Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
27 мар 2020, 11:57, 5989 прочитания

Икономика пред инфаркт

През следващите месеци бизнесът в България ще потъва, в риск са над 800 хил. работни места

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • През следващите месеци бизнесът масово ще потъва. В риск са над 800 хил. работни места в сектори като туризъм, транспорт, развлечения, промишленост.
  • Прогнозите за Европа са за рецесия. Ако е кратка, България няма да пострада трайно. При дълга карантина в света кризата тук ще е дълбока.
Ако допреди десетина дни предупрежденията за задаваща се икономическа криза заради коронавируса изглеждаха далечни и теоретични, днес новините за затварящи заводи, съкратени или пуснати в неплатен отпуск служители валят. Все още е рано да се чертае апокалипсис - от обявяването на извънредното положение заради коронавируса в България са минали десетина дни, но пазарът на труда е ранна индикация, че за икономиката предстоят, меко казано, трудни месеци. Още повече че кризата не е локална - държавите, които са големи търговски партньори на България, също се затварят заради вируса и на практика цели индустрии спират да работят. А това отрязва поръчките и към подизпълнителите им тук.

Накратко - дори в най-оптимистичния сценарий през следващите няколко месеца двигател на растеж няма да има - цели сектори от икономиката замират, потреблението спада, а всички големи инвестиционни проекти се спират. И въпросът сега е не дали ще има рецесия, а колко дълбока и дълга ще е тя.


Бърз тест през пазара на труда

"Очакваме голям ръст на безработицата, но не можем в момента да прогнозираме с точност", заяви в началото на седмицата социалният министър Деница Сачева. По нейни данни броят на заявленията за безработица през изминалата седмица се е увеличил до 1300 на ден при около 750 дневно в началото на кризата.

Данните на Агенцията по заетостта показват, че новорегистрираните безработни през периода 16 - 25 март (към 15 ч.) са 13 715. От началото на годината до 25 март общият брой на хората без работа е 209 хил., или с 12.6 хил. повече спрямо същия период на 2019 г. Трябва да се има предвид обаче, че не всички останали без работа се регистрират в бюрата по труда, а някои и не могат, като например самоосигуряващите се.



Първите засегнати бизнеси, от редиците на които се очакват съкращения, са тези, от които държавата поиска да затворят временно, като ресторанти, барове, кина, театри, спортни зали. Правителството им предложи схема за субсидирана заетост, ако искат да запазят своите служители, но на този етап тя изглежда неизгодна (виж тук) и вероятно повечето компании ще предпочетат да освободят персонала си. Това са около 200 хил. заети в хотелиерство, ресторантьорство, спорт и развлечения (виж графиките).

Сметката на потенциално безработните обаче е много по-голяма - заради ограниченията за движение на товари и пътници транспортът работи на половин капацитет, строителството скоро ще забави темп, работата на много заети в търговията и услугите ще се изпари. При най-черноглед сценарий това са над 800 хил. работни места (виж графиката). За сравнение - при предходната криза броят на безработните се удвои до близо 400 хил. души през 2013 г. "В най-добрия случай над един милион български работници ще бъдат директно засегнати от кризата, като или ще загубят своята работа, или няма да получават заплата ритмично, защото работят в сектори, силно засегнати от COVID-19", изчисляват икономистите Кирил Петков и Асен Христов.

Индустрията също е в стрес. В сряда оръжейният завод "Арсенал" обяви, че започва масови съкращения на служители. Причината е спад на поръчките. Така компанията ще се раздели с 2000 от общо 9000 служители. Драстичен ход предприе и най-големият работодател в производството на автомобилни компоненти - групата "Язаки", която спира временно работа до 4 април в трите си завода в Сливен, Ямбол и Димитровград. Мярката ще обхване около 5600 служители от около 6000 души общо.

Индустрия на нокти

Първи негативни сигнали излъчиха и компании от индустрията заради спрелите автомобилни заводи в Западна Европа. Строгите ограничения върху ежедневието в Европа и драстичният февруарски спад на търсене от огромния пазар на Китай закриха временно заводи на Volkswagen, Renault, PSA Group, Fiat Chrysler, Ferrari. Ефектът от масовите карантини в Европа не е видим веднага. Първо затваря големият автомобилен производител, след което поръчките спират към преки доставчици, а накрая - и към поддоставчици.

"Всички заводи, които използват части от стотиците заводи в България, основно автомобилни, са замръзнали. Очакваме до 2-3 седмици масово да спрат поръчките към нас, а оттам нищо хубаво не следва", казва управителят на машиностроителната компания "Мекалит България" Красен Кръстев. Според него възстановяването ще е бавно и трудно, защото хората ще отлагат покупки, което означава по-малко поръчки за производителите.

Според управителя на платформата "Тракия тех" Георги Стоев в пловдивската "Тракия икономическа зона", която е най-динамичният индустриален хъб в страната, по-голямата част от съществуващите около 200 производствени компании са част от глобалните вериги на доставка. Или асемблират краен продукт от вносни компоненти, или са доставчик на такива. Според него засега първите индикации са, че всички се опитват да продължат без големи и бързи съкращения, но има изострено усещане за риск от намаляване на поръчки от индустрията в Европа.

