка на работодателите тя не е 60% от държавата и 40% от тях, а точно обратното - заради дължимите осигуровки върху цялата сума на възнаграждението. Много фирми обаче се договарят със своите служители за нетна сума, след данъци и осигуровки. Ако сметката се направи по този начин, тогава помощта от държавата ще е дори под 20% от целия разход за заплата. "Когато имате възнаграждение 1000 лв., работодателят дължи грубо още 200 лв. за осигурителни вноски. Работникът също дължи своята част за осигурителни вноски, както и данък, т.е. следващия месец работодателят трябва да върне около 40%, или 400 лв., обратно в хазната. Реалната помощ е в размер на около 20%. Получава се изкривено очакване", разясни пред БНТ Мария Минчева, която е директор на дирекция "Правна" в БСК.

Катя Крънчева от счетоводна кантора "К и К" изчислява, че общите разходи за един служител с брутна заплата 1000 лв. по сега известната схема за държавна помощ биха били 1767 лв. Ако вместо това работникът бъде съкратен, сумата е най-малко 2137 лв. Разбира се, подобно решение зависи от много други фактори, които имат не само финансово измерение.

Автор: Капитал

ББР - за разнообразие ползвана по предназначение

Концепцията да се ползва държавната насърчителна банка като механизъм за трансмисия на ликвидност от правителството към финансовия сектор, бизнеса и домакинствата не е далеч от ума. Практически дословно същото прилага примерно и Германия. Затова около увеличението на капитала на Българската банка за развитие със 700 млн. лв. няма концептуален проблем, а ако има противоречия, те са основно заради спорния имидж на мениджмънта на държавната банка и навиците му да подпомага само конкретни близки до властта компании.

Този път, изглежда, са взети достатъчно мерки това да не се случи или поне да бъде минимализирано. Според оповестения план от правителството вече гласуваното увеличение със 700 млн. лв. ще се използва само за изпълнение на мерки за подпомагане на икономиката във връзка с епидемията от COVID-19. А конкретно това са:

  • 500 млн. лв. за портфейлни гаранции за банките, което да им позволи да предоставят по-гъвкави условия за бизнес кредити. Идеята е това да обхване и настоящи, и нови кредити, като на база на гаранцията да се постигне общ ефект около 2 млрд. лв. гарантиран портфейл. В решението на Министерския съвет е разписано, че се цели осигуряване на достъп до финансиране за поддържане на оборота и дейността на малки и средни компании, което би трябвало да ограничи изкушенията сумата да потъне в няколко едри фирми на любими олигарси. По уверенията на икономическия министър Емил Караниколов по схемата ще се поема около 25% от риска, но в някои случаи и повече.
  • 200 млн. лв. за безлихвени кредити за служители в неплатен отпуск. Идеята е, от една страна, да се подпомогнат хората временно без доходи, а от друга, да се стимулират компаниите да не ги съкращават. Предвидено е месечно да може да се усвоява сума до 1500 лв., което е над средната заплата в страната. Единственото изискване ще е кредитополучателят да има трудов договор (вероятно и някакъв документ, че е в неплатен отпуск). Няма да се гледа дали лицето има и други задължения, като ще се разчита то да може след края на кризата постепенно да изплати задълженията си от трудовите си доходи.

Отделно при анонсирането им финансовият министър Владислав Горанов обяви, че се предвижда да се увеличи административният капацитет на ББР, включително и на ръководството й. Това може да значи назначаване на нови лица в борда, които да съблюдават за канализирането на средствата. Друг устен ангажимент на управляващите е при нужда и при продължаване на извънредните мерки програмите да се подсилят с допълнителен ресурс.

А защо само данък печалба

Повечето държави предложиха и пакет от данъчни промени, които най-общо целят да оставят ликвидност в бизнеса и да намалят административната му тежест. В България се отлага срокът за плащане на данък печалба за 2019 г. с три месеца до 30 юни. Освен това компаниите ще могат да прогнозират сами авансовите си вноски за първите две тримесечия на 2020 г. До средата на годината се отлага и срокът за подаване на декларации и доплащане на данък общ доход от земеделски производители и еднолични търговци. Така по изчисления на правителството бюджетът няма да получи през следващите три месеца 600 млн. лв.

