Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 26 мар 2020, 12:43, 6716 прочитания

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Правителството обяви пакет от икономически мерки за 2 млрд. лв. от бюджета, който да тушира негативните ефекти от коронавируса.
  • Те обаче изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите.
  • Ако не се промени, схемата за субсидирана заетост няма да проработи.
Неефективни, недостатъчни, неясни. Това са част от оценките за икономическите мерки на правителството ден след като бяха представени официално на 24 март. Те идват две седмици след като беше обявено извънредно положение, а бизнес активността в страната, с малки изключения, започна да замира.

Накратко - пакетът е повече от скромен в сравнение дори със сходните икономики от региона. От държавния бюджет се заделят 2.2 млрд. лв., като най-голямата част от тази сума (около 1 млрд. лв.) е за механизма за субсидирана заетост по схемата 60/40. Още 700 млн. лв. ще бъдат насочени към ББР за гарантиране на фирмени кредити и безлихвени заеми за работници през търговските банки. И тримесечна ваканция за данък печалба. Правителството дава и 500 млн. лв., но те са за допълнителни възнаграждения в държавния сектор - на медицинските служители, полицията и армията.


В предложенията на правителството обаче липсват едни от най-бързите и работещи мерки, които могат да осигурят директна ликвидност на бизнеса, като например отлагането на повече публични плащания извън данък печалба за фирмите или поне сваляне на огромната наказателна лихва от 10%. Засега няма и яснота какво точно ще предложат банките. Няма и нито една мярка към самоосигуряващите се - собственици на дребен и фамилен бизнес, занаятчии, свободни професии. Става дума за около 200 хил. души, които не могат да се регистрират в бюрата по труда и да получават помощ, дори бизнесът им да фалира.

Схемата 60/40 или 40/60

Най-мащабната мярка засега е идеята държавата да поема част от заплатата на служители, които бизнесът, принуден да затвори временно заради ограниченията, иска да задържи. Според първоначалния вариант на проекта на правителството компенсации от държавата трябваше да получат сравнително ограничен кръг пряко засегнати работодатели - само тези, които са преустановили дейността си въз основа на акт на държавен орган, т.е. заведения, ресторанти, развлечения, спорт. Това обаче предизвика множество критики от страна на бизнеса и социалният министър Деница Сачева обяви, че се подготвят промени. Според последния неокончателен вариант на постановлението кръгът на фирмите е значително разширен - включени са и индустрията, строителството, цялата търговия, рекламният и PR бизнесът, издателската дейност. Премахнати са и някои от изискванията, като например да се продължи изплащането на пълните заплати 3 месеца след получаването на помощта, като е облекчено и изискването за задължения за данъци.



Въпреки това според работодателите схемата пак е неработеща и трябва да има допълнителни промени. "Подкрепата, каквато и да е тя, трябва да е за всички засегнати - например с повече от 20% спад на продажбите. Но предложеният модел няма да работи, тъй като е несправедлив - той гарантира пълни заплати за хора, които не работят, докато тези, които все пак са в заводите, може да получат намалени заплати", коментира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев пред "Капитал". По думите му предложението не е работещо и по друга причина: "Да, държавата поема тези 60%, но другите се плащат от фирмата, която на практика е спряла. Фирмата няма откъде да генерира тези пари, защото не работи. Няма скъпи коли в малките фирми. Българският бизнес не са концесионерите, монополистите и абонираните за обществени поръчки", казва той.

Но дори и да се пренебрегне всичко казано дотук, сметката по схемата показва, че тя не е съвсем изгодна. От гледна точка на работодателите тя не е 60% от държавата и 40% от тях, а точно обратното - заради дължимите осигуровки върху цялата сума на възнаграждението. Много фирми обаче се договарят със своите служители за нетна сума, след данъци и осигуровки. Ако сметката се направи по този начин, тогава помощта от държавата ще е дори под 20% от целия разход за заплата. "Когато имате възнаграждение 1000 лв., работодателят дължи грубо още 200 лв. за осигурителни вноски. Работникът също дължи своята част за осигурителни вноски, както и данък, т.е. следващия месец работодателят трябва да върне около 40%, или 400 лв., обратно в хазната. Реалната помощ е в размер на около 20%. Получава се изкривено очакване", разясни пред БНТ Мария Минчева, която е директор на дирекция "Правна" в БСК.

Катя Крънчева от счетоводна кантора "К и К" изчислява, че общите разходи за един служител с брутна заплата 1000 лв. по сега известната схема за държавна помощ биха били 1767 лв. Ако вместо това работникът бъде съкратен, сумата е най-малко 2137 лв. Разбира се, подобно решение зависи от много други фактори, които имат не само финансово измерение.

Илюстрация



ББР - за разнообразие ползвана по предназначение

Концепцията да се ползва държавната насърчителна банка като механизъм за трансмисия на ликвидност от правителството към финансовия сектор, бизнеса и домакинствата не е далеч от ума. Практически дословно същото прилага примерно и Германия. Затова около увеличението на капитала на Българската банка за развитие със 700 млн. лв. няма концептуален проблем, а ако има противоречия, те са основно заради спорния имидж на мениджмънта на държавната банка и навиците му да подпомага само конкретни близки до властта компании.

Този път, изглежда, са взети достатъчно мерки това да не се случи или поне да бъде минимализирано. Според оповестения план от правителството вече гласуваното увеличение със 700 млн. лв. ще се използва само за изпълнение на мерки за подпомагане на икономиката във връзка с епидемията от COVID-19. А конкретно това са:
  • 500 млн. лв. за портфейлни гаранции за банките, което да им позволи да предоставят по-гъвкави условия за бизнес кредити. Идеята е това да обхване и настоящи, и нови кредити, като на база на гаранцията да се постигне общ ефект около 2 млрд. лв. гарантиран портфейл. В решението на Министерския съвет е разписано, че се цели осигуряване на достъп до финансиране за поддържане на оборота и дейността на малки и средни компании, което би трябвало да ограничи изкушенията сумата да потъне в няколко едри фирми на любими олигарси. По уверенията на икономическия министър Емил Караниколов по схемата ще се поема около 25% от риска, но в някои случаи и повече.
  • 200 млн. лв. за безлихвени кредити за служители в неплатен отпуск. Идеята е, от една страна, да се подпомогнат хората временно без доходи, а от друга, да се стимулират компаниите да не ги съкращават. Предвидено е месечно да може да се усвоява сума до 1500 лв., което е над средната заплата в страната. Единственото изискване ще е кредитополучателят да има трудов договор (вероятно и някакъв документ, че е в неплатен отпуск). Няма да се гледа дали лицето има и други задължения, като ще се разчита то да може след края на кризата постепенно да изплати задълженията си от трудовите си доходи.
Отделно при анонсирането им финансовият министър Владислав Горанов обяви, че се предвижда да се увеличи административният капацитет на ББР, включително и на ръководството й. Това може да значи назначаване на нови лица в борда, които да съблюдават за канализирането на средствата. Друг устен ангажимент на управляващите е при нужда и при продължаване на извънредните мерки програмите да се подсилят с допълнителен ресурс.

А защо само данък печалба

Повечето държави предложиха и пакет от данъчни промени, които най-общо целят да оставят ликвидност в бизнеса и да намалят административната му тежест. В България се отлага срокът за плащане на данък печалба за 2019 г. с три месеца до 30 юни. Освен това компаниите ще могат да прогнозират сами авансовите си вноски за първите две тримесечия на 2020 г. До средата на годината се отлага и срокът за подаване на декларации и доплащане на данък общ доход от земеделски производители и еднолични търговци. Така по изчисления на правителството бюджетът няма да получи през следващите три месеца 600 млн. лв.

Тези две отстъпки обаче са скромни. При засилващата се липса на ликвидност държавата би могла да помогне, като намали лихвата за забава върху данъчните задължения или поне на част от тях, като например социалните осигуровки. Това на практика ще остави временно повече ресурс на фирмите и също ще им позволи да запазят работни места.

И все пак

Бързо проучване на Българската търговско-промишлена палата сред 300 компании показва, че малко под ⅔ от тях ще опитат да запазят служителите си именно чрез държавните антикризисни мерки. Пак приблизителен дял дружества ще се опитат да спасят хората си чрез оптимизиране на разходите. Анкетата подсказва и в каква друга посока може да насочи усилията си държавата, ако иска да помогне, и то без да влага бюджетен ресурс - фирмите държат най-много на гарантираното придвижване на стоки и суровини из Европа, за да не се възпрепятстват износът и вносът. А най-добре е да има максимална яснота по отношение на продължителността на замръзването или поне хоризонт за следващите 1-2 месеца.

Капитал #12

Текстът е част от брой 12 на седмичния Капитал (27 март - 2 април). В броя ще прочетете още:


Новия брой на"Капитал" можете да намерите в магазините на "Фантастико", "Билла", СВА, във веригите бензиностанции OMV, Eko, Shell, Lukoil, както и в обектите на Inmedio и в други магазини за хранителни стоки и бензиностанции.

Прочетете

Следете в реално време ситуацията с Covid-19
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ГЕРБ и БСП предлагат банкови гаранции и публичен регистър за отпадъците ГЕРБ и БСП предлагат банкови гаранции и публичен регистър за отпадъците

Левицата настоява за 24-часово видеонаблюдение и данъчни облекчения за бизнеса с боклуци

26 май 2020, 762 прочитания

Тайна е колко струва хлябът в затворите в страната Тайна е колко струва хлябът в затворите в страната

Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" отклони искането за информация кой и за колко пари е доставял храните в затворите от 2012 до 2018 г.

26 май 2020, 997 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Covid 19"

Всеки ден научавайте най-важното и актуалното по темата, без излишна емоция, с данни, факти и проверена информация.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Икономика" Затваряне
"Забраненият" бизнес с организирането на събития е извън схемата за компенсации

Един от най-засегнатите сектори засега не е включен в проекта на правителственото постановление за компенсиране на работодатели

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10