Към момента основната част от фирмите, които имат затруднения в работата, предпочитат да изпратят в платен или неплатен отпуск служителите си. Така направи например "Язаки".

Дали даден служител ще бъде съкратен, или пуснат в неплатен отпуск обаче ефектът е почти един и същ от гледна точка на икономиката - рязко свиване на потреблението и увеличаваща се несигурност, която на практика се прехвърля към почти всички сектори - от IT индустрията (където всички нови проекти вече са спрени) до счетоводни и правни консултации.

Първите прогнози за България

Икономическите прогнози от последните месеци тепърва ще се ревизират, но първоначалните индикации не са оптимистични. Допреди две седмици най-лошият сценарий за българската икономика беше за забавяне на растежа от 3.1% през 2019 г. до 1.4% тази година по сметки на виенския институт wiiw. В рамките на дни обаче прогнозата на икономистите се влоши и сега това е най-оптимистичният сценарий, на който залагат. Реалистичният е за рецесия от около 3-4% за региона на Централна и Източна Европа и България.

Спад на БВП очакват също така от икономическия отдел на нидерландската банка ING и Raiffeisen Bank - те залагат на рецесия от съответно 1.1% и 3.9% през 2020 г. и силно възстановяване на икономическата активност през 2021 г.

Развитието на българската икономика обаче до голяма степен зависи от това колко дълго ще продължат строгите рестрикции за хората и бизнеса. "България е по-зависима от продължителността на кризата и по-малко от дълбочината й спрямо други държави. Колкото по-дълго трае, толкова по-лошо ще бъде засегната България", казва икономистът на ING Валентин Татару. Според него фиксираният валутен курс ограничава фискалните стимули, които правителството може да генерира.

Червен код за Европа

Прогнозите за България обаче са тясно свързани с развитието на големите европейски икономики. А там всеобщата нагласа на анализаторите е за остра рецесия през тази година. Според базовия сценарий на лондонския тинк-танк Oxford Economics глобалният темп на икономически растеж ще се забави до нула през 2020 г. За еврозоната нагласите са за рецесия от малко над 2%.

Първичните индикатори потвърждават най-мрачните сценарии. Нагласите в германската промишленост се запазват балансирани за сегашното състояние на фирмите към март, но негативните очаквания скачат и превишават положителните с почти 40%, показват данни на германския икономически институт ifo. Анкетите на консултантска компания IHS Markit показват рекордно дъно на активността в услугите в еврозоната заради браншовете, зависими от крайни потребители като транспорт, туризъм и ресторанти.

Големите въпросителни са колко дълго ще продължат строгите рестрикции върху хората и съответно икономиката и по какъв начин ще премине възстановяването. Има риск, ако карантината по света продължи по-дълго по здравословни причини, проблемите да навредят на икономиката на структурно ниво в резултат на фалити, повишаване на лошите кредити и заразяване на банковата система. При такъв сценарий възстановяването, ако може да се нарече така, би било дълго, със слаб ръст и по-големи рискове за устойчивостта на публичните финанси.

Но този сценарий засега се счита за най-малко вероятен от анализатори като Boston Consulting Group. Според техни наблюдения в Китай бизнесът започва да се пробужда в сектори като IT, храни, производители на медицинско оборудване, но назад остават транспорт, дълготрайни потребителски стоки, облекла, търговия на дребно. Експертите залагат на бързо възстановяване с еднократни, но по-устойчиви загуби за трудовия потенциал, инвестициите и производителността.

Капитал #12

Текстът е част от брой 12 на седмичния Капитал (27 март - 2 април). В броя ще прочетете още:


Новия брой на"Капитал" можете да намерите в магазините на "Фантастико", "Билла", СВА, във веригите бензиностанции OMV, Eko, Shell, Lukoil, както и в обектите на Inmedio и в други магазини за хранителни стоки и бензиностанции.

Прочетете

Следете в реално време ситуацията с Covid-19
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20% лято 20% лято

Морският туризъм се потапя в най-тежкия си сезон, който в най-оптимистичния сценарий ще изпари половината приходи

29 май 2020, 424 прочитания

Трудното събуждане на трудовия пазар Трудното събуждане на трудовия пазар

Кризата покрай епидемията от коронавирус удари много бизнеси и остави десетки хиляди хора без работа

29 май 2020, 429 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Covid 19"

Всеки ден научавайте най-важното и актуалното по темата, без излишна емоция, с данни, факти и проверена информация.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Икономика" Затваряне
Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Още от Капитал
Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Широко затворени очи

Какво (не) научихме за особеностите на общественото поведение по време на пандемия

20 въпроса: Бистра Андреева - Пешева

Най-новата книга в неин превод е романът "Американа" на Чимаманда Нгози Адачи

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10