Тези две отстъпки обаче са скромни. При засилващата се липса на ликвидност държавата би могла да помогне, като намали лихвата за забава върху данъчните задължения или поне на част от тях, като например социалните осигуровки. Това на практика ще остави временно повече ресурс на фирмите и също ще им позволи да запазят работни места.

И все пак

Бързо проучване на Българската търговско-промишлена палата сред 300 компании показва, че малко под ⅔ от тях ще опитат да запазят служителите си именно чрез държавните антикризисни мерки. Пак приблизителен дял дружества ще се опитат да спасят хората си чрез оптимизиране на разходите. Анкетата подсказва и в каква друга посока може да насочи усилията си държавата, ако иска да помогне, и то без да влага бюджетен ресурс - фирмите държат най-много на гарантираното придвижване на стоки и суровини из Европа, за да не се възпрепятстват износът и вносът. А най-добре е да има максимална яснота по отношение на продължителността на замръзването или поне хоризонт за следващите 1-2 месеца.

Темата накратко
  • Правителството обяви пакет от икономически мерки за 2 млрд. лв. от бюджета, който да тушира негативните ефекти от коронавируса.
  • Те обаче изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите.
  • Ако не се промени, схемата за субсидирана заетост няма да проработи.

Неефективни, недостатъчни, неясни. Това са част от оценките за икономическите мерки на правителството ден след като бяха представени официално на 24 март. Те идват две седмици след като беше обявено извънредно положение, а бизнес активността в страната, с малки изключения, започна да замира.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    rka44622423 avatar :-|
    Петя

    Яяя бедняк, отвсякъде.

  • 2
    uid28575369 avatar :-|
    Ивайло Московски

    Ето защо даването на пари няма как да съживи икономиката:
    1.Икономиката, която вече беше в предкризисно състояние и преди възникването на пандемията .
    2.Хеликоптерни пари-тъй като, ако търсенето нарасне изведнъж с размера на отпуснатата сума, то моментното предлагане ще остане същото. Това означава, че хеликоптерните пари просто могат да доведат до поскъпване на стоките и услугите и подриване на стойността на валутата, не до стимулиране на икономиката.
    В крайна сметка, покупателната способност на индивидите ще намалее..
    3.Финансиране на проблемни компании-това е удар срещу нормалното функциониране на свободния пазар. Фалитът на една компания означава, че потребителите нямат нужда от нейните услуги или продукти. Когато това е така, банкрутът е не просто напълно нормален феномен в условията на пазарната икономика, а е нещо полезно. Той позволява да се освободят ресурси, включително и човешки такива, за дейностите, от които потребителите се нуждаят повече.
    Когато възможността за фалит бъде ограничена, компаниите, изпитващи проблеми, се превръщат в зомбита - за техните продукти и услуги все пак няма търсене, но те продължават да съществуват.Подобна мярка, макар и да печели симпатии води до удължаване на кризите, защото пречи на естествените пазарни сили .

    4.Дотиране на заплатите на служителите:
    Тук обаче икономическите последици ще са сходни с предишния пункт. Задържането на високата заетост е за сметка на понижения брой работещи бизнесичрез дотацията на заплатите се спира краткосрочното увеличаване на цикличната безработица, за сметка на дългосрочното поддържане на субсидираните компании. Така на практика "ножицата" между приходи и разходи се увеличава изкуствено - държавата по презумпция ще събере по-малко средства, тъй като някои компании работят на намалени обороти или почти не функционират, докато се въвежда изцяло нова програма за подпомагането им.Също така се превъзмогва и възможността човешкият капитал да се насочи към по-необходими дейности, защото той се оказва задържан в изпитващите проблеми компании. Така вместо пазарът сам да коригира търсенето и предлагането, работата на неговите механизми се преустановява

    5.Национализиране на предприятияНационализиране на предприятия-щом те са фалирали, значи потребителите нямат нужда от техните услуги или продукти в момента. Така отново държавата прехвърля издръжката на не толкова продуктивни компании върху данъкоплатците.Това означава, че национализираните компании ще станат още по-непродуктивни.

    6.Спиране на запор на заплати и индивидуални банкови сметки-държавата с едната ръка връща доходите на хората, а с другата ги спира(спекула). https://money.bg/economics/ikonomikata-v-tragediyata-na-koronavirusa-i-sled-tova.html


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK